№ 1*0
гр. П., 1*.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря Н.Т.Д.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № ***********922
по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени е иск с правно основание чл.*22, ал.1 вр. чл.*10 от ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа искова молба от „***” АД срещу
Р.Ж.С., ЕГН ********** и адрес: гр. П., ***, с която са предявени обективно съединени
искове с правно основание чл.*15, вр. чл.*10 от ГПК, с които се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1*38.92 лева, представляваща
неплатена сума за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. П., ***, от
които сумата в размер на 1302.99 лева – главница за периода от 01.05.2019 г. до 30.0*.2020
г., включително, сумата от 135.93 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
09.07.2019 г. до 20.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.06.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № *** г. по ч.гр.д. №
*** г. на ПРС.
В законоустановения срок ответникът Р.Ж.С., чрез назначения и особен представител
адв. А., е подала отговор на исковата молба, в който е заявила становище за допустимост на
предявените искове. В отговора е оспорила приложения към исковата молба нотариален акт,
който счита за неотносим към настоящия спор, като е заявила становище, че не оспорва
начина на формиране на месечните задължения за процесния период, обстоятелството, че
ищецът е предоставял услуга в потребеното количество, коректността на воденото при
ищеца счетоводство, както и изготвените и индивидуализирани месечни фактури от ищеца.
В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от ю.к. М., която
1
поддържа предявения иск и моли съда да го уважи, като им се присъдят сторените по делото
разноски, ведно с юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от назначения му особен
представител адв. А., която оспорва предявения иск и моли съда да го отхвърли.
П.т районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.*15, ал.1, вр.чл.*10
от ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед № *** г. по ч.гр.д. № *** г. на ПРС,
поради което съдът намира, че исковете са допустими и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 5* от 2012 г./ продажбата
на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части
в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за
определено лице възникне качеството „клиент на топлинна енергия за битови нужди”. Това
качество е определено в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, според която клиенти на
топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице
отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се
сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от
закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия определят правата и задълженията на
топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди; реда за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при
неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване
на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за
търговско измерване или други контролни приспособления.
В настоящия случай от приложения по делото нотариален акт за дарение на
недвижим имот № ***, рег. № ***, дело № *** г. се установява, че ответницата е придобила
собствеността на апартамент № *, находящ се в гр. П., ***. По делото няма доказателства в
процесния период собствения на ответницата топлоснабден недвижим имот да е бил
отчуждаван или пък да е бил предоставен за ползване на друго лице. Оспорването от
ответника в отговора на исковата молба за неотносимост на приложения към исковата молба
нотариален акт към предмета на делото е неоснователно, тъй като видно от същия, именно
ответницата – Р.Ж.С. е придобила собствеността върху топлоснабдения апартамент № *,
2
находящ се в гр. П., *** на основание дарение, като по делото няма доказателства, от които
да се направи извод, че в процесния период не е ползвала сочения в исковата молба
топлоснабден имот. Обстоятелството, че ответницата през процесния период не е
отчуждавала, нито пък е предоставяла процесния топлоснабден имот за ползване на друго
лице се установява и от приложената и неоспорена справка чрез отдалечен достъп за имота.
В горния смисъл, съдът намира, че ответницата, като собственик на процесния
топлоснабден имот за процесния апартамент през процесния период, се явява клиент на
топлинна енергия, като облигационната връзка между страните по делото е възникнала ex
lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството
„клиент на топлинна енергия за битови нужди”.
В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва
по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна
енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От
своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление
на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за
отопление на общите части (чл.1*2, ал.1 и ал.2 от ЗЕ), като последните два вида топлинна
енергия съгласно чл.1*3, ал.3 от ЗЕ се разпределя между всички потребители
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно чл.153 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл.1*0, ал.1, т.3 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл.36, ал.3 от ЗЕ.
От изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв,
който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите
условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно
ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да
доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е възможност да избират
своите съконтрахенти, което е характерно при свободата на договаряне. Цената, по която
предлагат топлоснабдителните услуги се регулира административно от ДКЕВР и не може да
бъде свободно договорена от доставчиците. Закона за енергетиката не предвижда друга
система за разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради - етажна
собственост, освен системата за дялово разпределение. При тази система потреблението на
топлинна енергия е строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема
на жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на
дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на
отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици,
3
разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на
потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички
индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на
една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението на отчетените
деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя
реалната консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за
периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера
на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от
своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като
изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на
изолация и др. подобни.
Следва да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на
закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и
приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В този
смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено от този на
другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия, продавачът изпраща
писмени уведомления на купувачите за определените от него месечни дължими суми за
топлинна енергия със съдържание определено в същата разпоредба, като съгласно чл.27,
ал.* от същите Общи условия, едва след плащане на дължимите суми продавачът издава
документ - квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни
данни за начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот,
сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и
т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се
основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично
съдържание за дължимите суми ежемесечно.
Съгласно чл.3* от Общите условия ,купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв
тридесетдневен срок.
В изготвения по делото проект - на доклад, обективиран в определение № *** от
1*.12.2021 г. и обявен за окончателен в проведеното на 17.01.2022 г. открито съдебно
заседание, са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
начина на формиране на месечните задължения за процесния период, обстоятелството, че
ищецът е предоставял услуга в потребеното количество, че счетоводството при ищеца е
водено коректно, както и стойността на издадените от ищеца фактури през процесния
период.
Предвид горното съдът приема за доказано по делото, че съгласно чл.15*, ал.1 от ЗЕ,
ответника е потребител на топлоенергия, поради което и искът, с който се иска признаване
за установено, че се дължи процесната главница в размер на 1302.99 лева, за периода от
01.05.2019 г. до 30.0*.2020 г., включително, е основателен.
4
Съгласно чл.3* от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв
тридесетдневен срок, а съгласно ал.6 на същата разпоредба при неизпълнение в срок на
задължението за плащане купувачите заплащат на доставчика обезщетение за забава в
размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите
суми.
Ищецът е предявил и иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
обезщетение за забава за периода от 09.07.2019 г. до 20.05.2021 г. на стойност от 135.93 лева,
който размер на начислено обезщетение за забава също не е спорен между страните. Тъй
като с оглед изложеното е прието, че ответникът дължи на ищеца суми представляващи
незаплатена, доставена и ползвана топлинна енергия, то дължи и заплащане на обезщетение
за забава в претендирания размер.
На основание чл.86 от ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава
върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
до окончателното и плащане.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № */2013 г. на ОСГКТ с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното,
така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски, за което е представил и списък
на разноските по чл.80 от ГПК, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в
заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37,
ал.1 от Закона за правната помощ, вр. чл.26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва
да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като
взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС
намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева
общо за заповедното и исковото производства, което следва да бъде възложено върху
ответника.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни
такси, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение на особен представител в
заповедното и исковото производство в общ размер на 507.56 лева, които разноски и следва
да му бъдат присъдени.
С оглед изложеното П.т районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от „***” АД, с ЕИК:*** и със
седалище/адрес на управление: гр. П., ж. к. „***” срещу Р.Ж.С., ЕГН ********** и адрес:
5
гр. П., ***, че Р.Ж.С. дължи на „***” АД сумата от 1*38.92 лева, представляваща неплатена
сума за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. П., ***, от които сумата
в размер на 1302.99 лева – главница за периода от 01.05.2019 г. до 30.0*.2020 г.,
включително, сумата от 135.93 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
09.07.2019 г. до 20.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.06.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № *** г. по ч.гр.д. №
*** г. на ПРС.
ОСЪЖДА Р.Ж.С., ЕГН ********** и адрес: гр. П., *** ДА ЗАПЛАТИ на „***” АД, с
ЕИК:*** и със седалище/адрес на управление: гр. П., ж. к. „***”, сумата от 507.56
(петстотин и седем лева и петдесет и шест стотинки) лева, представляваща направени в
заповедното и исковото производства разноски за държавни такси, юрисконсултско
възнаграждение и възнаграждение на особен представител.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч. гр. д. № *** г. на ПРС да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящото дело.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6