Присъда по дело №319/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по чл. 435 и сл. от ГПК.

С измененията на чл. 435, ал. 2 от ГПК се даде възможност на длъжника да обжалва постановленията за разноските.

С Постановление от 08.04.2011г., ДСИ при РС-Кърджали е определил юрисконсултско възнаграждение на А. Н. З. – правоспособен юрист на длъжност експерт по приходите в Дирекция „Частни Д. В.”, упълномощена с пълномощно №35/05.01.2010г. от изпълнителния директор Красимир Стефанов, в размер на 100лв. за образуване на изпълнително дело, и 12 416,47лв. за водене на изпълнителното дело и извършване на изпълнителни действия с цел удовлетворяване на парични В., общо в размер на 12 516,47лв. по изпълнително дело № *0195 и изпълнително дело № *0195 по описа на СИС при РС-Кърджали, и двете дела със страни НАП-взискател, и „Г.” -длъжник.

Недоволен от постановлението на държавния съдебен изпълнител е останал жалбодателят „Г.” , който го обжалва. Моли съда да го отмени изцяло. Излага съоßражения, че не следва да се присъждат разноски за юрисконсултско възнаграждение по изпълнителни дела №195/2007г. и №79/2010г. по описа на СИС при КРС, тъй като и по двете дела НАП-София се представлява от Ана Загоричина, която заемала длъжността експерт по приходите в отдел „Правен” на дирекция „Частни Д. В.” към НАП. Твърди, че за осъществяваната от нея длъжност като държавен служител на орган на А. по приходите Ана Загоричина получавала съответното трудово възнаграждение и не й се следвало друго възнаграждение. Не следвало да се прилага по аналогия Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като тя касаела само възнагражденията на адвокатите, а Загоричина не била нито адвокат, нито юрисконсулт на Агенцията.

Ответникът НАП-София, в представено писмено възражение на основание чл. 436 ал. 3 от ГПК изразява становище за неоснователност на жалбата.

Частният съдебен изпълнител е изложил мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 436 ал. 3 ГПК, в които излага съображения за неоснователност на жалбата.

Окръжният съд, след като обсъди представените по делото доказателствата, по повод и във връзка с подадената жалба, констатира:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

ДСИ при РС-Кърджали е бил сезиран с молба от НАП-София с вх.№583/05.04.2011г., с която се иска на осн.чл.78 от ГПК от длъжника по изпълнението по изп.дело №195/2007г. и изп.дело №79/2010г. да бъде събрано и преведено по сметка на взискателя дължимото юрисконсултско възнаграждение за образуване на изпълнително производство и извършване на изпълнителни действия с цел удовлетворяване на парични В. в размерите, посочени в разпоредбата на чл.10 от Наредба №1 от 09.07.2001г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С Постановление от 08.04.2011г. ДСИ при КРС е определил юрисконсултско възнаграждение на А. Н. З – правоспособен юрист на длъжност експерт по приходите в Дирекция „Частни Д. В.”, упълномощена с пълномощно №35/05.01.2010г. от изпълнителния директор К.С, в размер на 100лв. за образуване на изпълнително дело, и 12 416,47лв. за водене на изпълнителното дело и извършване на изпълнителни действия с цел удовлетворяване на парични В., общо в размер на 12 516,47лв. по изпълнително дело № *0195 и изпълнително дело № *0195 по описа на СИС при РС-Кърджали, и двете дела със страни НАП-взискател, и „Г.” -длъжник.

Окръжният съд приема, че се касае за техническа грешка при изписването на номерата на делата, тъй като в диспозитива на постановлението си съдебният изпълнител е посочил неправилно двукратно, че определя сумите по изпълнително дело № 195/2007г., вместо да посочи освен първото, и изп.дело №79/2010г. В обстоятелствената част на постановлението си съдебният изпълнител правилно е описал номерата и годините на двете изпълнителни дела, по които се е произнесъл.

По същество, съдът намира, че атакуваното постановление е неправилно и като такова следва да се отмени, а молбата на НАП-София следва да се остави без разглеждане като преждевременно подадена, по следните съображения:

На първо място, макар ДСИ да е бил сезиран с една молба за събиране на юрисконсултско възнаграждение в полза на взискателя по две изпълнителни производства, недопустимо е с един свой акт той да се произнася и по двете изпълнителни дела.

На следващо място, Постановлението на ДСИ 08.04.2011г. е преждевременно произнесено, и в този смисъл е недопустимо, тъй като не са налице данни по делото за реално извършени плащания/разноски, които взискателят би могъл да търси от длъжника. Освен това, разноските по изпълнението се определят и възлагат при разпределение на постъпили по делото суми, каквито в изпълнителното производство не са събрани.

Впрочем, следва да се отбележи, че ДСИ е бил сезиран с искане за събиране на юрисконсултско възнаграждение, като по същество част от искането е за присъждане на такса за образуване на изпълнително дело. Вместо това, с акта си ДСИ глобално се е произнесъл за определяне на юрисконсултско възнаграждение.

Във връзка с изложеното по-горе, следвало е, както по изпълнително дело № 195/2007г., така и по изп.дело №79/2010г., ДСИ да се произнесе с отделни актове по съществото на искането.

По същество, съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК, в полза на юридически лица се присъжда адвокатско възнаграждение, ако са били защитавани от юрисконсулт. Предпоставките за присъждане на възнаграждението са както следва - разноските да са поискани, и да е налице доказателство за осъществено процесуално представителство от юрисконсулт, които в процесния случай не са налице. Чл.78, ал.8 ГПК очертава лимитативно в кои случаи се присъжда адвокатско възнаграждение в полза на юридическите лица, и този текст не включва представителство от лице с юридическо образование, а касае само юрисконсулти. Действително, процесуалното представителство по чл. 32, т. 3, предл.2 от ГПК може да се осъществи от служител с юридическо образование, но само в случаите на процесуално представителство по пълномощно от адвокат или юрисконсулт, се дължи присъждане на адвокатско възнаграждение.

Ето защо, и на основание чл.437, ал.4 от ГПК Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯВА Постановление от 08.04.2011г., с което ДСИ при РС-Кърджали е определил юрисконсултско възнаграждение на А.Н. З – правоспособен юрист на длъжност експерт по приходите в Дирекция „Частни Д. В.”, упълномощена с пълномощно №35/05.01.2010г. от изпълнителния директор К. С., в размер на 100лв. за образуване на изпълнително дело, и 12 416,47лв. за водене на изпълнителното дело и извършване на изпълнителни действия с цел удовлетворяване на парични В., общо в размер на 12 516,47лв. по изпълнително дело № *0195 и изпълнително дело № *0195 по описа на СИС при РС-Кърджали, и двете дела със страни НАП-взискател, и „Г.” -длъжник.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба от НАП-София с вх.№583/05.04.2011г., с която се иска на осн.чл.78 от ГПК от длъжника по изпълнението по изп.дело №195/2007г. и изп.дело №79/2010г. да бъде събрано и преведено по сметка на взискателя дължимо юрисконсултско възнаграждение за образуване на изпълнително производство и извършване на изпълнителни действия с цел удовлетворяване на парични В. в размерите, посочени в разпоредбата на чл.10 от Наредба №1 от 09.07.2001г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от Определението да се изпрати за сведение на„Г.” , НАП-София и ДСИ при КРС.

Председател: Членове: 1/ 2/