Решение по дело №762/2019 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 38
Дата: 21 февруари 2020 г. (в сила от 16 март 2021 г.)
Съдия: Мария Дучева
Дело: 20192110100762
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 август 2019 г.

Съдържание на акта

                       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

                                        град А., 21.02.2020 година

 

                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

А.КИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, ІVсъстав, в публично съдебно заседание на 12.02.2020 / дванадесети ФЕВРУАРИ две хиляди и двадесета/ година в състав:

                                                        

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДУЧЕВА

 

и при секретаря: Яна Петкова,

Прокурор…………

като разгледа докладваното от Председателя Гражданско дело № 762 по описа на Съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид:

 

  Производството е образувано по искова молба, подадена от „***" ЕООД, ЕИК ***, със седалище гр. А. и адрес на управление ул. „***, представлявано от управителя К.А.Р. EГH ********** , чрез адв.С.К., съдебен адрес:*** — партер, офис *** против ЗAД "ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК ***, със седалище гр. С. и адрес на управление ж. к. „***" ул. "***" **.

  В исковата молба се твърди ,че ищцовотодружество е собственик на автобус марка „**", модел „***" с per. № ***, c първа регистрация от 2004 г., който на 01.04.2019 г. no пътя с. В. — гр. В. е увреден npu настъпило застрахователно събитие - падане на надвиснали над пътя скапи . B резултат на което било счупено предното челно горно стъкло.

Автобусът бил застрахован при ответното дружество с полица с №0020900201800125 със срок на покритие от 00,00ч на 21.06.2018г до 24,00ч на 20.06.2019г.

За случая след извършен оглед застрахователя на 08.04.2019 г.  е заведена преписка - щета №002090000582019 съгласно протокол за оглед, a на следващия ден съгласно писмо вх. № 0055 от 09.04.2019 r. на ответника са представени необходимите документи, включително и проформа фактура от специализирана фирма за автостькла „***" на стойност 3 720 лева.

Tъй като ремонтът на автобуса бил наложителен във връзка с договорени и платени екскурзии, на 18.04.2019 r. ищцовото дружество  платило депозит за доставка на стъклото в размер на 1 500 лева и на 20.05.2019 г. остатъка от 2 220 лева, no банков път и с необходимите платежни нареждания представени на застрахователя.

Вместо да платят в предвидения в чл. 108 an. 1 от Кодекса за застраховането /К3/ 15 дневен срок, на 25.04.2019 г. от застрахователя поискали да им бъде представена данъчна фактура и документи относно ремонта, което било направено на 21.05.2019 г.

 

На 11.06.2019 г. ответникът превел сумата от 3 100 лева no банковата сметка на дружеството, без каквато и да е обосновка защо намалява стойността на дължимото застрахователно обезщетение; установимо no представените фактури.

Така за възстановяването на автобуса от ищеца е направен разход в размер на 3 720 лева, a застрахователят е заплатил 3 100 лева, при това без мотивация защо се намаля стойността.

Въз основа на изложеното ищцовото дружество счита, че за него е налице правен интерес ада иска от съда да осъди ответното дружество за изплащането остатъка от направените разноски за поправата на автобуса, а именно- 620 лева, ведно със законната, лихва върху тази сума от завеждането на иска до пълното изплащане на дължимото обезщетение и разноските пo делото.

 

            В срока по чл.13 ГПК е постъпил отговор от  ответното дружество , което  оспорва иска по основание и по размер. Твърди се , че преведената сума от 3100лева напълно покрива разходите на ищеца за ремонта.Изложени са твърдения, че  размера на имуществените вреди също е силно завишен и недоказан.

 

        Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 19.06.2018г между страните била сключена застраховка „Пълно Каско ”, въз основа на застрахователна полица №0020900201800125 със срок на покритие от 00,00ч на 21.06.2018г до 24,00ч на 20.06.2019г. за Автобус марка „**“ с рег.№ ***, собственост на ищцовото дружество.

            На 01.04.2019 г. no пътя с. В. — гр. В. е повредено предното стъкло на автобуса в следствие на паднали върху него скали.  

         Като доказателство за извършените разходи ищцовото дружество е представило проформа фактура за сумата от 3720лева (л.5,6)

           Не е спорно между страните, че  по време на ПТП автобусът е имал валидно сключена полица „Автокаско“ в ЗAД "ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ" АД  №0020900201800125 / 19.06.2018г.

          Не се спори между страните, че след застрахователното събитие и заведената щета ответното дружество е превело по сметка на ищцовото сумата от 3100 лева /видно от приложеното преводно нареждане л.9/.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното: Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал.1 от КЗ.

Съгласно чл.405,ал.1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, като срокът не може да е по-дълъг от срока по чл.108,ал.1 – 3 или 5. Съгласно разпоредбата на чл.386,ал.1 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато това е предвидено в този кодекс. Според чл.386,ал.2 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.

За основателност на претенцията, в тежест на ищеца е да докаже в кумулативност следните предпоставки: възникване на валидно застрахователно правоотношение със сочените в исковата молба параметри; настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска и в причинна връзка с което са настъпили вреди за МПС, довели до съответния размер на вредата към деня на събитието, като докаже претенцията си за обезщетение и по размер.

Съдът намира, че в хода на настоящото производство се установява наличието на предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя. Всъщност страните не спорят, че са били във валидно застрахователно правоотношение, както и че е в срока на действието му е настъпил покрит застрахователен риск, от който са настъпили вреди по застрахованото имущество. В тази насока са всички събрани по делото писмени доказателства. Основния спор между страните  е относно размера на дължимото застрахователно обезщетение по процесния риск, като твърдението на ищеца е, че му се дължи доплащане на сумата от 620лева / след приспадане на вече заплатените 3100 лв./, а твърдението на ответника е, че не дължи повече след като е превел сумата от 3100 /на колкото е оценил щетата/.

В случай на застраховката „Пълно Касно“ обезщетението се равнява на действителната стойност на вещта към момента на застрахователното събитие, но не може да надвишава уговорената застрахователна сума. Действителна стойност, съгласно чл.400, ал.1 КЗ, е тази, срещу която може да се купи идентично на застрахованото имущество, т.е. за обезщетяването е релевантна пазарната стойност на имуществото към посочения по-горе момент /в този смисъл и решение № 79/02.07.2009г. по т.д.№ 156/2009г. на ВКС, определение № 138/10.03.2009г. по т.д.№ 636/2008г. на ВКС/. Ако е уговорена по-голяма застрахователна сума от действителната стойност, то тя се редуцира до съответния размер.

В  представените от ответника ОУ -  чл.7, ал.1 (л.71-74) е посочено, че „застрахователната сума се договаря между Застрахователя и Застрахования и  не може да надвишава действителната стойност на СПС към датата на сключване на застрахователния договор“.  Съгласно ал.2 на чл.7 ОУ „Действителна стойност на СПС  е стойността срещу която вместо застрахованото СПС може да се купи друго от същия вид и качество.“

В процесния случай в застрахователната полица (л.67) е посочено и ищецът се е съгласил размера на щетите да бъде изплатен съгласно експертна оценка на застрахователното дружество. Видно от представеният от ответното дружество ОПИС - техническа експертиза по Щета №  0020-900-0058-2019г (л.46) ответното дружество след оглед, е оценило щетата по стъклото на автобуса на 3100лева. Ищецът не отрича , че е получил по банков път паричен превод на стойност 3100лева.

По твърдение на ищеца стойността на ремонта е надхвърлила тази сума, а именно струвало е 3720лева и застрахователя трябва да им плати още 620лева. За тази сума ищцовото дружество представя два броя фактури –л.7, както и копия от два броя преводни нареждания (л.6 лице и гръб), от които е видно , че ищцовото дружество е превело по сметка на „*** “ЕООД сумата от 3720лева.

От заключението на назначената по делото автотехническа- оценителна експертиза е видно, че щетите по предното стъкло на автобуса са могли да  бъдат възстановени за сумата от 3275,00 лева. Според чл.7 ОУ на ответника, с които ищцовото дружество се е съгласило „Действителна стойност на СПС  е стойността срещу която вместо застрахованото СПС може да се купи друго от същия вид и качество“. Видно от заключението на ВЛ предно панорамно стъкло  на такъв модел и марка автобус средноаритметично би могло да бъде закупено за сумата от 3275,00лева. Експерта на ответника е оценил щетата на 3100лева и тази сума е преведена на ищеца, но от назначената по делото експертиза е видно, че за тази сума ищцовото дружество не би било в състояние да поправи автобуса. Минималната сума, която е била необходима за закупуване на стъкло от същия вид и качество е 3275,00лева, от което следва че иска е основателен и доказан само за сумата от 175лева, а за останалата част до 620лева следва да бъде отхвърлен.

Уважаването  на основния иск закономерно води и до уважаване на иска за лихви.

На осн.чл.78, ал.3 ГПК ответното дружество ЗAД "ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ" АД  следва да бъде осъдено да заплати разноски на ищеца съразмерно на уважената част от иска или 135 лева от претендираните 450лева.

На осн.чл.78, ал.3 ГПК ищцовото дружество „***" ЕООД, ЕИК *** следва да бъде осъдено да заплати на ответника ЗAД "ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ" АД  разноски съразмерно на отхвърлената част от иска или 385лева.

Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И    :

ОСЪЖДА на осн.чл.405, ал.1 КЗ ЗAД "ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК ***, със седалище гр. С. и адрес на управление ж. к. „***" ул. "***" ** ДА ЗАПЛАТИ на „***" ЕООД, ЕИК ***, със седалище гр. А. и адрес на управление ул. „***, представлявано от управителя К.А.Р. EГH ********** , сумата от 175лв./сто седемдесет и пет лева/, представляващи дължимо застрахователно обезщетение за настъпило на 01.04.2019 г. застрахователно събитие по договор за застраховка "Каско" на МПС, сключен с полица №0020900201800125 / 19.06.2018г, за което е заведена преписка за щета № 0020-900-0058-2019г; ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на иска на 13.08.2019 г. до окончателното й изплащане; както и 135 лв. за направените по делото разноски, съразмерно с уважения иск.

ОТХВЪРЛЯ исковете на „***" ЕООД, ЕИК ***, със седалище гр. А. и адрес на управление ул. „***, представлявано от управителя К.А.Р. EГH ********** против " ЗAД "ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК ***, за разликата над уважения размер на главницата от 175 лв. до пълния претендиран  размер от  620 лв. и за разликата над уважения размер на обезщетението за забава.

 

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 ГПК  „***" ЕООД, ЕИК ***, със седалище гр. А. и адрес на управление ул. „***, представлявано от управителя К.А.Р. EГH ********** , ДА ЗАПЛАТИ на ЗAД "ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК ***, със седалище гр. С. и адрес на управление ж. к. „***" ул. "***" **, разноски в размер на 385лева. /триста осемдесет и пет лева/, съразмерно на отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на обжалване  пред ОС – Бургас  в двуседмичен  срок от връчването му на страните.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: