Р Е Ш Е Н И Е №51
Силистра, 18.03.2020г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
Силистренският окръжен съд, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИНКА СТОЕВА
при
секретаря Мирена Стефанова, като разгледа
докладваното от съдия Стоева гр. д.
№ 267 по описа за
2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът К.В.И. твърди, че на
1.06.05г. е сключил с ответника Я.Ц.А. договор за заем, по силата на който е предоставил
на последния заемна сума в размер на 23 500 лв. от общо уговорената сума по
договора в размер на 35 000 лв., като съгл. чл. 3 от договора страните са се
споразумели заемателят да заплати договорна лихва върху главницата в размер на
8 % годишно. Твърди, че в изпълнение на задължението си по договора, на
13.12.05г. И. е наредил от банковата си сметка в „Банка ДСК“ ЕАД по банкова
сметка *** – 16 500 лв., а на гишето на касата в „Банка ДСК“ му е предал в брой остатъка от 7 000 лв. от
общия размер на заетата сума до 23 500 лв. Твърди, че така предоставените
средства на заемателя са от получен от заемодателя банков кредит от „Банка ДСК“
в размер на 25 000 лв. по договор за потребителски заем, като в деня на
усвояване на кредита И. е оставил за себе си само сумата от 1 500 лв. Твърди
също, че на 10.10.18г. ответникът е получил отправената му нотариална покана за
връщане в петдневен срок на заетата сума, както и уговорената в чл. 3 от
договора лихва, но и до настоящия момент същият не е престирал плащане нито по
главницата, нито по лихвата.
Моли да бъде осъден Я.Ц.А. да му
заплати сумата от 23 500 лева, представляваща дължима главница на заемна сума
по договор за заем от 01.06.2005г., сумата от 5 728.77 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 05.12.2015г. до 05.12.2018г. по чл. 3 от договора
за заем в размер на 8 % годишно върху главницата от 23 500 лева, както
мораторна лихва върху исковите суми в размер на 414,08 лева - 332,92 лв. върху
главницата на заемната сума от 23 500 лева и 81,16 лева върху главницата на
договорната лихва от 5 728.77 лв., определена за периода от 16.10.2018 г. до подаването на исковата молба -
05.12.2018г., ведно със законната лихва върху главниците на претендираната заемна
сума и договорна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
/10.12.18г./ до окончателното заплащане на задължението. Претендира
присъждане на деловодни разноски.
Ответната страна Я.Ц.А. счита, че
исковете са неоснователни и като такива моли да бъдат отхвърлени. Твърди,
че не е подписвал процесния договор за заем и оспорва неговата автентичност. Не
оспорва, че И. му е превел сумата от 16 500 лв., но твърди, че тя е била
предадена на друго основание. Оспорва твърдението на ищеца, че му е предоставил
в брой 7 000 лв. Претендира
присъждане на деловодни разноски.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, доводите и становищата на страните, намира за
установено следното:
По делото е представен договор за заем от 01.06.2005г., сключен между К.В.И.
– заемодател и Я.Ц.А. – заемател /стр.6/, по силата на който заемодателят се
задължава да предаде на заемателя в срок от три работни дни сумата от
35 000 лв., като съгл. чл. 3 от договора страните са се споразумели
заемателят да заплати договорна лихва върху главницата в размер на 8 % годишно,
която се начислява върху остатъка от дължимата сума ежегодно. Изрично е
отбелязано в договора, че влиза в сила от „12.2005г.“, т.е. през м. декември
2005г. В с.з. на 15.04.19г. ищецът уточнява, че е записано така, защото
предаването на сумата е било свързано с момента на отпускане на кредита му от
„Банка ДСК“ ЕАД, а точният размер на предадената в заем сума пък е зависел от
размера на одобрения от банката кредит.
Ищецът твърди, че уговорката с ответника е била К. да вземе банков кредит
и да предостави средствата от него на Я. в изпълнение на сключения между тях
договор за заем, като съответно ще погасява вноските по банковия кредит с
върнатата му заета сума от Я.А..
Видно от представения на стр. 7 от делото банков документ от 13.12.05г.,
банковата сметка на ищеца в „Банка ДСК“ ЕАД е заверена със сумата от
25 000 лв. – усвоен банков кредит.
От находящото се на стр. 8 платежно нареждане се установява, че в същия ден К.И.
е превел от същата банкова сметка *** Я.А. сумата от 16 500 лв. и изтеглил
на каса 7 000 лв. /операционна бележка на стр. 89/. Ответникът не оспорва
тези факти, но оспорва сума от 16 500 лв. да му е преведена в изпълнение
на сключен между страните договор за заем от 1.06.05г., като твърди че не е
подписвал такъв договор за заем и оспорва неговата автентичност. Оспорва също
твърдението на ищеца, че в същия ден му е дал на ръка изтеглените на каса 7 000
лв.
Твърди, че е получил от ищеца И. сумата от 16 500 лв. като
обезщетение за ползване от последния на собствения му апартамент през периода от 2001г. до 2011г., находящ се в гр.
Варна, на ул. Бели лилии 24в, ап.10.
Предвид оспорената от Я.А. автентичност на процесния договор за заем от
1.06.05г., по делото е назначена
съдебно-графологична
експертиза, която след като се запознае с оригинала на договора за заем от
1.06.05г., да даде отговор на въпроса: подписан ли е този договор за „заемател“
от Я.А.? От приетото в с.з. на 15.04.19г. и неоспорено от страните заключение
на вещото лице по тази експертиза се
установява, че за „заемател“ договорът за заем от 1.06.05г. е подписан от Я.А..
Във връзка с твърдението на ответника, че е получил от ищеца И. сумата от
16 500 лв. като обезщетение за ползване от последния на собствения му
апартамент, находящ се в гр. Варна, на ул. Бели лилии 24в, ап.10, ищецът не
оспорва, че в периода 2001г. - 2010г. е
живял в този апартамент на Я.А., но твърди, че между страните е нямало уговорка
за плащане на наем или друго обезщетение за ползването на имота. Уговорката е
била К. да заплаща само режийните разноски за апартамента и тъй като същият е
бил на степен на завършеност по БДС - без всякакви довършителни работи, голи
стени и таван, К. е следвало с личен труд и помощ да участва в довършителните
му работи. В подкрепа на
това си твърдение
И.
ангажира свидетелските показания на Юлиян Ангелов, от които се установява
наличието на тази уговорка между страните. Това се установява и от
представените доказателства за платени консумативи за апартамента от страна на
ищеца.
С писмо изх. № 12790-1/29.03.19г. /стр. 91/ НАП е предоставила на И., а
той съответно като доказателства по делото, заверени копия от от договор за
заем от 1.06.05г. /стр.92/ и обяснение, дадено от Я.Ц.А. в хода на данъчна
ревизия, образувана със заповед за възлагане № 900127/19.01.09г. на ТД на НАП –
Варна, във връзка с отправени му искания
от НАП за предоставяне на документи и обяснения.
Видно от приложеното обяснение на А. /стр.93/, същото не касае процесния
договор за заем, но безспорно този договор е представен от от него пред
данъчните органи, като съществуващ такъв между страните.
Съдът, съобразявайки този факт, както и заключението по назначената
графологична експертиза, стига до извода, че между Красимер И. и Я.А. е
съществувала валидна облигационна връзка, обективирана в процесния договор.
Договорът за заем за потребление е реален договор, който се счита
сключен, когато въз основа на постигнато между страните съгласие заемодателят
предаде, а заемополучателят получи в заем парична сума или заместими вещи, на
които става собственик, като заемателят се задължава да върне заетата сума или
вещи от същия вид количество и качество. За да съществува заемно
правоотношение, освен съглашение между страните, е необходимо да се извърши и
реално предаване на парите, като съществен елемент от фактическия състав на
сделката. При наличния спор относно дължимостта на сумата в тежест на ищеца е да установи, че е предал
на ответника твърдяната сума от 23 500 лв., която е част от общо
уговорената заемна сума по договора от 35 000 лв., а ответникът следва да
установи фактите, на които основава своите възражения, т. е. че паричните
средства са дадени на друго основание.
Ищецът доказва реално предаване на сумата от 16 500 лв. с
представеното
платежно
нареждане /стр. 8/, от което е видно че на 13.12.05г. е превел по банковата
сметка на Я.А. сумата от 16 500 лв.
Липсват обаче доказателства за предаване на ответника на сумата от
7 000 лв., която К.И. е изтеглил на каса. При липсата на доказателства за
банков превод или друг писмен документ за получаване на тази сума в брой от
ответника, не може да се приеме, че е налице удостоверяване получаването на
сумата от 7 000 лв. от А. в изпълнение на договора за заем. Следователно
съдът приема, че ищецът е предал на ответника сумата от 16 500 лв., която е част от общо уговорената заемна сума
по процесния договор за заем и последният дължи връщане на тази сума по
заемното правоотношение.
За установяване на възражението си, че паричните средства са дадени от
ищеца на друго основание, а именно като обезщетение за ползване от И. през
периода от 2001г. до 2011г. на
апартамента на А., находящ се в гр. Варна, на ул. Бели лилии 24в, ап.10,
ответникът не ангажира доказателства по делото.
От така изяснените фактически обстоятелства се налага правният извод, че
е налице сключен между страните договор за заем, по силата на който на
13.12.05г. заемодателят е предал в собственост на заемателя сумата от
16 500 лв., която е част от уговорената сума от 35 000 лв., като
последният се е задължил да върне заетата без да е посочен срок за това.
Дадената в заем сума не е върната от заемателя след отправена му покана
от заемодателя, поради което съдът приема, че той е неизправен длъжник по см.
на чл. 79, ал.1 ЗЗД и за заемодателя възниква алтернативната възможност да иска
връщането на заетите вещи с обезщетение за забава или обезщетение за
неизпълнение. И тъй като в случая заемодателят претендира връщане на заетата
сума, съдът следва да уважи основния иск като осъди ответника да заплати на
ищеца претендираната сума до размера на 16 500 лв., а за горницата над
тази сума до претендирания размер от 23 500 лв. искът следва да се
отхвърли.
Ищецът претендира заплащане на сумата от 5 728.77 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 05.12.2015г. до 05.12.2018г. по чл. 3 от договора
за заем в размер на 8 % годишно върху главницата от 23 500 лева.
Видно от разпоредбата на чл. 3 от договора, страните са се уговорили
заемателят да дължи на заемодателя лихва в размер на 8% на година върху
остатъка от дължимата сума ежегодно. След като на 13.12.05г. заемодателят е
предал в собственост на заемателя сумата от 16 500 лв., като липсват
доказателства за предаване и на другата част от уговорената сума, то върху тази
сума му се дължи лихва в размер на 8 % годишно до 10.12.18г. /датата на
подаване на исковата молба/. Претендирана лихва в случая е три години назад -
от 05.12.2015г. до 05.12.2018г. За една година 8%-ната лихва върху главницата
от 16 500 лв. възлиза на 1 320 лв., а за три години нейният размер е
3 960 лв. /1 320 лв. х 3/. Следователно този аксесорен иск следва да се
уважи до размера на 3 960 лв., като за горницата до претендирания размер
от 5 728,77 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
По аксесорната претенция за заплащане на сумата от 332,92 лв. - мораторна
лихва върху сумата от 23 500 лв. за периода от 16.10.2018 г. до подаването на исковата молба -
05.12.2018г.:
Съгласно чл. 240, ал.3 ЗЗД, ако не е уговорено друго, както е в случая,
заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от
поканата. Видно от получената на 10.10.18г. нотариална покана от А. /стр.12/,
той е поканен в петдневен срок от получаването на поканата да върне заетата
сума /стр.10/. Следователно от 16.10.18г. ответникът е изпаднал в забава и за
периода от 16.10.2018г. до 05.12.2018г. той дължи мораторна лихва върху
главницата от 16 500 лв. Видно от т.2 от заключението на ВЛ по назначената ССЕ,
лихвеният процент за претендирания период е 1,416667. Следователно мораторната
лихва върху главницата от 16 500 лв. за претендирания период възлиза на
233,75 лв. /16 500 лв. х 1,416667 %/ и за тази сума следва да се уважи, като за
горницата до претендирания размер от 332,92 лв. следва да се отхвърли, като
неоснователна.
По аксесорната претенция за заплащане на сумата от 81,16 лв. - мораторна
лихва за периода от 16.10.2018 г. до
подаването на исковата молба - 05.12.2018г. върху сумата от 5 728,77 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.12.2015г. до 05.12.2018г.
по чл. 3 от договора за заем в размер на 8 % годишно върху главницата от 23 500
лева:
Неплащането в срок на вноската по чл. 3 от договора, представлява
неизпълнение на парично задължение по смисъла на чл. 86, ал. 1 ЗЗД и обосновава
ангажиране отговорността на заемателя за заплащане на обезщетение за забава по
реда на чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва.
Видно от получената на 10.10.18г. нотариална покана от А. /стр.12/, той е
поканен в петдневен срок от получаването на поканата да върне както заетата
сума, така и дължимата уговорена лихва до момента.
Както бе посочено по-горе, съгласно чл. 3 от договора договорната лихва
за периода от 05.12.2015г. до 05.12.2018г. в размер на 8 % годишно се дължи
върху главница от 16 500 лв. /а не в размер на 23 500 лева/ и възлиза на
3 960 лв., а не както е претендирано в исковата молба – на
5 728,77лв. Следователно аксесорната претенция за заплащане на мораторна лихва
върху сумата от 5 728,77 лв. за
периода от 16.10.2018 г. до подаването
на исковата молба - 05.12.2018г. е основателна до размера на 56,10 лв. /3 960
лв. х 1,416667%/ и до този размер следва да се уважи настоящата аксесорна
претенция, като за горницата до претендирания размер от 81,16 лв. следва да се
отхвърли, като неоснователна.
Предвид уважаване на основния иск до размера на 16 500 лв., на
уважаване подлежи и аксесорният такъв за заплащане на законната лихва за забава
върху главницата от 16 500 лв., считано от датата на подаване на исковата
молба – 5.12.18г. до окончателното заплащане на задължението, като за горницата
над тази главница до претендираната такава от 23 500 лв. аксесорният иск за
заплащане на законната лихва следва да се отхвърли.
Съгласно чл. 77 ГПК, ако страната остане задължена за разноски, съдът
постановява определение за принудителното им събиране. В случая ищцовата страна
е останала задължена за разноски. Тя е заплатила ДТ по предявените искове в
размер на 1 183, 77 лв., а дължимата такава възлиза в размер на
1 269, 15лв. - 940 лв. по основния иск с главница 23 500 лв. /4% от
23 500 лв.= 940 лв./, 229, 15 лв. по иска за присъждане на сумата от
5 728,77 лв. /4% от 5728,77 лв. = 229,15 лв./, 50 лв. по иска за
присъждане на мораторна лихва в размер на 332,92 лв. съгл. чл.2 от Тарифата за
ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК и 50 лв. по иска за присъждане на
мораторна лихва в размер на 81,16 лв. съгл. чл. 2 от същата Тарифа.
Следователно ищецът следва да бъде осъден за доплати в полза на СОС ДТ в размер
на 85,38 лв.
Видно от разпореждането на съда от 5.04.19г. /стр. 68 от делото/,
ответникът е задължен да довнесе депозит в размер на 60 лв. за ВЛ по
назначената графологична експертиза, като на 15.04.19г. е получил съобщение за
това /стр.117/, но до настоящия момент не е внесъл такъв. Ето защо следва да
бъде осъден да заплати тази сума.
Предвид изхода на процеса, на ищеца се дължат разноски в размер на
1 431,49 лв., а на ответника – 787,50 лв. След направена компенсация между
дължимите разноски на страните ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 643,99 лв. – разноски по делото.
Предявени са искове общо за 29 642,85 лв., като са уважени до размера на
20 749,85 лв., а отхвърлени до размера на 8 978,37 лв.
Ищецът е направил разноски в размер на 3 354,15 лв., от които 1269,15 лв. - дължима ДТ по предявените
искове, 40 лв. - ДТ по искането за допускане на обезпечение, 200 лв. - депозит
за ВЛ, 15 лв. - за 3 броя съдебни удостоверения и 1 830 лв. - заплатен
адвокатски хонорар. Същият обаче претендира присъждане на разноски до размера
на 2 045 лв. съгл. представения списък на стр. 209.
Ответникът е направил разноски в размер на 2 600 лв. – 2 400
лв. за заплатен адвокатски хонорар и 200лв. за депозит за ВЛ.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Я.Ц.А. ***, с ЕГН **********,
да заплати на К.В.И. ***, с ЕГН **********, сумата от 16 500 /шестнадесет
хиляди и петстотин лева/ лв., представляваща дължима главница на заемна сума по
сключен между страните договор за заем от 01.06.2005г, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 5.12.18г. до окончателното заплащане на
задължението, като отхвърля иска до пълния претендиран размер от 23 500
/двадесет и три хиляди и петстотин лева/ лв., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 5.12.18г. до окончателното заплащане на задължението,
като неоснователен.
ОСЪЖДА Я.Ц.А. ***, с ЕГН **********,
да заплати на К.В.И. ***, с ЕГН **********, сумата от 3 960 /три хиляди
деветстотин и шейсет лева/лв., представляваща договорна лихва за периода от
05.12.2015г. до 05.12.2018г. по чл. 3 от договора за заем в размер на 8 %
годишно върху главницата от 16 500 лв., като отхвърля иска до пълния
претендиран размер от 5 728,77 /пет хиляди седемстотин двадесет и осем
лева и 77 ст./лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Я.Ц.А. ***, с ЕГН **********,
да заплати на К.В.И. ***, с ЕГН **********, сумата от 233,75 /двеста тридесет и
три лева и 75 ст./ лв.
- мораторна лихва върху сумата от 16
500 лв. за периода от 16.10.2018 г. до
05.12.2018г., като отхвърля иска до пълния претендиран размер от 332,92 /триста
тридесет и два лева и 92 ст./, като неоснователен.
ОСЪЖДА Я.Ц.А. ***, с ЕГН **********,
да заплати на К.В.И. ***, с ЕГН **********, сумата от 56,10 /петдесет и шест
лева и 10 ст./ лв. - мораторна лихва за периода от 16.10.2018 г. до 05.12.2018г. върху сумата от 3 960
лв., като отхвърля иска до пълния претендиран размер от 81,16 /осемдесет и един
лева и 16 ст./лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА К.В.И. ***, с ЕГН **********,
да заплати по сметка на Силистренски окръжен съд сумата от 85,38 /осемдесет и пет
лева и 38 ст./ лв., дължима ДТ по предявените искове.
ОСЪЖДА Я.Ц.А. ***, с ЕГН **********,
да заплати по сметка на Силистренски окръжен съд сумата от 60 /шейсет лава/ лв.
- дължим депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА Я.Ц.А. ***, с ЕГН **********,
да заплати на К.В.И. ***, с ЕГН **********, сумата от 643,99 /шестстотин
четиридесет и три лева и 99 ст./ лв. – направени от последния разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред
ВнАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: