Присъда по дело №1483/2024 на Районен съд - Сливен

М О Т И В И

РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия С. В. Б. за
извършено престъпление по чл. 290, ал.1 от НК.
В с.з. представителят на РП – Сливен поддържа обвинението така, както
е предявено, като го счита за доказано по безспорен начин. Моли съда да
наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца,
чието изпълнение да се отложи за изпитателен срок от три години.
В с.з. подсъдимият, редовно призован се явява лично и с упълномощен
защитник, не се признава за виновен, като дава подробни обяснения, с които
твърди, че не е видял да е имало удар от страна на свид. Л. Г. спрямо брат му,
при посещението на последния в дома му на 26.07.2022 г. Защитникът му
оспорва фактическата обстановка, като твърди, че обвинението не е доказано
и моли съда да признае подсъдимия за невиновен.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка :
Подс. Б. е бълг.гражданин, с висше образование, женен, работи,
неосъждан.
На 26.07.2022 г. в гр. Сливен, подс. Б. и брат му - св. И. Б. се срещнали в
съсобствен имот в гр. Сливен, където подсъдимият е трябвало да предаде на
брат си ключове за достъп до имота.
На срещата присъствали съпругата на подсъдимия Д. Б. и негов приятел
- св. Л. Г., последният по молба на подсъдимия да присъства при предаването
на ключовете. След като получил ключовете и подписал протокол за това, св.
И. Б. си тръгнал, но след малко се върнал и поискал да направи с телефона си
снимка на протокола. По това време в двора на имота все още били
подсъдимият и и св. Г., а съпругата на подсъдимия, след предаването на
ключовете, се качила в къщата.
Св. И. Б. направил снимка на протокола с телефона си и тогава св. Г. се
обърнал към него с думите: „Какви братя сте да не се разберете“. Св. И. Б.
насочил телефона си към св. Г. продължавайки да прави запис. Св. Г. заявил,
че не желае да го снима и посегнал да вземе телефона, но не успял. Тогава
между св. И. Б. и св. Л. възникнал и физически конфликт, при който св. Б. бил
ударен от св. Г.. По време на конфликта подс. Б. е бил до двамата и имал
възможност да види какво се случва.
По повод нанесените му от страна на св. Г. удари, св. И. Б. подал тъжба
до СлРС, въз основа на която е било образувано НЧХД №
20222230201392/2022 г. по описа на СлРС. В проведеното на 22.02.2023 г.
заседание, като свидетел е бил разпитан подс. Б., който е потвърдил, че е
присъствал на инцидента, като е заявил: „Получи се едно сбутване, като Л. /св.
1

Г./, с неговата дясна ръка бутна телефона, за да не го заснема брат ми....“,
„Брат ми изобщо не беше ударен. Категорично заявявам, че не е имало удар.“
С присъда №144/26.09.2023 г. по ЧНД № 20222230201392/2022 г. по
описа на СлРС, Л. Г. е бил признат за виновен за извършено спрямо св. И. Б.
престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
В мотивите си съдът е кредитирал показанията на подс. Б., дадени като
свидетел по делото, в основната им част, тъй като е бил очевидец на
случилото се и подробно е разказал всички останали обстоятелства във връзка
със случилото се, като не е кредитирал показанията му в частта, в която отрича
нанасянето на ударите от страна на св. Г. спрямо св. И. Б., поради
несъответствието им със събраните по делото доказателства.
Мотивът на съда да изключи показанията на подс. Б. /като свидетел по
ЧНД № 20222230201392/2022 г.на СлРС/, в частта относно отричането на
нанасяне на удари се основава на несъответствието им със събраните по
делото гласни и писмени доказателства.
С решение № 42/05.04.24 г. по ВНЧХД №20242200600056/24 г. на СлОС
е потвърдена присъда №144/23 г. по НЧХД №20222230201392/2022 г. на
СлРС.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в
тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото. Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели И. Б. и Л. Г., но ги кредитира само в онази
част, в която пресъздават срещата в двора на подсъдимия, предаването на
ключовете, заснемането на протокола и възникналото пререкание между тях.
По отношение на тези факти не е налице спор, но и те са неотносими към
предмета на доказване. Основният въпрос, който следва да се разгледа в
случая е, какви показания подс. Б. е депозирал по образуваното дело от частен
характер, както и кредитирани ли са тези показания от съда или не и защо. По
отношение на тези въпроси е налице влязла в сила присъда, с която свид. Г. –
подсъдим по НЧХД № 1392/2022 г. на СлРС, е бил признат за виновен в това,
че е нанесъл удари на свид. И. Б. и с това му е причинил лека телесна повреда
по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.
Съдът не е кредитирал показанията на подсъдимия /свидетел по
образуваното НЧХД № 1392/2022 г. на СлРС/, че не е имало нанесени удари,
напротив приел е, че такива са били нанесени и е признал подсъдимия по това
дело – Л. Г. за виновен. Присъдата е била потвърдена изцяло с решение на
СлОС. В мотивите си СлРС е посочил изрично, че не кредитира показанията
на свид. С. Б. /подсъдим по настоящото дело/ в частта, в която отрича да е
видял удар от страна на Л. Г. спрямо брат му И. Б., тъй като в тази им част
противоречат на останалите свидетелски показания и на приложеното
съдебно-медицинско удостоверение. В тази им част /а и изцяло/ мотивите на
СлРС са били приети и споделени от страна на СлОС при въззивната проверка
2

на постановената присъда.
Съдът намира показанията на полицейските служители Д. Л. и И. Д.
също за достоверни, логични, безпротиворечиви и последователни и в този
смисъл не е налице пречка да бъдат кредитирани по делото, но тези показания
също са неотносими към предмета на доказване.
Същото важи и за обясненията на подсъдимия, които съдът кредитира в
онази им част в която кредитира и показанията на свидетелите И. Б. и Л. Г..
Всички тези гласни доказателства не могат да променят показанията
дадени по разгледаното НЧХД № 1392/2022 г. по описа на СлРС и да
обусловят различни правни изводи от тези които са приети по това дело от
Районния съд и потвърдени от въззивната инстанция. Какво и как ще
пресъздадат по настоящото дело подсъдимия и свидетелите не може да
замести казаното от него като свидетел по разгледаното НЧХД, а то е „Брат ми
изобщо не беше ударен. Категорично заявявам, че не е имало удар.“. в
настоящото производство подсъдимият направи опит да обясни, че ако
евентуално е имало удар, то той не го е видял. Ако беше заявил същото и като
свидетел по НЧХД № 1392/2022 г. на СлРС, то нямаше да носи наказателна
отговорност. Но изявлението направено по настоящото дело, че не е видял
удар, което е абсолютно различно от изявлението „Брат ми изобщо не беше
ударен. Категорично заявявам, че не е имало удар.“, както беше отбелязано по
– горе не може да замести и да промени това което е заявил и което съда
приел за невярно, тъй като е признал подсъдимия по онова дело /свидетел по
настоящото Л. Г./ за виновен в това, че е причинил на И. Б. лека телесна
повреда нанасяйки му удари.
Съдът по реда на чл.283 от НПК присъедини към доказателствата по
делото и всички писмени материали, приложени към дознанието.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
изведе следните правни изводи :
С деянието си подсъдимият С.Б. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.290 ал.1 от НК, тъй като
на 22.02.2023 г. в гр. Сливен, пред надлежен орган на властта - съдебен орган,
разглеждащ НДЧХ №20222230201392/2022 г. по описа на Районен съд гр.
Сливен, като свидетел устно, съзнателно потвърдил неистина, като заявил
„Брат ми изобщо не е ударен. Категорично заявявам, че не е имало удар.“
Безспорно е установено въз основа на коментираните по – горе
доказателства, че подсъдимият С. Б. е осъществил състава на престъплението
за което му е повдигнато обвинение, като го е извършил чрез една от двете
форми на изпълнителното деяние, а именно потвърждаване на неистина.
Доколкото се касае за съществено несъответствие, което е било насочено към
възпрепятстване на възможността да бъде изяснена фактическата обстановка
в производството по НЧХД № 1392/2022 г. по описа на СлРС, то несъмнено се
касае за лъжесвидетелстване, тъй като несъществената разлика във
3

възприетите и възпроизведени факти, не представлява лъжесвидетелстване по
смисъла на НК. Налице е осъществено престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК и
затова защото тези показания са дадени в хода на проведен разпит пред СлРС,
който несъмнено се явява надлежен орган на властта. Отделно от това фактите
за които е свидетелствал подсъдимият Б. се отнасят към правилното решаване
на делото, доколкото е било повдигнато обвинение за нанасяне на телесна
повреда и именно в тази връзка подсъдимият Б. е давал обяснения по делото.
Въпреки че лъжесвидетелстването не е повлияло на съда за правилното
решаване на делото, то това не прави деянието на подсъдимия
несъставомерно и не означава, че същият не следва да носи наказателна
отговорност за престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие чистото му
съдебно минало, добрите характеристични данни, както и влошените
отношения между него и брат, които са станали повод както за срещата, така и
за намесата на свид. Г..
Съдът не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи
на подсъдимия, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието. Съдът определи наказание при условията
на чл.55 от НК, тъй като констатира многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства и наложи на подсъдимия наказание пробация с двете
задължителни мерки за срок от шест месеца.
Така наложеното на подсъдимия наказание, съдът счита за справедливо
и за отговарящо в максимална степен на обществената опасност на деянието и
дееца.
Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :
4

Номер на акта:	86
Дата:	21 май 2025 г.
Съдия:	Анна Костадинова Димитрова

Дело:	20242230201483
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	10 декември 2024 г.

Присъда по дело №1483/2024 на Районен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите