№ 1529
гр. Варна, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20223110103502 по описа за 2022 година
Предявен е иск от „С.Б.“ ЕООД, ЕИК **********, гр. София срещу Е.П.П АД с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД за заплащане на сумата от 19 лв.,
претендирана като платена на 08.02.2017г. при начална липса на основание такса за
възстановяване на електрозахранването в обект, находящ се в **********, което вземане е
прехвърлено с договор за цесия от 21.05.2017г. от цедента И.Ж..
Ищецът твърди, че И.Ж. е потребител на електроенергия относно обект, находящ се в
**********. Поради неизпълнение на задължението за плащане цената на доставена услуга,
е било преустановено електроснабдяването в собствения му недвижим имот. За
възстановяването й е била заплатена такса в размер на 19 лв. на 08.02.2017г., което е
прехвърлено с договор за цесия от 21.05.2017г. от цедента И.Ж. в полза на цесионера „С.Б.“
ЕООД, за което длъжникът е уведомен.
Твърди, че плащането на таксата е било без основание, тъй като клаузата на чл. 37,
ал. 1, изр. 2 ОУ регламентираща дължимостта й се явява нищожна поради противоречие със
закона- чл. 122-124 ЗЕ, където не е предвидено като условие за възобновяване на
снабдяването заплащането на такса, а и неравноправна по см. на чл. 143, т. 2 и т. 18 ЗЗП
като ограничаваща правата на потребителя, позволявайки на ответното дружество да
изисква предварително заплащане на суми и едностранно да определя техния размер.
Позовава се и на нарушаване нормата на чл.186, ал.2, т.1 ЗЗП и чл.2, ал. 2 ЗЕ. Извън това
сочи и ответното дружество да не реализира разходи по повод прекъсване, респ.
възстановяване на ел.захранването. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, с който искът се
оспорва като неоснователен. Оспорва се сумата да е платена без основание. Твърди, че
прекъсването на захранването на потребителя е резултат на негово виновно неизпълнение на
договорните му задължения. Твърди, че прекъсвано електрозахранването в обекта на
абоната е прекъснато, тъй като не е било платено негово задължение по издадена фактура.
Това просрочие е продължило повече от 20 дни и съгласно чл. 34 ОУ за ПЕЕЕПП, ответното
дружество има право да поиска от Електроразпределение Север АД да прекъсне или
ограничи преноса на ел.енергия, ако битов клиент е в просрочие с 20 дни в изпълнение
1
задължението си за плащане на текущите си задължения. Съгласно чл. 37 ОУ ответното
дружество изисква възстановяване на преноса след отпадане на основанията за прекъсването
му. В тази връзка се сочи, че възстановяването се извършва след заплащане на цена съгласно
ценоразпис, включваща всички направени разходи по прекъсване и възстановяване на
продажбата, изискващо технически изпращане на екип от служители на адреса на
потребление. В този смисъл и тези разходи не се реализират от ответника, а от ЕРП. Твърди
въпросната такса да има характер на мрежова услуга, поради което и на основание чл. 28,
ал.1 ПТЕЕ цената на мрежовите услуги се заплаща на крайния снабдител. Оспорва клаузата
на чл. 37 ОУ да противоречи на чл. 122-124 ЗЕ, респ. чл. 143, т.2, т. 18 ЗЗП. Твърди, че
таксата е предвидена в ценоразпис, който е публичен и всеки абонат е запознат със
съдържанието му. Клаузата се сочи да въвежда реализиране на гражданска отговорност по
повод виновно неизпълнение на договорно задължение и затова не съдържа уговорка във
вреда на потребителя, нито пък ограничава правата му по ЗЕ. Освен това в чл. 52, ал. 2
ПЕЕЕПП е предвидена възможност в 30-дневен срок от влизане в сила на ОУ, несъгласните
с тях клиенти да внесат писмено заявление, в което да предложат специални условия,
каквото от абоната в случая не е подавано.
В условие на евентуалност е релевирано възражение за погасяване по давност на
вземането с изтичане на 5 – годишния давностен срок.
Молбата е за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Безспорно е, че И.Ж. е потребител на електрическа енергия за обект, находящ се в
**********, по силата на договорни отношения за доставка на ел. енергия с „Е.П.П.” АД, гр.
Варна.
Не е спорно и обстоятелството, че на абоната е начислена сумата от 19 лева, като
такса за възстановяване на електрозахранване на обекта, която е заплатена на 08.02.2017г. /л.
27/.
Вземането за 19 лв. е прехвърлено с договор за цесия от 12.04.2017г. в полза на „С.Б.“
ЕООД, за което няма спор, че ответникът е уведомен.
Предмет на спора е наличие на предпоставките за възникване на договорно право на
ответника да начислява такса за възстановяване на електрозахранването в обекта.
Ищецът в исковата молба се е позовал на неряносправност на клаузата на чл.37, ал.1,
изреч.2 от Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Е.П.П.”. Следва да се
отбележи, че въпросната разпоредба е част от ОУПЕЕ, одобрени с Решение № ОУ-06 от
21.07.2014 г. на ДКЕВР, което от своя страна е отменено с Решение № 798 от 20.01.2017
г. по адм.д № 3069/2016г. на ВАС. След отмяната на Общите условия от 2014г. валидни
остават Общите условия на Общите условия за продажба на електрическа енергия на
„Е.П.П.”, одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР. Отделно от това, към
момента на начисляване на процесната сума са действали именно Общите условия от 2007г.
В същите е налице аналогична, макар и не идентична на чл.37, ал.1 от ОУПЕЕ от 2014г.
разпоредба, а именно разпоредбата на чл.21, ал.1 ОУПЕЕ.
Съгласно чл.21, ал.1 от ОУПЕЕ (2007г.) „Е.П.П.” АД изисква от „Е.П.М.” АД
възстановяване на снабдяването с електрическа енергия след отпадане на основанията за
прекъсването. Когато прекъсването е по вина на потребителя, снабдяването се възстановява
след като последния заплати на „Е.П.П.” АД и „Е.П.М.” АД всички направени разходи за
прекъсване и за възобновяване на снабдяването.
Съдът намира, че посочената клауза е неравноправна по следните съображения:
На първо място, клаузата противоречи на чл.122-124 от Закона за енергетиката (ЗЕ).
Предвиденото изискване в ОУПЕЕ за компенсиране от потребителя на разходите за
прекъсване и възобновяване на снабдяването не намира опора в нормите на ЗЕ. В раздел ІХ
2
„Преустановяване на присъединяването и снабдяването с електрическа енергия”, чл.122-123
от ЗЕ, са уредени хипотезите на преустановяване снабдяването с ел.енергия от енергийните
предприятия. Съгласно чл.123, ал.1 от ЗЕ, доставчиците от последна инстанция,
общественият доставчик, крайните снабдители и търговците на електрическа енергия имат
право да преустановят временно снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти
при неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия,
включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички
дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия. Според разпоредбата на
чл.124 от ЗЕ, енергийното предприятие възстановява снабдяването и/или присъединяването
на клиентите след отстраняване на причините, довели до преустановяването т.е.
предприятието има задължение да възстанови снабдяването, като не се сочи друго условие
за възстановяването освен отстраняване на причините за преустановяване на
електроснабдяването по чл.123, ал.1 от ЗЕ. В този смисъл клаузата е неравноправна по
смисъла на чл.143, т.2 от ЗЗП, тъй като ограничава правата на потребителя, произтичащи
от закон.
Второ, дори да се извършват някакви разходи за доставчика във връзка с
възстановяване на снабдяването, неплащането на същите не може да бъде условие за
отказ да се възстанови снабдяването на клиента с ел. енергия. С оглед наличието на
договорни отношения между потребителя и доставчика при уреждане на спорните
отношения по повод конкретната хипотеза, трябва да има както доказано неизпълнение на
договорно задължение и виновно поведение на конкретния потребител, така и доказани по
вид и размер разходи за енергийното предприятие, които да бъдат заплатени. Като позволява
на предприятието да изисква предварително заплащане на суми за възстановяване на
снабдяването, а и да определя едностранно техния размер, клаузата е неравноправна и на
основание чл.143, т.18 ЗЗП, защото предоставя възможност на доставчика едностранно да
определя обезщетение за претърпени вреди, поради включване и изключване на
снабдяването.
На следващо място, ответното предприятие, а именно „Е.П.П.” АД няма каквито и да
е правомощия да извършва действия по електропреносната мрежа, вкл. да прекъсва и
възобновява снабдяването, поради което такса за възстановяване на електрозахранването не
му се следва.
В горния смисъл е и решение № 125/07.08.2015г. по т.д. №990/2015г. на ВКС, I ТО, е
прието, че Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Е.В.Н.” ЕАД, вкл. чл.
34, ал. 1 в частта „...и след като клиентът е компенсирал разходите за прекъсване и
възобновяване на снабдяването в случаите, когато преустановяването е било по негова
вина” са неравноправни по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите.
Същото решение касае аналогична клауза на тази по чл.21, ал.1 от ОУПЕЕ на „Е.П.П.” АД,
макар и в ОУ на друго енергийно предприятие.
Предвид, че въпросната клауза е неравноправна и доколкото не е уговорена
индивидуално, същата се явява и нищожна на осн.чл.146 от ЗЗП.
Плащането по силата на договорна клауза, която е нищожна, се явява направено без
основание и подлежи на връщане.
По възражението за погасяване по давност на вземането
Вземанията, произтичащи от фактическите състави на неоснователното обогатяване,
се погасяват с изтичане на петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД.
С оглед на това, че при първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието не
е налице при самото извършване на престацията, следва да се приеме, че давностният срок
започва да тече от деня на получаването й /ППВС 1/79г./.
3
Следователно давността за вземането е започнала да тече от 08.02.2017г. и следва да
се счита изтекла на 08.02.2022г. до деня на подаване на исковата молба е подадена на
18.03.2022г.
С приемане на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на НС от 13 март 2020г. /Обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020г., в сила от
13.03.2020г., е предвидено в чл. 3, т. 2, че за срока от 13.03.2020г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните и другите срокове, предвидени в
нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се
пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и
ЗАНН.
С изменението на разпоредбата на чл. 3, т. 2 /ДВ, бр. 34 от 09.04.2020г. в сила от
09.04.2020г./ е предвидено, че за срока от 13.03.2020г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправни субекти.
В § 13 ПРЗ към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44
от 2020г., в сила от 14.05.2020г./ се посочва, че сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на НС от 13 март 2020г., продължават да текат след изтичане
на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник”.
Съобразявайки тези разпоредби, следва да се приеме, че давността е спряла да тече за
времето от обявяване на извънредното положение – 13.03.2020г. до отмяната му на
14.05.2020г.
Считано от 21.05.2020г. давностният срок продължава да тече и от тази дата следва
да се прибави времето, през което тя не е текла или да се прибавят още 56 дни.
В този случай, давността за вземането, започнала да тече от 08.02.2017г. до подаване
на исковата молба – 18.03.2022г., не е изтекла след прибавяне на 56 – те дни, поради което
претенцията, следва да бъде уважена, поради неоснователност на вземането.
При този изход на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по
делото съдебно – деловодни разноски в размер на 410 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е.П.П АД, ЕИК **********, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на от „С.Б.“ ЕООД,
ЕИК **********, гр. София сумата от 19 лв. /деветнадесет лева/, представляваща платена
на 08.02.2017г. при начална липса на основание такса за възстановяване на
електрозахранването в обект, находящ се в **********, което вземане е прехвърлено с
договор за цесия от 21.05.2017г. от цедента И.Ж., на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 99
ЗЗД.
ОСЪЖДА Е.П.П АД, ЕИК **********, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на „С.Б.“ ЕООД,
ЕИК **********, гр. София сумата от 410 лв. /четиристотин и десет лева/, представляваща
сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4