Р Е Ш
Е Н И Е
№
............
гр. Кюстендил,
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и трети октомври, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 1233 по описа на съда за
Производството е по
реда на Част II-ра, Дял I-ви от Граждански процесуален кодекс (ГПК) – общ исков процес
в производство пред първата инстанция и е образувано по предявени искове с
правна квалификация чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността (ЗС).
Производството
по делото е образувано по искова молба на Т.Г. Бейkq
М.Д.Б., Д.Г.П. и К.Г.П. против М.П.П.П.К.П.,
Б.Т.П. и Наталия П.П..
В
исковата молба се сочи, че страните по делото са съсобственици, съответно
ползватели на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 41112.503.2409 по КККР на гр.
Кюстендил, одобрена със Заповед № РД-18-96/
Ищците
Т.Б., М.Б. притежавали по силата на правна сделка втория
жилищен етаж от сградата, както и гаража, изграден в югозападната част на
имота, както на източната част на подпокривното пространство, като ищците Д.П.
и К.П. си запазили правото на ползване върху зимничното и таванското помещение
от имота. Ищцата Т.Б., по време на брака си с М.Б., придобила и ½ ид.ч.
от поземления имот с идентификатор 41112.503.2409.
Останалата
част от поземления имот, както и реално първия етаж от сграда с идентификатор
41112.503.2409.1, гаража в северозападната част от имота и западната половина
от тавана, със съответните идеални части от общите части на сградата,
притежавала ответницата М.П., а ответниците П. и Б. П. запазили за себе си
правото на ползване върху мазето и гаража.
За
горното били съставени нотариални актове № 135/2008 г., № 116/2016 г. и №
186/2015 г.
Наталия П.П. била носител на правото на собственост на
самостоятелен обект с идентификатор 41112.503.2409.2.3 – ателие за творческа
дейност, находящо се на трети етаж в сградата, построена в поземлен имот с
идентификатор 41112.503.2409, по силата на нотариален акт № 80, том II, рег. № 2089, дело № 230 от
Твърди
се, че ответницата ползва повече от правата, с които разполага досежно
процесния имот като надлежно разпределение на правото на ползване страните не
успявали да договорят.
Ето защо се поддържа искане на основание чл. 32, ал.2 от ЗС
съдът да разпредели ползването на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 41112.503.2409
(землище четиридесет и една хиляди сто и дванадесет, кадастрален район петстотин
и три, поземлен имот две хиляди четиристотин и девети), по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр. Кюстендил, обл. Кюстендил, одобрени със Заповед
№ РД-18-96/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК – гр. София,
съгласно Скица на поземлен имот № 15-451710/23.05.2019 г., издадена от СГКК –
гр. Кюстендил, адрес на поземления имот: гр. Кюстендил, п.к. 2500, ул. „Б.“ №6
(шест), площ на целия имот: 492 кв.к. (четиристотин деветдесет и два квадратни
метра), трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно
ползване: Ниско застрояване: до
Претендират
се и сторените деловодни разноски.
В
рамките на едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответните страни. В него се сочи, че искът с правно основание чл. 32,
ал.2 от ЗС е недопустим и неоснователен. Навеждат се доводи, че ползвателите на
имота не следвало да участват като страни в производството. Твърди се, че
правото на ползване на процесния имот било разпределено с устен договор между
праводателите на страните Г. и П. П.. Впоследствие преди около 3 години Т.Б. и М.П.
допълнили начина на разпределение, след събарянето на сграда, намираща се в
западния край на двора, като приели, че първата ще ползва северната част, а
втората – южната част от освободеното място. И тъй като нямало данни за
настъпили изменения на обстоятелствата за разпределяне ползването ново
разпределение било недопустимо. В противен случай следвало да се приеме вариант
за разпределение максимално близък до установения. Оспорва се и твърдението, че
ответницата М. П. ползва повече от правата, с които разполага. Претендират и
сторените деловодни разноски.
Съдът, преценявайки
събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложената по делото скица на
поземлен имот № 15-451710/
От приложеното заверено копие на
нотариален акт № 135, том I, рег. № 1830 от
Видно от заверено копие на
нотариален акт № 116, том I, рег. № 1392 от 2016г.
на нотариус М. М., ищцата Т.Б. е придобила и ½ ид.ч. от процесния имот с
идентификатор 41112.503.2409 по силата на договор за покупко-продажба с
праводател Г. К.П..
От приложеното копие на
нотариален акт № 186, том III, рег. № 3956 от
Според данните в приложения
нотариален акт № 80/2018 г. Н. П. е била призната за собственик на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 41112.503.2409.2.3, както
и съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
В заключението си вещото лице инж.
Л.В. установява, че ползването на процесния поземлен имот е възможно в
изготвените от него варианти и представени в приложения към експертното
заключение.
Останалите доказателства не
променят крайните изводи на съда, поради което не следва да се обсъждат
подробно.
При така установените фактически
обстоятелства, съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта: Допустимостта на иска по чл.32,
ал.2 от ЗС е свързана с несъгласие на част от съсобствениците с установения до
момента начин на ползване на общия имот, което е и обстоятелството, обуславящо
необходимостта от намеса на съда за разрешаване на спора. С оглед наведените от
ответника доводи за недопустимост на исковата претенция с оглед липсата на
активна и пасивна процесуална легитимация на част от страните, то съдът намира
следното: изхождайки от езиковото тълкуване на разпоредбата на чл. 32, ал.2 от
ЗС за легитимиран да предяви искане по чл. 32, ал.2 от ЗС следва да бъде
признат съсобственикът, макар и неговата идеална част от вещта да е обременена
с право на ползване на друго лице. Тъй като обаче разпределението на ползването
и въпросите, свързани с управлението на общата вещ засягат пряко ползвателя на
идеална част и неговото право да ползва вещта съобразно обема на правата си,
той не може да бъде лишен от възможността да участва и да защити интересите си
в производството по чл. 32, ал.2 от ЗС. В т. см. ползвателите са необходими
другари в производството по чл. 32, ал.2 от ЗС – така Решение № 421/
Наред с това, действително
нормата на чл. 29 от ЗС съдържа ограничения за придобиване на вещни права от
чужденци, но те засягат придобиването на земя, но не и вещни права по отношение
на недвижими имоти и вещи. Доколкото вещното право на собственост или ограничено
вещно право се придобива чрез сделка с транслативно действие, то преценката за
валидността на сделката и възможността чужденецът да придобие това право (лично
или при рефлекторното действие на чл. 19, ал. 1 СК от 1985г. – отм. Или чл. 21,
ал.1 от СК при режим на общност на съпрузите) следва да бъде направена
съобразно действащия режим към момента на прехвърляне на собствеността. И тъй
като в случая са ангажирани доказателства, че бракът между М. и Т.Б. е бил
сключен на 18.08.2001г., като няма данни да е бил прекратен по-късно, а
последната е придобила право на собственост по отношение на гаража и втория
етаж от жилищната сграда след това, приложима е нормата на чл. 19, ал.1 от СК
от
При посочените фактически и теоретични
разсъждения по делото са конституирани надлежни страни и са представени
доказателства, обуславящи извод, че посочените такива са надлежно легитимирани
в настоящото производство, респ. искът в този смисъл е процесуално допустим.
По основателността:
Съгласно разпоредбата на чл. 32,
ал. 2 от ЗС, при определени условия (липсващо мнозинство, невъзможност за
образуването на такова или при вредно за общата вещ решение на мнозинството),
спорът относно управляването и използването на общ имот може да бъде разглеждан
от районния съд, по отношение на всички съсобственици и носители на
ограниченото право на ползване, и при задължителното им участие в съдебното
производство (при условията на задължително необходимо другарство). Основната
цел на производството е да се окаже съдействие на съсобствениците, заместващо
липсващото съгласие на мнозинството относно целесъобразното и законосъобразно
използване на съсобствения имот, а не да се разрешава вещно-правен спор. При
това, според задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 13/
Основните правила за определяне начина на реално
ползване на съсобствено дворно място, в което има разположени в реална
собственост сгради сочат, че съдът следва да се съобрази както с правата на
страните в имота и да разпредели ползването по начин, че да не нарушава тези
права - така чл. 31 ал. І от ЗС, така и
с фактическото положение на имота по време на постановяване на решението и индивидуалните собственически права
върху намиращите се в мястото постройки, които се изключват от разпределението,
като за сметка на това на останалите съсобственици се предоставя по - голям дял
от незастроената част (Решение № 95/
С оглед горното и безспорно установените права на
страните в съсобствеността, съдът намира, че исковата претенция е основателна и
разпределението следва да бъде извършено съгласно посочения вариант и
представен в Приложение № 2 към експертното заключение на вещото лице инж. В.,
което се възприема за пълно и обективно.
То се явява
най-целесъобразно, съобразено с правата на страните по делото и действителното
фактическо положение. Отделно от горното страните в о.с.з. заявяват, че така
изготвения вариант за разпределение на реално ползване на процесния имот ги
удовлетворява.
Ползването на процесния имот от
страна на ползвателите Д.Г.П., К.Г.П., П.К.П., Б.Т.П.,
следва да се ограничи само в рамките на уредените в чл. 64 от ЗС правни
възможности - доколкото това се налага от използването на собствените им обекти,
респ. тези, върху които имат учредено право на ползване. В същия смисъл е и
изразено становище в Решение
28 от
Наред с това, след като в случая дворното място е застроено и има
за предназначение да обслужва постройките в него, поради което разпределението му
следва да се извърши така, че в еднаква степен да бъдат зачитани правата на
всички съсобственици, включително и за достъп до притежаваните в индивидуална
собственост постройки и самостоятелни обекти в тях (Решение № 18 от
По
разноските:
В производство по чл. 32, ал. 2 от ЗС страните трябва да
понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения
за назначени от съда технически експертизи, съответстващи на размера на дела им
в съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат,
разноските следва да останат за всяка страна в обема, в който са направени –
така и Решение № 275 от
Водим от изложените съображения и на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС,
съдът
Р Е Ш И :
РАЗПРЕДЕЛЯ
ПОЛЗВАНЕТО по
иска на Т.Г.Б., с ЕГН **********, с адрес ***, М.Д.Б., роден на *** г. в гр. М.,
Уискънсин, гражданин на *** с адрес бул. „Бийч Драйф“ № 2228, ап. 503, гр.
Гълфпорт, Мисисипи, САЩ, Д.Г.П., ЕГН: **********, с адрес *** и К.Г.П., с ЕГН: **********,
с адрес *** против М.П.П., с ЕГН: **********,
с адрес ***, П.К.П., с ЕГН: **********, с адрес ***, Б.Т.П., с ЕГН: **********,
с адрес *** и Н. П.П., с ЕГН: **********, с адрес ***, на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
41112.503.2409 (землище четиридесет и една хиляди сто и дванадесет, кадастрален
район петстотин и три, поземлен имот две хиляди четиристотин и девети), по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Кюстендил, обл. Кюстендил,
одобрени със Заповед № РД-18-96/
-
за
Т.Г. Б., с ЕГН: ********** и
съсобственика М.Д.Б., роден на *** г. в гр. М., Уискънсин, гражданин на .**, и
тяхната част за достъп до сградите с учредено право на ползване и на ползвателите
Д.Г.П., ЕГН: **********, и К.Г.П., с ЕГН: **********, площта от 161.35 кв.м.,
оцветена в розов цвят на скицата;
-
за
М.П.П., с ЕГН: **********, и в нейната част за достъп до сградите с учредено
право на ползване на ползвателите П.К.П., с ЕГН **********, Б.Т.П., с ЕГН: **********,
а така също и на Н. П.П., като собственик на самостоятелен обект с идентификатор 41112.503.2409.2.3, площта от 161.35 кв.м.,
оцветена в син цвят, КАТО
-
ОПРЕДЕЛЯ
за общо ползване между страните по делото площта от 51.30
кв.м., неоцветена на скицата.
ОБЯВЯВА скица Приложение № 2 към
заключението на вещото лице Л.В., депозирано в КРС вх. № 22434/
ОПРЕДЕЛЯ на страните шестмесечен срок за отбелязването на настоящото
решение в Служба по вписванията - гр. Кюстендил на основание чл. 115, ал.
2 ЗС.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Окръжен съд-Кюстендил.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: