Решение по дело №84/2020 на Окръжен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 юли 2020 г. (в сила от 15 юли 2020 г.)
Съдия: Васил Александров Василев
Дело: 20201300500084
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 май 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ       51

гр. В** 15.07.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВОС, гражданско отделение, в закрито заседание

на петнадесети юли две  хиляди и двадесета година в състав:

 

Председател:В** В**

Членове:   1.Ан** П**

                  2.В** М**

                 

 

с участието на секретаря ..................... и в присъствието на прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията В** въззивно гражданско дело №84 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.435 и следващите от ГПК.

          Делото е образувано по жалба от И.Д.Н. *** в качеството му на длъжник по изпълнително дело №586/09г. на ЧСИ Т** против

постановлението-отказ на съдебния изпълнител да върне на длъжника сума в размер на 5600лв.Подържа се,че отказът на съдебния изпълнител е незаконосъобразен,поради това,че същият е наложил запор върху трудовото възнаграждение на жалбоподателя,а запорираните средства били обезщетение по чл.222,ал.3 от КТ.Според жалбоподателя работодателят не може да удържа никакви суми по наложен запор,поради това,че  към датата на изплащане на това обезщетение трудовото правоотношение е прекратено.Иска се обжалваното постановление-отказ да бъде отменено и да бъдат дадени указания на съдебния изпълнител да възстанови запорираната сума на жалбоподателя.

         В представените мотиви съдебният изпълнител подържа,че жалбата е неоснователна.Подържа се,че в обхвата на несеквестираемостта по чл.446 от КТ попада само дохода от труд и пенсия,които са  в размер на минималната работна заплата.Поради това,че нормата е императивна същата не може да бъде тълкувана разширително.

 

По допустимостта на жалбата

Жалбата е подадена против подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, в срок и от легитимирано да обжалва лице, поради което е допустима.           

По съществото на жалбата

 Съдът, като взе предвид подадената жалба, счита, че същата е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.  Изпълнително дело586/09г. на ЧСИ Т** е образувано  по молба от „ЕОС М**“ЕООД против длъжниците посочени в представения изпълнителен лист,между които е и жалбоподателя за събиране на посочените в листа суми.Със запорно съобщение от 14.02.14г. ЧСИ Т** е налижила запор върху трудовото възнаграждение на жалбоподателя от СОУ“Х** Б**“-с.А**.С уведомление от 26.11.19г. училището е уведомило ЧСИ,че считано от 18.11.19г. трудовото правоотношение с жалбоподателя е прекратено.Видно от обжалваното постановление по изпълнителното дело на 03.12.19г. по наложения запор е постъпила сумата 13 547,70лв. представляваща обезщетение по чл.222,ал.3 и чл.224,ал.1 от КТ. Жалбоподателят е подал молба за връщане на сумата 5 600лв. която представлява несеквестируем размер на изплатените му десет работни заплати при пенсиониране.С обжалваното постановление  съдебният изпълнител е отказал да върне посочената сума като е приел,че обезщетението е секвестируем доход.

При установената по-горе фактическа обстановка съдът счита,че обжалваното постановление е  правилно и законосъобразно,поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение. Съгласно чл.512,ал.1 от ГПК запорът върху трудово възнаграждение се отнася не само за възнаграждението, посочено в запорното съобщение, но и за всяко друго възнаграждение на длъжника, получено срещу същата или друга работа при същия работодател или същото учреждение. Предвид цитираната разпоредба за съдебният изпълнител липсва задължение за посочване в запорното съобщение на всички видове вземания,освен трудовото възнаграждение,които се дължат от работодателят във връзка с трудовото правоотношение.От друга страна в разпоредбата на чл.446,ал.1 от ГПК като несеквестируем доход са посочени само трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата,но не и върху обезщетения дължими във връзка с трудовото правоотношение на длъжника. Поради това законосъобразно съдебният изпълнител е отказал да върне част от запорираната сума.

С оглед на горното жалбата следва да бъде оставена без уважение.

          Водим от горното и на основание чл.437 ГПК, съдът

Р Е Ш И:

 

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на  И.Д.Н. *** в качеството му на длъжник по изпълнително дело №586/09г. на ЧСИ Т** против постановлението-отказ с изх.№191/12.01.20г. на съдебния изпълнител от да върне на длъжника сума в размер на 5600лв.

          На основание чл.437, ал.4 ГПК, решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                     

                    2.