МОТИВИ към ПРИСЪДА по НОХД № 906/2015 г. на ТРС
Подсъдимият Х.М.Х. е предаден на съд с обвинение по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4, във
вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” от НК за това, че на 09/10.11.2014 г. в гр. Търговище при условия на
опасен рецидив, чрез разрешаване на преграда, здраво направена за защита на
имот и чрез използване на техническо средство, откраднал чужди движими вещи,
собственост на А.П.А. и М.И.А.,***, на обща стойност 842,00 лева.
В съдебно заседание
представителят на Районна прокуратура изразява становище, че на съдебното
следствие по безспорен начин е доказано авторството на деянието и вината на
подсъдимия. Пледира за налагане на наказание лишаване от свобода в размер от пет
години, което да изтърпи в затвор при първоначален “строг”режим.
Подсъдимият заявява, че
разбира обвинението, и не се признава за виновен. Дава подробни обяснения, в
които прехвърля вината за кражбата върху две непознати за него лица, които
приютил в квартирата си. Защитник на подсъдимия, а.. С. М., поддържа версията
на подсъдимия и пледира за оправдаване на подзащитният и по повдигнатото
обвинение.
След като обсъди посочените в
чл. 301 от НПК въпроси, съдът съобрази следното:
ФАКТИЧЕСКИ ОБСТОЯТЕЛСТВА: Подсъдимият
Х.М.Х. е многократно осъждан, като за квалификацията на деянието по настоящата
присъда са от значение следните присъди.
1. С Определение от 28.05.2005 г. по НОХД
№526/2004 г. по
описа на Търговищкия РС е било одобрено споразумение между страните по същото
дело, по силата на което Х. е бил
признат за виновен в извършване на престъпление по чл.195,
ал.1, т.3 и 7 вр. чл.26, ал.1 и чл.28, ал.1 от НК, като му е било наложено наказание ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изтърпяване е било отложено за срок от три
години;
2. С влязла в сила на 17.02.2006
г. Присъда № 8/01.02.2006 г. по НОХД №1001/05 г. на РС
Търговище за извършено престъпление по престъпление по чл.129, ал.1 от НК на Х. е
било наложено наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изтърпяване е било отложено
за срок от четири години.;
С определение по ЧНД №400/2010 г.
на РС Търговище, влязло в сила на 13.10.2010 г., е определено общо наказание
между наказанията по присъдите по т.1 и 2 в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, чието изтърпяване е било отложено за срок от три години,
считано от влизане на определението в сила;
3. С Присъда № 50 от 19.05.2011
г. по НОХД № 313/2011 г. по описа на Търговищкия РС подс. Х. е бил признат за
виновен в извършването на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 7 във вр. с
чл. 18, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, като на основание чл. 55, ал. 1,
т. 1 от НК му е наложено наказание ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален
строг режим на изтърпяване на наказанието.
Със същата присъда на осн. чл.
68, ал. 1 от НК е било приведено в реално изпълнение определеното по ЧНД
№400/2010 г. на РС Търговище общо наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, при строг режим на изтърпяване.
На
28.08.2012 г. Х. е освободен условно предсрочно с остатък 27 дни.
Предвид горецитираните осъждания
при осъществяването на деянието, предмет на настоящото производство подс. Х. е действал при условията на
опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. ”а” и „б” от НК, с оглед на
това, че е осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по
– малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66, ал. 1 от НК и е осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, които са изтърпени реално.
Подсъдимият Х.Х. от м. октомври
2014 г. живеел под наем в таванско помещение, собственост на св. Д.Д.,***.
Вечерта на 09.11.2014 г. подс. Х.Х.,
след като се прибрал в квартирата си и изпил около 150 мл концентрат /най –
вероятно водка/ решил да извърши кражба на вещи от някое от съседните тавански
помещения. По случайност избрал такова, собственост на свидетелите М. и А. А.. За
целта около 23.30 ч на същата дата посредством дърводелски секач и плосък
заострен метален лист взломил входната врата на помещението и започнал да
пренася намиращите се в него вещи в стаята, която ползвал под наем. Шумът,
който вдигал подсъдимият, бил чут от св. Й.Р., живущ непосредствено под
таванската стая на св. А.. Р. изчакал няколко минути преди да отиде да направи
забележка, но тъй като шумовете продължавали, излязъл от жилището си и включил
осветлението на стълбището. В този момент подс. Х. преустановил всякаква
дейност. Свидетелят Р. не видял никой по коридора на таванските и се върнал
обратно в дома си. След като свидетелят се прибрал в дома си, шумовете отново
се подновили. Подсъдимият Х. продължил да изнася вещи от таванското помещение
на св. А., при което успял да пренесе в помещението, което ползвал 21 бр.
полиетиленови чували, в които имало употребявани вещи: родопски одеяла – 4 бр.,
вълнени одеяла – 6 бр., памучни одеяла – 2 бр., юргани за легло персон и
половина – 4 бр., олекотени завивки – 2 бр. за спалня и 6 бр. за единично
легло, комплекти спално бельо за легло персон и половина – 8 бр., комплекти
спално бельо за единично легло – 10 бр., комплекти спално бельо за спалня – 4
бр., постелки за легла – тип кувертюр – 5 бр., пликове за легло персон и
половина – 10 бр., чаршафи – долни за легло персон и половина – 10 бр., ръчно
тъкано платно – 2 бр. рула, както и два полиетиленови чували с употребявани 9
чифта дамски обувки, 3 чифта летни чехли, 1 чифт дамски ботуши, 3 чифта домашни
пантофи, 3 чифта сандали, 1 чифт дамски боти, а също пренесъл и два единични
матрака за легла. Шумът от пренасянето на вещите пречел на св. Р. да спи и той
отново тръгнал към таванските помещения. Този път решил да изненада вдигащите
шум и излезе незабелязано и без да включва стълбищното осветление. Взел един
фенер и тихо се качил по стълбите. Видял, че вратата на помещението, ползвано
от обвиняемия, е отворена, а пред нея има матрак за легло. Светнал с фенера в
помещението и видял подобен матрак, поставен на едно от двете легла, както и
полиетиленови чували, в които били горепосочените вещи. В помещението нямало
хора. Започнал да оглежда вратите на другите помещения и видял, че вратата на
таванската стая на св. А. е леко открехната и разбита. Бутнал вратата, за да я
отвори, но подсъдимият, който в този момент бил вътре, я подпрял и върнал
обратно. Р. разбрал, че вътре има човек, поради което слязъл в коридора на
третия етаж и телефонирал на св. А.А., съобщавайки му, че вратата на таванското
му помещение е разбита. Двамата заедно се качили на тавана и А. видял, че от
помещението липсват чували с постелки, завивки и обувки, а един от матраците му
е оставен пред вратата на съседното помещение. Повикал собственика на
таванското, обитавано от подсъдимия, св. Д.Д., който се опитал да отключи
помещението, но отвътре имало друг ключ. Тогава съобщили за станалото в РУ –
Търговище, откъдето пристигнал дежурен екип. Полицейските служители почукали на
вратата на помещението, но Х. не отговарял. Тогава наемодателят Д., посредством
метален лост, надигнал и отворил вратата, след което полицейските служители
влезли в помещението. Видели подсъдимият да лежи на леглото без да мърда и без
да реагира на опитите им да го събудят. В стаята намерили откраднатите матрак и
чували с обувки, постелки, завивки и другите описани вещи. Около половин час
подсъдимият се правел на заспал и не реагирал на опитите на полицейските
служители да говорят се него, а като се „пробудил” запитал къде са „онези
двамата”. Впоследствие подс .Х. отрекъл да знае нещо за
намиращите се в обитаваната от него таванска стая чували с вещи и ги предал доброволно, за
което бил съставен протокол.
Видно от заключението на съдебно
– оценъчната експертиза, общата стойност на отнетите движими вещи, собственост
на А.П.А. и М.И.А., е в размер на 842.00 лева.
На досъдебното производство по
делото е назначена съдебно психиатрична експертиза на подсъдимия Х.. Видно от
заключението на същата, аргументирано защитено от вещото лице и на съдебното
следствие, подс. Х. не страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата
и не се води на диспансерен учет. При него са налице белези на личностово
разстройство от асоциален тип, което не е болест и изисква лечение само при
изпадане в състояние на невротична или психична декомпенсация. Вещото лице е
категорично, че подсъдимият не е изпадал в такова състояние нито по време на
извършване на деянието, нито изобщо. Личностовото разстройство не нарушава
потенциалната способност на подсъдимият да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи правилно действията и постъпките си, както и да дава
достоверни обяснения в хода на наказателен процес. Комбинацията от употребените
на инкриминираната дата алкохол и лекарствен продукт „Депон” /парацетамол/ в
количеството, в което подсъдимият твърди, че са приети, не може да доведе до
прекалено дълбоко заспиване, от което подсъдимият да не може да бъде събуден.
Според вещото лице тази комбинация обективно не може и да наруши способността на
подсъдимия да разбира свойството и значението на извършеното.
АНАЛИЗ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Посочените фактически обстоятелства съдът прие за доказани въз основа на
обстоен анализ на доказателствения материал по делото - обясненията на
подсъдимия, показанията на свидетелите, заключенията
на съдебно – оценъчната и психиатричната
експертизи и от приложените по делото веществени и писмени доказателства. Събраните
по делото гласни доказателства, с изключение на обясненията на подсъдимия, изцяло
кореспондират помежду си, със заключенията на експертизите и веществените и
писмени доказателства, като очертават една логична и безпротиворечива
фактическата обстановка. Изложената от подсъдимия версия за двамата „непознати
приятели” не се подкрепя от нито едно доказателство по делото, напротив, всички
доказателства категорично я опровергават. Както сам признава подсъдимият, никой
не е видял двамата мистериозни непознати заедно с него в деня на кражбата.
Свидетелят Й.Р. е категоричен, че при няколкото му посещения на таванските
помещения е огледал коридорите и не е срещнал горе непознати лица, а след като
се е обадил на св. А. е заел такава позиция, че да вижда дали някой излиза от
входа. Според подсъдимият той е заспал още докато в при него са били двамата
непознати и се е събудил едва след настоятелните половин часови подканяния на
полицаите. Свидетелят Р. обаче твърди, че преди да се обади на св. А. е огледал
внимателно обитаваната от подсъдимия таванска стая и е установил, че в нея няма
никой, докато някой е бутал отвътре вратата на таванската стая на св. А..
Всички свидетели, живущи в блока, са категорични, че от таванските помещения се
излиза на покрива, а от там няма как да се слезе от друго място и да се напусне
блока. Свидетелите Д.Д., М.А. и П.П. са
категорични, че вратата на помещението е била заключена и от вътрешната страна
е имало ключ, което е възпрепятствало тя да бъде отключена от собственика Д..
Както вече бе посочено, обективно няма как някой друг да заключи подсъдимия
вътре в помещението и да го напусне през прозореца на покрива. Твърденията на
подсъдимия, че непознатите са откраднали мобилния му телефон се опровергават от
разпечатките на мобилния оператор и показанията на св. С. относно получените от
подсъдимия текстови съобщения. Изключително подробното заключение на вещото
лице по психиатричната експертиза категорично опровергава възможността
подсъдимия да е изпаднал в такова дълбоко заспиване вследствие комбинацията от
алкохол и медикамента „Депон”, че в
продължение на около час да не може да бъде събуден от виковете на съседите, а
впоследствие и от прекия контакт с него на полицейските служители. Всичко
изложено дотук дава основание на съда да счита, че обясненията на подсъдимия
представляват една твърде наивна защитна версия, набързо измислена под влияние
на алкохола в момента на разкриването на престъплението, и поддържана пред
разследващите органи и на съдебното следствие без каквито и да било
доказателства в нейна подкрепа.
Безспорно е по
делото, че в нощта на 09/10.11.2014 г. е била разбита вратата на таванското
помещение на св. А.. Необходимите за това разбиване технически средства - дърводелски секач и плосък заострен метален
лист, са били намерени в обитаваното от подсъдимия помещение. Безспорно е също
така, че в помещението са намерени 21
бр. полиетиленови чували с употребявани вещи и два единични матрака за легла,
собственост на св. А., и намиращи се до този момент в тяхната таванска стая.
Безспорно е освен това, че след като е била разбита вратата на обитаваното от
подсъдимия помещение, заключена от вътрешната страна с ключ в патрона, същият
се е намирал там заедно с откраднатите вещи. Всичко изложено дотук води до
единствения възможен извод за авторството на деянието, като както вече бе
посочено, версията за двама неустановени мъже, които подсъдимият приютил в
квартирата си, не се подкрепя от нито едно доказателство по делото.
ПРАВНИ ИЗВОДИ: При така
установените фактически обстоятелства могат да бъдат направени следните правни
изводи: След като в нощта на 09/10.11.2014 г. посредством разбиване на вратата на
таванското помещение на св. А. /преграда, здраво направена за защита на имот/,
като за целта е използвал технически средства /дърводелски секач и плосък
заострен метален лист/, подсъдимият Х. е изнесъл там чужди движими вещи - 21
бр. полиетиленови чували с употребявани вещи и два единични матрака за легла,
същият ги е отнел от владение на св. А. без тяхно съгласие. Пренасяйки
описаните вещи в помещението, което е
обитавал, макар и за съвсем кратко време, до разкриването му от св. Р.,
подсъдимият е осъществил трайно владението върху тях, поради което деянието е
довършено. По този начин от обективна страна подсъдимият е осъществил
престъпния състав на чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4 от НК. Както по – горе вече бе
посочено, с оглед съдебното минало на подсъдимия деянието е извършено при условията
на опасен по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. ”а” и „б” от НК – след като е осъждан
за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по – малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66, ал. 1 от НК и е осъждан
два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, които са изтърпени реално. Предвид на това съдът призна подсъдимия Х.
в извършването на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал.
1, т. 3 и 4, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” от НК.
От субективна страна деянието е
извършено умишлено под формата на пряк умисъл. Категорично е заключението на
вещото лице, което сее споделя от съда при прекия му контакт с подсъдимия, че
не е нарушена способност на подсъдимият да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи правилно действията и постъпките си. В процесния
случай е налице и специфичния субективен елемент – намерението на подсъдимият
да присвои отнетите вещи.
ПО НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ: След
като призна подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение, съдът му наложи
наказание ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. При определяне размера на наказанието
съдът съобрази всички обстоятелства, характеризиращи отговорността на
подсъдимия, като отчете като смекчаващи вината обстоятелства единствено ниската
степен на обществена опасност на деянието, с оглед сравнително ниския размер на
откраднатото имущество, и липсата на вредни последици, тъй като вещите са
върнати на пострадалите свидетели. Санкционната част на чл. 196, ал.1, т. 2 от НК предвижда наказание от три до петнадесет години лишаване от свобода и
изложените смекчаващи обстоятелства не са достатъчно основание за приложението
на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като се приеме, че и най – лекото, предвидено в
закона наказание, се оказва несъразмерно тежко за извършеното деяние. Отегчаващи
вината обстоятелства извън определящите квалификацията на деянието съдът също
не установи, поради което наложи наказание към минималния, предвиден в закона
размер.
На основание чл.
61, т. 2 във вр. с чл. 60 от ЗИНЗС съдът определи наказанието да бъде изтърпяно
в затвор при първоначален строг режим.
С така наложеното наказание съдът
счете, че ще бъдат изпълнени целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК.
Подсъдимият беше осъден да
заплати по сметка на ОДМВР гр. Търговище
сумата от 228,00 лева /двеста двадесет и осем лева/, представляващи разноски от
досъдебното производство за вещи лица, и по
сметка на Районен съд град Търговище сумата в размер на 50 лева, представляваща
разноски за допълнение на заключенията на вещите лица.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: