Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ..........
гр.Варна, 17.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично съдебно
заседание, проведено на осми юли през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря Светлана
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1312 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
образувано по предявен от Д.Н.И. срещу „О.Ф.Б.” ЕАД, иск с правно основание чл.
439 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не
дължи на ответника сумите, както следва: 11164.13 лева – главница, 2819.68 лева
– договорна лихва върху главницата за периода от 23.01.2009г. – 22.06.2010г.,
1585.27 лева – лихва/такса закъснение за периода от 03.02.2009г. до
22.06.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 22.06.2010г., до окончателното изплащане на
вземането, дължими съгласно извлечение от счетоводни книги на банката към
22.06.2010г. за размера на дълга на длъжниците по
договор за кредит № 11/8830362 от 10.07.2008г., както и сторените съдбно-деловодни разноски от 311.38 лева за заплатена
държавна такса и 561.00 лева за юрисконсултско
възнаграждение, поради погасяване по давност на правото на принудително
изпълнение на вземането по Заповед № 5461/23.06.2010г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по гр.д. № 9343/2010г.
на ВРС, предмет на образуваното изпълнително дело № 20107120400731 по описа за
2010г. на ЧСИ Илиана Станчева, район на действие Варненски окръжен съд.
В исковата молба се
твърди, че по образуваното изпълнително дело, въз основа на издадения изпълнителен
лист по горното ч.гр.д., кредиторът с молба от 04.07.2012г. е поискал налагане
на запор на трудови възнаграждения на ищцата, но изпълнителният способ не е
приложен. Поради това и счита, че на 04.07.2014г. изпълнителното дело е
прекратено по силата на закона, поради настъпила перемция.
Счита, че вземанията по издадената заповед за изпълнение са погасени по
давност, което е станало на 04.07.2017г. Поради това и сезира съда с искане да
се установи, че не дължи горните суми, като обосновава правния си интерес с
наличие на спор между страните относно съществуването на правото на
принудително изпълнение, което застрашава имуществената сфера на И. с оглед
възможността за насочване на принудителното изпълнение върху имуществото й.
Счита, че правната и сфера е накърнена и само въз основа на съществуващия в
полза на кредитора изпълнителен титул.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество „О.Ф.Б.“
ЕАД, депозира отговор на исковата молба, в който застъпва становище за
недопустимост на иска. Признава, че изпълнителното производство е прекратено
считано от 04.07.2014г., поради настъпила перемция, а
считано от 04.07.2017г. правото на дружеството на принудително изпълнение е
погасено по давност. Твърди, че не е станало повод за иницииране на настоящото
производство, поради което и разноските сторени от ищцата следва да останат в
нейна тежест. Евентуално прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение уговорено между ищцата и процесуалния й представител.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Със заповед № 5461/23.06.2010г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 9343/2010г., по описа на ВРС, 7-ми състав, е разпоредено
длъжниците Славчо Димитров Петров, Д.Н.И. и С.Х.В. да
заплатят солидарно на „Банка ДСК“ ЕАД сумите, както следва: 11 164.13 лева -
главница; 2819.68 лева - договорна лихва върху главницата за периода от 23.1.2009г.
до 22.6.2010г.; 1 588.27 лева - лихва /такси закъснение за периода от
3.2.2009г. до 22.6.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на депозиране на заявлението в съда – 22.6.2010г. до окончателното
изплащане на вземането, дължими съгласно извлечение от счетоводните книги на
банката към 22.6.2010 г. за размера на дълга на длъжниците
по договор за кредит № 11/8830362 от 10.07.2008г. сключен между страните, както
и сторените по делото съдебно деловодни разноски от които сумата от 311.38 лева
- заплатена държавна такса и сумата от 561.00 лева - юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 418, ал. 1, вр. чл.
417, т. 2 и чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК. Въз основа
на заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист.
По така издадения изпълнителен лист
на 28.12.2010г. е образувано изпълнително дело № 731/2010г., по описа на ЧСИ Илиана
Станчева. С молбата за образуване на изпълнителното дело „Банка ДСК” ЕАД, в
качеството си на взискател, е отправило искане за
изпращане на длъжниците на покана за доброволно
изпълнение. Отправено е и искане при липса на доброволно изпълнение за
пристъпване към принудително такова за събиране на вземането, като на съдебния
изпълнител е възложено по реда на чл. 18 ЗЧСИ извършването на всички изпълнителни
действия.
С молба от 27.09.2012г., като взискател в производството е конституирано „О.Ф.Б.” ЕООД,
на което дружество вземанията по горния изпълнителен лист са прехвърлени от
страна на „Банка ДСК” ЕОД с договор за покупко-продажба на вземания от 03.07.2013г.
Видно от изисканото изпълнително
дело № 731/2010г. по описа на ЧСИ Илиана Станчева /представено на електронен
носител/, в изпълнителното производство са извършени следните действия спрямо
длъжника И.:
- на 29.12.2010г. до Д.И. е изпратена покана
за доброволно изпълнение, получена лично от ищцата на 30.12.2010г.;
- на 04.07.2012г. е постъпила молба от „Банка
ДСК“ ЕАД с искане за налагане на запор върху трудови възнаграждения на И.;
върху молбата е обективирано разпореждане на ЧСИ от
04.07.2012г., според което И. погасява друг свой дълг по изпълнително дело №
721/2010г., по което има остатък от 12 000 лева.
След тази дата молби, изходящи от взискателя, в това число „О.Ф.Б.” ЕАД, за предприемане на
изпълнителни действия не са депозирани. Всички по-нататъшни действия, извършени
след м. 09.2014г. – по проучване на имущество, налагане на запори са
предприемани служебно от ЧСИ Илиана Станчева. Видно също така от материалите по
изпълнителното дело, че в рамките на предприетите от ЧСИ действия са събрани
суми, като в полза на взикателя е преведена такава в
размер на 11654.93 лева.
От изпратеното на 14.01.2019г. запорно съобщение до „Централна кооперативна банка“ АД се
установява, че към посочената дата дължа на И. по изпълнителното дело е в
размер на олихвяема сума от 11164.13 лева, ведно със
законната лихва, чийто размер към датата на съобщението възлиза в размер на
3433.14 лева и неолихваема сума от 189.05 лева, както
и такси към ЧСИ /л. 347 от изпълнителното дело/.
Въз основа на горната фактическа
установеност, съдът формира следните правни
изводи:
По
допустимостта на производстото:
Съгласно разпоредбата на чл. 439 ГПК,
длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя,
ако възраженията му се основават на факти, настъпили след издаване на съдебния
акт
В настоящия случай ищецът твърди, че
не дължи сумите по издадената заповед за изпълнение, предмет на изпълнението,
както следва: 11164.13 лева – главница, 2819.68 лева – договорна лихва върху
главницата за периода от 23.01.2009г. – 22.06.2010г., 1585.27 лева –
лихва/такса закъснение за периода от 03.02.2009г. до 22.06.2010г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 22.06.2010г., до окончателното изплащане на вземането,
дължими съгласно извлечение от счетоводни книги на банката към 22.06.2010г. за
размера на дълга на длъжниците по договор за кредит №
11/8830362 от 10.07.2008г., както и сторените съдбно-деловодни
разноски от 311.38 лева за заплатена държавна такса и 561.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, поради погасяване по давност
на правото на принудително изпълнение.
С оглед установения по делото факт
на реализирано изпълнение за сумата от 11654.93 лева и наличие на данни, че към
датата на сезиране на съда с предявения иска с правно основание чл. 439 ГПК,
дългът на И. възлиза в размер на 11164.13 лева - главница, ведно със законната
лихва, чийто размер към датата на сезиране на съда е 3433.14 лева и неолихваема сума от 189.05 лева, настоящият състав намира,
че търсената искова защита по отношение на погасените чрез плащане суми е
лишена от правен интерес. За ищцата е налице правен интерес от предявяване на
иск за оспорване на вземането по изпълнението само ако чрез него ще се защити
определени права и интереси и ще постигне търсения ефект в неговата имуществена
сфера. В случая обаче уважаване на претенцията по чл. 439 ГПК няма да постигне
такъв резултат. След като взискателят е удовлетворен
за част от вземанията си, отричането на съществуването на такива е
безпредметно, той като това няма да доведе до връщане на „недължимо платени
суми“. В случай, че ищцата счита, че сумите по изпълнението са събрани
недължимо /какво твърдения в хода на настоящия процес не са наведени/ то и
редът за защита на правата е чрез предявяване на осъдителна претенция, с
каквато съдът не е сезиран.
С оглед изложеното и настоящото
производство следва да бъде прекратено за сумите, както следва: 2819.68 лева –
договорна лихва върху главницата за периода от 23.01.2009г. – 22.06.2010г.,
1585.27 лева – лихва/такса закъснение за периода от 03.02.2009г. до
22.06.2010г., за сумите от 311.38 лева за заплатена държавна такса и 371.95
лева за юрисконсултско възнаграждение – разлика между
присъденото юрисконсултско възнаграждение от 561 лева
и посочената като несъбрана неолихваема сума от
189.05 лева.
По отношение оспорването на
вземането, предмет на изпълнението към датата на сезиране на съда: 11164.13
лева - главница, ведно със законната лихва, чийто размер към 14.01.2019г.
възлиза на 3433.14 лева и неолихваема сума от 189.05
лева – претенцията е допустима, поради което и същата следва да бъде разгледана
по същество.
Ответникът по делото е признал, че последното
поискано изпълнително действие от страната на взискателя
/тогава „Банка ДСК“ ЕАД/ е от 04.07.2012г., като по отношение на длъжника И. е
изпълнителното производсто следва да счита прекратено
поради настъпила перемция на 04.07.2014г. Налице е и
изрично признание и че вземането по отношение на ищцата е погасено по давност, считано
от 04.07.2017г. С оглед това признание и съдът приема, че правото на
принудително изпълнение е погасено, респ. предявеният иск като основателен
следва да бъде уважен.
По отношение на отговорността за
разноски в процеса, настоящият състав намира следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК,
ако ответникът с поведението се не е дал повод за завеждане на делото и ако
признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В процесния
случай е налице признание на иска като изискуема предпоставка. Съдът намира и
че проследяването на процесното правоотношение налага
извода, че не е налице втората кумулативно необходима предпоставка, а именно,
че ответникът не е станал повод за завеждане на делото. Вярно, че от
материалите по изпълнителното дело се установи, че единственото предприето
действие от страна на ответника е подадената молба за конституирането му като взискател в изпълнителното производство. Същевременно обаче
същият се е ползвал от извършените от съдебния изпълнител действия по
принудително събиране на дълга и не е проявил каквато и да е активност, за да
изтегли изпълнителния лист след като е считал, че вземането му е погасено по
давност. С това си поведение същият несъмнено е станал повод за иницииране на
настоящото производство, поради което и следва да понесе отговорността за
разноски. В полза на адв. К.Т. следва да се присъди
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 677.06 лева,
определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й ДВ, бр. 43
от 08.06.2010г., доколкото изменението на цитираната норма с ДВ, бр. 28 от
2014г. е отменена с решение № 9273 от 2016г. на ВОС на РБ, обн.
ДВ, бр. 41/2017г., в сила от 23.05.2017г. В полза на посочения адвокат следва
да се присъди и възнаграждение за оказаното процесуално представителство по
ч.гр.д. № 713/2019г. по описа на ВОС, в размер на 200 лева, определено по реда
на чл. 11 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК, в полза на
ответника също се следват разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Последното определено по реда на чл. 25 от Наредбата за
правната помощ възлиза на 300 лева. Съразмерно на прекратената част от делото
на „О.Ф.Б.” ЕАД следва да се присъди сума в размер на 92.84 лева.
Видим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по предявения от Д.Н.И., ЕГН **********,***
срещу „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, иск
с правно основание чл. 439 ГПК, за приемане за установено в отношенията между
страните, че Д.Н.И. не дължи на „О.Ф.Б.“ ЕАД сумите, както следва: 2819.68 лева –
договорна лихва върху главницата за периода от 23.01.2009г. – 22.06.2010г.,
1585.27 лева – лихва/такса закъснение за периода от 03.02.2009г. до
22.06.2010г., за сумите от 311.38 лева за заплатена държавна такса и 371.95
лева за юрисконсултско възнаграждение, на основание
чл. 130 ГПК.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.Н.И., ЕГН **********,***,
не дължи на „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
сумата от 11164.13 лева - главница, ведно
със законната лихва, чийто размер към 14.01.2019г. възлиза на 3433.14 лева и неолихваема сума от 189.05
лева, предмет на принудително изпълнение по изп.дело
№20107120400731 по описа за 2010г. на ЧСИ Илиана Станчева, район на действие
Варненски окръжен съд, образувано въз основа на изпълнителен лист по ч.гр.д. № 9343/2010г.,
по описа на ВРС, 7-ми състав, на основание чл. 439 ГПК.
ОСЪЖДА „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, за заплати на адв. К.Н.Т., от Адвокатска колегия
гр. Варна, в качеството й на пълномощник на Д.Н.И.,
ЕГН **********
по гр.д. № 1312/2019г., по описа на ВРС, 34-ти състав, сумата от 677.06 лева /шестстотин седемдесет и седем
лева и шест стотинки/ и сума в размер на 200.00 лева /двеста лева/, за оказано процесуално представителство
и защита по ч.гр.д. № 713/2019г., по описа на ВОС, на основание чл. 38, ал. 2
ЗА.
ОСЪЖДА Д.Н.И., ЕГН **********,***, да заплати на „О.Ф.Б.“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 92.84 лева /деветдесет и два лева и
осемдесет и четири стотинки/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 25 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, на основание чл. 78, ал. 4, вр. ал. 8
ГПК.
Решението, в частта, с която производството по делото
е прекратено, имащо характер на определение, подлежи на обжалване с частна
жалба пред Варненския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на стръните.
В останалата част Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: