Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година
2019
Град Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД
ДВАДЕСЕТ
И ОСМИ СЪСТАВ
На
двадесет и четвърти юни Година
две хиляди и деветнадесета
В
публично съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ
ОБРЕШКОВА
СЕКРЕТАР: ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА
като
разгледа докладваното от съдията
АНД
№ 2650 по описа за 2019 г.
за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на член 59 и
сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Й.П.А. против НП № 19-0819-001849
от 17.05.2019 г. на Началник група към ОДМВР - Варна, сектор ПП, с което на Й.А.
за нарушение на чл.58 т.3 от ЗДвП, на осн. чл.178ж ал.1 пр.1от ЗДвП, е наложено
наказание глоба в размер на 1000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Жалбата е процесуално допустима, подадена в срока на обжалване от
процесуално легитимирана страна и е приета от съда за разглеждане.
В жалбата въззивната страна излага
аргументи за отмяна на НП. Оспорва се фактическата обстановка. Твърди се, че
въззивницата е преминала в лентата за принудително спиране за да предотврати
ПТП, тъй като друго превозно средство и пресякло пътя.
В
съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се
от адв.В., редовно упълномощен, който поддържа жалбата и по съществото на
делото прави искане за отмяна на НП. Въззивницата извършила спасителна маневра,
без която най-вероятно щяло да възникне ПТП, поради което деянието не било
виновно извършено.
Представител на въззиваемата страна, редовно
призована, не се явява и не изразява становище.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 24.03.2019 г. в гр.Варна на входа на гр. Варна откъм
Автомагистрала А-2 имало ПТП и на място бил св.К. и негови колеги. Имало доста
автомобили, идващи от магистралата, които предвид възникналото ПТП се
придвижвали бавно. В този момент св.К. и колегите му видели, че
л.а.“Фолксваген“ с рег.№ В 9601 НХ се движи по лентата за принудително спиране,
изпреварвайки останалите автомобили от дясната страна. При проверката се установило, че автомобилът е
управляван от Й.П.А., която обяснила, че
много бърза да вземе свой близък от болница. Междувременно по същия път и в
същата посока с автомобил пътувал и св.А.. Той видял А. да
преминава покрай него с висока скорост. Някъде на около 500 м. пред него той
видял, че пред нея имало автобус, тя набила спирачки и рязко преминала в
лентата за аварийно спиране. Напред светели доста „буркани“ и той разбрал, че
има катастрофа. Веднага след това св. А. се чул по телефона с А. и тя му казала
„не видя ли тоз кво , щях да се убия“ и му затворила.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от приобщените доказателства. Писмените
доказателства са събрани по реда на НПК и следва да се кредитират изцяло
материалите по АНП- вкл. АУАН, заповед за компетентност, справка за
нарушител от региона. Като житейски правдоподобни и логични, непротиворечащи на
останалите доказателства по делото, съдът кредитира показанията на св.К. и А..
Съдът,
с оглед становището на въззивника и въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание прави следните правни изводи:
При
провеждане на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и НП
са издадени в предвидените от закона срокове и от компетентни лица, нарушението
е описано пълно и точно от фактическа и правна страна. Описани са всички
съставомерни признаци и всички, относими към тях факти и става ясно за какво е
наказано лицето. Неизписването на рег. № на автомобила в АУАН по никакъв начин
не ограничава правото на защита, тъй като пропуснатото обстоятелство не влияе
върху изводите за съставомерността на нарушението. Дали да извършва
допълнително разследване, или не, е изцяло в кръга на компетентността на АНО.
Неизвършването на такова не е съществено процесуално нарушение. То единствено
може да доведе до неправилно приложение на материалния закон, но в случая не е
така.
Материалният
закон е приложен правилно. Като се движила в лентата за принудително спиране на
автомагистрала, без да има
повреда на пътното превозно средство, или здравословни проблеми на водача или
пътниците, Й.А. е
нарушила чл. 58 т.3 от ЗДвП, което е наказуемо на осн. чл.178ж ал.1 пр.1 от ЗДвП. Именно затова е наказана въззивницата.
Съдът
не споделя становището, че деянието не било виновно извършено. Въззивната
страна се позовава на наличието на крайна необходимост по см. чл.13 ал.1 от НК.
Крайна необходимост има, е налице , когато деянието е извършено за да се спасят
държавни, или обществени интереси, или свои или на другиго лични, или имотни
блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг
начин. В конкретния случай, от една страна, не са ангажирани доказателства, че
автобус е препречил пътя и че ако А. не бе преминала в лентата за принудително
спиране, би възникнало ПТП. Това, че
действително пред нея в лява лента се е движил автобус, не означава че водачът
му е направил нещо неправомерно. Няма такива твърдения и от св. А.. Това, че тя
е набила спирачки по никакъв начин не води до извод, че причината за това не е
в нейното несъобразено с пътната обстановка поведение. Според св. К. и А., на
пътното платно е имало ПТП, имало е трафик, автомобилите са се движили бавно и
в двете ленти. В същото време с висока скорост напред в лявата лента се е
придвижвала въззивницата А.. Освен това за преминаване от лявата лента в тази
за принудително спиране трябва да се премине първо през дясната лента и
логично, ако ПТП е щяло да стане в лява лента, където е била А., да бъде
достатъчно тя да се отклони в дясната
лента и да остане там, или пък да спре в
лентата за принудително спиране, а не да продължи движението си напред
изпреварвайки автомобилите от дясната им страна. Поради това съдът намира, че
твърдението за превозно средство, което е препречило пътя, е единствено защитна
теза на нарушителя.
Наказанието
е справедливо, определено е в размера, императивно регламентиран в закона.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-0819-001849 от 17.05.2019 г. на Началник група към ОДМВР -
Варна, сектор ПП, с което на Й.А. за нарушение на чл.58 т.3 от ЗДвП, на осн.
чл.178ж ал.1 пр.1от ЗДвП, е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 3 месеца.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд-Варна по реда на АПК в 14 дневен срок от
съобщението.
СЪДИЯ: