Решение по дело №247/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното :

Настоящото производство е образувано по повод депозирана от ищцата Д. Г. Д. против А. Д. Я. искова молба. В нея ищцата твърди, че притежавала недвижим имот: масивна жилищна сграда на един етаж с висок приземен такъв, състояща се от спалня, хол, дневна с кухненски бокс, баня, тоалетна и разпределително антре в редовния етаж, и в приземния - спалня, дневна, кухня, тоалетна и избено помещение /мазе/, ведно с 1/2 идеална част от дворно място, цялото състоящо се от 429,90 кв.м., съставляващо парцел IV в кв. 67, пл.сн. № 594, по стария регулационен план за Г. К., а по новия план на Г. К. съставляващ имот с пл.сн. № 850 в кв. 65, при общи граници: ул. "Пионерска", С. Ч. и Т. Т. На 05.10.1984 г. ищцата дарила ответницата – нейна дъщеря с описания недвижим имот. Твърди, че направила дарението, тъй като разчитала дарената й дъщеря да й помага, като й дава необходимата издръжка, така, както се били разбрали с нея и така, както според нея било законно и морално. Ищцата изтъква, че е възрастна жена с много заболявания, с минимална пенсия, без други доходи, нуждаеща се от допъÙнителна издръжка. Твърди, че дарената от нея дъщеря работи и има добри доходи. След дарението, ответницата й давала парична издръжка в продължение на няколко години, макар и същата да била минимална, но от 2-3 години ищцата не получавала никаква издръжка. Твърди, че месечната й пенсия в размер на 150 лв. била крайно недостатъчна да покрива всичките й разходи за лекарства, които приемала ежемесечно, за консумативи и храна. Приблизително пет месеца преди завеждане на исковата претенция ищцата поискала от ответницата издръжка, но тя не отговорила на исканията и на молбите й. Твърди също, че особено през 2014 год. предвид малката й по размер пенсия, твърде влошеното й вече здравословно състояние и липсата на други доходи, се наложило да иска отмяна на направеното дарение, поради не получаване на поисканата издръжка от ответницата. Моли съда да постанови решение, с което да отмени на основание чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД, направеното на ответницата, чрез нотариален акт № 144, т.І,н.д. № 262/1984 г. на РС, Г.К., дарение на процесния недвижими имот.

По делото е постъпил отговор на исковата молба от ответницата А. Д. Я./Ж. В него ответницата признава, че била надарена от майка си с недвижим имот. Изтъква, че ищцата, нейна майка страдала от биполярно разстройство, поради което била трудоустроена още през 1979 г. Твърди, че никога не е отказвала да се грижи за ищцата и многократно я е канила в Г. С., да живее с нея и с втория й съпруг. Изтъква, че била трайно безработна и била регистрирана като такава в „Бюро по труда” в Г. К., като променила и настоящия си адреса в Г.К. през октомври 2012 г. за да се грижи за майка си и за болния си син, който починал през м.април 2013 г. Твърди също, че е посещавала майка си и й е пазарувала продукти. Изтъква, че не майка й, а тя-ответницата имала нужда от помощ и ищцата й изпратила на два пъти пари по банков път. Счита, че върху майка й е оказан натиск. Твърди, че не желае да бъде тормозена пред съд чрез иск и се отказва от дарението.

В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.143 от ГПК, ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата си претенция. Изтъква, че в случай че бъде отменено дарението ще може да отдава под наем процесния имот и да реализира допълнителен доход, с който ще задоволява нуждите си от издръжка. Претендира заплащане на разноски.

В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.143 от ГПК, ответницата, редовно призована, не се явява и не се представлява.

Окръжният съд в рамките на своите правомощия, действащ в производството като първоинстанционен, след приключване на съдебното дирене и изслушване на устните състезания пристъпи към постановяване на своя съдебен акт, в който приема за установено следното :

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД, с който ищцата в производството цели да бъде отменено направеното от нея на ответницата-нейна дъщеря дарение на недвижим имот, поради това, че дарената отказва да даде на дарителката издръжка, от която тя се нуждае.

Очертавайки правната рамка на своето произнасяне, съдът съобрази, че дарението е едностранен и безвъзмезден договор. Задължението за издръжка и помощ на дарителя не е насрещно задължение за надарения, произтичащо от договора. От надарения се очаква единствено благодарност като морално –етична норма. В хипотезите на чл.227 от ЗЗД са уредени три хипотези, когато облагодетелствуваният от дарствения акт е имал поведение в разрез с тази морално-етична норма. Отмяната на дарението, обаче не е резултат на договора, а на закона, който при наличието на нови факти, сочещи на груба неблагодарност, дава право на дарителя да поиска обратно дареното. В разпоредбата на цитирания чл.227, ал.1, в.”в” от ЗЗД, тези нови факти и обстоятелства са дарителят да изпадне в нужда и да поиска от надарения помощ. Само при наличие на нужда и отправено искане към дарения да дава издръжка, задължението за нейното даване от морално се трансформира и в правно. Целта на визираното в закона основание за отмяна на дарението е да се върне получената безвъзмездно имотна облага, за да може дарителят да разполага със средства за издръжката си.

Следователно, нуждата е елемент от фактическия състав на разглежданата правна норма. Тя трябва да е трайна и да съществува към датата на поканата или поне към датата на решаване на спора по същество. Нуждата от издръжка на дарителя може да се изразява както в недостиг на парични средства за прехрана, дрехи, покриване на консумативни разходи, медицинско лечение, квартира и пр., но още и в необходимост от непосредствена грижа, помощ, включително и от болногледач. Преценката е конкретна за всеки отделен случай като следва да се съобразят личността на дарителя, неговите конкретни битови и здравословни нужди, индивидуални потребности, социална среда, както и условията на икономическия живот в страната.

В аспекта на изложеното, в производството, от приложеното Удостоверение за семейно положение, съпруг и деца с изх.№ 168/19.02.2014 г. на Община К., се установява, че ответницата А. Д. Ж. е дъщеря на ищцата – Д. Г. Д..

Не е спорно в производството, че на 05.10.1984 г. майката-ищца е дарила дъщерята-ответница със свой недвижим имот, съставляващ масивна жилищна сграда на един етаж с висок приземен такъв, състояща се от спалня, хол, дневна с кухненски бокс, баня, тоалетна и разпределително антре в редовния етаж, и в приземния - спалня, дневна, кухня, тоалетна и избено помещение /мазе/, ведно с 1/2 идеална част от дворно място, цялото състоящо се от 429,90 кв.м., съставляващо парцел IV в кв. 67, пл.сн. № 594, по стария регулационен план за Г. К., а по новия план на Г. К. съставляващ имот с пл.сн. № 850 в кв. 65, при общи граници: ул. "Пионерска", С. Ч. и Т. Т. Сделката е била изповядана с нотариален акт за дарение №144,т.І, н.д. № 262/1984 г. на РС, Г.К., заверено копие от който е приложено по делото.

Установено в производството е и обстоятелството, че ищцата получава пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 от КСО в размер на 150 лв./удостоверение изх. № МП -15596/21.10.2013 г. на НОИ, ТП, Г. К./. Видно от служебна бележка с изх.№ 456/ 20.11.2013 г. на общопрактикуващия лекар Д-р С.И., ищцата страда от артериална хипертония и мозъчно- съдова болест, диспансеризирана е по програма и е на редовно медикаментозно лечение в дома си. От приетото по делото заверено копие от рецептурна книжка и приложена касова бележка се установява, че ищцата заплаща ежемесечно по тази книжка лекарствени средства на стойност 14.39 лв. А стойността на предписаните по допълнителна рецепта, свободно закупувани лекарствени средства, възлиза на 30.31 лв. Т.е. закупуваните месечно от ищцата лекарства възлизат на 44.70 лв.

Или установеното, че ищцата е възрастна жена на 79 години, която живее сама и получава месечен доход в размер на 150 лева от пенсия, диагностицирана е с две хронични тежки заболявания, за лечението на които ежемесечно закупува лекарства в размер на 44.70 лв., говори за безспорна нужда от допълнителна издръжка, изразяваща се в казуса в необходимост от парични средства за прехрана, дрехи, покриване на консумативни разходи, медицинско лечение и др. Този извод в настоящото производство се извлича безспорно. Всъщност той се явява и ноторен за производството, с оглед общото познание за икономическото състояние в страната. В този смисъл и за изчерпателност на изложението, следва да бъде посочено, че ищцата в производството живее и под социалната граница на бедност от 212.12 лв. към м.октомври 2014 г., определена от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ. Или казано по друг начин, нуждата като елемент от фактическия състав на разглеждания казус е налице.

Както беше вече посочено задължението на дарения, произтичащо от договора, е единствено благодарността като морално –етична норма. Т.е. в производството следва да бъде установено дали е налице твърдяната форма на поведение на надарената в разрез с тази морално-етична норма, и в частност дали ищцата е поискала издръжка и ответницата -надарена й е отказала даването на такава необходимата издръжка. Обстоятелствата, че ищцата нееднократно е искала издръжка от ответницата, и че същата й е отказвала и не й е давала исканата издръжка, се установяват от анализа на свидетелските показания на разпитаните свидетели Н.С. и М.Ц.. Св.С. установява, че е ставал свидетел на терзанията на ищцата, че отÔетницата не й дава поисканата издръжка, включително и от преди 20 дни преди откритото съдебно заседание, а св.М.Ц. свидетелства за такъв отказ през месец април 2014 г. Изложеното навежда на извода, че това състоянието на искане и на недаване на необходимата издръжка е трайно - предхожда завеждането на иска и съществува и към възможно най-късния момент –към момента на приключване на съдебното дирене. Нито към момента на депозиране на отговора на исковата молба, нито към момента на решаване на спора, ответницата не е променила това си поведение на недаване на поисканата й от ищцата необходима издръжкка. Издръжка, при все че признава, че й е известно, че ищцата е в тежко здравословно състояние, не предлага. Нещо повече, ответницата, сезирана с исковата молба, заявява в отговора си, че не желае да бъде занимавана по този довод пред съд и се отказва от дарението. Разбира се, съдът взе предвид и другите, направени в отговора твърдения на ответницата, а именно, че е трайно безработна и регистрирана в Бюро по труда, Г.К., и че не ищцата, а тя-ответницата има нужда от издръжка. Констатира, обаче че въпреки дадените от съда указания с оглед разпределението на доказателствената тежест, ответницата не доказа, че е регистрирана в Бюро по труда като безработна и активно търсеща работа. Напротив, от снетите свидетелски показания на св. М.Ц. се установява, че нетърсенето и неполагането на труд от ответницата е неин доброволен избор, начин на живот. Ответницата не установи и твърдението си, че не майка й-ищцата, а тя се нуждае от издръжка. Недоказано остана и твърдението, че ищцата е правила банкови преводи в полза на ответницата.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира, че елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД, (в производството са налице. В този смисъл предявеният иск се явява основателен и като такъв същият следва да бъде уважен, като бъде отменен сключеният между страните договор за дарение, поради отказ на дарения да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

При този изход на делото в полза на лице, освободено от заплащане на държавна такса, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК, следва ответницата да бъде осъдена да заплати по сметка на Окръжен съд, Г.К., сумата в размер на 420.62 лв., съставлява дължима се в производството държавна такса. Доколкото изрично е поискано, се следва присъждане и на направените от ищцата разноски в доказания размер от 200 лв. за адвокатски хонорар.

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ дарението, извършено от Д. Г. Г./Д. от Г.К., У. Д. № 4 Б, с ЕГН *, в полза на дъщеря й А. Д. Я./ Ж. от Г.С., ж.к. „Д.” № *, вх.”*”, .*, ап.*, с ЕГН *, на недвижим имот: масивна жилищна сграда на един етаж с висок приземен такъв, състояща се от спалня, хол, дневна с кухненски бокс, баня, тоалетна и разпределително антре в редовния етаж, и в приземния - спалня, дневна, кухня, тоалетна и избено помещение /мазе/, ведно с 1/2 идеална част от дворно място, цялото състоящо се от 429,90 кв.м., съставляващо парцел IV в кв. 67, пл.сн. № 594 по стария регулационен план за Г. К., а по новия план на Г. К. съставляващ имот с пл.сн. № 850 в кв. 65, при общи граници: ул. "Пионерска", С. Ч. и Т. Т., извършено с нотариален акт за дарение № 144, т.І, н.д. № 262/ 05.10.1984 г. на Районен съд, Г.К..

ОСЪЖДА А. Д. Ж. от Г.С., ж.к. „Д.” № *, вх.”*”, .*, ап.*, с ЕГН *, да заплати на Д. Г. Д., от Г.К., У. Д. № * Б, с ЕГН *, сумата в размер на 200 лв., съставляваща направени в производството разноски.

ОСЪЖДА А. Д. Ж. от Г.С., ж.к. „Д.” № *, вх.”*”, .*, ап.*, с ЕГН *, да заплати по сметка на Окръжен съд, Г.К., сумата в размер на 420.62 лв., съставляваща държавна такса.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд, Г. Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :