№ 3286
гр. София, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело №
20231100504694 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение №14587 от 14.12.2022 г., постановено по гр. дело
№13012/2022 г. по описа на Софийския районен съд, 43 състав е признато за
установено по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, че Г. М. дължи на „А1
България“ ЕАД на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.228 ЗЕС, сумата от 291,77
лева, представляваща неплатени месечни абонаментни такси и ползвани
електронни съобщителни услуги за отчетен период от 23.05.2019 г. до
22.11.2019 г. по договор No ********* от 07.09.2016 г., ведно със законната
лихва, считано от 08.09.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата о
т 1151,68 лева, представляваща неплатени вноски за изплащане на закупено
устроиство на изплащане за периода от 23.05.2019 г. до 22.12.2019 г. договор
за продажба на изплащане No 504447827от 09.11.2018 г., ведно със законната
лихва, считано от 08.09.2021 г. до окончателното изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.No 52419/2021 г. по описа на СРС, 43-ти състав, като са отхвърлени
исковете за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 940,03 лева, представляваща
неустоика, начислена за едностранно прекратяване на договор No *********
от 07.09.2016 г.
Срещу решението, в отхвърлителната част, е депозирана въззивна
жалба от ищеца „А1 България“ ЕАД с оплаквания за неправилност и
необоснованост. Поддържа се, че неправилно първоинстанционният съд е
1
приел, че клаузите за неустойка са нищожни като противоречащи на добрите
нрави. Излага се довод, че неустойките, заложени в договорите, сключени от
ищцовото дружество, са предмет на съдебна спогодба по р. дело №12268/2014
г. по описа на Софийския градски съд. Заявява се, че претендираните
неустойки имат обезщетителна функция и не са прекомерни, като същите,
съгласно ССчЕ по делото, са правилно изчислени. По изложените
съображения се иска отмяна на решението в обжалваната част и
постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени в
цялост.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК не е депозиран отговор на
въззивната жалба от въззиваемия Г. М..
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу
подлежащ на обжалване акт от легитимирана страна, поради което е редовна
и допустима.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013
г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният
съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В
уважителната част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Ето защо
съдът дължи произнасяне по същество на спора в рамките на доводите,
заявени с въззивната жалба, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2-ро от ГПК.
Страните не спорят по обстоятелствата от фактическа страна, поради
което в тази част въззивният съд изцяло препраща към мотивите на
първоинстанционното решение. Спори се единствено по валидността на
неустоечната клауза, въз основа на която се претендира неустойка в размер на
940,03 лв.
В разпоредбата на чл. 54.12 от ОУ на телекомуникационното
дружество, приложени към исковата молба, се предвижда, че договорът на
абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на
Мобилтел, в случай, че забава на плащането на дължимите суми от абоната е
продължила повече от 124 месеца. Видно от приложените писмени
доказателства отговорността на абоната, съгласно приложение №1 към
договор № договор No ********* е уредена в глава 5.3. Клаузата на чл. 5.3.1.
от приложението предвижда, че ако достъпът до мрежата бъде спрян или
2
абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по инициатива или по
вина на абоната, преди изтичане на срока на ползване, абонатът дължи на
оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси по техния
стандартен размер до изтичане на съответния срок на ползване. Изрично е
предвидено, че размерът не може да надвишава трикратния размер на
месечните абонаментни вноски в случаите, когато абонатът е физическо лице.
Настоящата инстанция намира така уговорената клауза за неустойка за
валидна. В случая тази неустойка не е необосновано висока и не води до
неоснователно обогатяване на мобилния оператор. Неустойката притежава
присъщите на неустойката функции, като начина по който е уговорена,
представлява санкция за страната, допуснала неизпълнение на свое договорно
задължение и същевременно обезщетяват изправната страна, изпълнила
своите договорни задължения. С оглед на това не е налице нарушаване на
добрите нрави и съответно не е налице нищожност на неустоечната клауза.
Въпреки това обаче с доклада по делото по иска по чл. 92 ЗЗД
първоинстанционният съд изрично е указал на ищеца, че е в негова тежест да
докаже наличието на облигационно правоотношение между страните,
наличие на валидна клауза за неустойка, както и предсрочно прекратяване на
договора по вина или по инициатива на абоната. Изрично по реда на чл. 146,
ал. 2 ГПК му е указано, че не сочи доказателства за твърдението си, че е
прекратил едностранно договора за далекосъобщителни услуги на твърдяното
основание. В настоящия случай ищецът не е провел пълно и главно доказване,
че договорът е прекратен по вина или по инициатива на абоната, поради което
недоказан е останал искът по чл. 92 ЗЗД.
Съгласно чл. 92 ЗЗД неустойката е договорна клауза, която обезпечава
вредите от неизпълнение на договора от една от страните. Клаузата за
неустойка може да бъде предвидена от контрагентите за обезпечаване на
различни вреди и за различни форми на неизпълнение, напр. – забавено
изпълнение, некачествено изпълнение или за разваляне /ТР №7/2014 г. по т.
дело №7/2013 г. на ОСГК на ВКС/. В настоящия случай страните са
предвидили неустойка за разваляне на договора по вина или по инициатива на
потребителя/абоната, дължащо се на забава на плащането на дължимите суми
от абоната е продължила повече от 124 месеца. Такива факти обаче по делото
не се доказват, следователно ищецът не може да претендира последиците от
такава клауза, без да докаже предпоставките за нейното възникване.
Предвид изложеното, искът по чл. 422 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД следва да
бъде отхвърлен като недоказан. Макар и по други мотиви, изложени от
въззивния съд, е налице съвпадение на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, поради което първоинстанционното решение в обжалваната част
следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА решение №14587 от 14.12.2022 г., постановено по гр.
дело №13012/2022 г. по описа на Софийския районен съд, 43 състав в
обжалваната част.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
аргумент от чл. 280, ал.3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4