РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1974/26.10.2021г.
гр.Пловдив, 26 . 10
. 2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, в открито заседание на
двадесети октомври, две хиляди двадесет и първа година, VI състав :
Административен
съдия : Здравка Диева
С участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното
от съдията адм.д.№ 2194 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
ЕТ Д.К.-Н.К., ***,
представляван от управителя Н.С.К. с пълномощник адв.В.К. обжалва Заповед № ФК
- 255 - 0003173 от 18.06.2021г., издадена от Началник отдел „Оперативни
дейности” – Пловдив в ЦУ на НАП.
Становища на
страните :
- Жалбоподателят
поддържа незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й, алтернативно
- за намаляване срока за запечатване на обекта до разумния и съобразен с целите
на закона. Счита, че административният акт е мотивиран с твърдения на
проверяващия орган, които не отговарят на обективната истина и има възражение в
констативния протокол в тази насока - при извършената проверка е направена
контролна покупка като се твърди, че лицето И.Д.К. е приела плащането от името
на фирмата продавач. При съставяне на констативния протокол е възразено, че
това лице не работи и не е служител на жалбоподателя. В констативния протокол е
установено кой е сервитьор и кои са другите работещи във фирмата-продавач.
Фактът не е отчетен от проверяващите. И.К. не е служител и не е работила във
фирмата-продавач и като такава не е имала право да получава плащания по
продажби. Проверяващите е трябвало да изчакат сметката да им бъде представена
от работещия сервитьор О.С.. Проверяващите не са поискали действащия сервитьор
да установи каква е касовата наличност и ако бяха направили това, резултатите
от проверката и установената касова наличност щеше да е различна. Заявено е, че
ако бяха направили плащането на действащия сервитьор, щяха да получат и касова
бележка за същото. Тъй като лицето И.К. не е служител на фирмата, няма как
действията й да бъдат вменени във вина на жалбоподателя.
Не е приложен
принципът за съразмерност при определяне срока на запечатването и заповедта е
немотивирана в тази част. Продължителността от 14 дни е заявено, че ще причини
щети, несъразмерни с преследваната цел. Посочено е, че заведението се намира в
с.Бачково, но посещенията съвсем не са такива, каквито са в заведенията на
алеята пред Бачковския манастир. Ако заведението бъде затворено за по-дълъг
период, това би означавало да бъде освободен персонала или да бъде пуснат в
неплатен отпуск, с което на практика мярката ще бъде санкция за персонала.
Твърди се, че със забавянето в случая на издаване на НП, административният
орган възпрепятства жалбоподателя да се ползва от разпоредбата на чл.187 ал.4 ЗДДС.
Заявените
доказателствени искания в жалбата са уважени, но допуснатите свидетели за
установяване на посочените в жалбата обстоятелства не бяха осигурени при
повторна възможност.
- Ответникът
Началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в дирекция Оперативни дейности
при главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, се представлява от юрисконсулт Е.Ф. и оспорва жалбата. Поискано
е да бъде отхвърлена с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
По същество
поддържа законосъобразност на оспорената заповед по изложени писмени
съображения с представяне на преписката /л.25, 26/ : ПАМ е наложена на
основание чл.186 ал.3 ЗДДС вр. с чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ ЗДДС, като последната
разпоредба има императивен характер и при констатация за осъществяване
фактическия състав на административното нарушение, съответният орган налага
принудителната административна мярка /ПАМ/, като действа при обвързана
компетентност, без да има правна възможност да осъществи преценка дали да бъде
наложена или не. По силата на закона ПАМ се прилага във всички случаи на правен
субект, който не издаде съответен документ за продажба по чл.118 ЗДДС. В
конкретния случай оспорената заповед е издадена въз основа на констатациите от
проверка, документирана с Протокол за извършена проверка /ПИП/ АА №
0003173/12.06.2021г. – официален документ с материална доказателствена сила
относно изложените в него факти и обстоятелства, освен което жалбоподателят не
ангажира доказателства в обратната насока. Констатацията за извършено нарушение
се подкрепя и от установената положителна касова разлика в размер на 25,31лв.
между : разчетена касова наличност към момента на проверката от ФУ – 5,00лв.,
фактическа наличност на паричните средства съгласно приложен Опис – 30,31лв.,
сума на паричните средства в началото на работния ден – 0,00лв., въведени пари
в касата – 0,00лв., изведени пари от касата – 0,00лв., включваща
нерегистрираната на ФУ сума за извършената контролна покупка. Изтъкнато е, че
констатираното нарушение има последица – неотразяване на приходи и съответно
води до вреда за фиска. Посочено е ,че само по себе си установяването на
нарушението е достатъчно условия за налагане на ПАМ, като за съставомерността
на нарушението по чл.118 ал.1 ЗДДС вр.с чл.186 ал.1 т.1 б.”а” ЗДДС е
ирелевантно каква е причината за неотчетените продажби. Търговецът е следвало
да прояви дължимата грижа и да организира по такъв начин дейността си, че да не
допуска нерегистриране във ФУ на извършените продажби.
При издаване на
оспорената заповед е спазена целта на закона, тъй като разпоредбата на чл.186
ал.1 т.1 б.”а” ЗДДС допуска налагането на ПАМ, „независимо от предвидените
глоби или имуществени санкции”. В тази вр. – целите на ПАМ и на
административното наказание са различни, доколкото мярката преследва определен
резултат в поведението на субекта, а административното наказание санкционира
самия субект. ПАМ има превантивен характер – да осуети възможността на
нарушителя да извърши други противоправни деяния и няма санкционен характер и
целта на закона – противно на становището на жалбоподателя, не е да мотивира
нарушителя да заплати наложената санкция, която е възможно никога да не му бъде
наложена. Наложената ПАМ е съобразена с целената превенция за преустановяване
на незаконосъобразни практики в обекта, в който е допуснато нарушението, както
и с целта да се подсигури необходимото време за създаване на нормална
организация за отчитане дейността на търговеца.
Неоснователно е
твърдението за нарушение на чл.6 АПК, тъй като крайната цел е постигане на
промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият
резултат е правилно и съобразено със закона отразяване на оборота, спазване
отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към
НАП, както и недопускането на вреди за фиска. Поддържа се да са изложени
конкретни мотиви за определяне на срока на запечатване – 14 дни : взети са под
внимание характеристиките на обекта, като местоположението му – на главна улица
в с.Бачково, което е една от най-посещаваните туристически дестинации
целогодишно; значителната големина на обекта – с обща площ от около 300 кв.м.,
70 места на закрито и 80 места на открито с възможност за реализиране на големи
обороти; характер на дейността и вид на обекта – комплекс; предлагащ се
разнообразен асортимент от бързоликвидни стоки – храни и напитки с широк
диапазон на цените и значителна посещаемост на такъв вид обекти; установената
положителна касова разлика в размер на 25,31лв. В съвкупност посочените
обстоятелства налагат извод за определен
срок, съответстващ на тежестта на нарушението и съобразен със
значимостта на охраняваните обществени отношения, както и с принципа за
съразмерност по см. на чл.6 ал.2 АПК. При евентуално претендирано адвокатско
възнаграждение от страна на жалбоподателя е заявено искане за присъждане в
минимален размер при уважаване на жалбата.
- Окръжна
прокуратура-Пловдив не участва по делото.
Заповедта е
връчена на 29.07.2021г. на пълномощник. Жалбата е с вх.номер в АС – Пловдив от
11.08.2021г. Оспорването е в срок от адресат на неблагоприятен административен
акт – допустимо.
1. Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК – 255 - 0003173 / 18.06.2021г.
е издадена от Началник отдел „Оперативни дейности” Пловдив в ЦУ на НАП, Ж.М..
За компетентност на органа – издател преписката съдържа Заповед № ЗЦУ –
1148/25.08.2020г. на Изпълнителният директор на НАП, отразена в оспорената
заповед, с която в т.1 са определени /л.29/ : Директорите на дирекции „Контрол“
в териториалните дирекции на НАП и Началниците на отдели „Оперативни дейности“
в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, да
издават заповеди за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ –
запечатване на обект по чл.186 ЗДДС. В
хипотеза на делегиране на правомощия ответник е органът, на който са делегирани
съответни правомощия. Възможността за
делегиране на административни правомощия е ограничена в хипотезите : никой не
може да делегира правомощия, които не притежава; не могат да бъдат делегирани
правомощия, които законът определя като изрична компетентност на съответния
орган; органът, на когото са делегирани правомощия, не може да ги предоставя
другиму /Т.Р. № 4/2004г. на ВАС/. Същите не са нарушени в случая, тъй като
цитираната заповед е основана на чл.186 ал.3 ЗДДС и авторство не е оспорено. Съгл.
чл.186 ал.3 ЗДДС, принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с
мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице, а според чл.186 ал.1 с.з. – принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, се
прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Следва извод за издаден от компетентен административен орган индивидуален
административен акт в хипотеза на делегиране на правомощия.
1.1. С оспорената заповед е наредено запечатване на търговски
обект – комплекс „Мегдана” – ресторант, намиращ се в с.Бачково, ул.Александър
Стамболийски № 5, стопанисван от ЕТ Д.К.-Н.К. и забрана достъпа до обекта за
срок от 14 /четиринадесет/ дни.
Фактически основания : В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че
е издадена след извършена проверка на 12.06.2021г. в 14:40ч. в
търговски обект по см. на §1 т.41 ДР ЗДДС – комплекс
„Мегдана” – ресторант, намиращ се в с.Бачково, ул.Александър Стамболийски № 5,
стопанисван от жалбоподателя, при която е установено, че търговецът в
качеството си на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не регистрира и
отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на
фискална касова бележка от въведеното в експлоатация за обекта фискално
устройство /ФУ/. За извършена контролна покупка на : 1 бр. порция боб с
наденица на стойност 3,99лв., 1 бр. пърленка с масло на стойност 1,50лв., 1 бр.
безалкохолна напитка на стойност 1,79лв., 1 бр. минерална вода 1,5л. на
стойност 2,99лв. и кюфтета с гарнитура на стойност 3,49лв., обща стойност –
13,76лв., заплатени в брой от Й.Н.Й. на длъжност инспектор по приходите, преди
легитимация, на И.Д.К. – лице, приело плащането, за продажбата не е издаден
фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ модел DAISY COMPACT M 02 с ИН на ФУ
DY492510 и ИН на ФП 36650983, или ръчна касова бележка от кочан, в момента на
извършване на плащането, съгласно изискванията на наредба № Н-18/13.12.2006г. За
извършената покупка на органите по приходите е издадена бележка от нефискален
принтер /нефискална бележка/. След легитимация, от проверяващия екип е изведен
дневен финансов „х” отчет с общ оборот в размер на 5,00лв. Направена е
разпечатка на КЛЕН /отчет на контролната лента/ от посоченото ФУ за 12.06.2021г.,
видно от която – контролната покупка не е регистрирана на наличното в обекта
ФУ. Извършеното нарушение е прието, че се доказва и от установената положителна
касова разлика в размер на 25,31лв. между : разчетена касова наличност към
момента на проверката от ФУ – 5,00лв., фактическа наличност на паричните
средства, съгласно приложен Опис – 30,31лв., сума на паричните средства в
началото на работния ден – 0,00лв., въведени пари в касата – 0,00лв., изведени
пари от касата – 0,00лв., включваща нерегистрираната на ФУ сума за извършената
контролна покупка.
Установените
факти и обстоятелства са документирани в Протокол за извършена проверка /ПИП/
сер.АА № 0003173/12.06.2021г. /л.35 и сл./, съставен на основание чл.110 ал.4
вр. с чл.50 ал.1 ДОПК, от Й.Й. на длъжност ст.инспектор по приходите в дирекция
„Оперативни дейности”, ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП и М.А. – ст.инспектор
по приходите ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, към който са приложени
събраните при проверката доказателства. Присъствалите при проверката: О.С. –
сервитьор и И.К. – без данни за длъжност, са подписали протокола с писмени
пояснения /възражения/ - И.К. е посочила, че не работи в обекта и е дошла да
види О.; О.С. е вписала „Нямам възражения, освен че разликата е от парите,
които са ми дадени на клиенти.”. От лицето И.К. е изготвен Опис на паричните
средства, л.36 гръб – отразено е, че не работи тук и е дошла при приятелката си
О.С., както и че Ковачева работи на трудов договор в Полигруп ООД. В декларация
на И.К. /л.37/ е посочено, че лицето не работи във фирма Д.К..
Правни основания
: Фактическата установеност е квалифицирана правно за нарушение по чл.3 ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118 ал.1 ЗДДС – основание по см. на чл.186
ал.1 т.1 б.А ЗДДС за налагане на принудителна административна мярка, при което
с позоваване на чл.186 ал.3 ЗДДС, е издадена оспорената заповед.
Заповедта е издадена при съобразяване документираните факти и обстоятелства
в Протокол за извършена проверка сер.АА № 0003173/12.06.2021г., към който са приложени
събраните при проверката доказателства, което изрично е
отразено в обстоятелствената й част – първи абзац. Обжалваният административен
акт съдържа конкретно правно основание, като от значение за
законосъобразност на заповедта е установяване на съответствие между правното и
фактическо основание. По отношение мотивите като фактически основания се
съобрази, че може да се съдържат и в документи или актове от административната
преписка, на които органът се е позовал, в която хипотеза попада разглеждания
случай / ТР № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК на ВС /.
1.2. В заповедта са изложени мотиви относно продължителност на срока при
отчитане определеният от законодателя срок за запечатване на търговски обект
/до 30 дни/, указващ значимост на охраняваното обществено отношение : взети са
предвид тежестта на извършеното нарушение – неиздаването на фискален касов бон
/ФКБ/ и последиците от същото – неотчитането на приходи препятства контролната
дейност и не позволява да се определят реализираните от лицето приходи; местоположението
му – на главна улица в с.Бачково, което е една от най-посещаваните туристически
дестинации целогодишно; значителната големина на обекта – с обща площ от около
300 кв.м., 70 места на закрито и 80 места на открито с възможност за
реализиране на големи обороти; характер на дейността и вид на обекта –
комплекс; предлагащ се разнообразен асортимент от бързоликвидни стоки – храни и
напитки с широк диапазон на цените и значителна посещаемост на такъв вид
обекти; установената положителна касова разлика в размер на 25,31лв. между :
разчетена касова наличност към момента на проверката от ФУ – 5,00лв.,
фактическа наличност на паричните средства съгласно приложен Опис – 30,31лв.,
сума на паричните средства в началото на работния ден – 0,00лв., въведени пари
в касата – 0,00лв., изведени пари от касата – 0,00лв., включваща
нерегистрираната на ФУ сума за извършената контролна покупка. Преценено
е, че изложените обстоятелства в съвкупност изискват осигуряване защита на
държавния и обществения интерес с предотвратяване възможността за извършване на
нови нарушения, както и превъзпитаване на нарушителя – за в бъдеще да извършва
продажби по установения за това ред. Ведно с това е възприето, че поведението
на проверяваното лице накърнява съществено фискалната политика, тъй като
последицата се явява неправилно определяне на дължимите данъци. Отразено е, че
издаването на фискални бележки, правилното отчитане на ФУ, правилното
съхранение на документите, касаещи ФУ, ежедневното отчитане на оборотите от
продажби на ФУ, наличието на регистрирано и работещо ФУ, съхраняването на
изискуемите по закон документи в търговския обект, издавани от или във вр. с
ФУ, както и предаване на данни по чл.118 ЗДДС - са нормативно установени
задължения за субектите, стопанисващи или управляващи търговски обекти, които
следва да се изпълняват.
Посочено е, че при определянето на срока е съобразен принципа на
съразмерност и срокът е обоснован с целената превенция за преустановяване на
незаконосъобразни практики в обекта, както и необходимото време за създаване на
нормална организация за отчитане на дейността на търговеца. В обобщение е
изтъкнато, че данните относно местоположението на обекта – ключова локация,
вида и значителната му големина, характера на дейността, констатираното
нарушение – неиздаване на ФКБ, категорично обосновават необходимост от
коригиране на констатираната противозаконна практика в дейността на
проверяваното лице и ПАМ цели да въздейства върху антифискалното поведение на
лицето.
2. При указана доказателствена
тежест и заявени от жалбоподателя доказателствени искания, допуснатите
свидетели при режим на довеждане не бяха осигурени при повторно предоставена
възможност. Не са представени доказателства в хода на съдебното производство от
оспорващия ЕТ.
Ответникът представи и по делото е
приет АУАН № F617742/28.06.2021г., съставен за нарушението,
констатирано при проверката на 12.06.2021г., на основание на което е издадена
оспорената заповед /л.41 и сл./.
При тези данни следват изводи за :
А / Истинността на приетите за
установени факти, обосновали налагане на ПАМ, не е разколебана. Обстоятелствената
част на заповедта се основава на събраните при проверката доказателства – за извършена
контролна покупка на 12.06.2021г. на обща стойност 13,76лв., платени от Й.Й. /проверяващ/
преди легитимация, на И.К. – лице, приело плащането – не е издаден фискален бон
от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ, нито касова бележка от
кочан с ръчни касови бележки, отговаряща на изискванията на разпоредбите на
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. По отношение твърдението в жалбата за
лицето, приело плащането следва да бъде отбелязано, че от една страна – относно
проверяващите длъжностни лица преди легитимация не може да има очакване да им е
известно кои са лицата, работещи в обекта и в частност – кой действително е
сервитьор, а от друга – в случая не е издаден ФКБ за
контролната покупка от действащия сервитьор непосредствено след приемане на
плащането от лицето, което не работи при жалбоподателя или след това в периода
на проверката. Не се твърди да е съществувала обективна пречка работещият
сервитьор О.С. да обслужи клиентите – проверяващите
лица преди тяхната легитимация при извършване на контролната покупка.
Основателно в писменото становище на представителя на ответника се поддържа, че
за съставомерността на нарушението по чл.118 ал.1 ЗДДС вр.с чл.186 ал.1
т.1 б.”а” ЗДДС е ирелевантно каква е причината за неотчетените продажби и
търговецът е следвало да прояви дължимата грижа като организира по такъв начин
дейността си, че да не допуска нерегистриране във ФУ на извършените продажби. Освен това, в случая действащият
сервитьор О.С. е вписала в протокола, че няма възражения, „освен че разликата е
от парите, които са ми дадени на клиенти.”.В случай, че са касае за парите,
дадени не на, а от клиенти на сервитьора, следва, че същите не са отчетени и
това не е единичен случай, тъй като контролната покупка е била на обща стойност
13,76лв., а установената положителна касова разлика – 25,31лв. Тоест, размерът
на разликата не е равен на размер на стойността на контролната покупка, за
която не е издаден ФКБ, което означава, че е имало и друга покупка, за която не
е издаден дължимия ФКБ.
В тази вр. се отбелязва, че факт на
първо нарушение би бил с благоприятни последици за нарушителя при отсъствие на
касова разлика и/или при своевременно отстранено допуснатото нарушение, какъвто
не е разглеждания случай.
Б / Протоколът за извършена
проверка, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга
на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените
от тях действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50 ал. 1 ДОПК. Протоколът в случая е подписан от О.С. – сервитьор в проверения обект, без
възражения по отношение на лицето, приело плащането при извършената контролна
покупка.
2.1. Съгласно чл.
186 ал. 1 т. 1 б. "а" ЗДДС, принудителната административна мярка -
запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118 ал. 1 ЗДДС е
предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
/системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Според
чл. 187 ал. 1 ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186 ал. 1 се забранява и
достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и
прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от
него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени
нарушения.
Според чл.3
ал.1 от наредбата /в приложима редакция към проверката и издаване на заповедта/
: „Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на
стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва
чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на Закона за пощенските услуги.
…”.
В съответствие с чл. 186 ал. 1
ЗДДС,
ПАМ се прилага независимо от имуществените санкции и не изисква като
предпоставка за прилагането си да е налице стабилизиран правораздавателен акт,
установяващ административно нарушение, обективният състав на което да се вписва
в нейната хипотеза. Заплащането на имуществената санкция води до прекратяване
изпълнението/действието на ПАМ – чл.187 ал.4 ЗДДС, но няма отношение към
законосъобразността на заповедта за налагането на ПАМ, тъй като основанието за
налагането на ПАМ е самото нарушение, а изпълнението на наложената имуществена
санкция не води до отпадане на нарушението. До друг извод не води разпоредбата
на чл. 187 ал.4 ЗДДС, тъй като тази норма е приложима, когато за поведението на
съответното лице е ангажирана и административно-наказателна отговорност, като
погасяването на тази отговорност чрез изпълнение не води до отпадане на
принудителната мярка, а до прекратяване на действието й / Решение №
7125/2018г., ВАС – „ Прекратяването на ПАМ поради плащане на определената глоба
като административно наказание за същото нарушение, за което е издадена
мярката, не е равносилно на оттегляне на административния акт, както е приел и
административният съд. Това е така, защото последното е безусловно действие на
административния орган, който може при определени обстоятелства да издаде акта
отново. В случая, прекратяването на ПАМ е на основание чл.186, ал.4 ЗДДС при
наличните в хипотезата му условия. От разпоредбата на чл.156, ал.4 АПК следва,
че и при оттегляне на административния акт, оспорващият има право на иск за
обезщетение за вреди. Аналогично, при прекратяване на ПАМ, оспорващият има
такова право, реализацията на което обаче зависи от отмяната на акта като
незаконосъобразен /което не може да бъде заместено от прекратяването на
мярката/. Изложеното обосновава правния интерес на оспорващия въпреки
прекратяването на мярката.”/.
В съдебната
практика е възприето, че административно-наказателната отговорност за виновно
неизпълнение на административноправни задължения е независима и самостоятелна
от административната принуда като вид държавна принуда. Дори при издадено и
отменено НП с влязло в сила съдебно решение, не би било
налице абсолютно основание за отмяна на ПАМ, доколкото съществува хипотеза на
процесуални нарушения при издаване на НП, без да се отрича осъществяването на
административно нарушение.
2.2. Според целите на принудителните
административни мерки по см. на чл.22 ЗАНН, следва, че ПАМ е необходимо да
бъдат прилагани своевременно при констатиране на допуснато нарушение.
Неизпълнението на това изискване прави прилагането на принудителната
административна мярка неефективно, което е самостоятелно основание за отмяна на
заповед за налагане на ПАМ. Посоченото съществено изискване е съобразено в
конкретния случай, предвид установяване на факти, квалифицирани за осъществено
нарушение на 12.06.2021г. и издаване на оспорената заповед на 18.06.20201г. ПАМ
е наложена по отношение на обекта, където е констатирано нарушението. При
нарушение по чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС, съдебната практика приема, че
налагането на ПАМ е с превантивна цел, свързана с предотвратяване извършването
на други нарушения от същия вид - предупредителна и превъзпитателна цел и наложената
принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН.
2.3. Нормата на чл.186 ЗДДС не разграничава вид на обектите /не се
преценяват признаци площ и местоположение/ и предлаганите стоки, както и
стойност на контролна покупка, когато е извършена - предпоставка за налагане на
ПАМ е неспазване на установения ред от обхвата на ал.1 т.1-5 ЗДДС. Нарушението
е установено посредством редовен способ – контролна покупка преди легитимация,
ведно с проверка на касовата наличност и наличност по ФУ, потвърждаващи
констатираните факти.
Принудителната административна мярка
се налага с оглед обективно извършване на нарушение - установяването на нарушението
е достатъчно условие за налагане на ПАМ, но във всички случаи мярката следва да
съответства на целите на закона. В тази вр. следва да бъде отбелязано, че
правилно е съобразено наличието на установената положителна касова разлика в
размер на 25,31лв. между : разчетена касова наличност към момента на проверката
от ФУ – 5,00лв., фактическа наличност на паричните средства съгласно приложен
Опис – 30,31лв., сума на паричните средства в началото на работния ден –
0,00лв., въведени пари в касата – 0,00лв., изведени пари от касата – 0,00лв.,
включваща нерегистрираната на ФУ сума за извършената контролна покупка. При
тези данни следва да бъде прието, че действително е налице неправомерно поведение
на ЕТ Д.К.-Н.К. и същото не е инцидентен случай, изолиран спрямо цялостното
търговско поведение. Това означава, че има практика в
търговския обект, която не цели спазване на данъчното законодателство, при
което преценката за срок на ПАМ е основана на обективни факти,
установени при проверката.
При определяне срок на мярката в
рамките на предвидените от закона до 30 дни, административният орган действа
при условията на оперативна самостоятелност. С арг. от чл. 169 АПК в този
случай законът не предоставя на съда правомощие за произнасяне вместо органа -
с изменение на административния акт и определяне на по-кратък срок на
наложената ПАМ. В хипотеза на определен срок в нарушение на чл. 169 АПК, съдът
следва да отмени акта изцяло /Решение № 14225 от 17.11.2020г. на ВАС по адм. д.
№ 7937/2020г., I о.; Решение № 9501 от 14.07.2020г. на ВАС по адм. д. №
2526/2020г., I о. и др./.
При определяне на срока на
запечатване на търговския обект административният орган е необходимо да се
ръководи от ясни критерии, които при съдебния контрол по реда на чл. 169 АПК да
могат да бъдат обсъдени. Според съдебната практика /Решение № 7955/2021г.,
Решение № 10184/2021г., ВАС и др./ - мотиви свързани с вид дейност,
местоположение и предлагани в обекта стоки, са достатъчно конкретизирани и
обосновани съобразно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС. В случая от значение за определяне на срока е както местоположението –
на главна улица в с.Бачково, което е една от най-посещаваните туристически
дестинации целогодишно; значителната големина на обекта – с обща площ от около 300
кв.м., 70 места на закрито и 80 места на открито с възможност за реализиране на
големи обороти; характер на дейността и вид на обекта – комплекс; предлагащ се
разнообразен асортимент от бързоликвидни стоки – храни и напитки с широк
диапазон на цените и значителна посещаемост на такъв вид обекти, така и
установената положителна касова разлика в размер на 25,31лв. Не
размерът на положителната касова разлика, а отсъствието на данни за
инцидентна проява /нарушение/ подкрепя обоснованост на определения срок на
действие на ПАМ. В тази вр. бе посочено, че размерът на разликата не е равен на
размер на стойността на контролната покупка, за която не е издаден ФКБ, което
означава, че е имало и друга покупка, за която не е издаден дължимия ФКБ.
Посочената причина ориентира към извод не за инцидентна проява, а за
неправомерно поведение, което правилно е обвързано с тежестта на нарушението -
със значение при определяне срока на действие на ПАМ /в тази насока Решение №
7568/2021г., ВАС/. Срокът произтича
от обективни критерии и в този смисъл съобразява чл. 6 АПК.
Различен би бил изводът при
установена положителна касова разлика единствено в размер на конкретната
контролна покупка или при отсъствие на разлика в касовата наличност /в тази
насока Решения №№ 13680/2020г., 14508/2020г., 14452/2020г., ВАС и др./, вкл. при своевременно отстраняване на нарушението.
Жалбата се приема
за неоснователна с присъждане на юрисконсултско възнаграждение / чл.78 ал.8 ГПК
- изм. ДВ, бр.8 от 24.01.2017г. с препратка към Закона за правната помощ
/чл.37/ вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ / в размер на
100 лв.
Мотивиран с
изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Отхвърля жалбата
на ЕТ Д.К.-Н.К., ***, представляван от управителя Н.С.К., против Заповед № ФК -
255 - 0003173 от 18.06.2021г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности”
– Пловдив в ЦУ на НАП.
Осъжда ЕТ Д.К.-Н.К.,
***, представляван от управителя Н.С.К., ЕИК *********, да заплати на ЦУ на НАП
- юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението може да
се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението
до страните за постановяването му.
Административен
съдия :