Решение по дело №333/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 652
Дата: 20 октомври 2022 г.
Съдия: Капка Павлова
Дело: 20221001000333
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 14 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 652
гр. София, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов

Капка Павлова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело №
20221001000333 по описа за 2022 година
С решение № 260043 от 14.01.2022г., постановено по т.д.№ 2324/2020г. по описа на
СГС е признато за установено на основание чл.422,ал.1,вр.чл.415,ал.1,т.1 от ГПК,вр.
чл.538,ал.1 и чл.537 от ТЗ съществуването на вземането на „Ел Ми“ ЕООД със седалище и
адрес на управление в гр.София против „Инфинити феромодул“ ЕООД със седалище и
адрес на управление в гр.София в размер на 40 000 лв., която сума представлява частично
вземане по издаден на 30.07.2018г. от „Инфинити феромодул“ ЕООД запис на заповед за
общо 80 000лв. с падеж 10.08.2018г., предявен за плащане на 10.08.2018г., за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от
ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№26706/2020г. по описа на СРС, 40 състав. Решението е
постановено по реда на чл.237 от ГПК-при признание на иска от страна на ответника.
Против това решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от
ответника в производството с искане да бъде отменено и съдът да постанови ново по
съществото на спора, с което да отхвърли претенциите. Излагат се оплаквания, че съдът е
допуснал процесуални нарушения, които се изразяват в несъобразяване с възражението, че
липсва на признание на иска и недопускане на представените доказателства.
Въззиваемата страна „Ел Ми“ ЕООД не е подала отговор на жалбата. В съдебно
заседание същата не изпраща представител и не изразява становище.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба оплаквания , намира за установено следното:
1
Пред първоинстанционния съд е подадена искова молба от „Ел Ми“ ЕООД ,с която се
моли да бъде признато за установено на основание чл.422,ал.1 от ГПК, че „Инфинити
феромодул“ ЕООД дължи на ищцовата страна сумата от 40 000лв., представляваща
частично вземане по издадена на 30.07.2018г. запис на заповед за сума в общ размер от
80 000лв. с падеж 10.08.2018г. Посочено е,че за същата сума е издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по гр.д. № 26706/2020г. по описа на СГС.
На 22.07.2021г. по делото е подаден отговор на исковата молба,с който претенцията се
оспорва като се заявява, че сумата е изплатена от ответника. Представени са и писмени
доказателства и е направено искане същите да бъдат приети по делото.
На 22.09.2021г. в съда е постъпила молба от ответната страна,с която се заявява,че
подаденият отговор се оттегля и се прави изрично признание на иска.
С молба от 04.10.2021г. ищцовото дружество е направило искане да бъде постановено
решение по реда на чл.237 от ГПК при признание на иска.
В проведеното на 16.11.2021г. открито съдебно заседание градският съд е приключил
съдебното дирене и е дал ход по същество на делото. Обжалваното решение е постановено
по реда на чл.237 от ГПК като съдът е съобразил направеното признание на иска.
Пред настоящата инстанция с оглед твърденията за наличие на непредвидени
обстоятелства, поради което представителят на ответника не е могъл да се яви в съдебно
заседание пред първоинстанционния съд, на въззивника беше дадена възможност да докаже
твърденията си, че не е направил съобразеното от първоинстанционния съд признание на
иска. В хода на въззивното производство не бяха направени искания за ангажиране на
доказателства относно оспорената автентичност на тази молбата. С оглед изричното
изявление, че подписът под молбата е негов не беше открито производство по реда на
чл.193 от ГПК по отношение на същата.
Във връзка с изложеното, настоящият състав намира следното: Предявеният иск е
допустим. Съгласно нормата на чл.237,ал.1 от ГПК когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, а в ал.2 е посочено, че в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че
то се основава на признанието на иска.
При обжалване на решение, постановено по този ред въззивната инстанция следва да
провери само дали предявеният иск е допустим, дали предметът на делото е такъв, че да
допуска постановяване на решение по този ред ( с оглед наличието на законови забрани по
някои видове искове) и дали са спазени останалите процесуални предпоставки, предвидени в
закона (например дали е налице искане от ищеца по делото).
В конкретния случай тези изисквания са налице. Предявен е установителен иск за
дължимостта на парично вземане, който е допустим с оглед наличието на частно
производство по реда на чл.417 от ГПК, приложено към делото и спазването на срока по
чл.422,ал.1 от ГПК за подаване на исковата молба. Направено е изрично признание на иска
от представителя на ответника в писмен вид и е заявено искане за постановяване на
2
решение по реда на чл.237 от ГПК от ищцовата страна. На следващо място признатото право
не противоречи на закона и морала и неговият характер е такъв, че страната може да се
разпорежда със същото ( чл.237,ал.3 от ГПК).
От друга страна не бяха ангажирани доказателства направеното признание да е
неавтентично както се твърди във въззивната жалба. В същата не са наведени твърдения за
наличие на други пороци на изявлението. Ето защо то следва да бъде прието за валидно.
С оглед на изложеното са налице всички изисквания на закона за постановяване на
решение при признание на иска, поради което и обжалваният съдебен акт се явява правилен
и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Водим от гореизложеното,Софийският апелативен съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260043 от 14.01.2022г., постановено по т.д.№
2324/2020г. по описа на СГС.
Решението подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл. 280,
ал.1 и ал.2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3