Решение по дело №2337/2020 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

 №

гр. Плевен, 15.02.2021г.

 В ИМЕТО НА НАРОДА

                ПЛЕВЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД,  ІV граждански състав в  открито   заседание, на единадесети февруари  през две хиляди двадесет и първа година година в състав :

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА

При секретаря : Анета Христова

като разгледа докладваното от съдия Томова гражданско дело № 2337 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

            Производството  е по обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 и ал.2, вр.чл.79 ЗЗД, вр. чл.86 ЗЗД, вр. чл.99 ЗЗД.

Пред ПлРС е депозирана искова молба от „Е.М.” ЕООД, със седалище и адрес на управление***, ЕИК ***против Е.Г.Г., ЕГН **********,***, в която се твърди, че процесните вземания произтичат от сключен на 16.01.2016г. Договор за потребителски кредит СRЕХ - 12611355 между ***, в качеството на кредитор и ответника Е.Г.Г., в качеството на кредитополучател, по силата на който кредитора предоставил на кредитополучателя в деня на сключване на договора, целеви кредит за закупуване на преносим компютър ***, общо в размер на 700,92лв., от които 749лв. - обща цена на стоките, 100лв. – пьрвоначална вноска и сигурност на плащанията 51,92лв. Твърди се, че съгласно подписаното съглашение ответника се е задължил да погасява ежемесечно сумата от 87,69лв. на девет месечни вноски. Твърди се също, че към 12.08.2016г. общият размер на задължението възлизал на 816,97лв., от които главница 700,92лв., мораторна лихва по чл.86 от ЗЗД – 116,05лв. Кредитът бил отпуснат при годишен процент на разходите 32,53% и при лихвен процент 28,49%.

Излага се, че с Протокол №15 от 12.08.2016г. към Рамков договор за цесия от 02.06.2015г. кредитора *** прехвърлил на ищеца вземанията спрямо ответника, произтичащи от процесния договор. Твърди се, че цесията била съобщена  по правилото на чл.99 от ЗЗД.

Сочи се, че поради неизпълнение на задълженията на ответника и спрямо новия кредитор и ищец в настоящото производство, същия претендирал вземанията си по реда на чл.410 от ГПК и в производството по образуваното ч.гр.д***. по описа на ПлРС била издадена Заповед за изпълнение, но поради постъпило възражение от длъжника в законоустановения срок  били дадени указания на ищеца за предявяване на иск. С изложените обстоятелства се мотивира и правния интерес на ищеца да предяви установителен иск за съществуване на процесните вземания.

Като следствие от изложеното се претендира постановяване на решение, с което да се за признаване за установено спрямо ответника, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същия дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение: 700,92лв. – главница;   116,05лв. – мораторна лихва за периода от 20.02.2016 г. до 21.02.2020г.,  ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане.

          Ответникът  Е.Г. не е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК.             

Съдът, като прецени събраните в хода на производството доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна :

           От приложеното ч.гр.д. ***по описа на ПлРС се установява, че исковете са предявени в законоустановения едномесечен срок от даване на указанията на заповедния съд, поради което съдът ги намира за допустими.

           От представения препис на Договор за потребителски кредит за покупка на стоки или услуги от 16.01.2016г., сключен между ***, в качеството на кредитодател и ответника  Е.Г., в качеството на кредитополучател се установява, че по силата на същия било постигнато съгласие за предоставяне на потребителски кредит за закупуване на описан преносим компютър, при посочени обща цена на стоката – 749лв., първоначална вноска – 100лв. и размер на кредита – 700,92лв. Уговорен е бил годишен процент на разходите в размер на 32,53% и лихвен процент в размер на 28,49%. При това общата стойност на плащанията била определена на 889,21лв. с първоначалната вноска или 779,21лв. без нея.

          Установява се също така, че страните са постигнали съгласие за връщане на кредита на месечни погасителни вноски  - общо 9 на брой, всяка в размер на 87,69лв., първата от които платима на 20.02.2016г. и падеж на последната на 20.10.2016г.

          Не се спори, че ищеца е изпълнил произтичащото от договора задължение за предоставяне на заемната сума по уговорения начин. 

          Ответникът не е ангажирал доказателства за извършени плащания.

Установява се от приложения препис на Договор за цесия от 02.06.2015г., Протокол №15 от 12.08.2016г. и Анекс №1А към същия, че заемодателя *** е прехвърлил на ищеца „Е.М.” ЕООД вземанията, произтичащи от процесния договор за кредит от 16.01.2016г., сключен с ответника Е.Г.. Представено е и писмено потвърждение от цедента за извършената цесия.

           Видно е от приложения препис на уведомление с изх.№1969/10.12.2019г., че с него е било предприето от цедента уведомяване на длъжника за извършената цесия на вземанията, произтичащи от процесния договор за заем. Не са ангажирани доказателства, че същото е достигнало до адресата, като приложените известие за доставяне и обратна разписка не установяват редовно връчване.

           При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

           Съдът намира, че се установи от обсъдените доказателства, че между   ответника, в качеството на кредитополучател и ***, в качеството на кредитодател, е възникнало облигационно правоотношение по сключен между тях Договор за кредит за покупка на стоки от 16.01.2016г.

          Установи се също така изпълнение на задължението на кредитора за предоставяне на уговорената с договора сума по определения в отношенията между съдоговорителите начин.

          Не се твърди и не се доказаха извършени от ответника плащания по договора.

          Поради това, съдът приема, че в тежест на кредитополучателя е останало непогасеното задължение за връщане на главницата от 700,92лв., като падежът на последната погасителна вноска е настъпил преди депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК.

          С оглед забавата на кредитополучателя за плащане на уговорените вноски на определените дати на падеж, същият дължи обезщетение за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД за периода от падежа на всяка вноска до 21.01.2020г., като не е налице спор между страните относно размера на мораторната лихва.

От представените преписи на Договор за цесия от 02.06.2015г. и Протокол №1 към него от 12.08.2016г. се установи, че вземанията, произтичащи от процесния договор за кредит са били прехвърлени от заемодателя *** в полза на ищеца „Е.М.” ЕООД.

           Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД цесията  има действие  спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор.

           Съдът намира, че уведомяването не е надлежно сторено преди депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, т.к. няма представени доказателства в тази насока. 

           Въпреки горното, обаче, уведомителното писмо, изходящо от цедента, чрез пълномощник, е връчено лично на ответника, като приложение  към исковата молба. Както приема трайната практика на ВКС (изразена в Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК; Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК), получаването на  уведомлението в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане следва да бъде съобразено по правилото на чл.235, ал.3 от ГПК. 

           С оглед приетото за редовно връчване на уведомлението като приложение към исковата молба, съдът счита, че цесията, извършена посредством договора за продажба и прехвърляне на вземания от 02.06.2015г.  и Протокол към същия от 12.08.2016г., е породила действие спрямо ответника и той дължи плащане на произтичащите от процесния договор за заем задължения в полза на цесионера „Е.М.” ЕООД.

Прдвид горното, съдът намира, че предявените искове са изцяло основателни и доказани и следва да бъдат уважени, респективно се признае съществуването на вземанията на кредитора, за които е издадена заповедта за изпълнение в производството по ч.гр.д***. по описа на ПлРС.

            По въпроса за разноските: С оглед изхода на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника дължи на ищеца направените в заповедното производство разноски в размер на 25лв. за държавна такса и направените в исковото производство разноски за държавна такса в размер на 25лв.

           Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

           ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че Е.Г.Г., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на „Е.М.” ЕООД, със седалище и адрес на управление***, ЕИК ***, следните суми : сумата от 700,92лв., представляваща главница и сумата от 116,05лв., представляваща мораторна лихва за периода от 20.02.2016г. до 21.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.02.2020г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 05.02.2020г. по ч.гр.д***. по описа на ПлРС.

           ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Е.Г.Г., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Е.М.” ЕООД, със седалище и адрес на управление***, ЕИК ***, следните суми: сумата от 25лв., представляваща разноски за заповедното производство и сумата от 25лв., представляваща разноски за исковото производство.

                решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

районен съдия: