Р
Е Ш Е Н И Е
№ ……. 21.12.2021 г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ТРЕТИ
ГРАЖДАНСКИ състав
На 15 декември
2021 г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: ИВЕЛИНА КОСТОВА
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 966 по описа за 2020
година.
Предявен е иск с правно основание чл. 266 и сл. от ЗЗД.
Ищецът „Ж.“ ЕООД гр. Стара
Загора твърди в исковата си молба, че с
ответника сключили устен неформален договор за услуга, съгласно който
възложителят възложил, а изпълнителят приел да извърши услуги с пътно
строителни машини - услуги с водоноска на обект: „-“.
За периода 01.10.2019 г. до 31.10. 2019 г., ищецът извършил поръчаните му
услуги с водоноска на ответника, за което била
издадена фактура № **********/22.10.2019 г. на стойност 2070 лева с ДДС. Фактът
на извършване на услугата се удостоверявал с месечен отчет за октомври 2019 г.,
който бил надлежно подписан от представители на двете страни. Във фактурата не
било посочено отложено плащане, поради което била дължима на ищеца незабавно.
Възложените дейности и услуги били изпълнени качествено и срок, поради което не
било налице правно основание дължимата сума по издадената фактура от ищеца, да
не бъдела заплатена от ответника. Налице било приемане на извършената работа.
Видно било, че месечният отчет за приемането й бил надлежно подписан. Фактурата
била приета от ответника без възражения и доколкото било известно на ищеца,
била заведена и в счетоводството на ответника. Същият ползвал и право на
данъчен кредит по тази фактура. Въпреки многобройните разговори, проведени
между страните за уреждане на отношенията, до момента дължимата сума не била
изплатена. Общият размер на задълженията на ответника, представляващ
неизплатена главница по описаната по-горе фактура, възлизал на 2070 лева. При
това положение за ищеца възникнал правен интерес да предяви против ответника
искова молба за събиране на вземанията си.
Моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 2070 лева за
главница от неплатено възнаграждение за извършена на услуга за октомври 2019 г.
по фактура № 1643/22.10.2019 г., и законна лихва върху главницата от подаване
на исковата молба в съда до изплащането й, както и сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответникът не е подал писмен отговор, не е взел становище по предявения иск, не
е представил доказателства.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
по отделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното:
По
делото е представена фактура № 1643 от 22 октомври 2019 г., издадена от ищеца „Ж.“
ЕООД гр. Стара Загора на ответника „Б.“ АД гр. **, от която е видно, че е
извършена услуга с водоноска на обект „ШЕЛ Хасково“
за сумата от 2070 лв., с включен ДДС.
По
делото е изслушано заключение на съдебно-икономическа експертиза, което не е
оспорено от страните и което съдът възприема като добросъвестно изготвено.
Вещото лице сочи, че за периода от 14.10.2017 г. до 18.10.2019 г. ищецът е
извършвал услуги с водоноска на ответника на обект
„ШЕЛ“ Хасково, като за извършените услуги е съставен документ, ежедневен отчет,
подписан от лицето Господинов, като от този документ се удостоверява, че през
същият месец са изразходвани 46 часа работа. Вещото лице установява, че за
извършената работа е издадена от ищеца фактура № 1643 от 22 октомври 2019 г. на
обща стойност 2070 лв. с ДДС. Вещото лице посочва в заключението си, че процесната фактура е заведена в счетоводството и на
ответника и на ищеца, като ответникът е ползвал право на данъчен кредит по процесната фактура. Тази фактура е отразена в дневника за
покупки и СД по ЗДДС на ответника. По процесната
фактура няма извършени плащания от ответника към ищеца, като целият размер по процесната фактура остава дължим към момента на изготвяне
на заключението.
Съдът приема
за безспорно установено, че между страните са възникнали договорни
правоотношения. Договорът за изработка съгласно чл. 258 и сл. ЗЗД е консенсуален, двустранен и възмезден договор. Установи се
по делото, че страните не са обективирали в писмена
форма облигационните си отношения.
Основателността на главния иск по чл. 266,
ал. 1 ЗЗД е обусловена от наличието на следните материалноправни
предпоставки, а именно: 1.) валидно възникнало облигационно правоотношение
между страните по процесния договор за изработка,
което в случай не се оспорва от страните; 2.) точното изпълнение на
задължението на изпълнителя (ищец) за извършване на услугата с водоноска –също неоспорено от страните; 3.) предаването на
извършената работа и приемането й от възложителя (ответник), респ. настъпването
на изискуемостта на насрещното задължение на последния за заплащане на
уговореното възнаграждение, както и 4.) неговото неизпълнение. Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената
тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК,
в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на положителните факти,
пораждащи съдебно предявеното вземане. В негова тежест е да установи също и
размера на претенцията. По отношение на неизпълнението, което е отрицателен
факт от действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната
страна носи доказателствената тежест да установи
положителния факт, който го изключва - точно изпълнение, респ. факти, обуславящи
недължимост на възнаграждението.
С оглед на гореизложеното, съдът приема са доказани
всички предпоставки, включени в правопораждащия процесното вземане фактически състав, и предявеният главен
иск по чл. 266,
ал. 1 ЗЗД е доказан по основание. Същият е доказан и по размер от
приетото експертно заключение, според което стойността на извършената от
изпълнителя работа възлиза на претендираната сума от 2070
лв. с ДДС.
При тези данни, съдът намира, че предявеният е
основателен и доказан и следва да бъде уважен като такъв.
На осн. чл.
78 ал.1 ГПК ответникът следва да заплати
направените от ищеца разноски по делото в размер на 842.80 лв., представляващи
възнаграждение за един адвокат, ДТ и
възнаграждение за вещо лице, съобразно представения списък на разноските по чл.
80 от ГПК.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Б.“ АД, със седалище и адрес на управление:
гр. **2700, пл. „Христо Ботев“ № 6, ет.2, ЕИК ********* да заплати на „Ж.“
ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Г.С.Раковски“
№ 42, ет.1, ап.1, ЕИК *********, със съдебен адрес:***, офис 2, сумата от 2070 лв., представляваща незаплатена
главница по фактура № 1643/22.10.2019 г., за извършване на услуги за м.
октомври 2019 г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на
исковата молба в съда – 26.02.2020 г. до изплащането й, както и сумата от 842.80 лв., представляваща направените
по делото разноски.
Сумата може да се изплати по
следната банкова сметка: ***, IBAN ***,
BIC ***.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено пред Окръжен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: