№ 650
гр. София , 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20211000500738 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 4241/14.07.2020г. постановено по гр.д.№ 7408/2017г. по описа на СГС, ГО, 8
с-в, са частично уважени субективно съединени искове с правно основание чл.432 КЗ
вр.чл.52 ЗЗД, като ЗК „Лев инс" АД е осъден да заплати на Ю. Т. Д. сумата от 7000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност" на
водача на л.а.„Фолксваген", модел „Поло" с рег.№ ***, за причинени неимуществени вреди,
в резултат на телесни увреждания, настъпили при ПТП на 29.09.2016г. ведно със законната
лихва върху главницата, считано от предявяването на иска на 13.06.2017г. до деня на
окончателното плащане, както и сумата от 256 лева (двеста петдесет и шест лева)съдебни
разноски.
Със същото решение е отхвърлен иска за неимуществените вреди за разликата над
7000 лв. до пълния размер на претендираното обезщетение за 26 000 лв., както и
претенцията заплащане на законна лихва за периода от 22.12.2016г. до 13.06.2017г. като
неоснователен в тази част.
Присъдени са разноски, като ЗК „Лев инс" АД е осъден да заплати на адв. Й. Д., на
основание чл.38 ЗА - сумата от 495 лева (четиристотин деветдесет и пет лева),
1
представляваща възнаграждение за безплатно процесуално представителство в
производството пред Софийски градски съд.
По компенсация Ю. Т. Д. е осъден да заплати на ЗК „Лев инс" АД, основание чл.
78, ал.3 и ал.8 ГПК - сумата от 923 лева (деветстотин двадесет и три лева),
представляваща съдебни разноски вкл. за процесуално представителство от юрисконсулт.
Решението е постановено при участието на И. П. С., трето лице-помагач на
страната на ответника ЗК „Лев инс" АД.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ответника по делото.
В срока по чл.263 ал.2 ГПК е депозирана насрещна въззивна жалба от ищеца по
делото.
Жалбоподателят-ищец Ю. Т. Д. оспорва решението в неговата отхвърлителна част, за
разликата над сумата от 7000 лв. до 26 000 лв. и моли съда да бъде увеличен размера на
обезщетението за неимуществени вреди, като се присъди законна лихва, считано от
22.12.2016г. Изтъква факта, че както от изготвената по делото АТЕ, така и от разпита на
свидетеля - очевидец, установяващ обстоятелства относно механизма на ПТП, по
безс порен начин се установява, че единствената причина за настъпване на ПТП са
действията на водача на л.а. „Фолксваген Поло", а именно навлизането му в лентата за
движение на мотоциклет "Хонда Пц 36", без да се съобрази с останалите участници в
движението, с което е станал причина за настъпване на ПТП. Оспорва извода за наличието
на съпричиняване и то в размер на 50%, тъй като не е нарушил разпоредбите на чл.15 ал.1 и
чл.16 ал.2 ЗДвП, защото липсва нормативна забрана по отношение на мотоциклетите да
не се движат в най-лявата пътна лента. Не е налице и твърдяното нарушение на чл.16 ал.2
ЗДвП, доколкото процесния пътен участък, макар и формално да покрива критериите да е
с две платна, на практика е невъзможно да се извърши на рушението, описано в посочената
разпоредба. Това е така, тъй като двете платна за движение са отделени едно от друго с
гъвкава метална ограда, която прави невъзможно преминаването от едното в другото платно
за движение. Твърди, че следва да се направи разграничението между пътна лента и пътно
платно, както и че съдът е смесил двете понятия, което е довело до формирането на
погрешен извод. Не оспорва, че се е движил в най-лявата пътна лента, но това му действие е
било разрешено и допустимо от закона - чл.15 ал.2 т.2 ЗДвП. Отделно от това е недоказано,
че е управлявал мотоциклета с несъобразена скорост, нарушавайки разпоредбата на чл.20
ал.2 ЗДвП. Счита, че застрахователното дружество дължи законна лихва върху вземането,
считано от 22.12.2016 г, датата на постановения отказ от страна на ответника, а не от ИМ,
както неправилно го е присъдил СГС. В заключение изтъква факта, че така определеното
обезщетение от 7000 лв. /14 000 лв. при 50%/ не отговаря на принципа за справедливост по
чл.52 ЗЗД и само частично компенсира болките и страданията които е преживял. Моли съда
2
да бъде увеличено присъденото обезщетение с още 19 000 лв., ведно със законните
последици по отношение лихвата и разноските.
Жалбоподателят-ответник ЗК „Лев инс" АД оспорва решението в неговата
осъдителна част изцяло и моли съда да го отмени и отхвърли изцяло претенцията на ищеца.
Съгласно установените но делото обстоятелства ищецът, като водач па мотоциклета, е
нарушил правилата за движение по пътищата, като е шофирал с несъобразена скорост и не е
притежавал правоспособност на водач за категорията, към която спада управляваното от
него МПС. Съдът неправилно е приел, че за настъпването на ПТП двете страни имат еднакъв
принос и са виновни в еднаква степен за настъпилите вреди. Неправилно е прието, че
водачът на л.а. е нарушил разпоредбата на чл.38 ал.1 и ал.3 ЗДвП, защото е спрял в най -
лявата пътна лента с включена светлинна сигнализация, показваща, че ще завие наляво,
което означава, че е завършил маневрата, с която се престроява от дясна в лява лента по
посока на движение на мотоциклетиста и се подготвил да извършване на следваща маневра,
а именно обратен завой. Като се има предвид, че произшествието е настъпило в светлата
част на денонощието и според изводите на вещото лице, водачът на мотоциклета не е
извършил никакви маневри, за да избегне ПТП и не е намалил скоростта си, то счита, че
вината за настъпилото произшествие е изцяло на ищеца. В случай, че се приеме все пак
наличие на вина у водача на л.а., то тя е значително по-малка от тази на моториста.
Що се отнася до размера на обезщетението посочва, че сумата от 14 000 лв. е явно
несправедлива, не кореспондира с обичайния размер на обезщетенията при подобни
травми от същия медико-биологичен характер. Още повече не кореспондира с
морфологичния характер на получените увреждания. Според приетата по делото СМЕ
ищецът е получил мозъчно сътресение, кръвонасядане на дясно бедро на външната и
средно-долна част, кръвонасядане на дясната мишница и предмишница, кръвонасядане
на гърба на лявото ходило, охлузване на коляно. По своя медико - биологичен
характер, полученото мозъчно сътресение е причинило временно разтройство на
здравето, неопасно за живота, но е протекло леко със зашеметяване и объркване, без
данни за настъпило безсъзнателно състояние (кома). Претендира разноските.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно
основание чл. 432 ал.1 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.
Ищецът Ю. Т. Д. твърди, че е претърпял значителни неимуществени вреди, в
следствие на получените травми при ПТП настъпило на 29.09.2016г. около 16:00 ч. на пътен
участък от път І-6 в посока от гр. София към гр. Радомир, когато при управлението на
мотоциклет марка „Хонда", модел „ПЦ 36", per. № ***, докато се движил направо - в лявата
3
пътна лента на пътното платно, бил ударен от л.а. марка „Фолксваген", модел „Поло" с рег.
№ ***, който предприел осъществяване на маневра „обратен завой", в нарушение на
правилата за движение по пътищата. Във връзка с настъпилия инцидент, бил издаден
АУАН № 437504/29.09.2016г., последван от Наказателно постановление от 01.11.2016г. с
което на ищеца било наложено административно наказание, обжалвано от ищеца и с
Решение №185/03.04.2016г. по НАХД № 2403/2016г., по описа на РС-Перник НП е отменено
в частта, в която на ищеца е наложено административно наказание за извършено нарушение
по чл.179, ал.2 във вр. с чл. 20, ал.2 от ЗДвП, а в останалата си част, административното
наказание е потвърдено. Тъй като гражданската отговорност на водача на л.а. е застрахована
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" при ответника, предявил претенция
за заплащане на застрахователно обезщетение, получена от последния на 15.12.2016г. С
писмо от 22.12.2016г. - ответникът неоснователно отказал да заплати застрахователно
обезщетение и с това изпаднал в забава. Претендира обезщетение в размер на 26 000 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 22.12.2016г. - датата на постановяване на отказа на
ответното дружество, до окончателното изплащане.
Ответникът ЗК Лев Инс АД оспорва исковете по основание и размер. Оспорва
описания механизъм на ПТП с възражения, че ПТП не е настъпило по описания начин т.е.
че не е резултат от противоправно поведение на водача на л.а.„Фолксваген Поло", чиято
гражданска отговорност не отрича да е застраховал. Твърди, че инцидентът е предизвикан от
незаконосъобразното поведение на самия ищец, който управлявал мотоциклета с превишена
и несъобразена скорост, а при това, е могъл да забележи отдалеч спрелия на място и
подготвящ се за извършване на маневра л.а., като намали скоростта или спре, за да избегне
сблъсъка- нарушения на чл.20 ЗДвП и на чл.18 ЗДвП. При условията на евентуалност, прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия -
управлявал мотоциклет без свидетелство за управление, с превишена и несъобразена
скорост в нарушение правилата за движение по пътищата - чл.150А и чл.21 ал.1 ЗДвП,
управлявал мотоциклет в нарушение на чл.137 „Е" ЗДвП без поставена защитна каска.
Оспорва обема на описаните телесни увреждания и периода на възстановителния процес.
Поддържа становище за прекомерност на претендираното обезщетение, отрича да е изпадал
в забава, доколкото представените от самия ищец документи посочвали именно ищеца като
причинител на процесното ПТП. Моли за отхвърляне на иска изцяло. Претендира разноски.
От фактическа страна се установява, че на 29.09.2016г. около 16.00ч. по път ПП
І-6 км. 76+892, ищецът Ю. Т. Д. управлявал мотоциклет марка „Хонда", модел ПЦ -36 с per.
№ ***, /за което не е притежавал правоспособност за категорията, към която спада
управляваното от него МПС/ като се движи в лявата лента за движение, с посока от
гр.София към гр.Радомир. Скоростта му на движение в този момент е обективно
неустановена, но според становището на вещото лице, тя е не по-ниска от 50 км/ч., като се
отчитат деформациите по увредените МПС след инцидента. В района на разклона за кв.
„Кристал" в гр.Перник, мотоциклетът запазва праволинейното си движение. В същото време
и на същото място, водачът на л.а. марка „Фолксваген" модел „Поло", с per. № *** И. П. С.
се движи в дясната лента за движение /т.е. преди ПТП мотоциклетът и л.а. са се движили в
една и съща посока, но в различни пътни ленти- мотоциклетът в лявата, а автомобилът- в
дясната/. Последният бил спрял в изчакване за предприемане на маневра "обратен завой" на
забранено за целта място.
От заключението на депозираната на л.90 основна авто-техническа и л.153
допълнителна експертиза, прието от съда като обективно и компетентно дадено и
4
неоспорено от страните се установява, че в посока от София към гр. Радомир - са налични
две ленти за движение, разделени с прекъсната линия, като на 100-150 м. преди района на
разклона за кв. „Кристал" лентите стават три. В посока от гр. Радомир към гр. София - също
има две ленти за движение, разделени с прекъсната линия, като на 100-150м. метра преди
района на разклона за кв. „Кристал" лентите стават три. Няма данни за ремонтни дейности
или други обстоятелства, които биха наложили различна организация на пътното движение
към датата на настъпване на процесното ПТП. Видимостта на водача на мотоциклета, който
се е движил зад автомобила - към л.а. е неограничена и приблизително около 200 м. В района на
разклона за кв. „Кристал" в гр. Перник, водачът на автомобила се готвел да извърши
маневра „обратен завой . В началото на маневрата, която се осъществява с обективно
неустановена скорост, / според вещото лице не би могла да бъде повече от 10 км/ч./, водачът
на л.а. навлиза в лентата за движение на мотоциклета, при което траекториите на
движение на споменатите МПС се пресичат и така настъпва удар - в лентата за
движение на мотоциклета /лявата пътна лента/.
Безспорно водачът на л.а. е виновен, тъй като е допуснал грубо нарушение на
правилата за движение, защото е предприел маневрата за извършване на завой в обратна
посока, на забранено място, в нарушение на изискванията на чл. 38, ал.1 и ал. 3 ЗДвП т.е.
завиването в обратна посока се извършва наляво от най-лявата пътна лента по посока на
движението, както във всеки случай е длъжен да пропусне и попътно движещите се от
лявата му страна пътни превозни средства / какъвто се е явява мотоциклета в конкретната
ситуация/. Същият е предприел маневрата за обратен завой, намирайки се в крайната дясна
лента на пътното платно, като не е пропуснал движещия се след него, успоредно и в същата
посока мотоциклет, реализирайки удар с него.
Що се отнася до моториста – същият се е движел със скорост не по-малко от 50 км/ч.,
като максимално допустимата е била до 60 км/ч. Следователно не се е движел с
несъобразена скорост, имал е поставена каска. Безспорно същият е имал видимост от повече
от 200 м. преди мястото на удара, но не е можел да предположи предприемането на
неправомерна маневра от страна на водача на л.а. В о.с.з. на 28.11.2019г. допълва, че няма
обективни находки, с които да бъде измерена точната скорост на мотоциклетиста, но тя не е
била висока. Счита, че за него ударът е бил непредовратим.
Досежно изясняване механизма на ПТП са ангажирани и гласни доказателствени
средства, а именно показанията на св.С. З. М. /очевидец на настъпването на процесното
ПТП/, разпитан по делегация от РС-Перник на 11.04.2019г. /л.137/, които настоящата
инстанция кредитира напълно като логично обосновани и вътрешно непротиворечиви.
Твърди, че не познава участниците в инцидента, но по- късно разбрал, че познава
бащата на ищеца, с когото работил заедно. В момента на настъпването на инцидента, се
намирал на бензиностанция, от където, въпреки разстоянието от 100 м., успял да възприеме
поведението на двамата водачи. Водачът на автомобила, който бил „синя кола, стара", а
самият водач бил нисък на ръст, управлявал л.а. без да се огледа. Според него той не дал
предимство на моториста, който се движел в права посока. Мотористът карал „леко", докато
5
синият автомобил се изтеглил „за секунди". Според свидетеля, на мястото на инцидента не
може да се извършва маневра обратен завой, но няма и забранителни табели от пътната
маркировка в тази насока. Преди да предприеме маневрата за обратен завой, л.а. бил спрял и
потеглил от състояние на покой. Според свидетеля, мотоциклетистът бил облечен със
специален екип и имал поставена черна каска на главата си.
По делото е представена административно-наказателната преписка, въз основа на
която е издадено наказателно постановление, частично отменено от РС-Перник и частично
влязло в сила, от съдържанието на което се установява, че пострадалият няма свидетелство
за управление на тази категория мотоциклет т.е. е неправоспособен водач по смисъла на
чл.150 а ЗДвП. В останалата част постановлението е отменено т.е. не е установено, че е
управлявал с превишена скорост.
Първоинстанционният съд е направил извод, че е основателно възражението на
ответното дружество за наличието на съпричиняване от страна на пострадалия с оглед
липсата на свидетелство за управление, както и поради движение с несъобразена скорост -
от 50 км/ч. в градски условия. Определен е 50% принос, тъй като мотористът нито е намалил
скоростта на движение, нито е предприел промяна на треакторията на движението, въпреки
обективната възможност - можел е да възприеме от поне 200 м. местоположението на
спрелия пред него и изчакващ да извърши маневра ляв завой л.а.
Настоящата съдебна инстанция не споделя горния извод, тъй като вещото лице
установява, че скоростта на движение на мотоциклета както преди, така и към момента на
настъпване на произшествието е не по-малка от 50 км/ч. при ограничение от 60 км/ч. В тази
насока са и събраните гласни доказателствени средства, а косвена индикация за не по-
високата скорост са получените от него травми, които са само леки, без нито една фрактура.
Ударът е настъпил в страничната лява част на л.а. в областта на лява врата, ляв праг и заден
мост т.е. това превозно средство е било разположено перпендикулярно на оста на пътя,
тръгвайки от дясното платно, а не от лявото, без да пропусне движещите се в същата посока.
Начина на разполагане на автомобила спрямо оста на пътя. Неговото местоположение е
било видимо за водача на мотоциклета от поне 200 м., но той не е бил длъжен да предвиди
неправомерната маневра на л.а. нито да премине в дясната лента за движение в посока
гр.Радомир, нито да предприеме спиране. САС приема, че жалбоподателят-ищец не е
нарушил разпоредбите на чл.15 ал.1 и чл.16 ал.2 ЗДвП, поради следните обстоятелства:
разпоредбата на чл.15 ал.1 ЗДвП гласи, че „На пътя водачът на ППС се движи възможно
най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна
маркировка, използва най-дясната свободна лента", а чл.16 ал.2 ЗДвП - „На път с две или
три самостоятелни платна за движение на водача на ППС е забранено да навлиза в крайното
ляво платно.” В конкретния случай, по делото безспорно е установено, че процесния пътен
участък е част от републикански път І-6, който представлява две платна, с по две или три
ленти за движение във всяка посока, които са отделени едно от друго с гъвкава метална
ограда (мантинела), като в определени участъци, където има отклонения към прилежаща
6
инфраструктура или квартали, оградата е прекъсната, за да може да се отклоняват
движещите се по главния път МПС, респ. други МПС да се включват от второстепенните
пътища към главния. Следователно е налице хипотезата на чл.15 ал.2 т.2 ЗДвП - „в
населените места, на пътно платно с две и повече пътни ленти за движение в една посока,
обозначени с пътна маркировка или пътен знак, по който е разрешено движението на ППС
със скорост не по-голяма от 60 km/h;”, т.е. ищецът е имал както правото, така и
възможността да избира в коя пътна лента да се движи. Липсва също така и нормативна
забрана по отношение на мотоциклетите да не се движат в най-лявата пътна лента. Ю.Д. е
имал възможността да се движи само в дясното платно, тъй като лявото е било отделено с
мантинела.
С оглед горното въззивна инстанция намира, че не е доказано пълно и главно
нарушение на правилата за движение по пътищата – освен това по чл.150а ЗДВП
/управление без свидетелство за тази категория/, което да се намира в пряка причинно-
следствена връзка с настъпване на ПТП и вредите по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД.
От заключението на депозираната на л.87 комплексна медицинска експертиза, прието
от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че в
резултат на ПТП на пострадалия ищец са били причинени следните леки травматични увреждания:
мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма, кръвонасядане на дясното бедро
на външната и средно-долната част, кръвонасядане на дясната мишница и
предмишница, кръвонасядане на гърба на лявото ходило, охлузване на лявото коляно.
Уврежданията се дължат на осъществени удари на главата, тялото и крайниците при падане
на тялото върху твърдата пътна настилка. По своя медико-биологичен характер, полученото
мозъчно сътресение е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
То не е създало опасност за живота на пострадалия, защото е протекло само със степенна
промяна в съзнанието - зашеметяване и объркване - но без медицински данни за
настъпило безсъзнателно състояние /кома/. Претърпените от процесното ПТП
множествени мекотъканни увреждания, са причинили на пострадалия временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Спешна медицинска помощ и лечение на
пострадалия е била оказана в Хирургичното отделение на МБАЛ,, Рахила Ангелова"
Перник, където е проведено комплексно болнично лечение включващо: режим на легло,
активно неврологично наблюдение и прием на медикаменти. Лечебният престой е бил в
рамките до 03.10.2016г., когато ищецът е изписан с отзвучали оплаквания и нормален
неврологичен статус. След изписване лечението е продължило амбулаторно. Мекотъканните
увреждания са преминали окончателно за срок до 2 седмици. По време на лечебният и
възстановителен период е търпял интензивни болки около 2 седмици от получените
мекотъканни увреждания. След този период болките в травмираните области са намалили
интензивността си и постепенно са отзвучали във времето. Мозъчното сътресение като
„възвратима травматична парализа" на мозъчните функции е при правилно проведено
лечение и режим. Възстановителният период е в рамките на 3-5 седмици. Не е имало патологични промени в
мозъчната тъкан, но са били наблюдавани периоди на главоболие, главно при емоционално
и физическо напрежение, както и при промяна на атмосферното налягане. Общото
7
здравословно състояние при ищеца вече е стабилизирано. В материалите по делото няма
приложени резултати от клинични или на документални данни при ищеца да са настъпили
каквито и да е негативни последици или усложнения Актуалният неврологичен статус на
ищеца е в граници на нормата. Усложнения не се очакват и дългосрочната прогноза е
благоприятна- не би трябвало в бъдеще, при ищеца да се очакват някакви постравматични
усложнения, тъй като периодът от претърпяната пътна злополука до дена на прегледа е
относително дълъг и възможните негативни последици за здравето е следвало да се проявят,
ако са налице.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, а именно – показанията на св.
С. /бивше гадже на ищеца/ /разпитана по делегация в о.с.з. на 11.04.2019г./, въз основа на
които се установява, че когато й се обадили по телефона, веднага отишла на мястото на
инцидента. Същото е известно като „кървавото“, тъй като там много често ставали
катастрофи. Видяла мотора на Ю. и неговата каска на земята. Той бил в съзнание, но
неадекватен. Престоял в болницата около 4-5 дни, след това бил в болнични около месец.
Твърди, че физически се е възстановил, но психически много се променил. Има проблеми с
паметта и не помни за какво са разговаряли. По професия е шофьор на камион. Преди ПТП
живеели заедно около 13 години. След него, той се променил, започнал да общува с други
жени, станал избухлив, което довело до тяхната раздяла през декември 2017г. Знае, че по
принцип кара много спокойно и затова се учудила за катастрофата. Твърди, че карал мотор
само за удоволствие, но след инцидента преустановил.
Прието като доказателство по делото писмо с изх. № 10555/22.12.2016г. на ответното
дружество ЗК „Лев инс" АД установява, че ищецът е отправил до ответника претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение по реда на чл.380, ал.1 КЗ, на 15.12.2016г. На
22.12.2016г. е постановен отказ на застрахователя, поради наличието на административно
нарушение от страна на пострадалия.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ/ в сила от 01.01.2016 г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са допустими. Съгласно нормата на
чл.498 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, установяваща абсолютна положителна процесуална
предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно
събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да получи застрахователно
обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена застрахователна
претенция по реда на чл.380 КЗ. Ако застрахователят не е платил в срока по чл.496, откаже
да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда.
Установи се, че сочените предпоставки са налице - писмена претенция от дата 16.12.2016г. и
отказ на ответника от 22.12.2016г., т.е. искът е допустим.
Съгласно чл.432 ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
8
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност”. Установи се, че ищецът е пострадал при пътен инцидент, представляващ
резултат от противоправно и виновно /по презумпция от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ поведение на
водач, който е нарушил правилата за движение по пътищата, тъй като е предприел
маневрата за извършване на завой в обратна посока, в нарушение на изискванията на чл. 38,
ал.1 и ал. 3 ЗДвП т.е. завиването в обратна посока се извършва наляво от най-лявата пътна
лента по посока на движението, както във всеки случай е длъжен да пропусне и попътно
движещите се от лявата му страна пътни превозни средства / какъвто се е явява мотоциклета
в конкретната ситуация/. Същият е предприел маневрата за обратен завой на забранено за
целта място, намирайки се в крайната дясна лента на пътното платно, като не е пропуснал
движещия се след него, успоредно и в същата посока мотоциклет, реализирайки удар с него.
На второ място, това противоправно и виновно поведение се намира в пряка
причинна връзка с претърпените от ищеца травматични увреждания, наложили разходване
на парични средства за лечение и обусловили временно влошаване на здравето, съпътствано
със значителни болки и страдания, главно от емоционален и битов характер.
Застрахователят не е доказал пълно и главно релевираното от него възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в движение с несъобразена скорост
респ., липсата на свидетелство за управление, което е довело до нарушение на чл.18 ЗДвП
т.е. задължение за движение във възможно най-дясното платно, поради което съдът приема,
че нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД е неприложима.
Във връзка с настъпилия инцидент, на моториста е съставен АУАН №
437504/29.09.2016г., последван от Наказателно постановление от 01.11.2016г. с което на
ищеца е наложено административно наказание, обжалвано от него и с Решение
№185/03.04.2016г. по НАХД № 2403/2016г., по описа на РС-Перник НП е отменено в частта,
в която е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.179, ал.2
вр.чл. 20, ал.2 ЗДвП, а в останалата си част, административното наказание е потвърдено.
Съгласно разяснителната част на т.15 от Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г.
по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „присъда“ по см. на чл. 300 ГПК е само
съдебен акт, с който по надлежен ред едно лице е признато за виновно в извършването на
престъпно деяние. С наказателното постановление, няма произнасяне относно наличието на
престъпно деяние, поради което то не попада в обхвата на приложение на чл. 300 ГПК.
Въпросът за съпричиняването по чл.51 ал.2 ЗЗД е решен в противоречие със
съдебната практика. По въпроса, освен принципните постановки в т.7 от ППВС № 17/63г.,
според които съпричиняване е налице, когато пострадалият е допринесъл с поведението си
за противоправния резултат, е формирана задължителна практика на ВКС - решение по т.д.
№ 525/2008 г., ТК, ІІ т.о., решение по т.д. № 35/2009 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 1117/2009
г., ІІ т.о., в която е застъпено становище, че само по себе си нарушението на установени в
ЗДвП и ППЗДвП правила не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния
9
резултат от пострадалия, водещо до намаляване на обезщетението, тъй като е необходимо
нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. В
постановеното по реда на чл.290 ГПК решение по т.д. № 1982/2013г. съдебният състав на І
т.о. е дал отговор и на въпроса, че единствено липсата на свидетелство за управление на
превозно средство от съответната категория, не може да обоснове съпричиняване на
пострадалия по см. на чл.51 ал.2 ЗЗД.
Както бе посочено по-горе липсата на свидетелство за управление на тази категория
мотор не се намира в пряка причинно-следствена връзка с механизма на ПТП, още повече
пострадалият е шофьор по професия т.е. притежава достатъчно умения и квалификация за
бърза реакция на пътя.
Гореизложените правни констатации обосновават извода за наличието на
предпоставките на чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД по отношение на причинителя на вредата, а
именно: вреди, виновно противоправно деяние от страна на причинителя на вредата,
причинна връзка между това деяние и причинените вреди. При това положение ищецът има
правото да получи обезщетение за причинените му вреди - неимуществени и имуществени .
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
В процесния случай ищецът претендира претърпени неимуществени вреди, изразяващи с в
болки и страдания от факта на обездвижване за период от около 1 месец.
От изложеното по-горе, както и предвид факта, че пострадалият е бил в активна и
трудоспособна възраст - към момента на ПТП през 2016г. е бил на 40 години. Същият
е получил следните леки травми: мозъчно сътресение, кръвонасядане иа дясно бедро
на външната и средно-долна част, кръвонасядане на дясната мишница и предмишница,
кръвонасядане на гърба на лявото ходило, охлузване на коляно. По своя медико -
биологичен характер, полученото мозъчно сътресение е причинило временно
разтройство на здравето неопасно за живота, но е протекло леко със зашеметяване и
объркване, без данни за настъпило безсъзнателно състояние (кома). Към момента няма
данни за настъпили усложнения, нито за трайни последици. Същият се е възстановил напълно в
рамките на един месец. САС отчита факта, че травмите са леки, но в различни части на тялото, че е
проведено изцяло консервативно лечение, че след инцидента същият станал избухлив и се
променил коренно.
Ето защо съдът намира, че следва да се определи обезщетение в размер на общо 15
000лв. без отчитане на процент съпричиняване, ведно със законната лихва, считано от датата
на отказа – 22.12.2016г., а не от ИМ.
С оглед гореизложеното и при частично несъвпадане изводите на първа и настоящата
инстанции решението следва да бъде частично отменено в отхвърлителната му част - за
разликата над 7000 лв. до 15 000 лв. В останалата част решението следва да бъде
потвърдено.
10
ПО ЗАКОННАТА ЛИХВА:
Съгласно чл.496 ал.3 т.1 КЗ Застрахователят не може да откаже да се произнесе по
основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, когато за удостоверяването на ПТП е бил представен
някой от следните документи: констативен протокол за ПТП, какъвто именно е представен
по делото. "Разпоредбата на чл.380, ал.3 КЗ не намира приложение при дължимо
застрахователно обезщетение по чл.432 КЗ, по отношение на което застрахователят е в
забава по чл. 497, ал. 1 КЗ, в хипотеза на оспорване от застрахователя изцяло на
основателността на предявения от увреденото лице пряк иск до приключване на въззивното
производство, при представяне от ищеца във въззивната инстанция на данните за банковата
му сметка, по която да се извърши плащането на обезщетението.".
Незаконосъобразен е изводът на решаващия състав, че ответникът по иска не е
изпаднал в забава преди депозиране на ИМ. Когато не се представят от увреденото лице
доказателства, поради това, че: 1/ застрахователят не ги е поискал или 2/ поисканите от
застрахователя доказателства не отговарят на условията по чл.106, ал.3 КЗ, срокът по чл.497
ал.1 т.1 КЗ е неприложим. В очертаните хипотези се прилага тримесечния срок по чл.497,
ал.1, т.2, вр.чл.496, ал.1 КЗ, течащ от предявяване на претенцията към застрахователя, чийто
начален момент не е обусловен от представяне на доказателствата по чл.106, ал. 3 КЗ.
Безспорно, условие за прилагане на този срок е към момента на изтичането му да не е
налице непредставяне на доказателства от увредения във връзка с надлежно искане на
застрахователя за това по чл.106, ал.3 КЗ. Тази отрицателна предпоставка обаче в
посочените две хипотези не може да намери проявление, тъй като при тях, или липсва
искане на застрахователя по чл.106, ал.3 КЗ /а в случая няма искане/, или има
неизпълнение от увреденото лице на ненадлежно искане по чл. 106, ал. 3 КЗ, приравнено по
последици на липса на искане по чл.106, ал.3 КЗ. В тези случаи, при преценка на началния
момент на забава на застрахователното дружество няма конкуренция между двата срока по
чл. 497, ал. 1, т.1 и т.2 КЗ. Такава е налице само при представяне от увреденото лице на
доказателства, поискани от застрахователя./в този смисъл е решение № 167 от 30.01.2020г.
по т.д.№ 2273/2018г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС/
В случая няма изискани допълнително доказателства, а е постановен отказ, поради
факта, че виновен за станалото ПТП е само пострадалия, а не застрахованият при тях водач.
Този извод не кореспондира със събраните по делото доказателства и формираните правни
изводи. Следователно лихвите са дължими от датата, следваща поканата, която поставя
ответника в забава, но с оглед диспозитивното начало в процеса следва да се присъдят така,
както са изрично поискани т.е. от постановяване на отказа т.е. 22.12.2016г.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от общо 26 000 лв., като жалбата на застрахователя е изцяло
неоснователна, а тази на жалбоподателя-ищец е частично основателна. Затова в полза на
11
последния се дължат разноски на осн.чл.78 ал.1 ГПК в размер на 380 лв. платена д.т. От тях
дължими са само 219 лв. с оглед уважената част на жалбата респ. иска.
При условията на чл. 38 от ЗАдв., в полза на адв.Д. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение, определено по Наредба № 1 от 2004г. За оказано безплатно
процесуално представителство в размер на 980 лв. без ДДС за въззивна инстанция, както и 980 лв.
за явяване пред първа инстанция или общо сумата от 1960 лв. за двете инстанции.
На основание чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят-ищец дължи в полза на
жалбоподателя-ответник направените разноски за въззивното производство, които са 140 лв.
платена д.т. От тях дължими с оглед отхвърлената част от жалбата, са само 60 лв.
Разноските, присъдени в полза на ищеца за първа инстанция следва да бъдат
преизчислени с оглед променения резултат.
Ищецът е направил разноски в размер на 950 лева., съразмерно с уважената част от
иска и според списъка по чл. 80 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 548.07 лева.
Процесуалният представител на ищеца има право на възнаграждение по чл.38 от ЗА,
съобразно с уважената част от иска и с оглед на това, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адв. Й. Д. от САК сумата от 980 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 вр.ал.8 ГПК, съобразно с отхвърлената част от иска и
съдържанието на представения от ответника списък по чл. 80 от ГПК - ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника направените от него съдебни разноски, които възлизат
общо на 820 лева. От тях дължими с оглед отхвърлената част от иска са само 346.92 лв.,
както и 200 лв. възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт или общо
546.92 лв.
На осн.чл.78 ал.6 ГПК застрахователят дължи в полза на съда д.т. от 600 ЛВ., от
които са внесени 400 лв. от ищеца т.е. остават дължими 200 лв.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4241/14.07.2020г. постановено по гр.д.№ 7408/2017г. по описа на
СГС, ГО, 8 с-в, в частта, с която искът по чл.432 КЗ е отхвърлен за разликата над 7000 лв. до
15 000 лв., както и претенцията за законни лихви за периода от 22.12.2016г. до 13.06.2017г.,
12
дължимата д.т. и разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА "ЗК Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул.„Черни връх" № 51Д, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Ю. Т. Д., ЕГН **********,
съдебен адрес гр„ ***, ж.к. ***, бл. ***, вх. А, партер,чрез адв.Й. Д. от САК, разликата над 7000
лв./седем хиляди лева/ до 15 000 лв./петнадесет хиляди лева/ или допълнително сумата от 8000
лв./осем хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди, настъпили при ПТП на 29.09.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 22.12.2016г. до окончателното й плащане, както и 219 лв. /двеста и
деветнадесет лева/ направени разноски пред въззивна инстанция, както и сумата от 548.07 лв.
/петстотин четиридесет и осем лева и седем стотинки/ направени разноски пред първа инстанция,
на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалваната част.
ОСЪЖДА "ЗК Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул.„Черни връх" № 51Д, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА САС сумата от 200
лв./двеста лева/ на осн.чл.78 ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА Ю. Т. Д., ЕГН **********, съдебен адрес гр„ ***, ж.к. ***, бл. ***, вх. А,
партер,чрез адв.Й. Д. от САК ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА "ЗК Лев Инс" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.„Черни връх" № 51Д, сумата
от 546.92 лв. /петстотин четиридесет и шест лева и деветдесет и две стотинки/ направени
разноски пред първа инстанция, както и сумата от 60 лв. /шестдесет лева/ направени
разноски пред въззивна инстанция на осн.чл.78 ал.3 и 8 ГПК.
ОСЪЖДА "ЗК Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул.„Черни връх" № 51Д, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адвокат Й. Д. от САК,
ЕГН съдебен адрес гр„ ***, ж.к. ***, бл. ***, вх. А, партер, сумата от общо 1960 лв./хиляда
деветстотин и шестдесет лева/ адвокатско възнаграждение, определено по Наредба № 1 от
2004г. за двете инстанции без ДДС, на осн.чл.38 ал.2 ЗА.
Решението е постановено при участието на И. П. С., трето лице-помагач на
страната на ответника ЗК „Лев инс" АД.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13