№ 1509
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20251110200578 по описа за 2025 година
Като разгледа докладваното от съдията НАХД № 578 по описа на СРС за 2025
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от Д. П. С. срещу наказателно постановление
/НП/ № 24-4332-025098 от 23.10.2024 г., издадено от началник сектор към
СДВР, отдел „Пътна полиция“ - СДВР, с което за нарушение на чл.21, ал.1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.182, ал.1, т.6 от
ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 700 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца.
В жалбата се релевират доводи за това, че обжалваното НП е неправилно
и незаконосъобразно, а моторното превозно средство не е било управлявано
от жалбоподателя на инкриминираната дата. Претендират се разноски. По
същество се моли за отмяна на процесното НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не се представлява от процесуален представител. Не изнася допълнително
доводи в подкрепа на жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от
процесуален представител, който поддържа жалбата с искане за
1
потвърждаване на НП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение;
възразява се по прекомерност на адвокатско такова.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия Наказателно-
процесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение, намери за
установено следното
от фактическа страна:
На 01.07.2024 г. около 11:23 часа в гр. София по бул.“***“ до № 36, с
посока от ул.“***“ към бул.„***“, е засечена скорост на лек автомобил „***“ с
рег.№ ****, собственост на жалбоподателя, от 105 км/ч. /измерена скорост
102км/ч., приспаднат толеранс от 3 % в полза на водача/, при ограничение на
скоростта 50 км./ч. за населено място, като превишаването на скоростта е с
55 км./ч. Проверяващите извършили преценка за това, че водачът превишава
разрешената максимална скорост за населено място над 50 км./час, съобразно
показанията на система за видеоконтрол АТСС ARH CAM S1 с № 11743FO.
Във връзка с горното е съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ на жалбоподателя.
Въз основа на акта, при цитиране на разпоредбата на чл. 21, ал.1 от
ЗДвП, на 23.10.2024 г. е издадено атакуваното НП, с което на основание чл.
182, ал.1, т.6 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 700 лв. и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от три месеца.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за
установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, както следва: гласни – показанията на свидетеля В.
А. А. и писмени – АУАН, копие от удостоверение за одобрен тип средство за
измерване, копие от протокол от проверка на система за контрол на скоростта,
снимков материал, протокол за използване на АТСС, копие от ежедневна
форма на отчет, писмена покана до жалбоподателя, декларация по чл.188 от
ЗДвП, копие от справка-картон на водача, заповеди за компетентност, както и
от останалите материали по делото. В съдебно заседание свидетелят А.
потвърждава констатациите по АУАН касателно установено управление на
2
МПС от страна на жалбоподателя със скорост, превишаваща максимално
допустимата за населено място, и съдът цени тези показания като
последователни и логични. Съдът кредитира писмените доказателства по
делото, събрани и приобщени по предвидения в закона ред.
При така приетото от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал. 2 от ЗАНН от лице, имащо
интерес от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана.
По съществото на спора:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество, съгласно разпоредбата на чл.
63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, тоест дали
правилно са приложени процесуалният и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.314, ал.1 от НПК, вр.
чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение)
съдът ex officio (служебно) констатира – чл.13, чл.107, ал.2 и чл. 313-314 от
НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в
предвидената от закона писмена форма. Спазени са законоустановените
срокове по чл.34 от ЗАНН. Касателно компетентността на наказващия орган -
началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция”-СДВР - по издаване на
атакуваното наказателно постановление: същата следва по силата на
длъжностно качество и правомощията, делегирани с приложена по делото
заповед. Същевременно материалната компетентност на актосъставителя по
съставяне на АУАН се явява доказана по делото, доколкото в заповед за
компетентност, изискана служебно от съда и приложена по делото. Налице е
идентите между отразеното в акта и в наказателното постановление.
Принципно управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано
в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.182, ал.1, т.6
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за превишаване над км./ч. –
санкцията е „глоба“ в размер на 700 лв.; „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от три месеца. И в акта, и в НП се сочи, какво именно е
превишаването на скоростта, съобразено на плоскостта на изчисляване на
3
размера на административното наказание.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен
състав констатира следното:
Нормата на чл. 188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна
отговорност за собственика или ползвателя на моторното превозно средство за
извършеното с него нарушение, независимо от това, кой е действителният
негов извършител, респективно ползвател на превозното средство. Видно от
декларация по чл.188 от ЗДвП, която жалбоподателят С. е попълнила
собственоръчно на 11.08.20204 г., същата не е посочила друго лице като водач
на МПС-то на инкриминираната дата. В този смисъл собственикът не посочва
от кого е управляван инкриминираният автомобил на дата 01.07.2024 г.
Същевременно съдът констатира, че АУАН е съставен на 04.09.2024 г. и е
връчен на жалбоподателя на 30.09.2024 г., като същата е положила в графа
„нарушител“. Затова съдът не цени изложените съображения в жалбата
касателно нарушаване на правото на защита. В заключение, по безспорен
начин въз основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се
установява извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и съдът
прецени като неоснователни наведените доводи в обратна посока. По делото е
приложена справка за регистрация на МПС - лек автомобил - съгласно която
жалбоподателят е собственик на същия. В случая не са посочени данни за
конкретно физическо лице, фактически водач на процесното МПС към датата
и на мястото на нарушението. Ето защо съдът приема, че негов адресат е
жалбоподателят в качеството му на собственик на превозното средство.
Правилно и законосъобразно е приложена санкционната разпоредба, като
наказанията са определени в абсолютен размер и липсват законови основания
за корекция.
С оглед на изложеното съдът счита, че атакуваното наказателно
постановление е издадено при спазване разпоредбите на закона и като такова
следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на въззиваемата страна, по което съдът има задължението да
се произнесе, се явява основателно. Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от
ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът
отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на
4
разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото,
включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от
Закона за правната помощ (разпоредбата на чл.37 от ЗПП препраща към
Наредба за заплащането на правната помощ от 01.01.2006г.). Разпоредбата на
чл.27е от Наредбата предвижда възнаграждение за защита в производства по
Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв.
Настоящият състав счита, че делото не се характеризира с особена фактическа
и правна сложност, също така взе предвид и броя на проведените заседания,
поради което определя на въззиваемата страна да бъде изплатена сумата от 80
лв., представляващи направени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
По тези съображения и доколкото НП следва да бъде потвърдено, искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение
трябва да бъде оставено без уважение, то е неоснователно.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, Софийски районен
съд.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-4332-025098 от
23.10.2024 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“
- СДВР, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП са
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 700 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца.
НЕ УВАЖАВА искането на жалбоподателя за присъждане на разноски
за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА жалбоподателя да заплати на Дирекция СДВР парична сума в
размер на 80 /осемдесет/ лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение
за осъществяването на процесуално представителство пред настоящата
съдебна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК и на основанията по НПК пред Административния съд – София-град в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5