РЕШЕНИЕ
№ 15121
гр. София, 03.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110137242 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „***“ ЕООД, с ЕИК: ***, подадена
чрез процесуалния му представител – адв. С. Г., срещу „***“ ЕООД, с ЕИК:
***, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните
суми: 1/ сумата от 3 000 лева с ДДС, представляваща неизплатената част от
възнаграждение за приета работа в общ размер от 4836 лева с ДДС, по
неформален договор за изработка, обективирана първоначално във фактура №
***/*** г., анулирана с кредитно известие № ***/***г., а впоследствие – във
фактура № ***/***г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на
исковата молба – 04.07.2023 г. до датата на окончателно заплащане на
задължението, 2/ сумата от 483,52 лева /искът увеличен в съдебно заседание,
проведено на 25.06.2024 г./ – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху частичното плащане от ответника в размер на 1836 лева по
посочената фактура № ***/*** г., от момента на приемане на изпълнението –
02.09.2020 г. до датата на частичното плащане – 27.03.2023 г. и 3/сумата от
885,77 лева /искът увеличен в съдебно заседание, проведено на 25.06.2024 г./ –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неизплатения
остатък от главницата, възлизащ на 3000 лева, считано от датата на приемане
на изпълнението -02.09.2020 г. до датата на предявяване на исковете –
03.07.2023 г. Претендират разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществувало валидно
облигационно отношение, породено от сключен неформален договор за
изработка на офис обзавеждане. Посочва се, че на 14.08.2020 г. ответното
1
дружество поръчало, а ищцовото дружество приело да изработи в полза и за
сметка на ответника следното офис обзавеждане: 1/ 2 броя шкаф с две врати и
открити рафтове - 70x37x239, с единична цена на продукта - 520.00 лева или
на обща стойност на изработеното без ДДС – 1 040.00 лева; 2/ 2 броя шкаф с
две врати и открити рафтове - 80х37х239, с единична цена на продукта -
570.00 лева или на обща стойност на изработеното без ДДС - 1 140.00 лева; 3/
1 брой шкаф с две врати и открити рафтове - 80x45x239, със стойност на
изработеното без ДДС - 610.00 лева; 4/ 1 брой горен кухненски шкаф –
90x35x290, със стойност на изработеното без ДДС - 310.00 лева; 5/ 1 брой
шкаф колона с две врати за вграден хладилник – 60x58x239, със стойност на
изработеното без ДДС – 720.00 лева; 6/ 1 брой плот пред бюро – 110x90 см,
със стойност на изработеното без ДДС – 210.00 лева.
В исковата молба се твърди, че на 02.09.2020 г. ответното дружество е
приело изработеното с подписване на приемо-предавателен протокол и е
получило изработеното офис обзавеждане. Поради това ищецът издал фактура
№ ***/***г. за сумата от 4836 лева, представляваща обща стойност на
изработеното от ищеца обзавеждане с включен ДДС. Ищецът твърди, че в
продължение на седем месеца и половина, ищцовото дружество многократно
канило ответника да заплати стойността на изработеното и получено офис
обзавеждане, като едва на 14.04.2021 г. ищецът бил уведомен, че поради
неизвестни причини издадената и предоставена от него на ответника фактура
№ ***/***г. не е осчетоводена, доколкото била загубена. Поради това ищецът
издал кредитно известие № ***/***г., с което фактура № ***/***г. била
анулирана. За същото плащане ищецът издал нова фактура № ***/***г., която
отново била изпратена на ответника.
Независимо от това ищецът поддържа, че и по новоиздадената фактура
не е направено плащане от страна на ответника продължителен период. Едва
на 27.03.2023 г. ответникът направил частично плащане на ищеца в размер
на сумата от 1836 лева. След този момент обаче ответникът не само, че не е
дозаплатил останалите дължими суми по договора, но и е преустановил
всякакви контакти с ищеца.
Излагат се подробни доводи, че ищецът, като изпълнител по неформален
договор за изработка, който е изпълнил своите задължения – да изработи и
предаде на възложителя поръчаното офис обзавеждане, поради което имал
право да получи възнаграждение за изпълнената и приета без възражения от
възложителя работа.
Посочва също така, че от датата на приемане на изработеното –
02.09.2020 г., ответникът дължи заплащане на стойността на поръчаното от
него и изработено от ищеца кухненско оборудване, а след тази дата е изпаднал
в забава.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.
С исковата молба са представени: оферта за изработване на офис
обзавеждане от 14.08.2020 г.; приемо-предавателен протокол от 02.09.2020 г.;
фактура № ***/***г.; кредитно известие № ***/***г.; фактура № ***/***г.;
преводно нареждане от 27.03.2023 г. (Авизо за местен превод); извлечения от
2
ТР относно актуално състояние на ищеца и относно ответника; 2 броя справки
за изчислени мораторни лихви, а допълнително с молба вх.№
311213/02.11.2023 г.: нотариално заверен образец от подпис и съгласие от
23.02.2023 г. от ТР; протокол от общо събрание от 02.03.2021 г., публикуван в
ТР и кореспонденция по „Вайбър“ между управителя на ищцовото дружество
и едноличния собственик на капитала и управител на ответното дружество в
периода от 23.03.2023 г. до 15.05.2023 г.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор, с който предявеният иск се оспорва изцяло
като неоснователен. Посочва, че макар да няма изискване за писмена форма на
договора за изработка като форма за действителност, за да се докаже
наличието и съдържанието на договора за изработка била нужна писмена
форма. Доколкото в случая не бил представен договор в писмена форма, не
може да се установи кога са започнали договорните отношения между
страните, конкретните вещи, които са възложени за изработване, договореното
между страните възнаграждение и други съществени елементи от
облигационното отношение.
Оспорва се приемо-предавателния протокол от 02.09.2020 г. да е
подписан от лице с представителна власт по отношение на ответното
дружество. Оспорва се и процесното обзавеждане да е реално доставено на
възложителя „***“ ЕООД. Поддържа се, че при липса на представителна власт
на подписалия приемо-предавателния протокол да действа от името на
ответника, прилагането на фактурите не представлява приемане на
изработеното от страна на „***“ ЕООД. Посочва се и че фактурите
представляват частни документи, които материализират удостоверително
изявление на тези, които са ги издали, не са основание за плащане.
Оспорват се и претенциите за обезщетение за забава като неоснователни
поради недължимост на вземането за главница.
Сочи се, че ответното дружество действително е осчетоводило
процесната фактура № ***/*** г., но оборудването по нея не било реално
получено.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.
Претендират се разноски като се прави възражение за прекомерност на
разноските, претендирани от ищеца.
В хода на производството по делото е изготвена и приета съдебно
счетоводна експертиза с вх. № 178710/31.05.2024 г. Разпитан е и един
свидетел В. Г. К. К. /бивш служител ищцовото дружество/.
В съдебно заседание, проведено на 09.07.2024 г., процесуалният
представител на ищеца изразява становище за уважаване на исковите
претенции. Поддържа, че същите са доказани, както по основание, така и по
размер.
Процесуалният представител на ответника поддържа писмено
становище за неоснователност на исковите претенции.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
3
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От приложена по делото оферта за обзавеждане на офис от 14.08.2020 г.
/неподписана/, издадена от ищцовото дружество „***“ ЕООД за обект „***“ се
установява, че ищецът е предложил на ответника да му изработи оборудване
на стойност 4030 лева без ДДС – състоящо се от 1/ 2 броя шкаф с две врати и
открити рафтове - 70x37x239, с единична цена на продукта - 520.00 лева или
на обща стойност на изработеното без ДДС – 1 040.00 лева; 2/ 2 броя шкаф с
две врати и открити рафтове - 80х37х239, с единична цена на продукта -
570.00 лева или на обща стойност на изработеното без ДДС - 1 140.00 лева; 3/
1 брой шкаф с две врати и открити рафтове - 80x45x239, със стойност на
изработеното без ДДС - 610.00 лева; 4/ 1 брой горен кухненски шкаф –
90x35x290, със стойност на изработеното без ДДС - 310.00 лева; 5/ 1 брой
шкаф колона с две врати за вграден хладилник – 60x58x239, със стойност на
изработеното без ДДС – 720.00 лева; 6/ 1 брой плот пред бюро – 110x90 см,
със стойност на изработеното без ДДС – 210.00 лева.
Видно от приемо предавателен протокол от 02.09.2020 г. посочените
мебели са приети от лицето А. П. – като представител на дружеството
ответник „***“ ЕООД – забележки по приемане на работата не са вписани.
От представена по делото фактура № ***/***г. се установява, че същата е
издадена за сумата от 4836 лева с ДДС – представляваща плащане по
спецификация за офис обзавеждане. Фактурата не е подписана. Налице е
кредитно известие № ***/***г. – с което фактура № ***/***г. е сторнирана. На
същата дата е издадена фактура № ***/***г. /отново без подпис/ – отново за
сумата от 4836 лева с ДДС – стойност на офис обзавеждане по спецификация.
Видно от преводно нареждане от 27.03.2023 г. от стойността на посочената
фактура ответникът е заплатил сумата то 1836 лева.
Видно от справка в ТРРЮЛНЦ – към 12.06.2023 г. като управители на
ответното дружество, действащи заедно и поотделно са вписани лицата Бо. Д.
Б. и А. П. П.. Съгласно протокол от общо събрание на ответното дружество А.
П. П. е назначен за управител от 02.03.2021 г. – заедно и поотделно с
едноличния собственик на капитала Б. Д. Б..
Представена е и неоспорена от ответника по делото кореспонденция от
мобилно приложение между лицата П. К. /управител на ищцовото дружество/
и лице на име Б. от ***– видно от което фактура № ***/***г. е изпратена от П.
К. до Б. от ***– като последният няколкократно изразява готовност да заплати
процесната сума. Отразено е в разговора между лицата, че има извършено
частично плащане, но остава дължима сумата от 3000 лева.
По делото е изготвена съдебно счетоводна експертиза с вх. №
178710/31.05.2024 г., от която се установява, че фактура № ***/***г. е
осчетоводена от ответното дружество като „***“ ЕООД е ползвало и
данъчен кредит досежно същата – ред 36 от дневник за покупките за м. юни
2021 г. – справка декларация към НАП № 2215-2015910/14.07.2021 г.
От своя страна ищцовото дружество е осчетоводило частично плащане
по тази фактура в размер на 1836 лева, извършено на 27.03.2023 г.
4
Обезщетението за забава върху сумата от 1836 лева за периода от
02.09.2020 г. до 26.03.2023 г. възлиза на 483.5 лева, а върху сумата от 3000
лева за периода от 02.09.2020 г. до 04.07.2023 г. възлиза на 885.77 лева.
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото
експертните изследвания са подробни и компетентно извършени, а по делото
липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещото лице от изхода на
производството. Освен това експертизата кореспондира с приложената по
делото документация, изготвена и след лична проверка в счетоводствата на
двете дружества, като не е оспорена от страните в производството.
По делото е разпитана свидетелката В. Г. К. К. /съпруга на управителя на
ищцовото дружество П. К./, която посочва, че е бивш управител на ищцовото
дружество и знае, че последното е изпълнило проект за офис обзавеждане на
ответника – лятото на 2020 г. Уточнява, че между двете дружества не бил
сключен писмен договор, а поръчката била възложена от управителя Б. Б. и от
лицето А. П.. Допълва, че ищецът и друг път е изработвал вещи за ответника
/стъклени врати/.
В тази връзка свидетелката разказва, че ищцовото дружество изработило
възложеното оборудване, след което го доставило и монтирало в офис на
ответника, а след това издало и фактура. По последната обаче не постъпило
плащане, поради което между двете дружества била проведена продължителна
кореспонденция. В крайна сметка от ответното дружество уведомили ищеца,
че не успяват да намерят фактурата. Доколкото това станало през пролетта на
2021 г. ищецът сторнирал старата фактура и издал нова. Последвало частично
плащане – но същото било дори под 50 % от стойността на фактурата.
Уточнява, че изработените мебели и монтажът им на място в офиса на
ответника бил приет без забележки. От ответното дружество обаче така и не
дали обяснение защо бавят плащането по фактурата, в към един момент
комуникацията между дружествата се влошила. Уточнява, че комуникацията
била между П. К. като управител на ищцовото дружество и лицата Б. Б. и А.
П. – за ответника.
Свидетелката разказва, че при доставката и монтажа на оборудването
същите били приети именно от А. П. – подписал и приемо предавателния
протокол. Свидетелката поддържа и че и двете фактури били предадени на
ответника, като последният обаче твърдял, че е загубил първата. Именно това
наложило сторнирането й и издаване на втората фактура.
Съдът намира, че следва да кредитира така депозираните свидетелски
показания като цени същите при условията на чл. 172 от ГПК, доколкото
свидетелката е свързана с ищеца. Изнесените от свидетеля твърдения обаче са
ясни, последователни и еднопосочни, не са оспорени от страна на ответника, а
кореспондират и на останалите представени по делото доказателства, поради
което и съдът кредитира същите, тъй като не намира основания за поставяне
под съмнение на тяхната достоверност. В тази връзка и съдът счита, че следва
да цени всички ангажирани гласни доказателства при формиране на правните
си изводи по делото.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
5
от правна страна:
Искът е с правно основание по чл. 266, ал. 1 и чл. 79 от ЗЗД вр. с чл. 286,
ал. 1 от ТЗ и по чл. 86 от ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на
облигационно отношение между него и ответника, въз основа на сключен
договор за изработка и монтаж на офис обзавеждане, както и че е изпълнило
задълженията си по същия респ. е поставило ответника в забава досежно
плащане на възнаграждение.
Ответникът следва да докаже, че е извършил плащане на
претендираните от дружеството суми, както и настъпване на
правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи факти.
Правният режим на договора за изработка е уреден в чл. 258 и сл. от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 258 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят
се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата
страна, а последната – да заплати възнаграждение. В чл. 264 от ЗЗД е уредено,
че поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа.
При приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички
възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива
недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на
приемане или се появят по-късно. За такива недостатъци поръчващият трябва
да извести изпълнителя веднага след откриването им. Това не е необходимо,
ако изпълнителят е знаел недостатъците. Ако не направи такива възражения,
работата се счита приета.
От своя страна чл. 266, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че поръчващият трябва да
заплати възнаграждението за приетата работа. Ако възнаграждението е
уговорено по единични цени, размерът му се установява при приемането на
работата.
На последно място в ТЗ, чл. 303а е предвидено, че ако не е уговорен срок
за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок
от получаване на фактура или на друга покана за плащане. Когато денят на
получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи или
когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или
услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на
стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са
отпреди това.
Договорът за изработка е консенсуален, неформален и двустранен. За
сключването му е необходимо съвпадане на насрещните волеизявления на
съконтрахентите по него относно съществените му елементи – изработените и
монтирани стоки и тяхната цена. В настоящия случай между страните не се
спори, че е сключен неформален договор за изработка, доставка и монтаж на
офис обзавеждане. Наличието на такъв се установява и от приложената по
делото оферта.
Първият спорен въпрос предвид предмета на делото, твърденията и
възраженията на страните е дали действително са изработени, доставени и
монтирани всички мебели, вписани в офертата. В случая от ангажираните по
6
делото доказателства категорично се установява, че посочените в офертата
мебели действително са изработени и монтирани в офис на ответника. Това е
така, доколкото на първо място е налице приемо предавателен протокол –
същият е подписан от лицето А. П., което действително е вписано като
управител на ответното дружество няколко месеца след процесната сделка –
през 2021 г. От това обаче следва извод, че посоченото лице е договаряло от
името на ответното дружество и се е ползвало с доверието на дотогавашният
единствен управител и собственик на капитала – Б. Б..
На следващо място видно от изготвената експертиза фактура №
***/***г. е осчетоводена от ответното дружество и за нея е ползван данъчен
кредит. Съгласно трайната съдебна практика фактурата може да бъде приета
като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за
изработка между страните, доколкото в самата фактура фигурира описание на
стоката по вид стойност, начин на плащане, наименованията на страните и
време и място на издаване. Само по себе си отразяването на фактурата в
счетоводството на ответника – купувач, включването й в дневника за
продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват
признание на задължението и доказват неговото съществуване /така Решение
№ 166/26.10.2010 г. по т.д. 991/09г. на ВКС, ІІ т.о., Решение №96/26.11.2009г
по т.д. 380/2008г. на ВКС, І т.о., Решение № 46 от 27.03.2009г. по т.д.
№546/08г. на ВКС, ІІ т.о., Решение №42/19.04.2010г. по т.д. №593/09г. на ВКС ,
ІІ т.о., Решение № 42/10 на ВКС, ІІ т.о. и др./.
Предвид горното и възраженията на ответника, че не се доказвало
реално изработване и монтаж на офис оборудването няма как да бъдат
споделени, доколкото осчетоводяването на фактурата представлява
потвърждение от ответника за изпълнение на задълженията на изпълнителя, за
съществуване на дълга съответно и неговата стойност.
По делото е налице и кореспонденция по мобилно приложение между
управителя на ищцовото дружество и лице на име „Б. от ***“, досежно която
ответното дружество не навежда никакви оспорвания – като не възразява, че
това лице е именно единият от управителите на ответника.
Съдът съобразява и обстоятелството, че по посочената фактура след
издаването й е налице частично плащане – т.е. от извънпроцесуалното
ответното дружество следва извод, че същото не оспорва наличието на
процесното договорно правоотношение.
На последно място по делото останаха недоказани възраженията на
ответника, че работата не отговаряла на възложеното. Това е така, доколкото в
приемо предавателния протокол не са вписани недостатъци на изработеното, а
от ответника не бяха ангажирани никакви доказателства, че такива са били
налице – като ответникът не представи последващ документ, с който да е
съобщил такива недостатъци на ищеца, нито в хода на делото поиска
експертиза или свидетел за установяване на такива недостатъци.
Само в допълнение съдът съобразява и показанията на св. В. К.
/доколкото същата е била бивш управител на ищцовото дружество/ - която
също посочва, че недостатъци на изработеното обзавеждане ответното
7
дружество не е релевирало, а страните са били в трайни търговски отношения
и преди процесната сделка – доколкото ищецът е друг път е изработвал вещи
по заявка на ответника.
Поради това и искът за главница се явява доказан по своето основание,
като възраженията на ответника в противния смисъл – от своя страна се явяват
недоказани.
Предвид изготвената ССчетЕ искът следва да се приеме за доказан и в
пълния си размер от 3000 лева – доколкото е налице частично плащане от 1836
лева, а процесната фактура № ***/***г. на обща стойност от 4836 лева е
осчетоводена изцяло.
По отношение исковете за обезщетение за забава съдът намира същите
за основателни, както следва: за сумата от 483,52 лева – обезщетение за
забава върху частичното плащане от ответника в размер на 1836 лева по
процесната фактура № ***/***г., от деня следващ датата на приемане на
изпълнението – 03.09.2020 г. / и на издаване на първоначалната фактура/ до
датата на частичното плащане – 27.03.2023 г. и за сумата от 883.85 лева –
обезщетение за забава върху неизплатения остатък от главницата, възлизащ на
3000 лева, считано от датата на приемане на изпълнението – 02.09.2020 г. до
датата на предявяване на исковете – 03.07.2023 г. – като за сумата от 1.92 лева
– разликата до пълния размер от 885.77 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Считано от 04.07.2023 г. върху главницата от 3000 лева следва да бъде
присъдена законна лихва за забава – до окончателното плащане.
Както се отбеляза и по-горе съгласно чл. 303а, ал. 3 от ТЗ когато денят
на получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи
или когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката
или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване
на стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане
са отпреди това. В случая по делото не са ангажирани доказателства кога е
получена първоначалната впоследствие загубена от ответника фактура №
***/***г. Установи се обаче, че възложената работа е приета на 02.09.2020 г.,
поради което и обезщетение за забава следва да се дължи от 03.09.2020 г.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски е направила само ищцовата страна, а предвид изхода
на делото такива се дължат принципно и на двете страни.
Ищецът претендира разноски в размер на общо 1897.89 лева, от които
174.77 лева държавна такса, 1200 лева възнаграждение за адвокат с ДДС,
държавна такса за два броя обезпечителни заповеди – 10 лева, такса за
образуване на изпълнително дело – 90 лева, такса за удостоверение от частен
съдебен изпълнител – 6 лева, такса за присъединяване на обезпечителна
заповед 66 лева и 350 лева депозит за експертиза. Посочените разноски са
действително извършени, видно от представени платежни нареждания.
От ответната страна обаче е направено възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на ищеца, което е основателно. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
8
възнаграждения минималният хонорар възлиза 737 лева. Поради това и
предвид фактическата и правна сложност на делото хонорарът следва да бъде
намален на 800 лева – като при начисляване на ДДС върху тази сума следва
извод за размер на сумата от 960 лева. В тази връзка и предвид изхода на
делото от сумата от общо 1656.77 лева съобразно изхода на делото на ищеца
се дължи сумата от 1656.04 лева.
Ответната страна се представлява от адвокат, но не претендира разноски
и не представя доказателства за направени такива.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, с ЕИК: *** и адрес на управление: гр. ***, бул.
*** № ***, ет. ***, ап. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕООД, с ЕИК: *** и
адрес на управление: гр. ***, ул. ***, № ***, ет. ***, ап. ***, следните суми: 1/
сумата от 3 000 лева с ДДС, представляваща неизплатената част от
възнаграждение за приета работа в общ размер от 4836 лева с ДДС, по
неформален договор за изработка, обективиран първоначално във фактура №
***/***г., анулирана с кредитно известие № ***/***г., а впоследствие – във
фактура № ***/***г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на
исковата молба – 04.07.2023 г. до датата на окончателно заплащане на сумата,
2/ сумата от 483,52 лева – обезщетение за забава върху частичното плащане
от ответника „***“ ЕООД в размер на 1836 лева по посочената фактура №
***/***г., от деня следващ приемане на изпълнението – 03.09.2020 г. до датата
на частичното плащане – 27.03.2023 г. и 3/сумата от 883,85 лева –
обезщетение за забава върху неизплатения остатък от главницата, възлизащ на
3000 лева, считано от деня следващ датата на приемане на изпълнението, а
именно от 03.09.2020 г. до датата на предявяване на исковете – 03.07.2023 г.,
като ОТХВЪРЛЯ 1/иска за обезщетение за забава върху сумата от 1836 лева
за датата 02.09.2020 г. и 2/ за сумата от 1.92 лева, представляваща разлика над
уважената част до пълния размер на претенцията за обезщетение за забава от
885.77 лева върху сумата от 3000 лева, както и за дължимост на същата за
датата 02.09.2020 г. поради неоснователност на претенциите в отхвърлените
части.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, с ЕИК: ***и адрес на управление: гр. ***, бул.
*** № ***, ет. ***, ап. *** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на
„***“ ЕООД, с ЕИК: *** и адрес на управление: гр. ***, ул. ***, № ***, ет.
***, ап. *** сумата от общо 1656.04 лева, представляваща разноски в
настоящото исково производство по гр.д. № 37242/2023 г. на СРС /като
адвокатският хонорар е с вкл. ДДС/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10