Р Е Ш
Е Н И Е
София, 14.05.2024 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на двадесет
и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 8952/2019 г., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск от К.И.К., ЕГН **********,***, съд. адрес:***,
офис 13, адв. Р.М., против С.Л.И., ЕГН **********,***,
с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 79 ЗС за признаване за установено по отношение на ответницата, че К.И.К. е собственик на следните недвижими имоти:: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
/парцел/ с идентификатор 68134.4331.4810 по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-74/20.10.2009 г. на ИД на АГКК, с
административен адрес на поземления имот: София, район Овча купел, кв. Горна
баня, ул. ********с площ по скица № 15-171243-21.03.2018 г. 764 кв. м., а
по титул за собственост /нотариален акт/ 787 кв.м., с номер по предходен план
/съгл. Скица № 15-1 71243-21.03.2018 г./ № 10, квартал № 48, парцел № XIII, при съседи: 68134.4331.2529, 68134.4331.4807,
68134.4331.2530, 68134.4331.4806; АПАРТАМЕНТ,
разположен на целия първи етаж на
жилищна сграда - югозападен близнак, находяща се в гр. София, район Овча купел,
кв. Горна баня, ул. „********състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни
помещения със застроена площ 126 кв.м., заедно с прилежащите към апартамента ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ, находящо се зад гараж
с площ 19 кв. м. и ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ,
находящо се на трети етаж с площ около 15 кв.м.; и ГАРАЖ, находящ се в югозападната част на сградата с площ 31
кв.м., който имот той е придобил по
давност..
Ищецът претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът и ответницата
са наследници на И.Д.К., б.ж. на София, поч. на
26.09.2007 г. и наВ.М.К., б.ж. на София, поч. на 05.12.2018 г., които са майка и баща на ищеца К. и
дядо и баба на ответницата И.. Общите им наследодатели, както и синът имЛ.И.К. закупили с нот. акт №
16, т. XVII д. № 2872/1971 г. незавършена жилищна сграда – близнак, както и
гаражи на степен на завършеност първа плоча заедно с дворното място, което е с
площ 787 кв.м., представляващо парцел XI, имот пл. № 10 от кв. 48 по плана на
София, м. Горна баня.
С нот. акт за дарение № 3 т.
XXIV д. № 3825/1977 г.Л.И.К. дарява на майка си и баща сиВ.М.К.
и И.Д.К. първия гараж, находящ се в югозападната част на сградата със застроена
площ 31 кв.м. заедно с избеното помещение над гаража с площ 19 кв. м., находящи
се в гр. София, кв. Горна баня, ул. „********както и заедно с 2/100 ид.ч. от общите части на сградата и 2/100 ид.ч. от дворното място, цялото от 787 кв.м.
Ищецът твърди, че впоследствие недовършената жилищна
сграда и гаражите, заедно с избените помещения, били довършени окончателно с
негови лични парични средства и труд, като през годините ги използвал само и
единствено той заедно със семейство си.
В апартамента, находящ се на целия първи етаж на
жилищната сграда - десен близнак, в гр. София, район „Овча купел“, кв. Горна
баня, ул. „********състоящ се от две стаи , хол, кухня и сервизни помещения със
застроена площ 126 кв. м., живеели ищецът и неговото семейство, като те се
грижели и за баща му И.Д.К.. Майка муВ.М.К. живеела
на втория етаж.
Ищецът твърди, че брат муЛ.И.К.
приживе не се интересувал от процесиите имоти. Той не желаел нито да плаща
дължимите данъци, нито да се грижи заедно с ищеца за поддръжката им. Ето защо
още през 2007 г. ищецът му заявил пред свидетели, че няма да го допуска в
имота, че ще смени ключалките и занапред имотите ще владее и ползва само той и
повече няма да го допуска до тях. Според отразеното по – нататък в исковата
молба, той винаги се е намирал във фактическо владение на имота – от смъртта на
баща си и майка си и до момента на завеждане на делото, като това владение е
било самостоятелно. Винаги е считал имотите за свои и е манифестирал
собственическото си отношение към тях – т.нар. „анимус“
на владелеца, пред всички. За това счита, че от края на 2008 г. е започнала да
тече придобивната давност в негова полза.
В тази връзка ищецът моли
съда да признае за установено по отношение на ответницата, че именно той е
собственик на описания по – горе недвижим имот, който е придобил чрез десетгодишно
недобросъвестно владение.
Моли да му бъдат присъдени направените разноски и
адвокатски хонорар.
Представил е писмени доказателства. Ангажирала е гласни
такива.
В хода по същество моли съда да уважи изцяло предявения
иск, като й присъди разноски по списък.
Ответницата С.Л.И. оспорва иска както
неоснователен. Претендира разноски.
На първо място заявява, че веднага след закупуването на
имота, баща й е организирал дострояването на сградата, както и че той е
собственик на 1/2 ид. ч. от първия етаж, гараж и
избено помещение, както и ид. ч. от общите части на
сградата и земята. С представения нот. акт № 77 от
1977 г. баща йЛ.К. е дарил на баща си и на майка си „първия гараж в югозападната част на
сградата ... застроен на 31 кв.м., заедно с избеното помещение зад гаража на 19
кв.м.,.. при съседи….. и, следователно,Л.К., не е прехвърлил собствената си 1/2
ид. ч. от първия жилищен етаж. Ответницата заявява,
че баща й е завършил лично, със свои сили и средства строежа на този първи
етаж, както и на цялата къща. Впоследствие той се преместил да живее в друг
квартал, но не спрял да полага грижи за имота си до смъртта си.
Показателно за това как е възприемал своята собствеността
са подадените от него имотни данъчни декларации, с които е декларирал първия
етаж. Що се отнася до чичо й /ищецът по делото/, той е декларирал като собствен
втория етаж, т.е. дори не е декларирал наследените от него части от първия етаж
– обстоятелство, което само по себе си показва липсата на ясно изразено,
заявено намерение да го свои.
След смъртта на баща й през 2016 г. ответницата
декларирала имота на нейно име и говорила с чичо си в началото на 2017 г. за
бъдещето на общата им собственост. Поискала от него да й даде ключове за имота,
тъй като били сменени. Ищецът отказал, поради това през м. март 2018 г.
ответницата му изпратила нотариална покана, с която го канела да й даде ключове
за имота, за да може да ползва собствеността си. Той не се явил пред нотариуса и
това наложило през м. май 2018 г. да му изпрати нова покана за плащане на наем.
Ответницата заявява, че от 20 години живее в Италия,
където се лекува, тъй като от 2008 г. страда от Болестта на Девик,
има оптичен неоромелит, пенсионер е по болест, и
продължаващото в Италия лечение я възпрепятствало активно да се грижи за
собствеността си.
По същество моли съда да отхвърли изцяло предявения иск,
като неоснователен, като й присъди сторените разноски. Възразява срещу размера
на адвокатския хонорар на адвоката – повереник на ищцовата
страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не се
спори, а и това се установява от представените от ищеца писмени доказателства,
че И.Д.К., б.ж. на София, поч. на 26.09.2007 г. и наВ.М.К.,
б.ж. на София, поч. на 05.12.2008 г., и синът имЛ.И.К., б.ж. на София, поч. на
04.12.2016 г., закупили с нот. акт № 16, т. XVII д. № 2872/1971 г. закупили незавършена
жилищна сграда – близнак, както и гаражи на степен на завършеност първа плоча
заедно с дворното място, което е с площ 787 кв.м., представляващо парцел XI,
имот пл. № 10 от кв. 48 по плана на София, м. Горна баня.
Не се спори също,
че с нот. акт за дарение № 3 т. XXIV д. № 3825/1977 г. от
09.11.1977 г. на нотариусЕ.Б., I - ви нотариус при СРС,Л.И.К.
дарява на майка си и баща сиВ.М.К. и И.Д.К. първия
гараж, находящ се в югозападната част на сградата със застроена площ 31 кв.м.
заедно с избеното помещение над гаража с площ 19 кв. м., находящи се в гр.
София, кв. Горна баня, ул. „********както и заедно с 2/100 ид.ч.
от общите части на сградата и 2/100 ид.ч. от дворното
място, цялото от 787 кв.м.
Не се спори и, че в апартамента, находящ се на този първи
етаж на жилищната сграда, състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни
помещения със застроена площ 126 кв. м., са живеели ищецът К.И.К. и неговото
семейство, както и баща му И.Д.К.. Майка муВ.М.К.
живеела на втория етаж.
От приетите и неоспорени писмени доказателства се
установява, че И.Д.К. иВ.М.К., са майка и баща на двама
братя - ищеца К.К. и неговия братЛ.К..
Ответницата С.И. е дъщеря на починалия братЛ.К..
По искане на страните съдът допусна и разпита трима
свидетели – един, посочен от ищеца и двама,
посочени от ответницата.
Свидетелката Д.П.К.е съпруга на ищеца. В показанията
си тя заяви, че двамата са женени от 1979 г. и оттогава непрекъснато живеят в
имота, включително и към настоящия момент. Имотът се намира в Горна баня и се
състои от два гаража, две мазета, първи, втори етажи, таван и малко дворно
място. В къщата са живеели ищцовите майка и баща,
свидетелката, ищецът и техният син. Живеели на първия етаж, втория не го
ремонтирали, защото нямали средства, и той стоял свободен. Братът на съпруга й
се казвалЛ.К., той починал през 2016 г. Никога не е живял в тази къща, защото бил в
лоши отношения с родителите им, идвал в къщата и работел, като от 2006 г. ползвал
единия гараж – до 2010 г. като сервиз, за ремонт на коли. През 2004 г. – 2005
г. родителите на двамата братя направили козметичен ремонт на втория етаж и
отишли да живеят там. Те двамата починали през 2007 г. и 2008 г. и оттогава
никой не е живял там. БратътЛ.К. имал достъп до
имота, защото знаел къде ищецът и съпругата му оставят ключовете и никой не му
е пречел – идвал, отварял гаража, целият имот бил пълен с железа, никой не му
пречел да ходи из цялата къща, имал ключ от всичките етажи, а и вътре нищо не
се заключвало. Искал да му освободят етажа, но се оказало, че нейният съпруг
владее повече от него. Не желаел да заплаща данъци за имота. Не е оставал да
спи в къщата, не е извършвал ремонти в нея. Свидетелката участва с проект по
Програмата Малък бизнес и в момента на втория етаж са шевните й машини. Според
нея двамата братя са наследници на първия етаж, а вторият е собственост на
съпруга й, като приписан от родителите им. След смъртта наЛ.К.
неговата дъщеря – ответницата имала претенции към първия етаж, който е
съсобствен, но ищецът и свидетелката й отговорили, че няма как целият имот да е
неин.
Свидетелят М.П.Р.е братовчед на ответницата и племенник
на баща йЛ.К.. Познава имота, той се намира в Горна баня и заяви,
че в него живеят К.К., братът на Л., и съпругата му.
Преди това в имота са живеели родителите на двамата братя, а след смъртта на
баща сиЛ.К. пребивавал там, поне един път месечно.
Бил автотенекеджия и, доколкото здравословното му
състояние позволявало, като пенсионер по болест, бил преместил работилницата си
там. Свидетелят се занимавал с авточасти иЛ.му е
поддържал коли. Работел, когато имал клиенти, с годините това станало по –
рядко, за последно го е ползвал през 2014 г., а когато работел по – активно
през 2012 г. – 2013 г. той си и живеел там. Имотът е на два етажа, има таванско
помещение и два гаража. Свидетелят е влизал на втория етаж за последно през
2012 г. и, според него, обзавеждане имало само в кухнята, другите стаи били
подготвени за ремонт. Не знае такъв да е правен.
По – нататък свидетелят заяви,
че, след като баща му починал,Л.се грижел за майка си, която починала една година
след това. Тя живеела на втория етаж, аЛ.все бил при
нея. Самият той живеел на ул. Щросмайер, там имал
апартамент. Другият брат – К.живеел на първия етаж, свидетелят не е чувал за
някакви проблеми между братята. За първи път чул за това когато, след смъртта
на Л., дъщеря му се опитала да влезе в имота и не я допуснали, а през 2017 г.
сменили ключалката. Р.знае, че ответницата живее в Италия, има агресивна форма
на МС и там е на лечение, в най – добрия случай може да идва в имота веднъж
годишно.
Свидетелят С.Й.М.бе разпитан по искане на ответната
страна.
Той заяви, че познава починалияЛ.К. от 70-та година,
тъй като двамата са били заедно в казармата. Знае, че тогава започнал строежът
на къщата в Горна баня – баща му я правел заЛ.и брат
му. Строежът продължил поне пет – шест години, катоЛ.участвал
в него. Тъй като бил заварчик, той правил цялата парна инсталация на къщата,
отделно портите, гаражите, каналите. Брат му К. също е работил на къщата. Свидетелят каза, че
къщата има три етажа – първият за Л., вторият – за К. и третият – за баща им. Преди да почине Л.М.поне веднъж месечно е ходел
в имота, помагал на Л., който живеел на ул. Щросмайер,
близо до Захарна фабрика и всяка сутрин с влака отивал на Горна баня в къщата и
там работел в сервиза. В къщата живеел брат му К.. М. каза още, че К. се
настанил на етажа на брат си, на втория живеели баща им и майка им, а третият
бил необитаем. Когато Л. имал повече работа, оставал да спи в къщата на етажа
на родителите, никой не му е пречил за това. Споделял с него, че брат му не го
пуска в собствения му етаж. Никой не му е пречил също да работи в къщата. След
като починали двамата родители Л. му споделил, че К. е „заграбил каквото е
можал“. Дъщерята на Л., според свидетеля, се казва С. или С., тя не е живяла
при баба си и дядо си. В момента знае, че не е добре със здравето.
Други доказателства, релевантни
към правния спор, по делото не са представени.
При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно чл.124, ал.1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес
от това.
В настоящото производство е предявен установителен иск за
собственост, с който ищецът цели да се докаже, че той е собственик на процесния
недвижим имот, тъй като е придобил същия по давност.
Според нормата на
чл. 79 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Следователно за
придобиването на недвижим имот по давност в общата хипотеза на недобросъвестно
владение е необходимо упражняване на владение върху него в период от десет
години. Владението от своя страна изисква кумулативно наличие на двата му
елемента. Обективният елемент – упражняване на фактическата власт върху вещта,
включва в себе си извършване на фактически действия, които недвусмислено
манифестират власт върху имота, която по съдържание е като властта на
собственика. Субективният елемент на владението – намерението за своене е
психическо състояние, за което законодателят в чл. 69 ЗС е въвел законово
оборима презумпция, според която се предполага, че владелецът държи вещта като
своя, освен ако не се установи, че я дължи за другиго. Намерението се изразява
външно чрез различни действия, които фактически запълват съдържанието на
правомощието на собственика. Заедно с това, когато, след възникване на
съсобственост, някой съсобственик ползва съсобствената вещ, той е владелец на
своята част и държател на идеалната част на другите съсобственици. За да
придобие частите на останалите съсобственици е необходимо да демонстрира, че е
отблъснал намерението на другите съсобственици и е започнал да свои техните
части за себе си. Превръщането на държането във владение не изисква някакъв
специален акт /макар, че може да съществува и такъв/.
Фактическото
разделяне на съсобствените имоти, при което всеки от съсобствениците установи
самостоятелна власт върху конкретен имот, живее постоянно в него със
семейството си със знанието и без възражение на останалите и при липса на
спорове относно начина на фактическо разпределение, ползването и стопанисване
на имотите, без наличие на претенции от страна на съсобственик за упражняване
на права по чл. 30, ал.3 или чл. 31, ал.2 ЗС, са действия, които преценени
комплексно демонстрират промяна на намерението за своене и установяване на
владение за себе си.
Съществено е
действията на своене, покриващи съдържанието на правото на собственост да са
изявени пред съсобствениците по начин, че те да могат да разберат, че имотът се
свои изцяло от този, който упражнява и фактическа власт върху него.
От доказателствата,
събрани в хода на делото, не се доказа по недвусмислен начин ищецът да е владял
процесните имоти непрекъснато и необезпокоявано за период от десет
години. За доказване на твърденията на ищеца и възраженията на ответницата
съдът изслуша трима свидетели – един, посочен от ищцовата
и двама – от ответната страна. Показанията и на тримата свидетели се припокриват досежно един факт – че
починалият брат на ищеца и баща на ответницата имал достъп до имота, че идвал,
отварял гаража, в който осъществявал ремонти на автомобили, че понякога, след
като приключел с работата, оставал да спи в имота и, въпреки че не живеел в
къщата, знаел къде се намира ключът, отварял си и никой не му пречел да ходи из
цялата къща. И тримата свидетели заявиха, чеЛ.К.,
след смъртта на родителите си, не е бил допуснат да ползва етажа, който
претендирал, защото той бил завзет от брат му – ищеца К.К.,
че и неговата дъщеря не е била допусната в същия след смъртта на баща с5и.
Свидетелите, посочени от ответницата – Р.и М.,
заявиха, че и след смъртта на двамата родители през 2007 г. и 2008 г., бащата
на ответницатаЛ.К. е пребивавал в имота, като за
последно е ползвал сервиза в гаража през 2014 г., когато вече бил сериозно
болен. Според техните показания,Л.К. им споделил, че брат му К.К. се е настанил на неговия етаж. След смъртта на Л.,
неговата дъщеря не била допусната в имота – обстоятелство, което бе установено
и от свидетелката К. – съпруга на ищеца.
Съдът кредитира тези показания на двамата
свидетели на ответницата, тъй като те имат преки впечатления в имота, техните
показания са конкретни и категорични. Що се касае до показанията на ищцовата свидетелка, следва да се подчертае, че те на
практика кореспондират с показанията на ответниковите
свидетели, поради което не могат да обусловят извода, че ищецът е владял
процесния имот необезпокоявано за период от 10 г., което да е довело до
придобиване от негова страна на имота по давност.
С оглед изложеното съдът намира, че в хода на
делото ищецът не успя да докаже, че е владял
имота, предмет на иска му десет
години необезпокоявано и непрекъснато.
В този смисъл недоказани останаха твърденията в
исковата молба, че ищецът необезпокоявано е владял процесния имот след смъртта
на родителите И.И.К.и, след смъртта на майка им – на 05.12.2008 г. е придобил
имота по давност, като недобросъвестен владелец в продължение на десет години.
А плащането на данъци за даден имот само по себе си не е достатъчно
доказателство, което да обоснове извод за непрекъснато и необезпокоявано
владение за десетгодишен период.
По изложените съображения съдът намира, че предявената
претенция е неоснователна и недоказана и, като такава, следва да бъде отхвърлена,
като, пред вид изхода на делото, на ответницата бъдат присъдени разноски -
адвокатски хонорар в размер 1 400 лв.
Съдът не уважава възражението на ищцовата
страна досежно размера на адвокатското възнаграждение на повереника на
ответницата, пред вид факта, че същото е съобразено с правнорегламентирания
минимум за дела от такъв характер
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.И.К., ЕГН **********,***, иск против С.Л.И., ЕГН **********,***, с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 79 ЗС за признаване за установено по отношение на С.Л.И.,
че К.И.К. е собственик на следните
недвижими имоти:: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /парцел/ с идентификатор
68134.4331.4810 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-74/20.10.2009 г. на ИД на
АГКК, с административен адрес на
поземления имот: София, район Овча купел, кв. Горна баня, ул. ********с
площ по скица № 15-171243-21.03.2018 г. 764 кв. м., а по титул за собственост
/нотариален акт/ 787 кв.м., с номер по предходен план /съгл. Скица № 15-1
71243-21.03.2018 г./ № 10, квартал № 48, парцел № XIII, при съседи: 68134.4331.2529, 68134.4331.4807,
68134.4331.2530, 68134.4331.4806; АПАРТАМЕНТ,
разположен на целия първи етаж на
жилищна сграда - югозападен близнак, находяща се в гр. София, район Овча купел,
кв. Горна баня, ул. „********състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни
помещения със застроена площ 126 кв.м., заедно с прилежащите към апартамента ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ, находящо се зад гараж
с площ 19 кв. м. и ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ,
находящо се на трети етаж с площ около 15 кв.м.; и ГАРАЖ, находящ се в югозападната част на сградата с площ 31
кв.м., който имот той е придобил по
давност., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА К.И.К. да заплати на С.Л.И. разноски - адвокатски хонорар от 1 400 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред САС в 14-дневен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: