№ 140
гр. София, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов
Кристина Гюрова
при участието на секретаря Таня Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20211100604022 по описа за 2021 година
Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.
С Присъда № 20100135/20.04.2021г., постановена от СРС, НО, 12-ти
състав по НЧХД № 12671/2019г. съдът е признал подсъдимата Л.М.С. ЗА
ВИНОВНА в това, че в периода 23.11.2018г. до 03.07.2019г., при условията
на продължавано престъпление с две деяния, които осъществяват поотделно
един състав на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото, след като е била осъдена
по гражданско дело № 15932/2017г. по описа на СГС, с решение № 6627 от
25.10.2018г., влязло в законна сила на 10.06.2019 г. да предаде на В. Л.П.,
общото им дете А.В.П., не е изпълнила съдебното решение, както следва:
• В периода 23.11.2018г. до 14.01.2019г., след като е била осъдена по
гражданско дело № 15932/2017г. по описа на СГС, с решение № 6627 от
25.10.2018г., влязло в законна сила на 10.06.2019 г. да предаде на В. Л.П.,
общото им дете А.В.П., не е изпълнила съдебното решение.
• В периода 10.06.2019г. до 03.07.2019г., след като е била осъдена по
1
гражданско дело № 15932/2017г. по описа на СГС, с решение № 6627 от
25.10.2018г., влязло в законна сила на 10.06.2019 г. да предаде на В. Л.П.,
общото им дете А.В.П., не е изпълнила съдебното решение, поради което и на
основание чл. 303 от НПК я е ОСЪДИЛ за извършено престъпление по чл.
182, ал. 2, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б.“в“
от НК й е НАЛЖИЛ наказание "ГЛОБА" в размер на 500 лева.
С оглед изхода на делото съдът е осъдил Л.М.С. ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на СРС, сумата от 80.00 лева, представляваща разноски по делото, както и ДА
ЗАПЛАТИ на В. Л.П., сумата от 412 лева , представляваща разноски по
делото, от които 12 лева за държавна такса и 400 лева за адвокатско
възнаграждение.
Срещу така постановената Присъда е постъпила Жалба от адв. М. В. Д.,
защитник на подсъдимата Л.М.С. с която се сочи, че присъдата е неправилна,
незаконосъобразна и постановена в нарушение на материалния и
процесуалния закон.
За правилното решаване на делото, съдът е приел, че следва да изиска
Справка от СРС, НО за водени срещу Л.М.С. наказателни производства и
датата на влизането на решенията в сила.
В съдебното заседание по делото адв. Д. поддържа жалбата, не прави
искания за отводи и моли съдът да приеме постъпилите от СРС писмени
доказателства.
Адв. Ю. оспорва жалбата и не прави искания по доказателствата и
искания за отводи.
В хода по същество адв. Д. моли първоинстанционната присъда да бъде
отменена, а неговата подзащитна – оправдана по повдигнатото й обвинение.
Сочи, че обвинението не е доказано по един несъмнен начин, а целта на
многобройните производства е била да се създадат неудобства за неговата
подзащитна.
Адв. Ю. моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като
правилна и законосъобразна. Счита, че СРС е изложил подробни,
последователни и правилни мотиви. Сочи, че неговият доверител е предприел
всички възможни законосъобразни действия, за да осъществява родителските
2
си права, но е бил възпрепятстван от подсъдимата, поради което били
сезирали СРС за различните периоди.
В реплика на адв. Д. същият моли съдът да вземе предвид само фактите,
а не тази част от пледоарията на адв. Ю., изложена под форамтана разказ.
Счита, че съдът следва да се произнесе за това, дали всъщност не е налице
един единствен период на неизпълнение на съдебно решение.
Съдът, като обсъди доводите в жалбата, както и изложените в съдебно
заседание от страните и след като провери изцяло правилността на
атакуваната присъда намира, че при постановяването на същата са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които дават основание за
отмяна на първоинстанционния съдебен акт.
Съображенията на настоящата инстанция са следните :
Първоинстанционният съд при постановяване на обжалваната присъда е
допуснал съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.335, ал.2 във
вр. с чл.348, ал.3, т.2 от НПК, свеждащо се до липса на мотиви, както и до
противоречие между Диспозитива на присъдата и Мотивите към същата.
При постановяване на присъдата съдът решава точно определени
въпроси – посочени в чл. 301, ал.1 от НПК, между които : има ли извършено
деяние, извършено ли е то от подсъдимия, извършено ли е виновно;
съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация. В
мотивите на присъдата /чл.305, ал.3 от НПК/ се посочват установените
обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са
правните съображения за взетото решение.
По настоящото дело, съдът е извършил анализ на доказателствата и е
достигнал до фактически изводи, които се споделят и от настоящата
инстанция. Не така стои въпросът с мотивите на СРС, относно правната
страна на деянието, като при анализа на същата се констатира дори
противоречие между мотиви и диспозитив на Присъдата.
Срещу подсъдимата Л.М.С. е повдигнато обвинение и съответно е била
ПРИЗНАТА ЗА ВИНОВНА за това, че в периода 23.11.2018г. до 03.07.2019г.,
при условията на продължавано престъпление с две деяния, които
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от
3
обективна и субективна страна продължение на предшестващото, след като е
била осъдена по гражданско дело № 15932/2017г. по описа на СГС, с решение
№ 6627 от 25.10.2018г., влязло в законна сила на 10.06.2019 г. да предаде на
В. Л.П., общото им дете А.В.П., не е изпълнила съдебното решение.
В същото време в мотивите към присъдата Съдът говори за
ПРОДЪЛЖЕНО престъпление /л. 3 и 5 от Мотивите/ :
СРС е приел, че „Визираното престъпление е от категорията на
продължените (трайни) престъпления, тъй като подсъдимата е
изпаднала в непрекъснато осъществяване на престъпния състав, не
извършвайки действието, за което е била осъдена. По този начин от
датата на влизане в сила на решението е установила едно трайно
престъпно състояние в противоречие със съдебното решение по спора за
родителските права. От подсъдимата С. се е изисквало действие по
предаване на детето, което така и не е осъществено, въпреки поканите от
частния тъжител и от частния съдебен изпълнител.“ И „По този начин, при
условията на продължено престъпление, подсъдимата С. с бездействието
си е демонстрирала незачитане не само на правата на частния тъжител,
но и на установения в страната правов ред.“
Независимо от гореизложените мотиви, СРС е осъдил подсъдимата за
едно „продължавано престъпление“, осъществено с две деяния както следва
:
• В периода 23.11.2018г. до 14.01.2019г., след като е била осъдена по
гражданско дело № 15932/2017г. по описа на СГС, с решение № 6627 от
25.10.2018г., влязло в законна сила на 10.06.2019 г. да предаде на В. Л.П.,
общото им дете А.В.П., не е изпълнила съдебното решение.
• В периода 10.06.2019г. до 03.07.2019г., след като е била осъдена по
гражданско дело № 15932/2017г. по описа на СГС, с решение № 6627 от
25.10.2018г., влязло в законна сила на 10.06.2019 г. да предаде на В. Л.П.,
общото им дете А.В.П., не е изпълнила съдебното решение.
Следва да се отбележи, че съдът изобщо не е изложил мотиви по
отношение на наличието на основанията за прилагане на чл. 26, ал. 1 от НК.
По този начин неясна остава още веднъж волята на СРС, тъй като поради
липса на изложени подробни мотиви за правната страна на деянието,
въззивният съд не може да установи, дали първата инстанция приема, че се
4
касае за едно продължавано престъпление, осъществено с две отделни
деяния, дали приема, че са налице две отделни продължени престъпления,
които са осъществени в условията на продължавано престъпление или е
налице едно или две самостоятелни продължени престъпления.
Тази неяснота е намерила отражение и при определяне на наказанието,
доколкото е наложено само едно наказание „Глоба“, но не става ясно за какво
деяние е наложено същото, доколкото СРС не е изложил и мотиви, относно
евентуалното приложение на чл. 78а от НК или определянето на едно общо
наказание за отделни престъпления.
С оглед на изложеното, настоящата инстанция приема, че СРС не е
изпълнил задължението си да изложи мотиви, относно правната страна на
деянието, като не са изложени правни аргументи относно всеки един от
обективните признаци на същото. Това от своя страна не позволява на горната
инстанция да проследи логиката на вътрешното му убеждение, израз на което
е постановената присъда. Посочените процесуални нарушения са довели и до
вътрешно противоречие между мотиви и диспозитив на присъдата, което е
недопустимо.
Доколкото мотивите на СРС от правна страна са бланкетни, не съдържат
анализ на всички елементи от обективния състав на престъплението, а
приетото от съда не може да бъде проверено от настоящата инстанция, то
според настоящия състав е налице основание за отмяна на присъдата и
връщане на делото на друг състав.
Допуснатите нарушения са отстраними, но не може да бъдат санирани от
въззивната инстанция. Последицата е отмяна на присъдата и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на СРС.
Предвид необходимостта от упражняване на правомощието му по чл.334,
т.1 от НПК въззивният съд не намира за необходимо да обсъжда останалите
доводи, съдържащи се жалбата, както и изложените в съдебно заседание от
страните, но те следва да бъдат взети предвид при новото разглеждане на
делото от първоинстанционния съд.
Водим от горното Софийски градски съд
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Присъда № 20100135/20.04.2021г., постановена от СРС, НО,
12-ти състав по НЧХД № 12671/2019г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане
от друг състав на съда.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6