Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Лом, 28.05.2021 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен
съд – гр. Лом, в открито съдебно заседание, на трети декември, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. МИРОНОВА
При
секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Миронова АНД № 556/2020
год. по описа на РС – Лом, за да се произнесе, намери за установено следното:
Производство
по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С
Наказателно постановление № 20-0294-002047/28.09.2020
год., на О.Т. И.,***, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на
Министъра на Вътрешните работи, на Ц.Б.Ц., ЕГН **********,***, на осн.
чл. 183, ал. 7 ЗДвП, за виновно нарушение на чл. 6, ал. 1 ЗДвП е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 300 лв. и ЛИШАВАНЕ от ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за
срок от ЕДИН МЕСЕЦ – за това, че на 31.08.2020 год., в 10,25 часа, в гр. Лом,
по ул. Софийска, управлява собственият
си лек автомобил, м. Мерцедес Ц200 ЦДИ с рег. № ******като нарушава
разпоредбата на пътан знак В-2, "забранено влизането на ППС в двете
посоки", въведен с временна забрана РД-11-81/21.08.2020 год.
Наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя/нарушител лично, на 02.11.2020 год. и
в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН последният го обжалва с доводи за неправилност и
незаконосъобразност и моли да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят се
явява лично. Поддържа жалбата, като моли обжалваното НП да бъде отменено само в
частта, касаеща наказанието "Лишаване от право да управлява МПС за срок от
един месец", като твърди, че другото кумулативно наложено наказание –
глоба възнамерява да заплати.
Въззиваемият,
редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител. Не изразява
становище по жалбата.
Доказателствата
са писмени и гласни.
По
фактите:
На
31.08.2020 год., около 10,25 часа, изпълнявайки
служебните си задължения, свидетелят С.И. и К.Д.,*** били изпратени на ул. Софийска за
да оказват съдействие на работниците, извършващи ремонт на ул. Софийска.
Улицата била затворена за движение и в двете посоки със заповед на АПИ.
Съдействието
се налагало, тъй като били поставени табели, забранителни знаци, означени били
обходните маршрути, дори се наложило да се направят насипи и да се сложат
прегради в началото и края на улицата, но въпреки това масово продължавали да
преминават автомобили и така пречели на ремонтните работи.
На
около 500-600 м. след забранителния знак В-2, на обръщателната, спрели за
проверка автомобил, управляван от жалбоподателя, който се движел в посока от
гр. Монтана.
За
констатираното нарушение бил съставен АУАН.
Въз
основа на него е издадено и обжалваното НП.
Правни изводи:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от
обжалване. Това я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Жалбоподателят
е санкциониран за нарушение на чл. 6, ал. 1, вр. чл. 183, ал. 7 ЗДвП.
По
делото не се оспорват фактическите констатации на наказващия орган.
Въз основа на събраните по делото доказателства, които са в
контекста на гореизложената фактическа обстановка съдът намира, че наказващия
орган е приложил правилно закона, като е приел, че е налице нарушение по
смисъла на чл.6, т.1 от ЗДвП, респ. чл.183, ал.7 от ЗДвП.
Съдът изцяло кредитира показанията на сид. С. И., които са обективни и последователни, а въведените
в жалбата възражения са бланкетни. Съдът не споделя наведените доводи от
жалбоподателя по приложението на закона, като намира, че е доказано нарушението
описано в АУАН и НП.
Настоящият съд счита, че АУАН и НП са съставени съгласно
изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН – достатъчно ясно са конкретизирани
мястото на нарушението на процесния пътен състав, нарушението и обстоятелствата
на извършването му, мястото на нарушението е посочено в АУАН чрез ползване на
пътна карта и поставените отстрани на пътя километрични знаци.
Видно от показанията на свид. С. И. въведената с пътен знак „В–2” временна забрана
за движение на всички видове автомобили е била в двете посоки на движение, във
връзка с ремонтни дейности.
По делото е установено по безспорен начин извършването на
нарушенията, самоличността на нарушителя и неговата вина, а видно от АУАН при
подписването му жалбоподателят не е имал възражения. Нещо повече, в съдебно
заседание той твърди, че възнамерява да заплати глобата, тъй като действително
е извършил процесното нарушение, но моли да бъде отменено наказанието лишаване
от право да управлява МПС.
С оглед степента обществена опасност на извършеното от
жалбоподателя административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, по повод на което
е въведена изрична законова санкционна норма с доп. на ЗДвП от м.01.2017г.,
настоящия съд намира, че в случая не може да намери приложение чл. 28 от ЗАНН.
Значимостта на допуснатото нарушение и обстоятелствата на
извършването му не дават основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН – по
въпросния пътен участък са извършвани ремонти дейности в обществена полза,
заради които е въведена временна забрана за движение на всички превозни
средства, за да не затрудняват ремонтите дейности и безопасността на
движението.
Не са налице правни основания и за изменение на наложените предвидени
кумулативно и фиксирани като вид и размер административни наказания на
основание чл.183, ал.7 от ЗДвП (Нова – ДВ, бр.9 от 2017г., в сила от
26.01.2017г.).
По
изложените съображения и на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 20-0294-002047/28.09.2020 год., на О.Т. И.,***, упълномощен със
Заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на Вътрешните работи, С КОЕТО на
Ц.Б.Ц., ЕГН **********,***, на осн. чл.
183, ал. 7 ЗДвП, за виновно нарушение на чл. 6, ал. 1 ЗДвП е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 300 лв. и ЛИШАВАНЕ от ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЕДИН МЕСЕЦ, като ПРАВИЛНО
и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Монтана, по реда на
АПК, в 14-дневен срок, считано от деня на получаване на съобщението на
страните, че решението е изготвено.
Р. СЪДИЯ: