Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………./15.12.2021 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря ИРЕНА
ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя
адм.д. № 406/2021 г. по описа на АдмС
– Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК, във вр. чл. 83, ал. 5 от ДОПК и чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ.
Образувано е по подадена чрез пълномощник жалба
от „В.Д.“ ООД, ЕИК ХХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление град Варна, ул.
„Ц.“ № ХХ, представлявано от управителя Г.Х.С., срещу мълчалив отказ на
директора на дирекция „МДТ“ при община Добрич, потвърден с решение №
700-00-2532/ 05.07.2021 г. на кмета на община Добрич, да заличи шест броя МПС по
партидата на дружеството по заявление с рег. № 70-00-2532/ 18.12.2020 г. В
жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения отказ поради
неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Твърди се, че неправилно
кметът на община Добрич в потвърдителното си решение
се е позовал на разпоредбите на чл. 54 от ЗДМТ и Наредба № І-45 от 24.03.2020
г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркетата,
теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС. Счита се,
че тези разпоредби са неотносими към настоящия казус,
тъй като не става въпрос за прехвърляне на право на собственост или за
прекратяване на регистрация на МПС, а за отказ от право на собственост върху
притежаваните МПС, който поражда своето действие незабавно, без да изисква
каквито и да е други правни действия от отказалия се собственик по дерегистрация на МПС. Сочи се, че съгласно чл. 53 от ЗМДТ
правото на собственост е правопораждащият юридически
факт за дължимостта на данъка. Твърди се, че с оглед
на направения отказ от право на собственост по реда на чл. 99 от ЗС жалбоподателят
не е данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 53 от ЗМДТ, поради което
неправилно и незаконосъобразно органът по приходите е отказал заличаването на процесните ППС по партидата на дружеството. По тези
съображения се иска отмяна на оспорения отказ, както и присъждане на сторените
по делото разноски.
Ответникът по жалбата – кметът на община
Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Излага доводи, че
отказът от право на собственост е абсолютно право, но не самоволно действие. За
да настъпи ефект от него по отношение на общината, законодателят е въвел
конкретни изисквания с оглед на обекта на собственост. След като е налице отказ
от право на собственост, е необходимо собственикът на превозното средство да го
дерегистрира и свали от отчет от регистъра, воден от
МВР. Едва тогава ще възникне задължение на общинската администрация да закрие
водената от нея партида за МПС и да преустанови облагането на превозното
средство. Иска отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Добричкият административен съд, след като
взе предвид становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано
лице, срещу годен за обжалване индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 83, ал. 5 от ДОПК, след изчерпване на процедурата за административно
обжалване по чл. 152 от ДОПК, поради което е процесуално допустима, а
разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:
Не е спорно по делото, че “В.Д.” ООД е
декларирало притежанието на 6 бр. МПС – 1. товарен автомобил бордови – марка
ИФА, с рег. № ХХХХ; 2. товарен автомобил – марка ДАР 1900, с рег. № ХХХХ; 3. авторемарке – цистерна, с рег. № ХХХ; 4. товарен автомобил – марка УАЗ, с рег. № ХХХХ; 5. товарен автомобил бордови – марка ШКОДА
ЕВРОПА, с рег. № ТХ ХХХ; 6. товарен автомобил – марка ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ, с рег. №
ХХХ. В тази насока са и представените по делото декларации по чл. 54, ал.1 от ЗМДТ и приложените към тях договори за покупко –
продажба (л.17-20).
Със заявление с вх. № 70-00-2532/ 18.12.2020
г. по описа на дирекция “МДТ” при община Добрич “В.Д.” ООД е поискало да бъдат
отписани от партидата на дружеството процесните шест ППС
поради отказ от правото на собственост върху тях на основание чл. 99 от ЗС. Към
заявлението е приложена нотариално заверена декларация за отказ от право на
собственост от 07.12.2020 г.
По подаденото заявление не е последвало
произнасяне, поради което дружеството е обжалвало мълчалив отказ на директора
на дирекция “МДТ” при община Добрич пред Административен съд - Добрич. С
определение № 70 от 09.03.2021 г. по адм. дело № 95/
2021 г. по описа на Административен съд - Добрич производството по делото е
прекратено и е изпратено по подсъдност на Административен съд – Варна.
С определение № 799/ 01.04.2021 г. по адм. дело № 525/2021 г. по описа на Административен съд –
Варна жалбата на “В.Д.” ООД е оставена без разглеждане и преписката е изпратена
по подведомственост на кмета на община Добрич за произнасяне като решаващ орган
по смисъла на чл. 152, ал. 2 от ДОПК, във вр. чл. 4,
ал. 5 от ЗМДТ.
Преписката е постъпила в деловодството на
община Добрич на 08.06.2021 г.
С решение № 70-00-2532/05.07.2021 г.
кметът на община Добрич е потвърдил мълчалив отказ на директора на дирекция
“МДТ” при община Добрич по заявление с рег. № 70-00-2532/ 18.12.2020 г. за
отписване и сваляне от отчет на шест броя ППС, собственост на дружеството. В
мотивите към решението са цитирани разпоредбите на чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ и чл.
3, ал. 4 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване
на регистрацията на МПС и ремаркетата, теглени от тях и реда за предоставяне на
данни за регистрираните ППС (Наредба № І-45), съгласно които размерът на данъка
върху превозните средства се определя служител на общинската администрация въз
основа на данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от МВР,
като всяка промяна в данните за регистрирано превозно средство и собственика се
заявява за регистрация пред съответните звена „Пътна полиция“ в срок до един
месец от настъпването й. Констатирано е, че не е извършена промяна в
регистрацията на автомобилите на жалбоподателя по реда на цитираната наредба и
МПС все още са регистрирани за движение по пътната мрежа на страната. Изложени
са обстоятелства, че отказът от право на собственост е промяна в данните за
собствеността на регистрираното МПС, но липсва информация от регистъра на
пътните превозни средства, поддържан от МВР. В случай че бъде представено
удостоверение за прекратена регистрация от компетентен орган на МВР на процесните МПС и бъде подадена данъчна декларация по реда
на чл. 54, ал. 6 от ЗМДТ, дирекция “МДТ” при община Добрич ще предприеме съответни
действия по заличаване на партидите на дружеството. Въз основа на това е
направен извод, че органите на общинската администрация са процедирали
законосъобразно и в съответствие с наличните при тях данни са отказали
прекратяване на регистрацията на процесните превозни
средства.
Решението е връчено лично на управителя на дружеството на 15.07.2021г. съгласно
уведомително писмо и обратна разписка на л. 34-35 от делото.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предмет на оспорване е мълчалив отказ на
орган по приходите за отписване от партидата на жалбоподателя на 6 броя МПС,
потвърден от решаващия орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК в производството
по административно обжалване.
Обжалваният отказ съответства на
материалния закон, като съдът споделя изводите на административния орган.
Моторните превозни средства са движими
вещи с особен режим на правните сделки и задължителна регистрация с цел допускането
им до движение по пътищата, отворени за обществено ползване. В ЗМДТ не е
предвидено общините да водят регистър относно превозните средства и
собствеността върху тях. Според чл. 140 и чл. 142 от ЗДвП и чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ регистърът на ППС се води и поддържа от МВР чрез съответните звена “Пътна
полиция”, а редът за това е регламентиран в Наредба № І-45 от 24.03.2000 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 52, т. 1 от ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните средства,
регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България, а според чл. 53
от ЗМДТ данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства.
В чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ е посочено, че
размерът на данъка се определя от служител на общинската
администрация въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства,
поддържан от Министерството на вътрешните работи, и се съобщава на данъчно
задълженото лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се
дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение,
като за излезлите от употреба моторни превозни средства, за които в нормативен
акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектуване,
данък не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение.
От анализа на посочената нормативна уредба
следва извод, че основният правнорелевантен факт,
който е от значение за закриване на партидите на превозните средства, е
наличието на прекратена регистрация съобразно специалните изисквания на ЗДвП и
Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. независимо от основанието за закриването им. И
това е така, защото регистрацията на МПС изпълнява редица функции, свързани с
идентифициране, отчет и контрол на превозното средство и неговият ползвател, а
не е предназначена единствено за оповестяване на промяната в собствеността на
превозните средства. Независимо от обстоятелството, че с едностранен акт
жалбоподателят като собственик на процесните МПС е
направил отказ от собствеността си върху тях, закриването на водената от
общината партидата не може да бъде извършено, ако посочените превозни средства не
са снети от отчет от регистъра, воден от МВР. В случая липсват доказателства, а
и не се твърди, че регистрацията на пътните превозни средства е прекратена, с
оглед на което не са налице условията за отписването им от партидата на
жалбоподателя. Няма спор, че дерегистрацията на МПС
от съответното звено “Пътна полиция” не е елемент от фактическия състав на
загубването на правото на собственост и няма отношение към транслативния
ефект на едностранната сделка по чл. 99 от ЗС, но е задължителна предпоставка за
закриване на водените от общината партиди на превозните средства. Установената
процедура за прекратяване на регистрацията за движение не представлява недопустима
намеса в правата на бившия собственик. Тя е въведена с цел защита на публичния
интерес, поради което не е предвидено партидата на МПС да се закрива само на
базата на декларация за отказ от право на собственост, тъй като това би
компрометирало установения в РБ правов ред относно отчета и контрола върху МПС.
Едва след като МПС бъдат дерегистрирани от отказалия
се собственик, за общинската администрация ще възникне задължението да закрие
партидите и да преустанови облагането на превозните средства с данък, тъй като
няма да са налице облагаеми обекти по смисъла на чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ, както
правилно и законосъобразно е преценил и кметът на общината в потвърдителното си решение по чл. 155, ал. 1 от ДОПК.
С оглед на изложеното обжалваният отказ не
страда от пороци, които да водят до отмяната му, поради което жалбата срещу
него следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
В съответствие с изхода от спора
на ответника следва да бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „В.Д.“ ООД, ЕИК ХХХХХХХХ,
със седалище и адрес на управление град Варна, ул. „Ц.“ № 47, представлявано от
управителя Г.Х.С., срещу мълчалив отказ на директора на дирекция „МДТ“ при
община Добрич, потвърден с решение № 700-00-2532/ 05.07.2021 г. на кмета на
община Добрич, да заличи по партидата на дружеството шест броя МПС по заявление
с рег. № 70-00-2532/ 18.12.2020 г.
ОСЪЖДА „В.Д.“ ООД, ЕИК ХХХХХХХХ, със
седалище и адрес на управление град Варна, ул. „Ц.“ № 47, представлявано от
управителя Г.Х.С.,*** сумата от 100 лева, съставляващи разноски за първата
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия :