Решение по дело №2650/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

 Номер                               Година  2019                            Град  Варна

 

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                  ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ

 

На двадесет и четвърти юни        Година  две  хиляди и деветнадесета

 

В публично съдебно заседание в състав:

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА

 СЕКРЕТАР: ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА

 

 като разгледа докладваното от съдията

 АНД                                 № 2650                по описа за 2019 г.

 за да се произнесе взе предвид следното

 

            Производството е по реда на член 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Й.П.А. против  НП № 19-0819-001849 от 17.05.2019 г. на Началник група към ОДМВР - Варна, сектор ПП, с което на Й.А. за нарушение на чл.58 т.3 от ЗДвП, на осн. чл.178ж ал.1 пр.1от ЗДвП, е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв.  и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

        Жалбата е процесуално допустима, подадена в срока на обжалване от процесуално легитимирана страна  и е приета от съда за разглеждане.

                В жалбата въззивната страна излага аргументи за отмяна на НП. Оспорва се фактическата обстановка. Твърди се, че въззивницата е преминала в лентата за принудително спиране за да предотврати ПТП, тъй като друго превозно средство и пресякло пътя.

        В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв.В., редовно упълномощен, който поддържа жалбата и по съществото на делото прави искане за отмяна на НП. Въззивницата извършила спасителна маневра, без която най-вероятно щяло да възникне ПТП, поради което деянието не било виновно извършено.

        Представител на въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не изразява становище.

 

        С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

        На 24.03.2019 г. в гр.Варна на входа на гр. Варна откъм Автомагистрала А-2 имало ПТП и на място бил св.К. и негови колеги. Имало доста автомобили, идващи от магистралата, които предвид възникналото ПТП се придвижвали бавно. В този момент св.К. и колегите му видели, че л.а.“Фолксваген“ с рег.№ В 9601 НХ се движи по лентата за принудително спиране, изпреварвайки останалите автомобили от дясната страна. При проверката се установило, че автомобилът е управляван от Й.П.А.,  която обяснила, че много бърза да вземе свой близък от болница. Междувременно по същия път и в същата посока  с  автомобил пътувал и св.А.. Той видял А. да преминава покрай него с висока скорост. Някъде на около 500 м. пред него той видял, че пред нея имало автобус, тя набила спирачки и рязко преминала в лентата за аварийно спиране. Напред светели доста „буркани“ и той разбрал, че има катастрофа. Веднага след това св. А. се чул по телефона с А. и тя му казала „не видя ли тоз кво , щях да се убия“ и му затворила.

        Гореописаната фактическа обстановка се установява от приобщените доказателства. Писмените доказателства са събрани по реда на НПК и следва да се кредитират изцяло материалите по АНП- вкл.  АУАН, заповед за компетентност, справка за нарушител от региона. Като житейски правдоподобни и логични, непротиворечащи на останалите доказателства по делото, съдът кредитира показанията на св.К. и А..

        Съдът, с оглед становището на въззивника и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:

        При провеждане на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и НП са издадени в предвидените от закона срокове и от компетентни лица, нарушението е описано пълно и точно от фактическа и правна страна. Описани са всички съставомерни признаци и всички, относими към тях факти и става ясно за какво е наказано лицето. Неизписването на рег. № на автомобила в АУАН по никакъв начин не ограничава правото на защита, тъй като пропуснатото обстоятелство не влияе върху изводите за съставомерността на нарушението. Дали да извършва допълнително разследване, или не, е изцяло в кръга на компетентността на АНО. Неизвършването на такова не е съществено процесуално нарушение. То единствено може да доведе до неправилно приложение на материалния закон, но в случая не е така.

        Материалният закон е приложен правилно. Като се движила в лентата за принудително спиране на автомагистрала, без да има повреда на пътното превозно средство, или здравословни проблеми на водача или пътниците, Й.А. е нарушила чл. 58 т.3 от ЗДвП, което е наказуемо на осн. чл.178ж ал.1 пр.1 от ЗДвП. Именно затова е наказана въззивницата.

        Съдът не споделя становището, че деянието не било виновно извършено. Въззивната страна се позовава на наличието на крайна необходимост по см. чл.13 ал.1 от НК. Крайна необходимост има, е налице , когато деянието е извършено за да се спасят държавни, или обществени интереси, или свои или на другиго лични, или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин. В конкретния случай, от една страна, не са ангажирани доказателства, че автобус е препречил пътя и че ако А. не бе преминала в лентата за принудително спиране,  би възникнало ПТП. Това, че действително пред нея в лява лента се е движил автобус, не означава че водачът му е направил нещо неправомерно. Няма такива твърдения и от св. А.. Това, че тя е набила спирачки по никакъв начин не води до извод, че причината за това не е в нейното несъобразено с пътната обстановка поведение. Според св. К. и А., на пътното платно е имало ПТП, имало е трафик, автомобилите са се движили бавно и в двете ленти. В същото време с висока скорост напред в лявата лента се е придвижвала въззивницата А.. Освен това за преминаване от лявата лента в тази за принудително спиране трябва да се премине първо през дясната лента и логично, ако ПТП е щяло да стане в лява лента, където е била А., да бъде достатъчно тя да се отклони в  дясната лента и да остане там,  или пък да спре в лентата за принудително спиране, а не да продължи движението си напред изпреварвайки автомобилите от дясната им страна. Поради това съдът намира, че твърдението за превозно средство, което е препречило пътя, е единствено защитна теза на нарушителя.

        Наказанието е справедливо, определено е в размера, императивно регламентиран в закона.

 

        Водим от горното, съдът 

 

 

 

 

Р Е Ш И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА  НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-0819-001849 от 17.05.2019 г. на Началник група към ОДМВР - Варна, сектор ПП, с което на Й.А. за нарушение на чл.58 т.3 от ЗДвП, на осн. чл.178ж ал.1 пр.1от ЗДвП, е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв.  и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

 

Решението подлежи на обжалване  пред Административен  съд-Варна по реда на АПК в 14 дневен срок от съобщението.

 

 

СЪДИЯ: