Р Е Ш Е Н И Е
№
………………/ .07.2019г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ
състав, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и шести юни през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ирена ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
Наталия НЕДЕЛЧЕВА
Никола
ДОЙЧЕВ – мл.с.
при
секретаря Галина Славова,
като
разгледа докладваното от съдия Н.НЕДЕЛЧЕВА,
в. гр. дело №770/2019г. по описа на ВОС,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
от ГПК, образувано е по въззивна жалба вх. №24855/04.04.2019г.
на синдика на "Сано и Пи СИ" ЕООД /в несъстоятелност/ по т. д. №
1282/2016 г. на ВОС срещу решение №389/01.02.2019г., постановено по гр. дело
№4311/2018г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявеният от дружеството срещу
М.С.С. ЕГН********** иск за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът не е собственик на ПИ с идентификатор 10135.2060.532,
находящ се в гр.Варна, община Варна, местност „****“ с площ 4243 кв.м., на осн.
чл.124 от ГПК. Според жалбоподателя, решението е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Твърди, че остатъкът,
а именно сумата от 16 166,40 е внесена чак на 12.05.2017г., т.е. много след
срока по чл. 493 т. 2 ГПК /25.04.2017г./, и тъй като продажната цена не е
платена в законоустановения срок, то ЧСИ е следвало да обяви за купувач
следващият наддавач, ако е имало такъв или да обяви проданта за нестанала.
Вместо това, на дата 10.07.2017г. ЧСИ Ст. Я. изготвя Постановление за възлагане
на процесния имот, таксите за което са внесени чак на 15.12.2017г. Междувременно -на 18.05.2017г.,
съдът по несъстоятелността, с определение № 1500/18.05.2017 г. по т. д. №
1282/16 г. на ВОС, е наложил ограничителен запор по изпълнителното дело, спрял
е изпълнението по изпълнителното дело, за което ЧСИ Ст. Я. е била уведомена
незабавно, по електронната поща, телефона и на адрес на кантората. С
Определение №1763 от 03.06.2017г., съдът по несъстоятелността е допуснал и
предварителни обезпечителни мерки в полза на кредиторите на „Сано и пи си"
ЕООД, включително и по процесното изпълнително дело. С Решение № 763 от
20.11.2017 г. по т. д. № 1282/2016 г. на ВОС, е обявена неплатежоспособността
на „Сано и пи си" ЕООД, като е открито производството по несъстоятелност, което
решение е с незабавно действие, съгласно чл. 634 ТЗ. Според жалбоподателя, при
тази фактическа и правна обстановка, ответницата не е придобила имота,
действията на ЧСИ Ст. Я. са недействителни, като процесният имот, изобщо не е
излизал от патримониума на „Сано и пи си" ЕООД, тъй като цената на имота
не е платена в едноседмичният срок, съгласно чл. 493 т. 2 ГПК, и няма
доказателства за плащане изобщо, като нова продан не е извършвана; не е
заплащана такса за изготвяне па Постановление за възлагане, преди изготвянето
му. Счита, че Постановлението за възлагане с дата 10.07.2017г. не е
влязло в сила на 07.12.2017 г. и не е могло да влезе в сила, поради
налагане на ограничителен запор в полза на кредиторите на „Сано и пи си"
ЕООД и спиране на изпълнителните действия по цитирани изпълнителни дела между
които е и това по процесният имот. Излага, че всички Изпълнителни действия на
ЧСИ СТ. Я. по изп. д. № 201771900400033, след 18.05.2017г. са нищожни предвид
горната фактическа и правна обстановка. Твърди, че като не се е съобразил с
разпоредбата на чл. 236 ал. 2 ГПК, и не е изложил мотиви по доводите и
възраженията на ищеца, както и не е съобразил разпоредбата на чл.493, т.2 ГПК,
относно срока за плащане от обявеният купувач, PC Варна е извършил съществено
нарушение на процесуалните правила и е постановил незаконосъобразно и
необосновано решение. По изложените съображения, въззивникът моли обжалваното
решение да бъде отменено, а на негово място да бъде постановено друго, с което
да бъде признато за установено, че М.С.С. ЕГН **********, не е станала
собственик на ПИ с идентификатор 10135.2060.532, находящ се в гр. Варна, по
кадастрална карта и кадастралните регистри, адрес на ПИ м. „Карадаш", с
площ от 4 243 кв. м., с трайно предназначение на територията - горска, начин на
трайно ползване - за друг вид дървопроизводителна гора, и не е придобила същият
имот, който е собственост на „Сано и пи си" ЕООД в /н/ по т. д. № 1282/16
г. на ВОС, предвид нестаналата публична продан по изп. д. № 201771900400033 по
описа на ЧСИ Ст. Я. с район на действие ОС Варна, както и да бъде отменено
постановлението за възлагане от 10.07.2017г. и постановено заличаване на
вписването в АВ Имотен регистър. Моли да му бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции. В о.с.з.
жалбата се поддържа чрез пълномощник.
Въззиваемата страна,
чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з. оспорва въззивната жалба като моли
същата да бъде оставена без уважение. Моли се да бъде прието, че всички
оплаквания касаещи законосъобразността на публичната продан поради
несвоевременно внесена или изобщо не внесена цена и такси, се навеждат едва с
въззивната жалба, поради което е недопустимо разглеждането им по реда на
въззивния контрол. Счита, че е недопустимо по така предявения иск да се пререшава
спор за законосъобразността на действията на ЧСИ, разрешен с влязло в сила
решение №1839/07.12.2017г., постановено по гр. дело № 2548/2017г. по описа на
ВОС. Оспорва изложените в жалбата твърдения, че дължимите суми не са били
заплатени своевременно. Доколкото тези твърдения за незаплатена продажна цена
се навеждат едва във въззивната жалба, въззиваемата представя платежни
нареждания като моли същите да бъдат приети по делото. Оспорва и твърдението на
въззивника, че постановлението за възлагане не е влязло в сила поради налагане
на запор върху имуществото на дружеството в полза на кредиторите и спирането на
изпълнителните дела. В заключение се моли въззивната жалба да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционното решение –потвърдено като правилно и законосъобразно
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на
закона и предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е образувано по иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предявен от „Сано и
пи си „ ЕООД /в несъстоятелност/ за приемане за установено в отношенията между
страните, че М.С.С. не е собственик на ПИ с идентификатор 10135.2060.532,
находящ се в гр.Варна, община Варна, местност „****“ с площ 4243 кв.м., трайно
предназначение на територията–горска, при граници: имоти с иденфикиатори
10135.2060.680, 10135.2060.698, 10135.2060.699, 10135.2060.533, 10135.2060697,
10135.2060.352 и 10135.2060.541. Ищецът твърди, че е придобил собствеността
върху същия имот по силата на договор за продажба, обективиран в нотариален акт
№ 76, том 14, дело 3249/28.02.2007г. Същият имот бил възложен с Постановление за възлагане от
10.07.2017г. на ответницата по изпълнително дело № 20177190400033 на ЧСИ С. Я.,
влязло в сила на 07.12.2017г., когато е било постановено окончателно решение на
ВОС по гр.д.№ 2548/2017г. Според ищеца, още преди постановяване на гореописаното
решение, било открито производство за неговата несъстоятелност с решение №
763/20.11.2017г. на ВОС, ТО по т.д.№ 1282/2016г., като към датата на
постановяване на решението, с което се стабилизира постановлението за
възлагане, ищецът е бил в открито производство по несъстоятелност, поради което
изпълнителното производство е спряно по силата на закона и постановлението за
възлагане не може да влезе в сила. По изложените съображения моли да бъде
постановено решение, с което да се признае за установено, че М.С.С. не е
собственик на ПИ с идентификатор 10135.2060.532, находящ се в гр.Варна, община
Варна, местност „****“ с площ 4243 кв.м., трайно предназначение на
територията–горска, при граници: имоти с идентификатори 10135.2060.680,
10135.2060.698, 10135.2060.699, 10135.2060.533, 10135.2060697, 10135.2060.352 и
10135.2060.541, на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
Ответницата, чрез представения отговор на
исковата молба и в о.с.з. чрез пълномощник изразява становище за недопустимост
и неоснователност на иска. На първо място счита, че предявеният иск е недопустим, тъй като на 23.05.2018г. с
решение №225, постановено от ВОС по т.д.№ 1282/2016г. съдът е обявил
несъстоятелност на ищцовото дружество и е прекратил правомощията на органите на
дружеството, а с определение № 1939 от 04.06.2018г. е назначил М. М. М.за
постоянен синдик. На следващо място счита, че искът е недопустим поради липса
на правен интерес, както и поради недопустимост пререшаване на правен спор, по
който е налице влязъл в сила акт на съда. Оспорва и основателността на иска,
като твърди, че тя е придобила собствеността върху процесния имот въз основа на
проведена от ЧСИ Ст.Я. по изп.д.№ 220177190400033 публична продан на недвижимо
имущество на несъстоятелен длъжник, като е станала собственик, считано от деня на възлагането -10.07.2017г., дори то да
е било обжалвано. Твърди, че постановяването на решението на ВОС за обявяване
на дружеството в несъстоятелност на по-късна дата 20.11.2017г. няма обратно
действие спрямо придобитото към този момент от нея право на собственост с постановление за
възлагане на имота на ответницата от 10.07.2017г. Твърди, че постановлението за
възлагане е било вписано на 17.01.2018г. с акт №71, вх.рег.№ 809/17.01.2018г.
по описа на Сл.вписвания–гр.Варна, като спирането на изпълнителните
производства срещу длъжника не засягат правата на купувачите по приключили към
този момент публични продани, нито спират действието на актовете на съда,
постановени в хода на вече започнат въззивен контрол на актовете на ЧСИ. Възразява
процесният имот да е включен в масата по несъстоятелността в производството по
т.д.№ 1282/2016г. по описа на ВОС, тъй като към датата на откриване на
производството по несъстоятелност, той не е бил в патримониума на ищцовото
дружество, а е принадлежал на ответницата. Моли да се прекрати производството
по делото като недопустимо, в евентуалност -да се отхвърли предявеният иск като
неоснователен, като ѝ бъдат присъдени направените по делото разноски.
Настоящият състав на Варненския
окръжен съд, като взе предвид доводите и възраженията на страните по делото, след преценка на
събраните по делото доказателства
- по отделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не съществува спор, че ищецът
е бил собственик на ПИ с идентификатор 10135.2060.532, находящ се в гр.Варна,
община Варна, местност „****“ с площ 4243 кв.м., трайно предназначение на
територията–горска, при граници: имоти с идентификатори 10135.2060.680,
10135.2060.698, 10135.2060.699, 10135.2060.533, 10135.2060697, 10135.2060.352 и
10135.2060.541, и по отношение на който в последствие е било проведено
принудително изпълнение.
Липсва спор, а от представеното Постановление
за възлагане от 10.07.2017г. се установява, че имотът е възложен на М.С. за
сумата от 17 100 лева в резултат на проведено принудително изпълнение в
хода на изп. дело № 20188920403038 по описа на ЧСИ Ст. Я..
От приложените в кориците на изп. дело
писмени доказателства, се установява, че процесният недвижим имот е бил изнесен
на публична продан в периода от 20.02.2017г. до
20.03.2017г., като при проведеното
тайно наддаване най-висока цена е предложила С. Стоянова Христова-250 000лв.,
която е обявена за купувач.
Поради невнасяне на дължимия остатък от
първите двама купувачи, предложили най-висока цена, с постановление от
18.04.2017г., за купувач е обявена М. Ст. С. за сумата от 17 100лв.
С определение № 1500/18.05.2017г., постановено по т. дело №1282/2016г., съдът по
несъстоятелността е наложил обезпечителни мерки, като наред с други такива, е
постановил спиране на изпълнителни действия по провеждане на нова продан или на
продан при нова начална цена за имота, собственост на „Сано и пи си“ ЕООД,
обявен за продажба от 20.02.2017г. до 20.03.2017г. по изп. дело №
20177190400033 по описа на ЧСИ Ст. Я..
С постановление от 10.07.2017г., имотът е
възложен на М. Ст. С. след като тя е внесла по сметка на ЧСИ сумата от
17 100лв. на
Постановлението за възлагане е било обжалвано
от длъжника „Сано и пи си“ ЕООД, като с влязло в сила решение от 07.12.2017г.,
постановено по гр. дело №2548/2017г. по описа на ВОС, жалбата е била оставена
без уважение.
Настоящото производство е въззивно поради, което съдът следва да
направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на
всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК,
Варненският окръжен съд приема за установено следното:
При
предявен отрицателен установителен иск, в тежест на ответника е да установи по пътя на пълното и главно
доказване, че е придобил собствеността на твърдяното от него придобивно
основание.
Съдът
намира, че ответницата С. се легитимира като собственик на недвижимия имот въз
основа на влязлото в сила на
07.12.2017г. постановление за възлагане на същия. В тази връзка съдът
съобрази разпоредбата на чл. 496, ал. 2
ГПК, според която от деня на влизане на постановлението в сила, купувачът
придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Ищецът, който е
имал качеството на длъжник в изпълнителното производство, сам твърди, че е бил
собственик на имота към момента на публичната продан с оглед необходимостта от
установяване на правен интерес от предявяването на настоящия отрицателен
установителен иск.
Също така
следва да се отбележи, че Постановлението за възлагане е било предмет на съдебен контрол, осъществен на осн. чл. 435 и
сл. ГПК, като с влязло в сила решение, въззивният съд е установил, че при
неговото постановяване не са допуснати незаконосъобразни действия от ЧСИ.
На следващо
място, и настоящият състав намира, че не е имало пречка за издаване на
Постановлението, тъй като в определението на съда по несъстоятелността изрично
е посочено кои действия по изпълнението се спират, като настоящата
продан-обявена и извършена към датата на определението не попада в предметния
обхват на постановеното спиране.
Изложените
във въззивната жалба твърдения досежно законосъобразността на публичната
продан поради несвоевременно внесена или изобщо не внесена цена и такси, доколкото
се навеждат едва с въззивната жалба, като не са били своевременно наведени нито в исковата молба, нито в първото
по делото о.с.з. следва да бъдат оставени без разглеждане като недопустими.
По
изложените съображения, съдът намира, че ответницата се легитимира като
собственик на недвижимия имот, представляващ ПИ с идентификатор 10135.2060.532,
находящ се в гр.Варна, община Варна, местност „****“ с площ 4243 кв.м., трайно
предназначение на територията–горска, при граници: имоти с идентификатори
10135.2060.680, 10135.2060.698, 10135.2060.699, 10135.2060.533, 10135.2060697,
10135.2060.352 и 10135.2060.541, предвид което и предявеният отрицателен
установителен иск срещу нея следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид изцяло съвпадащи изводи на настоящата инстанция с тези на ВРС,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Предвид
неоснователността на въззивната жалба, на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени разноски, направени пред настоящата инстанция, които съдът, с оглед
представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства определя в размер на 900.00
лв.
Водим от горното
и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №389/01.02.2019г., постановено по гр. дело №4311/2018г. по описа на ВРС, 31-ви състав.
ОСЪЖДА „Сано и
пи си“ ЕООД /в несъстоятелност/ ЕИК103001756 със седалище и адрес на управление
гр.Варна, бул.“Цар Освободител“ №109А, ет.1, офис 11 синдик В.Л.Б. да заплати
на М.С.С. ЕГН********** *** сумата от 900.00 /деветстотин/ лева,
представляваща направените разноски пред въззивната инстанция, на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
подлежи на обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, на
осн. чл. 280, ал.2, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.