О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Габрово , 08.07.2019г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Габровски
окръжен съд в закрито заседание на осми юли
през две хиляди и деветнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Генжова
ЧЛЕНОВЕ: П.Пенкова
И.Димова
като разгледа
в.ч.гр.д. №212 по описа за 2019г., докладвано от съдията Пенкова и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248,ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „С.Г.Груп“ООД, подадена
чрез процесуалния представител адв.В.
срещу постановеното определение №2872/27.05.2019г. по гр.д.№1198/2018г. на
Габровски районен съд.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност
и необоснованост на определението,с което е оставена без уважение молбата на
ответника по чл.248 ГПК за изменение на
решение №149/22.04.2019г. в частта за разноските.Твърди се,че след получаване
на исковата молба ,ответното дружество е подало писмен отговор ,в който е
признало предявения иск в цялост и е поискало разноските да бъдат възложени в
тежест на ищеца. За да отхвърли искането
за изменение на решението в частта за разноските,първоинстанционният съд е
приел,че ответникът не е бил признал изрично твърдяния факт в исковата молба,че
липсва облигационна връзка между ищцата
и цедента. Изложеното в обжалваното определение,че следвало ответникът изрично
да признае иска ,за да не се възлагат разноски върху него,е в несъотвествие със
закона. Ответникът е твърдял,че не е пасивно легитимиран да отговаря по иска,
защото не е носител на спорното право.В разпоредбата на чл.237 ГПК не е
предвидено изрично ответникът да признае всички факти,изложени в исковата молба.
Достатъчно е ответникът да е направил изрично признание на иска, каквото е
направено от дружеството .Като факти,които са с правно значение, са изрично
признание на иска и извънпроцесуалното поведение на ответника, което не е дало
повод за завеждане на делото ,които са достатъчно основание разноските да се
възложат на ищцата.В случая ответното дружество е направило изрично признание съгласно чл.237 ГПК и е
поискало постановяване на решение при признание на иска. Съдържанието на
процесното уведомление по чл.99 ЗЗД и
съгласно цитираната практика на ВКС ,не може да се обоснове извода,че следва
разноските да се възложат в тежест на ответника.В случая дружеството не е
разполагало с изпълнителен титул спрямо ищцата ,не е дало повод за завеждане на
делото и единствено й е изпратило уведомление за цесия,което не съдържа покана
за плащане, а при узнаване за заведеното дело,изрично е признало предявения
иск. Да се приеме,че ответното дружество дължи разноски ,само защото не е
формулирало изрично признание на всяко едно твърдение за факт, изложено в
исковата молба, е в притоворечие с чл.78,ал.2 ГПК. Ищцата не е предприела
извънсъдебно действия да уведоми ответника, че липсва сключен между нея и
цедента договор.
Претендира се за отмяна на обжалваното определение
и изменение на решението в частта за разноските с възлагането им на ищцата.
В депозирания писмен отговор от ищцата чрез адв.Д. ,са изложени доводи за
неоснователност на жалбата.
Въззивният съд,като взе предвид наведените от
страните доводи и събрани доказателства,прие за установено следното:
Частната жалба е подаден в срок,от надлежна
страна,срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на
ответника „С.Г.Груп”ООД по чл.248 ГПК за изменение на решение №149 от 22.04.2019г. по гр.д.№1198/2018г. на
Габровски районен съд в частта за разноските. Съдът е приел,че решението не е
постановено при признание на иска по
реда на чл.247 ГПК,поради което не намира приложение разпоредбата на чл.78,ал.2 ГПК за възлагане на разноските върху ищцата.
От данните по делото се установява,че производството по гр.д.№1198/2018г.
по описа на Габровски районен съд е образувано по предявен отрицателен
установителен иск от ищцата П.К.П. срещу „С.Г.Груп”ООД за установяване
недължимостта на сумата от 24.48лв. с включен ДДС.
В депозирания писмен отговор ответникът е направил
възражение за недопустимост на предявения иск поради липсата на правен интерес
и при евентуалност е заявил искане да се
постанови решение при признание на иска, като дружеството не твърди, че има
вземане спрямо ищцата и не оспорва твърдението
, че индивидуализираното в исковата молба
вземане ,предмет на делото, е погасено по давност. Претендирал е да бъде
осъдена ищцата да заплати разноските по делото.
След отмяна на прекратителното определение на Габровски
окръжен съд с постановеното въззивно определение №111 от 04.02.2019г. по
в.ч.гр.д.№20/2019г. на Габровски окръжен съд, първоинстанционният съд се е
произнесъл по същество на спора, като с решение №149 от 22.04.2019г. по
гр.д.№1198/2018г. е уважил иска и е признал за установено в отношенията между страните,че П.К.П. не дължи на
„С.Г.Груп”ООД сумата от 24.48лв., като
се е позовал на сключен на 20.02.2018г. договор за цесия между „С.Г.Груп”ООД
като цедент и „Ф.П.Колет”ЕАД като цесионер
и приложение №1 към него. Разноските по делото са възложени в тежест на
ответника с оглед изхода на спора.
Основанията,на които се е позовал ответникът в подадената
молба по чл.248 ГПК пред Габровски
районен съд по гр.д.№1198/2018г./л.61-62 от делото/ за изменение на решението в
частта за разноските са, че първоинстанционният съд е обосновал дължимостта на
разноските от ответното дружество поради това,че е отправило покана за
извънсъдебно плащане, което не се подкрлепя от фактичестата обстановка и е в
противоречие с практиката на ВКС.
Въззивният съд намира за правилен крайният извод на
първоинстанционния съд за неоснователност на молбата на ответника по чл.248 ГПК.
Коя страна и при какви предпоставки дължи разноски по
делото е регламентирано с разпоредбите на чл.78 ГПК.Една от хипотезите – тази
по чл.78,ал.2 ГПК, предвижда разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца
,ако ответникът с поведението си не е дал повод
за завеждане на делото и ако признае иска,като двете предпоставки са при
условията на кумулативност.
В случая спорът между страните по делото е разрешен с
постановеното решение №149/22.04.2019г. по гр.д.№1198/2018г.,с което е уважен
предявеният отрицателен установителен иск. При този изход на спора разноските
по правилото на чл.78,ал.1 и ал.6 ГПК
следва да се възложат на ответника,както е постановил и първоинстанционният
съд. От данните по делото не се установява при направеното от ответното
дружество признание на иска, да е осъществена другата кумулативно предвидена
предпоставка на чл.78,ал.2 ГПК -- ответникът с поведението си да не е дал повод
за завеждане на делото ,което да
обосновава на основание чл.78,ал.2 ГПК ищцата да бъде осъдена да заплати на
ответника направените в производството пред ГРС разноски и да не бъдат
възлагани в тежест на ответника разноски по чл.78,ал.6 ГПК.
Ищцата е насочила исковата си претенция срещу ответното
дружество като титуляр на процесното вземане съгласно полученото уведомление по чл.99,ал.3 ЗЗД за
цедирането му на „С.Г.Груп”ООД ,приложено към исковата молба. Към датата на
предявяване на иска няма данни ищцата да е била уведомена за последващата цесия от
20.02.2018г.,на която се е позовал ответникът в писмения си отговор,за да
обоснове,че не се явява носител на спорното право и не твърди,че има вземане
спрямо ищцата.
В случая
ответникът е станал причина за завеждане на делото,като не е изпълни задължението по чл.99,ал.3 ЗЗД да
съобщи на ищцата договора за цесия от
20.02.2018г. и с поведението си е дал повод за завеждане на делото, тъй като
ищцата е предявила претенцията срещу него като титуляр на вземането по
предходната, съобщена й цесия. Едва в хода на делото,след представяне на
писмените доказателства от ответника с отговора на исковата молба,е
установено,че е извършена последваща цесия на 20.02.2018г. и той вече не е титуляр на вземането,на което
основание е уважен искът.
В
постановеното от ГРС решение по гр.д.№1198/2018г. не е обсъждана погасителна
давност и на това основание не се е позовал съдът ,за да уважи иска. Съдът се е
позовал на писмените доказателства за последваща цесия от 20.02.2018г,с която
ответникът „С.Г.Груп”ООД е прехвърлил
процесното вземане на трето, неучастващо по делото ЮЛ, и при тези доказателства е приел,че
вземането е цедирано на „Ф.П.Колект”ЕАД и за ответника не съществува вземането
спрямо П.П. ,предмет на иска. С това е обосновал и основателността на
предявения отрицателен установителен иск за процесното вземане.Разноските са
възложени на ответника с оглед изхода на спора,като в мотивите няма изложени доводи за дължимостта
им ,защото ответното дружество е изпратило покана за извънсъдебно плащане.
Съдът се е позовал на договора за цесия от 20.02.2018г.,приложение №1 към него
и приложеното уведомление за цесия от цедента
„С.Г.Груп”ООД,което е адресирано до длъжника П.К.П.,но по делото няма
данни да е получено от адресата.Това
уведомление е приложено към отговора на искова молба на л.19 от делото . Първоинстанционният
съд е извел недължимостта на процесното вземане на ответника от последващия договор за цесия
от 20.02.2018г.,а не поради погасителна
давност.С оглед изложеното цитираната практика,на която се позовава
жалбоподателя е неотносима към настоящия казус.
На основание
изложеното въззивният съд прие,че жалбата е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение,а обжалваното определение по чл.248 ГПК потвърдено, предвид
на което
О П Р Е Д Е Л
И
ПОТВЪРЖДАВА определение №2872/27.05.2019г. по
гр.д.№1198/2018г. на Габровски районен съд,с което е оставена без уважение молбата
на „С.Г.Груп”ООД по чл.248 ГПК.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :