гр. К., …...2021 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
К. районен съд, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и
пети март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при
секретаря................Х. К....................................................като
разгледа докладваното от съдията…………………………..…..гр.дело № 3111 по описа за 2020 год.
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание
чл.124, ал.1 вр. с чл.439 от ГПК.
Ищецът твърди, че на 18.10.2020 г.
упълномощил адвокат, който да разбере причината поради която част от заплатата
му се удържа по изпълнително дело №20095530405044, по описа на СИС, Районен съд
- гр. С.. На 20.10.2020 г. адвокатът направил справка В СИС, Районен съд - гр. С.,
от която било видно, че по ч.гр.д. №2561/2008 г. по описа на Районен съд - гр.С.,
на основание чл.417 и чл.418 от ГПК, бил осъден солидарно да заплати на „Б.ДСК“
ЕАД, ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление ***, сумата от ***лева,
представляваща главница, сумата от ***лева представляваща договорна лихва от
25.11.2006 г. до 06.10.2008 г., и сумата от ***лева представляваща лихва за
забава от 21.08.2008 г. до 06.10.2008 г., заедно със законната лихва върху
главницата от ***лева, считано от 06.10.2008 г. до изплащането и, както и
сумата от ***лева представляваща направени по делото разноски, въз основа на
извлечение към 06.10.2008 г. от кредитна сметка №***, придружено с договор за
кредит №838/19.05.2006 г., за което имало издаден изпълнителен лист от
06.04.2009 г., послужил като изпълнителен титул за образуване на изпълнителното
дело. На 15.04.2009 г. „Б.ДСК“ ЕАД, ЕИК:*****, образувала изпълнително дело
№20095530405044, по описа на СИС, Районен съд - гр.С.. Към момента от ДСИ при
Районен съд - гр.С., не са му били връчени покана за доброволно изпълнение,
ведно със заповед за изпълнение и копие от горепосочения изпълнителен лист. От
образуването на ИД, с молба от
15.04.2009 г. от взискателя - „Б.ДСК“ ЕАД, ЕИК:*****, до 15.04.2011 г. не били
поискани валидни изпълнителни действия, с оглед на което счита, че е настъпила
перемпция на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Давността за вземанията -
главници, предмет на посочения изпълнителен лист е изтекла на 15.04.2014 г., а
за лихвите считано от 15.04.2012 г. На 24.02.2017 г., почти 8 години след
първоначалната молба, обективираща изпълнителни действия, „Б.ДСК“ ЕАД, ЕИК:*****,
поискала изпълнителни действия по по-рано /към 15.04.2011 г./ перемираното
горепосочено изпълнително дело, с оглед на което, счита, че те не са
своевременно извършени, респ. като погасени по давност те нямали обвързваща
сила. С ТР№ 2/26.06.2015 г. по ТД №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/т.10/, било
прието, че в хипотезата на чл. 433,ал.1,т.8 ГПК /чл. 330,ал.1,б.“д ГПК /отм./,
когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка, прекратяването
на изпълнителното производство става по право като нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която било поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие. Обявено било за загубило сила
Постановление №3/1980 г. на Пленума на Върховния съд. Счита, че не дължи на „Б.ДСК“
ЕАД, ЕИК:*****, гореописаните суми въпреки, че за тези суми бил издаден
изпълнителния лист, тъй като вземането било погасено по давност след
приключване на производството по ч.гр.д. №2561/2008г. по описа на Районен съд -
гр.С.. В прави уточнение в о.з., настъпилата перемпция, да се счита от
13.05.2009г. или 16.05.2009г.
алтернативно, във връзка с невъзможността да се уточни на коя дата било
изпратено запорното съобщение до КАТ и да се приеме по-късната дата -
16.05.2009г. Тогава перемпцията е настъпила на 16.05.2011 г., лихвите се
погасявали на 16.05.2012г., а на 16.05.2014 г. настъпила давността.
Алтернативно, ако съдът приемел, че по време на ИП давност не е текла, съобразно
константната съдебна практика, то възражението на ответника, съгласно
постановлението на ВС от 1980 г., че по време на изпълнителния процес давност
не тече, било в негов ущърб, а именно след настъпилата перемпция,
изпълнителното производство се прекратява по силата на закона и в тази връзка
давност тече. Това обуславяло правният му интерес от предявяване на иска. Моли
съда, да постанови решение, с което да признае за установено, на основание чл.
439 вр. чл.124, ал.1 от ГПК, че: Ю.Д.Д., с ЕГН-**********, с адрес: ***, не
дължи на „Б.ДСК“ ЕАД, ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление ***,
сумите: ***лева главница, ***лева договорна лихва от 25.11.2006 г. до
06.10.2008 г., ***лева лихва за забава от 21.08.2008 г. до 06.10.2008 г.,
заедно със законната лихва върху главницата, считано от 06.10.2008 г. до
изплащането й, както и сумата от ***лева направени по делото разноски, въз
основа на извлечение към 06.10.2008 г. от кредитна сметка №***, придружено с
договор за кредит №838/19.05.2006 г., представляващи вземания, предмет на
изпълнителен лист от 06.04.2009 г., въз основа на който е образувано
изпълнително дело №20095530405044, по описа на ДСИ при СИС, Районен съд - С.,
поради погасяването им по давност. Претендира съдебни разноски.
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131
от ГПК, ответникът оспорва предявеният иск като неоснователен. С изпълнителен лист
от 06.04.2009г., издаден по ч.гр.д.№32561/2008г. на РС-С., Ю.Д.Д., с ЕГН-********** бил осъден
солидарно за заплати на БДСК суми в размер на ***лева главница, ***лева
договорна лихва от 25.11.2006г. до 06.10.2008г. сумата от ***лева лихва за
забава от 21.08.2008г. до 06.10.2008г., ведно със законната лихва от
06.10.2008г., както и сумата от ***лева разноски по делото. Оспорва твърденията
на ищеца, че не са му били връчени и към настоящия момент, покана за доброволно
изпълнение, ведно със заповед и изпълнителен лист. Сочи, че изпълнителното дело
при ДСИ към РС-С. е образувано срещу лицата, посочени в изпълнителния лист от
06.04.2009г., издаден по ч.гр.д.№2561/2008г. След образуване на делото било
подадено възражение от страна на Ю.Д.Д. , с ЕГН:**********, че не дължи
процесните суми. В тази връзка „Б.Д.“АД подала в срок иск за установяване на
вземането си и за което е образувано гр.д.№3244/2009г. по описа на РС- С.. Към
онзи момент, към иска били приложени всички документи, които установявали
вземането на банката срещу лицето Ю.Д.Д., изготвена била и съдебно-счетоводна
експертиза, с която по безспорен начин се установявали дължимите суми. С
влязлото в сила решение от 14.10.2009г., съдът признал за установено по
отношение на Ю.Д.Д., с ЕГН-**********, съществуването на вземането на „Б.Д.“АД
за сумите по изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение по
ч.гр.д.№2561/2008г. по описа на РС-С.. Отделно от това, Ю.Д.Д., с ЕГН-**********
пуснал и частна жалба против Разпореждането на съда за издаване на ИЛ и
заповедта на незабавно изпълнение по ч.гр.д.№2561/2008г. по описа на РС-С., в
която твърдял, че заявлението подадено от „Б.Д.“АД, не отговаряло на
изискванията на чл.127, ал.1 , т.4 ГПК. Подаден бил отговор от страна на
Банката и имало произнасяне с разпореждане №2882/13.10.2008г. по
ч.гр.д.№2561/2008г. Срещу него била подадена частна жалба от страна на „Б.Д.“АД
и с Определение №226 от 27.03.2009г. по ч.т.д.№88/2009г. Окръжен съд-С. отменил
разпореждане №2882/13.10.2008г. по ч.гр.д.2561/2008г. и върнал делото на РС-С.
за издаване на ИЛ и заповед за незабавно изпълнение срещу лицата А.Н.А., с
фирма ЕТ „З.-Д. Д.-А. А.“, Ю.Д.Д., А.С.П.и К.Н.Г.. Оспорва твърденията, че е
настъпила перемпция по делото, тъй като не са били поискани валидни
изпълнителни действия. Наложен бил запор на автомобил /П. рег.№СТ****АМ/,
собственост на лицето Ю.Д.Д., с ЕГН-********** през 2009г. Пускани били молби
до ДСИ към РС-С. за проучване и налагане на запори всяка година. Налагана била
принудителна административна мярка по ЗБДС. Налаган бил и запор на банкова
сметка *** Ю.Д.Д. през 2013г. в „П.И.Б.“. През 2015г. отново били искани
справки за пълно проучване на лицето и извършване не действия. През 2017г.
отново по молба на взискателя бил наложен запор на трудово възнаграждение и
били постъпвали ежемесечно суми от запора. С всяка една постъпваща от запора
сума, давността е започвала да тече отначало. Налагана била и възбрана на имот,
собственост на длъжника в с.Н.С., общ.В.. След това, отново през 2020г. бил
наложен запор на трудово възнаграждение по молба до взискателя „Б.Д.“АД и след
това отново постъпвали суми всеки месец от запора. На базата на всички тези
факти счита, че не била изтекла погасителната давност за вземането, както и че
не била настъпила перемпция, както твърдял ищецът. Към настоящия момент „Б.Д.“АД
имала валидно вземане срещу длъжника по действащо изпълнително дело
№5044/2009г. по описа на ДСИ-С.. Също така цитираното Тълкувателно решение
№2/26.06.2015г. по ТД№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, на което се позовавал ищецът,
не било приложимо в настоящия случай. В постановената след цитираното
тълкувателно решение практика на касационната инстанция /Решение №51 от
21.02.2019г. по чр.д.№2917/2018г. по описа на ВКС и Решение №170/17.09.2018г.,
постановено по гр.д.№2382/2017г. по описа на ВКС/ се приемало, че извършената
отмяна на ППВС №3/18.11.1980г. поражда действие от датата на обявяване на
тълкувателното решение, като разрешението се прилага от тази дата. Сочи, че
съгласно от ППВС №3/18.11.1980г. погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.
Предвид гореизложено, моли съда, да отхвърли предявеният иск срещу „Б.Д.“АД
като неоснователен и недоказан. Претендира съдебни разноски.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено
следното:
От приетото по делото заверено копие на
Определение №226/27.03.2009 г. по ч.търг.д.№88/2009 г. по описа на ОС-С., се
установява, че е отменено разпореждане №2882/13.10.2008 г., постановено по
ч.гр.д.№2561/2008 г. на РС-С. и делото е върнато на РС-С. с указания на
въззивната инстанция за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на
чл.418 от ГПК по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК на Б. “ДСК“ ЕАД гр.С., чрез Ф.ц. гр.С. вх.№20735/06.10.2008 г. срещу А.Н.А.
с фирма ЕТ „З.-Д. Д.-***, Ю.Д.Д. ***, А.С.П.от гр.С. и К.Н.Г. от гр.С.. От
заверено копие на постановено по гр.д.№3244/2009 г. по описа на РС-С. Решение
от 13.11.2009 г. се установява, че по предявен от “Б.ДСК“ ЕАД гр.С. против Ю.Д.Д.
иск с правно основание чл.422 от ГПК е признато за установено по отношение на Ю.Д.Д.
***, че съществува вземане на “Б.ДСК“ ЕАД, за сумата ***лв. главница по договор
за кредит №838/19.05.2006 г., с ***лв. договорна лихва от 25.11.2006 г. до
06.10.2008 г., с ***лв.лихва за забава от 21.08.2008 г. до 06.10.2008 г. и
законна лихва върху главницата от 06.10.2008 г. до изплащането й, присъдени със
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №1110/06.04.2009 г. по ч.гр.д.№2561/2008 г. по описа на РС-С..
По делото е приложено дубликат/копие на изпълнително дело №5044/2009 г. по описа на СИС при РС-С. от което се установява следното:
Изпълнителното дело е образувано по молба вх.№226/15.04.2009 г. на „Б.ДСК“ ЕАД като взискател срещу солидарни длъжници: ЕТ „З.-Д. Д.-А. А.“ с булстат:*********, Ю.Д.Д., с ЕГН-********** ***-поръчител, А. П. С., с ЕГН-********** от гр.С.-поръчител и К.Н.Г., с ЕГН-********** от гр.С.-поръчител, с която са поискани от взискателя справки и следни изпълнителни способи: 1.запори върху трудовите възнаграждения на длъжниците; 2. запор или възбрана при установено наличие на доходи, секвестируеми движими вещи или недвижими имоти; 3.отнемане /запор/ на задграничните паспорти на солидарните длъжници и опис на движимите вещи в домовете им.
Съгласно приложения Изпълнителен лист от 06.04.2009 г., издаден по
ч.гр.д.№2561/2008 г. на РС-С. на основание Заповед №1110/06.04.2009 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,
едноличен търговец А.Н.А. с фирма „З.-Д. Д.-А. А.“, Ю.Д.Д. ***, А.С.П.от гр.С.
и К.Н.Г. от гр.С. са осъдени да заплатят солидарно на „Б.ДСК“ ЕАД гр.С., сумите: от ***лева главница, ***лева договорна
лихва от 25.11.2006 г. до 06.10.2008 г., ***лева лихва за забава от 21.08.2008
г. до 06.10.2008 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от
06.10.2008 г. до изплащането й, както и сумата от ***лева направени по делото
разноски, въз основа на извлечение към 06.10.2008 г. от кредитна сметка №***,
придружено с договор за кредит №838/19.05.2006 г.
С писмо от 27.04.2009 г. на ОД на МВР С.,
вх.№2146/30.04.2009 г. по изп.д.№5044/2009 г.
на ДСИ е изпратен списък на регистрирано МПС- л.а. П. 405, рег.№СТ****АМ,
собственост на Ю.Д..
С разпореждане от 13.05.2009 г. ДСИ е
наложил запор на лекият автомобил, собственост на длъжника Ю.Д. и е изпратено
писмо изх.№5614/1305.2009 г. до Началника на Сектор ПП КАТ при ОДП-С..
Със съобщение изх.№81/16.05.2009 г.,
получено от длъжника Д. на 22.05.2009 г. ДСИ го уведомява, че по изпълнителното
дело №5044/2009 г. е наложен запор върху МПС- П. 405 с рег.№СТ****АМ.
С писмо №09030718 *** ОД на МВР-С.,
сектор/група „Български документи за самоличност“ уведомява ДСИ за наложения
със заповед от 21.05.2009 г. мярка по чл.76, т.3 от ЗБДС по искане от 16.04.2009
г. запор на задграничния паспорт на Ю.Д..
На 07.05.2009 г. съобщение до Ю.Д.Д. по
ч.гр.д.2561/2008 г. на РС-С. с приложена към него заповед за изпълнение е
връчена на адрес на лице на адреса гр.М., ул.“Х.“ №1.
С писмо изх.№14490/09.10.2013 г. ДСИ е поискал
справка от НОИ за открити банкови сметки на длъжника. С разпореждане от
29.10.2013 г. на ДСИ предвид писмо изх.№23/01-01-177§1 на НОИ е наложен запор на банкова сметка на Ю.Д. в П.И.Б..
На 30.10.2013 г. е връчена показа за доброволно изпълнение
изх.№14489/09.2013 г. на трето лице-Н.Х.Т..
С 2 бр. писма изх.№3-76319-3/12.11.2013 г. и изх.№3-76319§1 от
05.11.2013 г. на “ПИБ“ АД, ДСИ е
уведомен, че към 01.11.2013 г. по откритата банкова сметка *** Д. няма авоар,
но е блокирана съобразно запорно съобщение.
С молба вх.№1332/24.02.2017 г. с
приложени към нея документи, взискателят е поискала запор на трудовите
възнаграждения на длъжника Ю.Д.Д. в НК “Ж.И.а“ ДП и възбрана на недвижимия имот
, находящ се в с.Н.С., местност-К.А.., обл.В., пл.№310096, площ по док.-11.000
дка.
С разпореждане от 04.04.2017 г. на ДСИ
предвид молба вх.№1934/28.03.2017 г. ДСИ е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника и е изискана справка от Агенция по вписвания. За
наложения запор е изпратено до НК “Ж.И.а“ ДП запорно съобщение, връчено на
работодателя на 25.04.2017 г. като на 26.05.2017 г., 25.08.2017 г., 26.09.2027
г., , 26.10.2017 г., 27.11.2017 г., 22.12.2017 г., м.01, м.02, м.11 и м.12.2018
г. и м.01.2019 г. по делото са постъпили суми. С писмо вх.№767/15.02.2019 г.,
НК “Ж.И.а“ ДП уведомил ДСИ, че с
длъжника не са в трудови правоотношения, считано от 02.01.2019 г.
С молба изх.№11103/05.07.2017 г. до СВ
-В. вх.№5855/07.07.2017 г. ДСИ е поискал вписване на възбрана на имота на
длъжника Д..
С молба вх.№1774/11.05.2020 г. взискателят е поискал налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника. С разпореждане от 15.07.2020 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника Ю.Д. в „К.Б.“ ЕООД гр.Г.. Запорно съобщение изх.№5090/16.07.2020 г. е връчено на работодателя. За наложения запор длъжникът е лично уведомен със съобщение изх.№5463/27.07.2020 г. на 05.08.2020 г.
С оглед на така установеното съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният иск с правно
основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.439 от ГПК е за
установяване недължимост на вземания на ответника „Б.Д.“ АД предмет на
принудително изпълнение по изпълнително дело №5044/2009 г. по описа на СИС при
РС-С., предприето въз основа на изпълнителен лист от 06.04.2009 г., издаден въз
основа на Заповед №1110/06.04.2009 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№2561/2008 г. на РС-С..
Абсолютна
процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск е наличие на
правен интерес от завеждането му. Ищецът
оспорва вземането, в качеството на солидарен длъжник. Съгласно чл.439, ал.2 от ГПК искът на длъжника може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Това представлява
положителна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, за която съдът е
длъжен да следи и служебно. Длъжникът в заповедното производство, какъвто е ищецът, също разполага с
правото да предяви иска по чл.439 от ГПК, когато искът се основава на новонастъпили факти след влизане в сила на заповедта за
изпълнение. При
влязла в сила заповед за изпълнение, обосноваващите факти на иск
по чл.439 от ГПК могат да са такива, които са настъпили само след
приключване на съдебното дирене в исковото производство по чл.415, ал.1 от ГПК вр. с чл.422, ал.1 от ГПК с предмет установяване на вземането,
присъдено със заповедта за изпълнение при подадено възражение по чл.414 от ГПК, а ако възражение по чл.414 от ГПК не е подадено-след влизане в
сила на заповедта. Това е така, защото неподаването на възражение
по чл.414 от ГПК, оттеглянето му или влизане в сила на положително съдебно
решение на иска по чл.422 от ГПК, имат за последица създаване на
стабилитет на заповедта за изпълнение- арг. от чл.416 от ГПК. Оспорването
на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на
вземането се преклудира, освен ако не са налице хипотезите на чл.424 от ГПК или чл.439 от ГПК. Съобразно правната теория и съдебна практика,
погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а само на
възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува
като вземане и длъжникът продължава да го дължи, но възможността да бъде
изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение – арг. чл.118 от ЗЗД.
В този смисъл следва да се разбира и търсената с предявения отрицателен
установителен иск съдебна защита, целяща установяване погасената възможност за
принудително изпълнение. Ищецът се позовава на
новонастъпил след влизане в сила на заповедта за изпълнение на
04.12.2009 г. / датата, на която е влязло в сила постановено в исковото
производство по чл.422 от ГПК решение по гр.д.№3244/2009 г. по описа на РС-С.,
исковото в производството по чл.422/ т.е. след стабилизиране на изпълнителното
основание/, факт -изтекла в хода на изпълнителното
производство погасителна давност, поради което предявеният иск по чл.439, ал.1 ГПК е процесуално допустим.
Вземанията на
ответника са за главница, договорна лихва и лихва за забава, по договор за
банков кредит. За главницата по договора за банков кредит законодателят не е
предвидил друг специален давностен срок, поради което тя се погасява по давност
с изтичането на общия петгодишен срок съгласно чл.110 от ЗЗД /в т.см. Решение
№103/16.09. 2013 г. по гр. д.№1200/ 2011 г. на ВКС, II т.о., Решение №28/05.04.2012 г. по
гр.д.№523/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. и Решение
№261/12.07.2011 г. по гр.д.№795/2010 г., ВКС, IV г.о./. Според чл.111, б.“в“ от ЗЗД, вземанията за
наем, лихва и други периодични плащания се погасяват с изтичането на 3-годишна
давност. Нормата на чл.114, ал.1 от ЗЗД сочи, че давността тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, а съгласно чл.116, б.“в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително
изпълнение на вземането. При солидарната отговорност, прекъсването и спирането
на погасителната давност срещу един солидарен длъжник няма действие спрямо
останалите длъжници - чл.125, ал.1 от ЗЗД. По сега действащата правна уредба,
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не е
самостоятелно основание за прекъсване на давността по смисъла на чл.116,
б.“в“ от ЗЗД, като в този смисъл този е и тезата, застъпена в мотивите на т.14
от ТР №2/26.06.2015 г. по тълк. д.№2/2013 г. на ВКС, на ОСГТК, че „новият ГПК
урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова
заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва
давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането,
но съгласно чл.422, ал.1 от ГПК предявяването на този иск има обратно
действие, само ако е спазен срока по чл.415, ал.1 от ГПК..“. Изхождайки от
цитираното ТР съдът приема, че в случая погасителна давност не е текла до
04.12.2009 г., когато исковият процес е приключил с влязлото в сила съдебно
решение по гр.д.№3244/2009 г. на РС-С., с което процесните вземания са
установени за съществуващи в отношенията между страните-ищецът и ответникът по
настоящото дело. Към датата на образуване на изпълнително дело №5044/2009 г. по
описа на СИС при РС-С., са действали постановките на Постановление №3 от
18.11.1980 г. на Пленума на ВС относно прекъсването и спирането на
погасителната давност при образуван изпълнителен процес. В постановлението е
прието че след образуването на изпълнителното производство давностният срок
спира да тече. В т.10 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по
тълк.д.№2/2013 г. на ВКС, ОСГТК е направено ново тълкуване по този въпрос, като
е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено
на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, новата погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие, независимо от датата на прекратяването, и ППВС
№3/80 г. е обявено за изгубило сила. Тъй като ТР №2/26.06.2015 г. по
тълк.д.№2/2013 г. на ВКС, ОСГТК е последващ тълкувателен акт спрямо ППВС
№3/1980 г. следва да се приеме, че възприето в него тълкуване е приложимо
спрямо материалните правоотношения от момента на обявяването му. В този смисъл
са Определение №735/06.11.2019 г. по гр.д.№3982/2019 г. на ВКС, III г.о.,
Решение №170/17.09.2018 г. по гр.д.№2382/2017 г. на ВКС, IV г.о., Решение
№51/21.02.2019 г. по гр.д.№2917/2018 г. на ВКС, IVг.о., в които е възприето, че
„последващи тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните обратно
действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени
по съответния ред. В този случай решението, с което се постановява
тълкувателният акт се състои от две части. С първата от тях се дава новото
тълкуване на правната норма, а с втората се обявява за загубил сила предшестващ
тълкувателен акт. Втората част поражда действие от момента на постановяването
на новото тълкувателно решение, поради което и от този момент предшестващият
тълкувателен акт престава да се прилага.
Затова установеното с новото тълкувателно решение тълкуване на правната
норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е
задължително, по случаите, които са от тяхната компетентност, когато въпросът е
отнесен за разрешаване до тях, след приемането на новото тълкувателно решение
или по такива, които са били заварени към този момент. В тези случаи, ако преди
постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са
от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили
правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на
съответното постановление на Пленума на ВС или тълкувателно решение, което е
било действащо към момента на настъпването на последиците“. По тези съображения
в цитираната по-горе практика на ВКС е прието, че извършената с т.10 от
Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по
тълк.д.№2/2013 г. на ВКС, ОСГТК отмяна на ППВС №3/1980 г. поражда действие от
датата на обявяването на тълкувателното решение, като даденото разрешение с
т.10 се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди
това.“.
В настоящия случай по изпълнително дело
№5044/2009 г. по описа на СИС при РС-С., образувано срещу солидарните длъжници
сред които е ищецът по настоящото дело. Поискани от взискателя и извършени са
следните изпълнителни действия спрямо длъжника Ю.Д.Д.: 15.04.2009 г. –
образуване на изпълнителното дело с посочване на конкретни изпълнителни
способи; на 16.04.2009 г. наложена мярка по чл.76,
ал.1, т.3 от ЗБДС; на 13.05.2009 г. наложен запор на собственото
му МПС; на 29.10.2013 г. наложен запор на банковата му сметка; на
24.02.2017 г.- искане за налагане запор на трудовите му възнаграждения и
възбрана на недвижимия му имот; на 04.04.2017 г. наложен запор на трудовото
възнаграждение и на 05.07.2017 г. възбрана на имота; на
11.05.2020 г. поискан запор на трудовото му възнаграждение, наложен на
15.07.2020 г.
Съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия. В правната
теория и практика е прието, че прекратяването на изпълнителното дело в
хипотезата на чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК
настъпва по силата на закона и не е предпоставено от издаване на постановление
за прекратяване, поради това постановлението на съдебния изпълнител за
прекратяването му, в случай че е постановено такова, има декларативно, а не
конститутивно действие и не е условие за прекратяване на изпълнението /в т.см.
Решение №76/07.06.2011 г. по т.д.№634/2010 г. на ВКС, І т.о.; Решение
№223/12.07.2011 г. по т.д.№124/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение №31/09.09.2010
г. по т.д.№400/2009 г., на ВКС, ІІ т.о., Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015
г. по тълк. дело №2/2013 г., на ОСГТК на ВКС/.
В случая вземанията на ответника са поети при условията на пасивна солидарност задължение от
поръчителите Ю.Д.Д., Ангел Стойков Петков, К.Н.Г. и ЕТ „З.-Д. Д.-А. А.“ -
главен длъжник, при което един и същ е предметът на дължимата престация. В
съдебната практика е прието, че в случаите на множество длъжници по едно и също
изпълнително дело, прекратяване на изпълнението може да настъпи по отношение
както на всички от тях, така и само по отношение на някои от длъжниците. Прието
е също, че срокът по чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК,
тече самостоятелно за всеки длъжник, като предприетите изпълнителни действия по
отношение на един от длъжниците са без правно значение и последици спрямо
другия длъжник, т.е. предпоставките по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК подлежат на
установяване единствено спрямо длъжника, поискал прекратяване на изпълнението./
в т.см. Решение №48/14.07.2016 г. по т.д.№404/2015 г. на ВКС, ІІ т.о., т.10 от
Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело №2/2013 г., на ОСГТК на
ВКС /. В тази насока е и чл.125, ал.1 ЗЗД, съгласно който прекъсването и
спирането на давността срещу един солидарен длъжник не произвежда действие
спрямо останалите съдлъжници, т.е. давността тече, спира и може да се прекъсва
за всеки солидарен длъжник само поотделно. Предвид възникващите в
изпълнителното производство различни изпълнителни правоотношения между
кредитора и всеки от длъжниците, то следва, че
преклузивният срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК тече самостоятелно за
всеки един от тях, от последното валидно спрямо длъжника изпълнително действие
и с изтичането му, изпълнителното производство по отношение на този длъжник се
прекратява. В случая срокът по чл.433, ал.1, т.8 ГПК спрямо длъжника Ю.Д.Д. е
започнал да тече от последното валидно изпълнително действие на 13.05.2009 г. и доколкото до
13.05.2011 г. взискателят не е поискал изпълнителни действия, обуславящи
прекъсването на преклузивния срок и такива не са
предприемани,
то изпълнителното производство спрямо този длъжник е прекратено по силата на
закона на 13.05.2011 г. Предвид това извършения от ДСИ на 29.10.2013 г. запор на
банковата сметка на ищеца-длъжник е невалидно изпълнително действие, тъй като
не е поискан от взискателя.
Относно въпросът от кога започва да тече новата давност съдът взе предвид постановките залегнали в Решение №52/17.02.2020 г. по гр.д.№1609/2019 г. на ВКС, III г.о. ВКС, постановено по чл.290 ГПК, в което е прието, че в случаите, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, поради перемпция и то по силата на закона, независимо дали съдебният изпълнител е издал постановление в този смисъл, имащо декларативно, а не конститутивно действие. Различието е относно датата, от която започва да тече новата погасителна давност за вземането в тези случаи (според постановките по т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. по тълк.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС на ВКС, това е датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие). Ако е налице осъществен състав по чл.433, ал.1, т.8 ГПК към дата, предхождаща датата 26.06.2015 г., новата погасителна давност за вземането по чл.117, ал.1 от ЗЗД започва да тече от датата на изтичане на горния релевантен (двугодишен) срок, като при съдебно установено вземане срокът й е всякога пет години- чл.117, ал.2 от ГПК. Изпълнителното производство по отношение на ищеца-длъжник е прекратено на 13.05.2011 г. по силата на закона- чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Тъй като това прекратяване е преди приемане на ТР №2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК съдът счита, че по отношение на погасителната давност следва са се приложи тълкуването, дадено в ППВС №3/1980 г., съобразно което погасителна давност не е текла докато е траел този изпълнителен процес и че новата петгодишна погасителна давност за вземането е започнала да тече от датата на прекратяване на изпълнителното производство- от 13.05.2011 г. Към 24.02.2017 г., когато взискателят е поискал нов изпълнителен способ, процесното вземане е погасено поради изтичането на давностния срок на 13.05.2016 г. По изложените съображения съдът намира предявеният иск за основателен поради което следва да бъде уважен.
По разноските:
В настоящото производството ищецът е представляван от упълномощен адвокат Г.С.И.- САК при условията на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА /договор за правна защита и съдействие №517127 от 12.11.2020 г./ поради което съгласно чл.38, ал.2 от ЗА адвокатът има право на адвокатско възнаграждение определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 от ЗА. Предвид цената на иска *** лв., приложим е чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения като ответникът следва да заплати на адвокат Г.С.И. основание чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на ***лв. На основание чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК ответникът дължи и следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на ***лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено, че Ю.Д.Д., с ЕГН-********** *** не
дължи на „Б.Д.“ АД, с ЕИК:***** със седалище и
адрес на управление ***, сумите: ***лева главница, ***лева договорна лихва от
25.11.2006 г. до 06.10.2008 г., ***лева лихва за забава от 21.08.2008 г. до
06.10.2008 г., договор за кредит №838/19.05.2006 г. , заедно със законната
лихва върху главницата, считано от 06.10.2008 г. до изплащането й, както и
сумата от ***лева направени по делото разноски, за които е издаден на
изпълнителен лист от 06.04.2009 г. въз основа на Заповед
№1110/06.04.2009 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№2561/2008 г. на РС-С., който е образувано изпълнително дело №5044/2009 г. по описа на СИС при
Районен съд-С..
ОСЪЖДА „Б.Д.“ АД, с ЕИК:***** със седалище и адрес на управление *** да
заплати на Ю.Д.Д., с
ЕГН-********** *** на основание чл.78, ал.1 от ГПК
направените по делото разноски в размер на
***лв.
ОСЪЖДА „Б.Д.“ АД, с ЕИК:***** със седалище и адрес на управление ***
да заплати на адвокат Г.С.И.- САК с адрес ***, с личен адвокатски №*** сумата от ***лв. за оказана на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА на Ю.Д.Д., с ЕГН-********** безплатна
адвокатска помощ и представителство по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: