Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 15.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-в с-в, в
публичното заседание на седемнадесети октомври през 2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
при секретаря Цветослава Гулийкова , като
разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 446 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение от 25.10.2018
г. СРС, 78 с-в, по гр.д.№ 16654/18 г. е отхвърлил иска по чл.226, ал.2 КТ,
предявен от В.Д.К. срещу „Ф.к.Е.“ АД за заплащане на сумата от 16 126,90
лв.-обезщетение за незаконно задържане на трудова книжка за периода 01.08.2016 г.-08.02.2018 г.
Срещу решението е
постъпила въззивна жалба от ищеца В.Д.К..Жалбоподателят твърди, че решението е постановено
при грубо нарушение на процесуалния и материалния закон и конкретно на нормата
на чл.297 ГПК.Излага твърдения, че с влязло в сила решение по гр.д.№ 44877/16
г. на СРС, 79 с-в е прието за установено, че ответникът е задържал
незаконосъобразно трудовата му книжка за периода 01.12.2015 г.-30.07.2916 г. /от
датата на прекратяване на трудовото правоотношение до датата на подаване на
исковата молба/ и е осъден да му заплати обезщетение за претърпени имуществени
вреди, и че по настоящото дело е предявил претенция за последващ период, както и
че съдът е следвало да зачете силата присъдено нещо относно установеното вече
неизпълнение за определен период и да обсъжда доказателствата, относими към
претендирания с настоящия иск период.Твърди, че по делото е безспорно
установено, че трудовата му книжка е оформена по реда на чл.349, ал.2 и чл.350 КТ едва на 31.01.2018 г., което доказва неправомерното й задържане.Излага
оплаквания, че съдът неправилно е формурилал извод за
неоснователност на иска въз основа на свидетелски показания за преклудиран период-до 30.07.2016 г.Решението е постановено
и при грубо процесуално нарушение-липса на мотиви по смисъла на чл.236, ал.2 ГПК.Твърди, че констатациите на районния съд се основават на свидетели, които
касаят предходен период, които се опровергават изцяло от официалните писмени
доказателства, представени с исковата молба.Изразява становище, че съгласно
установената практика на ВКС работодателят трябва да оформи и върне трудовата
книжка веднага след прекратяване на трудовия договор, а ако има пречка за
оформянето й-да посочи кога тя ще бъде оформена и на разположение на работника,
а ако не стори това – добросъвестността изисква той да покани работника за
получаването.При своевременно издаване
на документите работодателят е могъл да изпрати трудовата книжка на известния
му адрес на ищеца.Въззивникът излага оплаквания, че
съдът е формирал незаконосъобразен извод и относно определения размер на
обезщетението за вреди по чл.226, ал.2 КТ.Твърди, че вредите от непредаване на
трудовата книжка се презумират от закона, и че при оспорване, че през процесния
период работникът не е реализирал социално осигурен доход, доказателствената
тежест е върху работодателя.Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи
иска.Прави възражение за прекомерност на претендираните от въззиваемия
разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът по въззивната жалба- „Ф.к.Е.“ АД оспорва същата.Твърди, че
ищецът е канен да получи трудовата си книжка преди 01.08.2016 г., поради което
се е освободил от последиците от забавеното й предаване.Твърди, че ответникът
не е посочил конкретна вреда, тъй като законът презумира само размера на
вредите.Напротив-от представената справка от НАП е установено, че през
процесния период ищецът е реализирал осигурителен доход от над 2 000 лв.
месечно, получен от „Воден свят“ АД от договор за управление и контрол.През
същия период ищецът е бил изпълнителен член и на СД на същото дружество, както
и член на СД на „С И К Бизнес мениджмънт“ АД.Моли съда да потвърди обжалваното
решение.Претендира разноски.
Съдът, като
прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е
бил сезиран с иск с правно основание чл.226, ал.2 КТ.Ищецът- В.Д.К. твърди, че
с ответника е бил в трудово правоотношение за длъжността „директор на отдел
„Вътрешен контрол“, прекратено със заповед № 2/24.11.2015 г.При получаване на заповедта за прекратяване на
трудовия договор е предал трудовата си книжка, но длъжностното лице го е уведомило,
че трябва да подаде молба за издаване на продължение, за което е подал бланкова
молба-декларация.Твърди, че въпреки проведените разговори по телефона трудовата
книжка не му е била върната с обяснението, че е необходимо време.След извършена
проверка от ИТ-София е бил съставен КП-5-21-00166020/11.08.2016 г. на
контролния орган на ТП на НОИ, протокол № П-22222516132964-073-001/16.09.2016
г. на орган по приходите на ТД на НАП-София и на работодателя е дадено
задължително предписание на основание чл.404, ал.1, т.1 КТ да впише в трудовата
книжка, свързани с прекратяването на трудовия му договор и да я предаде със
срок за изпълнение до 11.07.2016 г., но отново не е получил документите.След
постановяване на решение по гр.д.№ 44877/16 г. на СРС, 79 с-в документът му е
предаден, за което е съставен протокол изх.№ 4/08.02.2018 г.Липсата на трудова
книжка с оформено прекратяване на трудовото правоотношение и съпътстващите
документи води до неблагоприятни последици-невъзможност да осъществява правото
си на труд по трудово правоотношение и да удостовери времето на трудов стаж и
осигурителен доход.Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от
16 126,90 лв.-обезщетение за
имуществени вреди по чл.226, ал.2 КТ със законната лихва от датата на
предявяване на иска.
Със заповед №
2/24.11.2015 г. изпълнителният директор на „Ф.к.Е.“ АД е прекратил трудовия
договор на В.Д.К. на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, считано от 01.12.2015 г.
С молба-декларация
вх.№ 05/24.11.2015 г. В.К. е поискал от ръководството на „Ф.к.Е.“ АД на
основание чл.350, ал.2 и 3 КТ и чл.7 от НТКТС да му бъде издадена нова трудова
книжка.
С КП №
5-21-00166020/11.08.2016 г. НОИ-ТП-София-град на „Ф.к.Е.“ АД са дадени
задължителни предписания за подаване на основни данни в Регистъра на
осигурените лица за В.Д.К..Констатирано е, че по време на проверката
осигурителят е издал исканите от лицето образци за осигурителен стаж и доход
/УП 2 И УП-3/.
С писмо изх.№
348/17.06.2016 г. „ФК Е.“ АД е поканила В.К. да се яви в офиса на дружеството в
най-кратък срок, за да изяснят фактическата обстановка, свързана с получаване
на трудовата книжка и удостоверения за трудов и осигурителен стаж.Поканата е
връчена на 20.06.2016 г.
С ново писмо изх.№
349/11.07.2016 г. ответното дружество е поканило ищеца да се яви в офиса на
дружеството в най-кратък срок, за да получи оформената трудова книжка.Поканата
е изпратена чрез куриер на адрес-гр.Банско, ул. „Климент Охридски“ № 10 и е
върната с отразяване, че са направени опити за доставка на 12.07.2016 г., но
пратката е отказана от получателя.
Последвала е нова
покана изх.№ 354/19.09.2016 г., връчена чрез куриер на 22.09.2016 г.
С решение №
315518/17.01.2018 г. СРС, 79 с-в, по гр.д.№ 44877/16 г. е осъдил „Ф.к.Е.“ АД да
заплати на В.Д.К. на основание чл.226,
ал.2 КТ сумата от 7 018,99 лв.-обезщетение за имуществени вреди от
задържане на трудовата книжка за периода 01.12.2015 г.-30.07.2016 г. със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба-10.08.2016 г. до
погасяване на задължението.Страните не спорят, а и видно от направената
служебна справка, решението на СРС е влязло в сила.
Със заявление №
2/01.02.2018 г., изходящо от ответното дружество, ищецът е поканен да се яви
лично в офиса на дружеството в максимално кратък срок, за да получи оформената
си трудова книжка.На 09.02.2018 г. е подписан приемо-предавателен протокол, с
който е оформено предаването на трудовата книжка на ищеца заедно с УП 2.
Видно от
представените справки от НАП-ТД София В.Д.К. е бил осигуряван от „В.С.-****“ АД
от 01.08.2016 г. до 28.02.2018 г. на осигурителен доход от 2 012,00 лв.,
респ. 2 024 лв. по договор за управление на ТД.
Разпитаната по
делото свидетелка В.И.твърди, че работи в ответното дружество като
счетоводител.След прекратявана на трудовото правоотношение е имало проблем с
изясняване на 10 месеца трудов стаж, който е бил вписан в трудовата книжка, но
не е бил вписан във ведомостите за заплати.Тя е поканила ищеца с
писмо, изпратено чрез куриер, да се яви
за изясняване на случая, като е
посочила и служебния си телефон, но той не се е отзовал.Междувременно ищецът е
предизвикал проверка от ИТ, която е потвърдила, че стажът не трябва да се
вписва.Изготвена е отново трудова книжка на ищеца и той е бил поканен да си я
получи, но той е отказал, нито се е отзовал на следващата покана.Трудовата
книжка му е била връчена през зимата на 2018 г. чрез друга служителка, която е
отишла в Банско, за да му я връчи лично, за което е съставен
приемо-предавателен протокол.В съдебно заседание свидетелката е потвърдила, че
представените по делото покани са изготвени от нея, но са подписани от
представител на ответника.Освен проверките от ИТ е имало и проверки от НОИ и
НАП, свързани със случая на ищеца.
Свидетелката Хр.П.заявява,
че работи като счетоводител при ответника и е оформила трудовата книжка на
ищеца, но той не се е явил, за да си я получи, а е предизвикал проверки от ИТ,
НОИ и НАП.Имало е спор във връзка с признаване на 10-месечен трудов
стаж.Впоследствие трудовата книжка е била преоформена,
но отново този стаж не е бил включен.Свидетелката лично е отишла в Банско и на
09.02.2018 г. ищецът е я е приел.Същата е с дата от 2018 г., тъй като по
указания на ИТ е трябвало да се впише в дневника на трудовите книжки с номер и
дата.
От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице А.Л.е установено, че при БТВ в
размер на 877,37 лв. за периода 01.08.2016 г.-08.02.2018 г. размерът на
обезщетението по чл.226, ал.2 КТ възлиза на 16 111,70 лв.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна следното:
Предпоставките за уважаване на иска по чл.226, ал.2 КТ
са: прекратено трудово правоотношение; незаконно задържане на трудовата книжка
на работника или служителя; наличие на вреди; причинна връзка между незаконното
задържане на трудовата книжка и причинените вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.350 КТ при прекратяване на
трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка
данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или
служителя.
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 1/02.12.2019 г. по
т.д.№ 1/2019 г. на ОСГК на ВКС когато трудовата книжка се съхранява от
работника или служителя, задължението на работодателя по чл.350, ал.1 КТ става
изискуемо от момента на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й и за
да се освободи от последиците на
забавата си, той следва да изпълни процедурата по чл.6, ал.3 от
Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж /НТКТС/, като съобщи на работника
с писмо с обратна разписка да се яви, за да получи лично трудовата си книжка.За
работодателя възниква задължение да заплати обезщетение по чл.226, ал.2 КТ от
деня на предоставяне на трудовата книжка
за оформянето й, когато тя се съхранява от работника или
служителя.Обезщетението се дължи до получаване на поканата от работника или
служителя, удостоверена върху обратната разписка.
От събраните доказателства се установи, че ищецът е
предоставил трудовата си книжка за оформяне от работодателя при прекратяване на
трудовото правоотношение, и че същата не му е била върната веднага след
оформянето
й.Съгласно разпоредбата на чл.298, ал.1 ГПК страните по делото са обвързани от
силата на присъдено нещо на решението от 17.01.2018 г., с което ответникът е
осъден да заплати на ищеца сумата от 7 018,99 лв. на основание чл.226,
ал.2 КТ за периода 01.12.2015 г.-30.07.2016 г.С покана изх.№ 354/19.09.2016 г.,
връчена чрез куриер на 22.09.2016 г., ответното дружество е поканило ищеца да
се яви за получаване на трудовата си книжка.Ищецът не се е явил в офиса, за да
я получи, нито е декларирал съгласие тя да бъде предадена на друго лице или по
пощата и отговорността е негова, а не на работодателя.В този случай не е налице
незаконно задържане на документа, което да е в причинна връзка с претърпените
вреди и след тази дата работодателят не дължи обезщетение по чл.226, ал.2 КТ.Работодателят
се е освободил от последиците на забавата си, а ищецът не е оказал необходимото
съдействие на предложеното изпълнение.
Настоящият съдебен
състав не обсъжда действието на предходните покани, тъй като те касаят период,
обхванат от силата на присъдено нещо по смисъла на чл.297 ГПК и признатото
право не може да бъде оспорвано въз основа на факти, възникнали преди този
момент.
Неоснователно е
възражението на ответника, че през процесния период ищецът не е претърпял вреди
от незаконното задържане на трудовата книжка, тъй като е получавал доходи от
договор за управление и контрол, както и че е бил изпълнителен член и на СД на
дружество.Договорът за възлагане на управление е договор за поръчка и
реализираните от него доходи не са такива от трудово правоотношение /относно
характера на договора за управление е налице константна съдебна практика-Р №
306/25.06.2012 г., гр.д.№ 1387/11 г., IV ГО на ВКС; Р №
133/27.12.2013 г. по т.д.№ 526/12 г.; Р № 128/12.06.2015 г. по гр.д.№ 6542/14г
., III ГО на ВКС/.Размерът на вредите е предвиден в чл.226,
ал.3, изр.второ от КТ.
Поради изложените съображения искът по чл.226,
ал.2 КТ следва да се уважи за периода 01.08.2016 г.-22.09.2016 г.От
заключението на ССчЕ се установи, че БТВ на ищеца е
било в размер на 877,37 лв. /по 39,88 лв. на ден/.При това положение за
посочения период размерът на дължимото обезщетение, изчислен по реда на чл.162 ГПК възлиза на 1 515,44 лв.За разликата над посочената сума до пълния
предявен размер от 16 126,90 лв. и за периода 23.09.2016 г.-08.02.2018 г. искът
следва да се отхвърли като
неоснователен.
Поради частично разминаване
на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се отмени в
частта, с която е отхвърлен иска по чл.226, ал.2 КТ за сумата от 1 515,44
лв. и за периода 23.09.2016 г.-08.02.2018 г., както и в частта, с която ищецът
е осъден да заплати на ответника разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК за сумата над 1 359,05 лв. до 1 500 лв.С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника и сумата 234,92
лв.-разноски за първоинстанционното
производство.Разноски за настоящата инстанция не се претендират от въззивника
/ищеца/.
На основание чл.78, ал.3 ГПК въззивникът следва
да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата
906,03 лв.-разноски за настоящата инстанция.Възражението на въззивника по
чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно, тъй като адвокатското възнаграждение на
пълномощника на въззиваемия за настоящата инстанция не надвишава минималния
такъв по чл.7, ал.1, т.1 вр. с ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.На основание чл.78, ал.6 ГПК
въззиваемият следва да
бъде осъден да заплати на СРС
сумата
60,62 лв.-държавна такса и сумата 9,92 лв.- за съдебно-счетоводна
експертиза, а на СГС-сумата 30,31 лв. /тридесет лева и тридесет и една
стотинки/-разноски за държавна такса.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от
25.10.2018 г. на СРС, 78 с-в, по гр.д.№ 16654/18 г. в частта, с която е
отхвърлен иска по чл.226, ал.2 КТ, предявен от В.Д.К. срещу „Ф.к.Е.“ АД за
сумата 1 515,44 лв. и за периода 01.08.2016 г.-22.09.2016 г., както и в
частта, с която ищецът В.Д.К. е осъден
да заплати на „Ф.к.Е.“ АД разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК за сумата над 1 359,05
лв. до 1 500 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Ф.к.Е.“ АД
с ЕИК В.С.-****и с адрес на управление:*** да заплати на В.Д.К. с ЕГН **********
и с адрес: *** на основание чл.226, ал.2 КТ сумата 1 515,44 лв. /хиляда
петстотин и петнадесет лева и четиридесет и четири стотинки/-обезщетение за
имуществени вреди от незаконно задържане на трудовата книжка за периода
01.08.2016 г.-22.09.2016 г. със законната лихва върху сумата от датата на
предявяване на иска-12.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата 234,92 лв. /двеста тридесет и четири лева и деветдесет и две стотинки/-разноски
за първоинстанционното производство на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата част.
ОСЪЖДА В.Д.К. с
ЕГН ********** и с адрес: *** да заплати на „Ф.к.Е.“ АД с ЕИК В.С.-****и с
адрес на управление:*** сумата 906,03
лв. /деветстоти и шест лева и три стотинки/ на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „Ф.к.Е.“ АД
с ЕИК В.С.-****и с адрес на управление:*** да заплати на СРС на основание
чл.78, ал.6 ГПК сумата 60,62 лв. /шестдесет лева и шестдесет и две
стотинки/-държавна такса и сумата 9,92 лв. /девет лева и деветдесет и два лева/-разноски
за съдебно-счетоводна експертиза, а на СГС-сумата 30,31 лв. /тридесет лева и
тридесет и една стотинки/-разноски за държавна такса.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС
в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.