ОПРЕДЕЛЕНИЕ №......
гр. Добрич, 01.03.2024 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, четвърти
състав, в закрито заседание на първи март две хиляди двадесет и четвърта година
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР
ГЕНОВ
като разгледа административно дело №90 по описа на ДАС
за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.147 ал.3 от ДОПК.
Образувано е по жалба на И.К.Й. с
ЕГН ********** *** срещу Решение за прекратяване на производството поради
просрочие на жалбата №301/15.12.2023 г. на директора на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП, с което е
оставена без разглеждане жалбата му срещу Ревизионен акт
№Р-03000822001279-091-001/04.08.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП – Варна. Жалбоподателят счита постановеното решение за
незаконосъобразно, защото в него неправилно е отразено редовното връчване на
процесния ревизионен акт на 20.09.2023 г.; в действителност на 15.11.2023 г. той
е подал жалба в 14-дневния срок, който е започнал да тече на 01.11.2023 г. с
потвърждаването от негова страна на електронната препратка от електронния адрес
********@***.**, което не е споменато в решението;
органите по приходите неправилно са приложили процедурата по чл.32 от ДОПК;
текстът на чл.29 ал.1 от ДОПК императивно изисква съобщенията да се връчват на
адреса за кореспонденция и едва ако това връчване не е осъществено, следва да
се премине към връчване по реда на чл.29 ал.3 и ал.4 от ДОПК чрез писмо с
обратна разписка, телефакс или по електронен способ; това следва и от чл.28
ал.4 от ДОПК, според който се изисква посочване на лице за връчване на
съобщение при отсъствие от адреса за кореспонденция за повече от 30 дни, което
не би имало смисъл, ако връчването по електронен способ е равностойно на
задължителното връчване на адреса за кореспонденция от връчителя по чл.29 ал.1
от ДОПК; извънредният способ по чл.32 от ДОПК се прилага единствено при
невъзможност за връчване по някой от редовните способи по реда на чл.29 от ДОПК; в случая органите по приходите са пристъпили директно към връчване на
електронния адрес без изчерпването на възможността за редовно връчване на
адреса за кореспонденция на лицето и без да изчакат предвидения в чл.28 ал.4 от ДОПК 30-дневен срок; съставените протоколи по реда на чл.50 от ДОПК не са
достатъчни да удостоверят, че органите са извършили задълбочени проверки на
възможностите лицето да бъде открито на декларираните от него адреси, тъй като
са осъществени последователно в кратките срокове в рамките на само една седмица
и не може да се направи извод за продължителност и системност на отсъствието;
изискването за системност следва от разума и целта на закона; не е налице
укриване на лицето и препятстване на данъчните органи; настоява за отмяната на
обжалваното решение.
В придружаващата преписка ответникът
не е изразил становище относно законосъобразността на оспореното решение.
Съдът, като
взе предвид наведените в жалбата доводи и представените от страните доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално
допустима като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване акт и в
законоустановения 7 – дневен срок (решението
е връчено на 13.02.2024 г., а жалбата е подадена чрез административния орган на
15.02.2024 г.).
Разгледана
по същество, тя е основателна.
С оспореното
решение подадената жалба срещу Ревизионен акт №Р-03000822001279-091-001/04.08.2023
г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, е върната поради
нейното просрочие. Решаващият орган се е позовал на извършените посещения на
адреса на И.К.Й. на 28.08.2023 г. и 05.09.2023 г. ,
които са обективирани в надлежни протоколи, ненамирането му и последващото
прилагане на чл.32 от ДОПК, според който същият е поканен (с поставяне на
съобщение на определено за това място в ТД на НАП и по интернет) да се яви в
14-дневен срок, а след неявяването му документът се счита за редовно връчен на
20.09.2023 г. Настоящият състав намира, че при провелата се по-горе процедура е
налице нередовно връчване на ревизионния акт – с оглед на разпоредбата на чл.28
ал.5 от ДОПК при връчване на адреса за кореспонденция разстоянието между
първото и последното посещение е следвало да бъде не по-малко от 30 дни, което
в случая не е изпълнено. Нещо повече – при първото посещение на 28.08.2023 г.
връчителите са получили надлежна информация от съседите на жалбоподателя, че лицето
живее на адреса, но отсъства временно. Установеното отсъствие за повече от 7
дни е било разбираемо с оглед на летния период. След като не е извършено поне
още едно посещение след 28.09.2023 г., неправилно е приложена разпоредбата на
чл.32 от ДОПК.
С оглед на
изложеното решението е неправилно и трябва да бъде отменено.
Преписката
следва да се върне на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП за
произнасяне по съществото на жалбата.
Водим от
горното и на основание на чл.147 ал.3 от ДОПК, Добричкият административен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Решение за прекратяване на
производството поради просрочие на жалбата №301/15.12.2023 г. на директора
на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП, с което е
оставена без разглеждане жалбата на И.К.Й. с ЕГН ********** ***№13112-98/15.11.2023
г. в регистъра на ТД на НАП – Варна срещу Ревизионен акт
№Р-03000822001279-091-001/04.08.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП – Варна.
ВРЪЩА преписката
на директора
на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП за произнасяне
по съществото на спора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: