Р Е Ш
Е Н И Е № ….
гр.
София, 05.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен състав в открито съдебно заседание на 06.11.2019г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ:
Ивайло Георгиев
Боряна Гащарова
при секретаря Цветанка
Павлова, разгледа докладваното от съдия Георгиев въззивно
гражданско дело № 376 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С решение № 160/18.12.2018г., постановено по гр.дело № 343 по описа РС- гр. Пирдоп за 2017 г.,
е бил отхвърлен предявеният от В.С. и Л.С.
срещу Ф.В. иск по чл. 75 от ЗС за осъждане на ответника да им предаде
владението върху недвижим имот, находящ се в гр. К.,
ул. „Х. Н. П.“ №74, представляващ УПИ с идентификатор 38558.5.99 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-17
от 14.05.2007г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ 388 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване до 10 метра, стар идентификатор- няма, номер по предходен план:
793, кв.56, парцел IV, при съседи: поземлени имоти с идентификатори
38558.5.100, 38558.5.102, 38558.5.72, заедно със застроените в този имот
сгради: сграда с идентификатор 38558.5.99.2, със застроена площ от 125 кв.м.,
брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна и сграда с
идентификатор 38558.5.99.1, със застроена площ от 24 кв.м., брой етажи: 1, с
предназначение: хангар, депо, гараж.
Настоящото производството е по реда на чл. 258 и
сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна
жалба на В.С. и Л.С. срещу
горното решение. Жалбоподателките считат, че първоинстанционният съд обсъдил едностранчиво и е тълкувал
превратно събраните доказателства по делото и, в нарушение на съдопроизводствените правила, не е допуснал поисканите от
тях доказателства. Анализират обясненията на ответника по реда на чл. 176 от ГПК и приетата като доказателство по делото прокурорска преписка. Акцентират
върху това, че не са предали доброволно на ответника владението върху имота. Не
оспорват, че не са спазили уговорения срок за доброволното му предаване.
Изтъкват, че в събитията на 02.12.2016г. не е взела участие ищцата Л.С., но не
и В.С., въз основа на който факт правят извод, че последната не е предала
доброволно владението върху имота, а предявеният от нея иск е основателен. Молят съда да отмени обжалваното решение и да
постанови друго, с което уважава иска.
Препис от
жалбата е бил връчен на въззиваемия на 07.05.2019г. и
в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор, с който същата се оспорва. Въззиваемият счита за неоснователни изложените в нея доводи,
и споделя мотивите от обжалваното решение, че е липсвал субективният елемент на
владението, а ищците са били само държатели, но не и владелци, на процесния имот. Солидаризира се с извода на ПРС, че не е
налице и нарушаване на фактическата им власт, като изтъква, че и самите ищци не
са посочили конкретни обстоятелства във връзка с това. Подчертава, че е получил
ключове от имота още в деня на изповядване на сделката, по силата на която е
станал негов собственик. Отрича да е упражнявал натиск върху някоя от жалбоподателките. Възразява срещу довода им, че действията
на едната от тях не обвързват другата и не могат да се тълкуват като предаване
на владението от нейна страна. Изразява становище за правилност на обжалваното
решение.
В открито съдебно заседание пред въззивния
съд жалбоподателките не се явяват и не се представляват. От процесуалния им представител е
постъпила молба за даване ход на делото в негово отсъствие и уважаване на
отхвърлените от съда доказателствени искания. Претендира
разноски. Моли за предоставяне на срок за представяне на писмени бележки.
В открито съдебно заседание пред въззивния
съд въззиваемят не се явява. Представлява се от адв. К., който поддържа отговора и възразява
срещу доказателствените искания на жалбоподателките. Моли съда да отхвърли жалбата и да потвърди
обжалваното решение. Моли да му бъде предоставен срок за писмени бележки.
Съдът е уважил исканията на страните за
предоставяне на възможност за депозиране на писмени бележки, но в рамките на
определения от съда срок такива не са постъпили.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните в първоинстанционното
производство доказателства, е описана точно и изчерпателно в обжалваното
решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен
акт.
В производството пред въззивната
инстанция не са събирани доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
І. По валидност
В конкретния случай, обжалваното решение е валидно, доколкото е
постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от
разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е ясно и разбираемо
формулирана.
ІІ. По допустимост
Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на
положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на
иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по
действително предявените такива.
ІІІ. По същество
Настоящият съдебен състав споделя напълно изложените от Пирдопския районен съд мотиви, и препраща към тях на
основание чл. 272 от ГПК.
В допълнение, както и в отговор на съдържащите се в жалбата
доводи, съдът счита, че последните не обосновават направените от жалбоподателките крайни изводи, нито обуславят
основателност на предявения от тях иск, поради следните съображения.
Неоснователно жалбоподателките изтъкват
факта, че участие в събитията на 02.12.2016г. е взела само Л.С., но не и В.С..
Този факт би имал значение само ако владението върху процесния
имот е било предадено доброволно (или отнето недоброволно) на този ден. В
случая, обаче, от доказателствата по делото се установява, че Л.С. и В.С. са
престанали да бъдат владелци на имота още в деня на изповядване на продажбената
сделка – 01.11.2016г. Самата сделка свидетелства за отпадане на намерението им за
своене на имота, а с това – и за изгубване на
владението върху него поради превръщането му в държане със съгласието на
досегашните владелци – негови продавачи. Недоказани са останали твърденията им,
че, въпреки сделката, те са продължили да упражняват фактическата власт върху
имота именно с намерението да го считат за свой, т.е. да упражняват владение,
което може да бъде защитавано по реда на чл. 75 от ЗС. Поради това
неоснователно във въззивната жалба се прави опит да
се измести момента на предаване/отнемане на владението към 02.12.2016г., и да
се черпят аргументи от поведението на страните на тази дата. Настоящият съдебен
състав намира, че случилото се на 02.12.2016г. не съставлява предаване или
отнемане на владението, а упражняване на правото на В. по т. 6 от договора за покупко- продажба, което не може да се тълкува като
нарушаване на владение, дори такова да е съществувало към този момент (арг. от Петров Вл., Марков М.,
„Вещно право. Помагало.“, изд. „Сиби“, 2017г., стр.
50).
Поради същите съображения, съдът намира за ирелевантни
изтъкнатите от жалбоподателките факти (макар и
обективно верни), че ответникът бил поставил катинари на входните врати на
имота на 02.12.2016г., както и че на тази дата възникнал спор относно датата на
фактическото му предаване (установен от показанията на св. К. и документите от
прокурорската преписка).
От друга страна, ако направеният от жалбоподателките
въз основа на тези факти извод за недоброволност на предаване на владението
върху имота се тълкува като довод за отнемането му насилствено или по скрит
начин, той е ирелевантен и поради това, че тези
обстоятелства са без значение в хипотезата на чл. 75 от ЗС. В нея се проверява
единствено, дали владението е нарушено или не, а не дали това е станало по
точно определен начин. Квалифициращите признаци на отнемане на владението биха
имали значение при предявен иск по чл. 76 от ЗС, но, доколкото съответни
твърдения не са били изложени в исковата молба и уточняващите я молби, първоинстанционният съд правилно е квалифицирал иска по чл.
75 от ЗС, а наведените в жалбата аргументи за недоброволно предаване на
владението са ирелевантни по изложените по- горе
съображения.
Жалбоподателките не са изтъкнали други доводи за неправилност на
обжалваното решение, поради което и на основание чл. 269 от ГПК въззивният съд не е длъжен служебно да формулира и обсъжда
такива.
С оглед гореизложеното, жалбата е неоснователна, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
ІV. По разноските
Разноски не са претендирани от страната,
която, с оглед изхода на делото, има право на такива, поради което съдът не
дължи произнасяне по този въпрос.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 160/18.12.2018г.,
постановено по гр.дело № 343 по описа РС- гр.
Пирдоп за 2017 г., с което е бил отхвърлен предявеният от В.С. и Л.С. срещу Ф.В. иск по чл.
75 от ЗС за осъждане на ответника
да им предаде владението върху недвижим имот, находящ
се в гр. К., ул. „Х. Н. П.“ №74, представляващ УПИ с идентификатор 38558.5.99
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-17
от 14.05.2007г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ 388 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване до 10 метра, стар идентификатор- няма, номер по предходен план:
793, кв.56, парцел IV, при съседи: поземлени имоти с идентификатори
38558.5.100, 38558.5.102, 38558.5.72, заедно със застроените в този имот
сгради: сграда с идентификатор 38558.5.99.2, със застроена площ от 125 кв.м.,
брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна и сграда с
идентификатор 38558.5.99.1, със застроена площ от 24 кв.м., брой етажи: 1, с
предназначение: хангар, депо, гараж.
Решението може да се
обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчване на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.