Р Е Ш Е Н И Е
№ 1502 11.07.2018г. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд ХХХVІ-ти граждански състав
на тридесет и първи май две хиляди и осемнадесета
година
в публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Дарина Йорданова
при секретаря Жасмина Славова
като разгледа докладваното от съдия Дарина Йорданова
гражданско дело № 8980 по описа за 2017 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК и е образувано по исковата молба на “Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Витоша, ул. “Околовръстен път” № 260, представлявано от М.. И.. В.. - прокурист и П.. Н.. Д., срещу И.М.Д., ЕГН **********, с адрес ***, с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземането на ищеца в размер на сумата от 2295.14 лева - главница по сключен договор за потребителски кредит № ... от 07.01.2011г. между “Алфа Банк – клон България” АД и ответника за периода от 07.02.2012г. до 11.05.2017г., сумата от 1036.23 лева – възнаградителна лихва за периода от 07.03.2012г. до 10.04.2017г., сумата от 1257.11 лева – вземане за обезщетение за забава за периода от 07.02.2012г. до 11.05.2017г., ведно със законната лихва от деня на подаване на заявлението – 31.05.2017г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3807/2017 г. по описа на Бургаски районен съд.
В исковата молба се излагат твърдения за това, че между “Алфа Банк – клон България” АД и ответника са възникнали валидни облигационни отношения, основаващи се на договор за потребителски кредит № 627-244/2011 от 07.01.2011г., по силата на който кредиторът е предоставил сумата от 2500 лв. на ответника за финансиране на текущи нужди. Сумата е следвало да бъде върната в срок от осем години по посочен погасителен план и ведно с дължимата възнаградителна лихва с ГЛП от 12.45% на година, подлежащ на промяна в зависимост от базисния лихвен процент. С начисляване на дължимите такси и комисионни съгласно чл. 3.5 от договора годишният процент на разходите /ГПР/ е уговорен в размер на 14.04 %. Така общата дължима сума към кредитора е била в размер на 4022.76 лв. Падежът на всяка от 96-те анюитетни вноски е бил уговорен на 7-мо число на месеца. На 07.01.2012 г. е извършено последното плащане от длъжника, след което е изпаднал в забава. Затова освен начислената лихва за забава ответникът следва да заплати и надбавка в размер на 10 %, съгласно чл. 8 от Общите условия към договора.
На 29.02.2016 г. между кредитора “Алфа Банк – клон България” АД, в качеството му на продавач и ищеца “Юробанк България” АД, като купувач, е сключен договор за прехвърляне на търговско предприятие, по силата на който всички права и задължения на дружеството “Алфа Банк – клон България” АД са преминали към “Юробанк България” АД. На това основание ищецът се явява активно легитимиран да претендира вземането от длъжника и съгласно чл. 60, ал.2 ЗКИ е отправил покана за плащане, с която е упражнил правото да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем. Писмото е било връчено на 10.04.2017 г., но въпреки това не е последвало изпълнение от страна на длъжника. Затова се иска установяване дължимостта на сумите по договора, за които ищецът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение.
При условията на евентуалност се иска осъждане на ответника да заплати сумите по договора, като с исковата молба се упражнява правото да бъдат обявени вземанията за предсрочно изискуеми. Ангажирани са доказателства.
В предоставения срок по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от ответника, с който претенциите се оспорват изцяло като неоснователни. Сочи се, че между “Алфа Банк – клон България” АД и ответника не е съществувало договорно правоотношение, тъй като лицата подписали договора от името на банката не са разполагали с необходимата представителна власт и сумата не е получавана от длъжника. Излагат се съображения относно редовността на документа, въз основа на който е издадена заповедта за незабавно изпълнение. Оспорва се фактът на надлежно упражняване на правото на банката да обяви вземането за предсрочно изискуемо, като се сочи, че поканата-уведомление не е получено от длъжника. По отношение на размера на начислената договорна възнаградителна лихва се оспорва начисления такъв, като се сочи, че следва да бъде съобразено обявление на уеб-сайта на ищеца, съгласно което базисният лихвен процент за кредити сключени от АлфаБанк преди 31.12.2014 г. е фиксиран на 11%. По отношение на търсената наказателна лихва се оспорват разпоредбите на чл. 8 от общите условия и чл. 3.4 от договора като противоречащи на чл. 143 от ЗЗПотребителите. Твърди се, че обезщетението за забава е уговорено в размера на договорната лихва плюс 10 % надбавка, което прави 22.45 % годишно и се явява прекомерно завишен размер. Тъй като клаузите не са индивидуално уговорени и не е налице добросъвестност при определяне на общите условия от страна на банката, се твърди, че клаузите са неравноправни и в този смисъл нищожни. Направено е възражение за погасяване по давност на вземанията по установителния иск за главницата за периода от 07.02.2012 г. до 07.05.2012 г., договорна лихва за периода от 07.03.2012 г. до 07.05.2014 г. и наказателна лихва за периода от 07.02.2012 г. до 07.05.2014 г. В случай, че бъде разгледан евентуалният осъдителен иск е направено възражение за погасяване по давност на вземанията по него за главница до 07.01.2013 г., договорна и наказателна лихва до 07.01.2015 г. Ангажирани са писмени доказателства.
Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79 ал., 1 във вр. чл. 240 ЗЗД.
Направеното възражение за погасяване на вземанията по давност е с правно основание чл. 110 и чл. 111 ЗЗД.
По
делото е изискано и приложено ч.гр. д. № 3807 / 2017
г. по описа на БРС, по което е
издадена заповед № 2306
от 01.06.2017 год. за
изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, за сумата от
2295.14 лв.
главница и 1036.23 лв. – възнаградителна
лихва, и сумата от 1257.11 лв. – обезщетение за забава. В заповедното
производство длъжникът е възразил своевременно, че не дължи вземането по
издадената заповед по чл. 417 от ГПК. В указания от съда срок заявителят е
предявил иск за установяване на вземането си, който настоящият състав намира за
допустим.
Съдът,
като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори по делото и се установява от представения договор за потребителски кредит от 07.01.2011 г., че Алфа Банк АД – чрез клона си в България е предоставило на ответника кредит за финансиране на текущи нужди в размер на 2500 лв. със срок на издължаване от 8 (осем) години. Съгласно т. 3.1 годишния лихвен процент към датата на сключване на договора е 12.45 %. При неизпълнение на задълженията по договора кредитополучателят дължи обезщетение за забава съгласно Общите условия. Страните са уговорили, че кредитът ще се изплаща на 96 месечни анюитетни вноски, от които последната е изравнителна, съгласно приложен погасителен план.
По отношение на валидното възникване на правоотношението съдът намира, че с положените подписи на страните по договора се установява формалната доказателствена сила на документа – тъй като изявленията са направени от подписалите го лица. Възражението за липса на представителна власт на лицето сключило договора от името на кредитора е неоснователно, доколкото това обстоятелство има значение единствено в отношенията на представителя и представлявания, а от страна на дружеството не е било направено своевременно оспорване. Ето защо, съдът приема, че договорът валидно обвързва страните по него, ведно с приложенията и подписаните общи условия, които отговарят на условията за валидност по чл. 10 от Закон за потребителския кредит.
По делото не се спори, че с договор за продажба на предприятие от 29.02.2016 г. Алфа Банк А.Е. – като продавач е прехвърлило своето предприятие на ищеца “Юробанк България” АД, ЕИК *********, който от своя страна се явява и правоприемник на процесното вземане. От разпоредбата на чл. 15 ТЗ може да се заключи, че правоприемникът отговаря за задълженията на отчуждителя до размера на получените права или изцяло тъй като видно от договора е закупил цялото предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения или цялата дейност на клона в България. Именно в качеството си на кредитор и упражнявайки правата по договора, ищецът е отправил до кредитополучателя уведомление, с което е посочил настъпила забава в плащанията и е упражнил правото на банката да обяви вземането за предсрочно изискуемо в пълен размер (л.16 от делото). Видно от приложеното известие за доставка уведомлението е получено на 10.04.2017 г. Съдът приема връчването за редовно извършено, съгласно чл. 36 от Закона за пощенските услуги във връзка с чл. 5, ал. 1 от Общите условия към този закон, съгласно които препоръчаните пощенски пратки се доставят на адреса на получателя срещу подпис. Такъв е положен надлежно в полето за връчване от пощенска служба Бургас, като отделно от това е поставен и подпис на пощальон Катя Пределиева, т.е. в документа се отличават два различни подписа удостоверяващи различни действия – получаване от пощальона и връчване на адресата. В известието е посочен вида на връчвания документ – уведомление за предсрочна изискуемост по договор № 627-244/2011, който е идентичен със сключения с ответника. Доколкото подписът положен от ответника в известието за доставка не е оспорен по отношение на неговото авторство, а в отговора се сочи, че такъв подпис изобщо не фигурира, съдът намира възражението за нередовно връчване на пратката за неоснователно. Съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. С оглед клаузата на чл. 41 от общите условия към договора, която предвижда правото на банката да обяви вземането по кредита за изцяло предсрочно изискуемо в случай на неизпълнение, както и предвид ангажираните доказателства за връчване на уведомително писмо, съдът приема, че ищецът надлежно е упражнил потестативното си право да обяви вземанията за изцяло изискуеми. От приетото заключение на вещото лице Б., което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, съответстващо на писмените доказателства по делото, се установява несъмнено, че сумата от 2500 лв. е била предоставена по сметка на ответника. Той от своя страна е изпаднал в забава, като последното своевременно плащане е било извършено на 23.11.2011 г., в размер на 40 лв. Следователно към 2017 г. са били налице основанията за обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми, съгласно чл. 40 от общите условия, а именно изпадане на кредитополучателя в забава.
Вещото лице е посочило, че съобразно последните извършени плащания и погасени суми, целият остатък от дължимата главница възлиза на 2295.13 лв., като дължимите суми за лихви по договора към момента на обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми възлизат на сумата от 1039.86 лв. – договорна възнаградителна лихва и сумата от 1466.02 лв. – лихва за забава.
Видно от заключението в хода на процеса и след получаване на покана за доброволно изпълнение на задължението по издадената заповед по чл. 417 ГПК /ч.гр.д. № 3807/2017г. на БРС/, от страна на длъжника са заплатени общо 918.08 лв. Същите са били отнесени за погасяване на съдебни разноски.
При така
установените факти и с оглед настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията
по договора, съдът намира за основателен и доказан иска за заплащане на
главницата от 2295.13 лв. и уговорената и незаплатена възнаградителна лихва в
размер на 1036.23 лв., съобразно заключението на вещото лице и размера на
заявената с исковата молба претенция.
Неоснователно
и недоказано е възражението, че
следва да бъде съобразено обявление на уеб-сайта на ищеца, съгласно което
базисният лихвен процент за кредити сключени от АлфаБанк преди 31.12.2014 г. е
фиксиран на 11%. Доколкото страните са обвързани от договорните
правоотношения между тях и няма данни за валидно изменение на договора съгласно
чл. 10 ЗПК, респ. сключен анекс в този смисъл, за банката не е налице
задължение за начисляване на различен процент ГПР от уговорения. Още повече, че
обявлението касае кредити, по които лихвеният процент се базира на Софибор или Euribor.
По дължимите наказателни лихви съдът съобрази следното:
На първо място неоснователно се явява възражението на длъжника за неравноправност на клаузата по т.8 от ОУ и нейната нищожност.
Съгласно
чл. 143 ЗЗП, който следва да намери приложение в настоящия случай,
неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. За да бъде нищожна като неравноправна една клауза тя
следва да дава права на търговеца във вреда на потребителя, попадащи в
хипотезите на чл. 143 ЗЗП, клаузата да не е уговорена индивидуално. Несъмнено в
случая клаузите на общите условия не са индивидуално уговорени, но независимо
от това в разпоредбата на чл. 8 от общите условия не се наблюдава соченото
неравновесие. Нормата на чл. 143, т.5 ЗЗП предполага поемане на задължение от
потребителя, с което при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. Целта на закрилата е именно да
компенсира съществуващото неравновесие във възможностите на потребителя и
търговеца, така че те да се договарят като равноправни участници на пазара. В
случая видно от оспорваната клауза кредитополучателят се е задължил при забава
да заплати обезщетение върху непогасената в срок сума, за времето на забавата,
в размер на договорената лихва плюс надбавка от 10 % годишно. Съгласно чл. 3 от
договора уговорения годишен лихвен процент е в размер на 12.45 %. От посочените
клаузи е видно, че начинът на формиране на размера на обезщетението е ясен, като
се начислява само върху сумата, за която длъжникът е изпаднал в забава, а
размерът не води до необосновано увеличаване на дълга. Следва да се посочи, че
дори и минималният праг на вредите по чл. 86 ЗЗД е определен от законодателя
като 10 пункта над основния лихвен процент. Ето защо, съдът приема, че посочената клауза не
попада в хипотезата на чл. 143 ЗЗП, не е уговорена във вреда на потребителя и
не води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, поради което възражението за нейната нищожност е неоснователно.
Съобразно заключението на вещото лице за целия период на забавата дължимото
обезщетение възлиза на 1466.02 лв. Тъй като претенцията на ищеца е в размер на
1257.11 лв. то искът се явява основателен.
По делото е безспорно установено
извършването на плащания в хода на процеса на обща стойност от 918.08 лв., за
които експертът е посочил, че са отнесени от банката за погасяване на “съдебни разноски”. Не са ангажирани
доказателства от ответника, от които да се установява изричното посочване на
основанието за плащане. Следователно намира приложение нормата на чл. 76 ЗЗД и
с посочената сума се погасяват първо разноските, след това лихвите и най-после
главницата. В случая обаче не се касае за разноски по договора, а за такива
направени в заповедното производство. Съгласно т. от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, изпълнителната сила на заповедта за незабавно
изпълнение в частта за разноските отпада, ако вземането е оспорено чрез
възражение по реда на чл.414 ГПК, и е образувано исково производство по реда на
чл.415, ал.1, респ. по чл.422 ГПК, каквато е настоящата хипотеза. С решението
по установителния иск съдът ще се произнесе относно дължимостта на разноските в
заповедното производство. Така със своевременното подаване на възражението на
16.10.2017г. е отпаднала изпълнителната сила на вземането за разноските в
заповедта, които възлизат на 560.49 лв. Ето защо, за банката не е съществувало
основание да отнесе плащанията извършени от 19.10.2017 г. до 19.03.2018 г. за
погасяване на спорните по делото разноски. Затова съдът приема, че с посочената
сума от 918.08 лв. следва да бъде погасена част от дължимата лихва за забава и
този иск да бъде уважен до размера от 339.03 лв., като за разликата до 1257.11
лв. претенцията е погасена чрез плащане в хода на процеса.
С оглед основателност на исковете за заплащане на главница и частичната за лихви по договора, следва да бъде разгледано и възражението за погасяването им по давност.
Разпоредбата
на чл.114, ал.1 ЗЗД предвижда,
че давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. С представеното по делото писмо, получено от ответника на 10.04.2017
г., дружеството е прекратило договора и е обявило цялото задължение за
незабавно изискуемо и дължимо, съгласно чл.
41 от ОУ. Действително задължението за плащане на длъжника е възникнало с получаване
на сумата, която е следвало да бъде платена на вноски и при съобразяване с погасителния план. Доколкото
обаче се касае за субективно право на кредитора, той може да се
позове на чл. 41 ОУ, като от този момент вземането му от такова с периодично изпълнение
(дължимо на части, всяко от които е изискуема с настъпване на уговорения падеж)
се трансформира в изискуемо в пълния му размер. Затова, с просрочията на
задълженията настъпва и моментът на предсрочната изискуемост, т.е. началото на
давностния срок се поставя след 10.04.2017 г. По отношение на главницата по договора
за заем е приложим общият петгодишен срок по чл. 110 ЗЗД, тъй
като е налице едно неделимо плащане на заетата сума. Договореното връщане на погасителни
вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, като всяка вноска
представлява частично плащане по договора. (В този смисъл и съдебната практика
- Решение № 28 от 05.04.2012 г. на ВКС, по гр. д. № 523/2011 г., III г.о., и
Решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г.на ВКС, IV г.о.). По
отношение на вземанията за лихва е приложима разпоредбата на чл. 111, ал. 1, б.
в ЗЗД и същите се погасяват с три годишна давност, с оглед периодичния им
характер. При така изложените факти съдът намира, че по отношение на сумите по
договора, към момента на подаване на заявление по ч.гр.д. 3807/2017 г. на БРС
на 31.05.2017 г. не е изтекъл установения давностен срок и вземанията не са
погасени.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъде възложено заплащането на направените от ищеца разноски, съобразно уважената част от исковете. Доколкото обаче отхвърлената част от претенцията за лихва е поради плащане, направено в хода на процеса, ответникът с поведението си е дал повод за извършване на разноските и дължи плащането на пълня им размер. Съдът намира за основателно направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна, като същото следва да бъде намалено до минималния размер от 300 лв. установен в наредбата. Затова в тежест на ответника следва да бъде поставено заплащането на сумата от 700 лв. за разноски по настоящото дело, от които 100 лв. – държавна такса, сумата от 300 лв. – възнаграждение за вещо лице и 300 лв. – адвокатско възнаграждение.
Съгласно задължителните указания на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, в тежест на ответника следва да се възложат и разноските направени в заповедното производство по ч.гр.д. № 3807/2017 г. на БРС. Предвид направеното възражение и нормата на чл. 7, ал. 7 от наредбата, възнаграждението за процесуално педставителство на заявителя се явява основателно и следва да бъде намалено до сумата от 300 лв. Така в тежест на ответника следва да се възложи заплащането на сумата от 391.80лв. – разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.М.Д., ЕГН **********, с адрес ***, че в полза на “Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Витоша, ул. “Околовръстен път” № 260, представлявано от М.. И.. В.. - прокурист и П.. Н.. Д., съществува вземане в размер от сумата от 2295.14 лева - главница по сключен договор за потребителски кредит № ... от 07.01.2011г. между “Алфа Банк – клон България” АД и И.М.Д., сумата от 1036.23 лева – възнаградителна лихва за периода от 07.03.2012г. до 10.04.2017г., сумата от 339.03 лева – вземане за обезщетение за забава за периода от 07.02.2012г. до 11.05.2017г., ведно със законната лихва от деня на подаване на заявлението – 31.05.2017г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3807/2017 г. по описа на Бургаски районен съд, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за забава за горницата над 339.03 лв. до пълния претендиран размер от 1257.11 лева - поради плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА И.М.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на “Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Витоша, ул. “Околовръстен път” № 260, представлявано от М.. И.. В.. - прокурист и П.. Н.. Д., сумата от 700 лв. (седемстотин лева), представляващи направените по делото съдебно – деловодни разноски, както и сумата от 391.80 лв. (триста деветдесет и един лева и осемдесет стотинки) – представляващи направените разноски по ч.гр.д. № 3807/2017 г. на БРС.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ