№ 64
гр. гр. Добрич , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шестнадесети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20213200500219 по описа за 2021 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна
жалба на АН. Н. АС., А.. М. и Б. М. ИВ., тримата от с.К., общ.Д., Ю.. СТ. СТ.
и С. Ю.. СТ., двамата от с.Б., общ.Т., чрез упълномощения адвокат, срещу
решение №260004/13.01.2021г. по гр.д.№484/2019г. на Т.ския районен съд, с
което са отхвърлени предявените от въззивниците срещу С.Р. А. и ДЖ. Ю..
АЛ., двамата от с.Г., общ.Т., искове по чл.108 от ЗС за установяване
притежаваното по наследство от ищците право на собственост и осъждане на
ответниците да им предадат владението върху къща и лятна кухня с обща
застроена площ от 100 кв.м. и стопански постройки, построени в общинско
дворно място в с.Г., общ.Т., ул.“Ч.**, УПИ ХVI в кв.12 по регулационния
план на селото.
Решението се обжалва като неправилно, постановено при допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на процесуалните правила и в
противоречие с материалния закон. Първоинстанционният съд не докладвал
фактите, от които произтичат претендираните от страните права, не изяснил
1
фактическите отношения между страните, не обсъдил задълбочено и не
кредитирал показанията на разпитаните свидетели. Останало неясно
основанието за даване на парична сума от 400 лева от ответниците на ищците,
но независимо какво било това основание, то изключвало ответниците да са
имали съзнание на владелци спрямо имота на ищците. Изминалите години, в
които ответниците упражнявали фактическа власт върху имота и платените
от тях данъци за него след предявяване на исковата молба, не означавали
нито, че те са имали съзнание да своят имота за себе си, нито да са
демонстрирани това спрямо ищците. По тези съображения се настоява за
отмяна на решението на районния съд и за удовлетворяване на предявените
ревандикационни искове.
Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.
Въззиваемите С.Р. А. и ДЖ. Ю.. АЛ. не са изразили становище по
жалбата.
Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства намира за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на
АН. Н. АС., А.. М., Б. М. ИВ. и С. И.а С.а, с която срещу С.Р. А. и ДЖ. Ю..
АЛ. са предявени ревандикационни искове по чл.108 от ЗС касателно
недвижим имот в с.Г., общ.Т., ул.“Ч.**, съставляващ къща и лятна кухня с
обща застроена площ от 100 кв.м. и стопански постройки, построени в
общинско дворно място УПИ ХVI в кв.12 по регулационния план на селото.
Претенциите са основани на следните обстоятелства: въз основа на
отстъпено право на строеж върху горепосоченото дворно място
наследодателят Б.О.М. на ищците построил къща. След изселването си в
Република Т. той предоставил къщата на ответниците с уговорката да плащат
дължимите за нея данъци и такси. Във всички години, в които ответниците
живели в имота, по никакъв начин не показали пред ищците промяна в
намеренията, с които го ползват. Едва след смъртта през 2107г. на прекия
наследодател на първите трима от тях, ищците разбрали, че ответниците са се
снабдили с констативен нотариален акт за право на собственост върху имота.
При тези обстоятелства ищците са заявили претенции да бъде признато за
установено притежаваното от тях по наследяване право на собственост и
2
ответниците да бъдат осъдени да им предадат владението върху имота,
описан по-горе. На осн.чл.537 ал.2 от ГПК искат да бъде отменен и
констативният нотариален акт, невярно легитимиращ ответниците като
собственици на имота.
Исковата молба е депозирана в съда с вх.№2952/13.12.2019г. и е
подадена от адвокат, като пълномощник на ищците.
Видно от удостоверение №АО-1932/19.06.2020г. на общ.Т., към датата
на подаване на исковата молба ищцата С. И.а С.а е била починала /на
21.07.2016г./ и нейни законни наследници са съпругът й Ю.. СТ. СТ. и синът
й С. Ю.. СТ.. С определение в съдебно заседание от 22.07.2020г.
първоинстанционният съд конституирал на мястото на починалата ищца С.
И.а С.а нейните наследници Ю.. СТ. СТ. и С. Ю.. СТ., и е постановил
решение по предявени от тях искове.
Когато страна по делото /ищец или ответник/ е починала преди
предявяване на иска, наследниците й не могат да бъдат конституирани вместо
нея. Хипотезата не е идентична на тази, в която страната почине след
предявяване на иска; тогава процесуалното правоотношение е възникнало и
по силата на разпоредбата на чл.227 от ГПК в него встъпват наследниците на
починалата страна. Когато обаче страната е починала преди предявяване на
иска, с несъществуващ правен субект процесуално правоотношение не може
да възникне, съответно наследниците на така починалата по-рано страна не
могат да бъдат конституирани вместо нея по делото. Така, в случая Ю.. СТ.
СТ. и С.Ю. не са заместили починалата преди предявяване от нейно име на
иска тяхна наследодателка и не е следвало да бъдат конституирани като ищци
по делото. Няма значение, че са упълномощили адвоката, предявил иска от
името на починалата им наследодателка и в даденото пълномощно са заявили,
че потвърждават действията му. Предявяването на иск от името на починал
ищец е недопустимо, а не нередовно процесуално действие, чиято
нередовност да може да бъде отстранена или то да може да бъде потвърдено.
Ако Ю.. СТ. СТ. и С. Ю.. СТ. имат вещни претенции спрямо ответниците, те
трябва да ги предявят лично от свое име и с искова молба, което в случая не е
така.
Следователно първоинстанционното решение е недопустимо и следва
3
да се обезсили в частта, постановена по исковете на Ю.. СТ. СТ. и С. Ю.. СТ..
Оплакване за недопустимост на решението във въззивната жалба няма и
резултатът не е изгоден за посочените двама въззивници, но по правилото на
чл.269 изр.първо от ГПК въззивният съд следи служебно за допустимостта на
обжалваното решение, а забраната по чл.271 ал.1 изр.второ от ГПК се отнася
при неправилно, но не и при недопустимо решение.
В останалата част по исковете на АН. Н. АС., А.. М. и Б. М. ИВ.
първоинстанционното решение е допустимо, но по същество неправилно.
В отговора си по исковата молба ответницата ДЖ. Ю.. АЛ. не е спорила,
че наследодателят на ищците Б.О.М. в миналото е притежавал правото на
собственост върху спорния имот. Посочила е, че през 1992г., след изселването
му Република Т., ответниците се разбрали с него да живеят в къщата му и да
плащат данъците за нея. През 2008г. били посъветвани, след като вече 16
години живеят в имота и се грижат за него, да се снабдят с нотариален акт,
което те и сторили. Дори и след смъртта на бившия собственик,
наследодателя на ищците, никой от последните не дошъл да претендира за
имота. Въз основа на тези обстоятелства ответницата счита, че двамата с
другия ответник /нейн съпруг/ са придобили правото на собственост върху
имота и претенциите на ищците са неоснователни. Ответникът С.Р. А. не е
изразил становище по спора.
От цитираното удостоверение №АО-1932/19.06.2020г. на общ.Т. се
установява, че Б.О.М. е починал на 09.07.2011г. и е оставил законни
наследници – дъщерята С. И.а С.а /за която се обсъди по-горе/ и син М.О.А.,
който е починал на 20.10.2017г. и е оставил законни наследници ищците АН.
Н. АС., А.. М. и Б. М. ИВ., негови съпруга и деца.
Установено е с писмени доказателства, че с решение по протокол
№5/20.03.1965г. на ИК на ОНС на Б.О.М. е отстъпено право на строеж върху
държавно дворно място в с.Г., общ.Т., съставляващо парц.ХVI в кв.12 по
регулационния план на селото, по силата на което същият построил и
придобил в собственост къща с лятна кухня и стопански постройки.
4
От съвпадащите твърдения на страните се установява, че в края на 80-те
години Б.О.М. заминал да живее в Република Т., през 1992г. допуснал
ответниците – съпрузи да живеят в имота му с уговорката да го поддържат и
да плащат данъците за него. От тогава ответниците живеят в този имот. На
14.11.2008г. бил издаден нотариален акт №86 т.5 рег.№4752 д.№633/2008г. на
нотариус с рег.№*** и район на действие ТРС, с който било установено
придобито от ответниците на основание давностно владение право на
собственост върху жилище и лятна кухня с обща застроена площ от 100 кв.м.
и стопански постройки, построени в държавно дворно място УПИ ХVI в кв.12
по регулационния план на с.Г., общ.Т.. След смъртта на Б.О.М., неговият син
М.О.А. посетил селото, за да оправя документи, свързани с наследствените
имоти и тогава узнал, че ответниците се снабдили с нотариален акт за
собственост върху имота. Ищците не са конкретизирали, но от гласните
доказателства и посоченото от ответницата в защитата й пред
първоинстанционния съд следва, че това се е случило 2014г. - 2015г.
След като Б.О.М. е придобил правото на собственост върху построените
от него въз основа на отстъпеното му право на строеж в УПИ ХVI в кв.12 по
регулационния план на с.Г. къща, лятна кухня и стопански постройки, в
съответствие чл.99 от ЗС така придобитото право той би могъл да загуби, ако
друг го придобие, или той се откаже от него. В случая ответниците се
позовават на първата хипотеза на разпоредбата, но тя не е осъществена.
Безспорно е наистина, че от 1992г. ответниците упражняват фактическа власт
върху имота, но са я установили не чрез завладяването му, а по уговорка и в
съгласие със собственика Б.О.М.. Наличието на правно основание за
упражняването на фактическата власт към момента на установяването й –
допускане от собственика, предоставяне на имота за ползване от собственика,
договор за заем за послужване - изключва презумпцията по чл.69 от ЗС и
означава, че фактическата власт е била с характер на държане, а не на
владение. Не е изключено в последствие държателят, в случая ответниците,
да промени намеренията си и да започне да упражнява фактическата власт за
себе си, т.е. да преобърне държането във владение, но това трябва да бъде
сторено явно и доведено до знанието на собственика. В случая снабдяването
на ответниците на 14.11.2008г. с нотариален акт за собственост върху имота е
израз на промяната в намеренията им, но не е доведено до знанието на
собственика Б.О.М.. Верно е, че нотариалният акт се съхранява на общо
5
достъпно място и всеки, в т.ч. и собственикът би могъл да се запознае с него,
но не е в тежест на собственика регулярно да следи дали този, на когото е
предоставил имота си за ползване, не е отстъпил от постигнатата уговорка и
не е започнал да го свои. В тежест на държателя е да демонстрира на
собственика, че е променил държането си върху имота му във владение. В
настоящия спор ответниците не са сторили това приживе спрямо бившия
собственик Б.О.М. и едва през 2014г. – 2015г. неговият син М.О.А. е разбрал,
че ответниците владеят. Така, най - рано от 2014г. упражняваното от
ответниците владение върху чуждия имот притежава всички необходими
белези, за да тече в тяхна полза придобивен давностен срок, но до
предявяване на исковата молба изискуемият по чл.79 ал.1 от ЗС такъв не е
изтекъл. Следователно ответниците не са придобили правото на собственост
върху имота въз основа на упражнявано от тях давностно владение.
След смъртта на собственика Б.О.М. правото на собственост е
преминало в равни части към неговите наследници, като синът М.О.А. е
придобил 1/2 идеална част от правото, понастоящем принадлежаща на
неговите наследници – ищците АН. Н. АС., А.. М. и Б. М. ИВ..
Както се установи, ответниците владеят имота, но не разполагат с
противопоставимо на ищците правно основание да владеят тяхната 1/2
идеална част и дължат да им я предадат.
Следователно предявените от АН. Н. АС., А.. М. и Б. М. ИВ.
ревандикационни искове по чл.108 от ЗС за 1/2 идеална част от спорния имот
са основателни и следва да бъдат удовлетворени след съответна отмяна на
решението на районния съд. На осн.чл.537 ал.2 от ГПК нотариалният акт,
невярно легитимиращ ответниците за собственици на 1/2 идеална част от
имота, също следва да бъде отменен.
За останалата 1/2 идеална част от правото на собственост спорът е бил
предявен от името на починалата С. И.а С.а и недопустимо разгледан с
участието като ищци на Ю.. СТ. СТ. и С. Ю.. СТ.. В тази част, както вече се
посочи, първоинстанционното решение следва да се обезсили.
С оглед този резултат и на осн.чл.78 ал.1 от ГПК ищцата – въззивница
АН. Н. АС. има право да получи от ответниците разноски за двете инстанции
6
общо в размер на 22.50 лева /платени от нея 10 лева за преписи в
първоинстанционното производство и 12.50 лева държавна такса за жалбата/.
Други разходи тази и другите двама ищци, за които резултатът от спора е
изгоден, не са доказали, а държавната такса в първата инстанция е платена от
името на починалата С. И.а С.а.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №260004/13.01.2021г. по гр.д.№484/2019г. на
Т.ския районен съд в частта, в която са отхвърлени предявени от Ю.. СТ. СТ.
с ЕГН ********** и С. Ю.. СТ. с ЕГН **********, двамата от с.Б., общ.Т.,
ул.”П.**, срещу С.Р. А. с ЕГН ********** и ДЖ. Ю.. АЛ. с ЕГН **********,
двамата от с.Г., общ.Т., ул.”Ч.*, искове за установяване притежавано от
ищците по наследство право на собственост и за осъждане на ответниците да
им предадат владението върху къща и лятна кухня с обща застроена площ от
100 кв.м. и стопански постройки, построени в общинско дворно място в с.Г.,
общ.Т., ул.“Ч.**, УПИ ХVI в кв.12 по регулационния план на селото – за 1/2
идеална част от имота и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОТМЕНЯ решение №260004/13.01.2021г. по гр.д.№484/2019г. на Т.ския
районен съд в частта, в която са отхвърлени предявените АН. Н. АС. с ЕГН
***, А.. М. с ЕГН ********** и Б. М. ИВ. с ЕГН **********, тримата от с.К.,
общ.Д., ул.”Ш.№*, срещу С.Р. А. с ЕГН ********** и ДЖ. Ю.. АЛ. с ЕГН
**********, двамата от с.Г., общ.Т., ул.”Ч.*, искове за установяване
притежавано от ищците по наследство право на собственост и за осъждане на
ответниците да им предадат владението върху къща и лятна кухня с обща
застроена площ от 100 кв.м. и стопански постройки, построени в общинско
дворно място в с.Г., общ.Т., ул.“Ч.**, УПИ ХVI в кв.12 по регулационния
план на селото – за 1/2 идеална част от имота, като
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Р. А. с ЕГН
********** и ДЖ. Ю.. АЛ. с ЕГН **********, двамата от с.Г., общ.Т.,
ул.”Ч.*, че по наследство АН. Н. АС. с ЕГН ***, А.. М. с ЕГН ********** и Б.
М. ИВ. с ЕГН **********, тримата от с.К., общ.Д., ул.”Ш.№*, притежават 1/2
идеална част от правото на собственост върху недвижим имот - къща и лятна
7
кухня с обща застроена площ от 100 кв.м. и стопански постройки, построени
в общинско дворно място в с.Г., общ.Т., ул.“Ч.**, УПИ ХVI в кв.12 по
регулационния план на селото и
ОСЪЖДА С.Р. А. и ДЖ. Ю.. АЛ. да предадат владението върху тази
част от имота на АН. Н. АС., А.. М. и Б. М. ИВ..
ОТМЕНЯ на осн.чл.537 ал.2 от ГПК съставения на 14.11.2008г.
нотариален акт №86 т.5 рег.№4752 д.№633/2008г. на нотариус с рег.№*** и
район на действие ТРС, с който С.Р. А. с ЕГН ********** и ДЖ. Ю.. АЛ. с
ЕГН **********, двамата от с.Г., общ.Т., ул.”Ч.*, са признати за собственици
на основание давностно владение на недвижим имот в с.Г., общ.Т., ул.“Ч.**,
съставляващ жилище и лятна кухня с обща застроена площ от 100 кв.м. и
стопански постройки, построени в дворно място, съставляващо УПИ ХVI в
кв.12 по регулационния план на селото – в частта за 1/2 идеална част от
имота.
ОСЪЖДА ДЖ. Ю.. АЛ. с ЕГН ********** и С.Р. А. с ЕГН **********,
двамата от с.Г., общ.Т., ул.”Ч.*, да заплатят на АН. Н. АС. с ЕГН *** от с.К.,
общ.Д., ул.”Ш.№*, разноски за водене на делото в двете инстанции в размер
на 22.50 лева.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 и 2 от
ГПК пред ВКС в месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8