№ 6890
гр. София, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20211110145108 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК
Образувано е предявен на 30.07.2021г. от К. Й. К. против А. Д. П. иск с правно
основание чл. 127, ал. 2 от СК. Ищецът заявява, че желае упражняването на родителските
права спрямо общото дете на страните – Дария К.а К.а, родена на 22.01.2014г. да бъде
предоставено на ответника, при когото да бъде местоживеенето на детето, определяне на
режим на личин отношения с неговия баща, както и осъждане на същия да заплаща месечна
издръжка в размер на 200 лв., ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена
вноска.
В исковата молба се твърди, че са били във фактическо съжителство няколко
години, по време на които се е родило общото им дете Дария. Страните са във фактическа
раздяла от 27.02.2021г. След раздялата ищецът се опитвал да постигне нормални
вазимоотношения с ответника, защото живеели в един квартал и можели да си помагат
взаимно за отглеждането на общото им дете. Твърди още, че в имота, в който живее заедно
със своите родители има условия за отглеждане на детето, а не го е виждал и вземал при
себе си вече два месеца. Ищецът работел като шофьор и отсъствал по една седмица и искал
когато си е в страната да участва пълноценно в отглеждането на детето си. Излага
твърдения, че ответникът осуетявала всички опити да контактува с детето под предлог, че е
на тР.ровка, забранявала й да разговаря с него по телефона. По тази причина счита, че е
лишен от правото си да осъществява родителските си права пълноценно. По изложените
съображения иска постановяване на решение, с което съдът да уреди отношенията на
страните по повод упражняване на родителските права по отношение на общото им дете.
Предлага постигане на споразумение с ответника по предмета на делото. Претендира
разноски.
В съдебно заседание ищецът заявява, че е съгласен родителските права по
отношение на детето Дария да се упражняват от майката, заявява, че определеният режим
на лични отношения в привременните мерки го устойва, като заявява желание да заплаща
издръжка в размер на минимума, поради това, че доходът му е равен на минималната
1
работна заплата.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор от ответника А. Д. П.. Същата
заявява, че е съгласна с искането упражняването на родителски права по отношение на
общото им дете Дария да се въложат на нея, защото бащата не притежавал родителски
капацитет. Твърди, че не е вярно, че е възпрепятствала личните отношения на ищеца с
детето. Детето спортувало активно на състезателно ниво и ищецът бил много добре запознат
с натоваР.я й график. В отговора се излагат твръдения, че общото на страните дете Дария
К.а притежавала спортен талант на много високо ниво в ски спорта и редовно участвала в
състезания, на които заемала призови места. Всички разходи по подготовката и участията й
в състезания се поемали от майката и дядото по майчина линия. По тази причина
претендира месечна издръжка от бащата в размер на 400 лв. Представя доказателства за
извършени разходи по подготовката и участията в състезания, както и за закупуване на
спортна екипировка.
Към настоящото производство е присъединен иск на майката А. Д. П. против К. Й. К.,
предявен на 11.07.2022г. по който е образувано гр. д. № 37443/5022г. по описа на СРС 37
състав. С протоколно определение от 20.09.2022г. посоченото дело е прекратено и
производството е присъединено към настоящото производство. С насрещния иск майката е
претендирала предоставяне упражняване на родителските права по отношение на общото им
дете Дария К.а К.а, определяне на местоживеене на детето при нея на адрес гр. София, ж.к.
„Обеля 2” бл. 226, вх. А, ет. 7, ап. 19., иска на бащата да бъде определен режима на лични
отношения с детето без преспИ.е, както и същият да бъде осъден да заплаща месечна
издръжка в размер на 400 лв. месечно в това число за период от една година назад – от
месец юли 2021г.. до месец юли 2022г. Претендира разноски.
С определение № 9235 от 11.04.2022г., постановено по настоящото дело съдът е
определил привременни мерки. С тях е предоставил упражняването на родителските права
по отношение на общото на страните дете Дария К.а на майката, а на бащата е осъден да
заплаща месечна издръжка в размер на 200 лв. като му е определен следния режим на
лични отношения: всяка първа, трета и пета (ако има такава) събота от месеца бащата да
взема детето в 10:00 часа в събота от дома на майката и ще го взема също от дома на
майката в неделя в 18:30 часа (с преспИ.е), както и 20 дена през лятото, определени по
уговорка на страните до 30. май на съответната година, а ако не се постигне такава – от 10.
юли до 30. юли включително, а в четни години бащата ще прекарва с детето Великденските
празници от 10:00 часа на Разпети петък по православния календар до 18:00 часа в
понеделника на Великден, и Нова година за времето от 29. декември в 11:00 часа до 2.
януари в 13:00 часа, а в нечетни години - Коледните празници от 19:30 часа на 23. декември
до 18:00 часа на 27. декември.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Видно от представеното по делото УдостовеР.е за раждане, издадено въз основа на
Акт за раждане № 0022/30.01.2014г., на СО-Район "Връбница", страните са родители на
детето – Дария К.а К.а, родена на 22.01.2014г.
Страните се познават от деца, от общото им съжителство, продължило около девет
години имат родено едно общо дете - Дария. Не се спори по делото, че родителите са във
фактическа раздяла от 27.02.2021г., а детето се отглежда от майката, която взема важните
решения за него сама.
В социалният доклад на ДСП-Връбница от 06.07.2022г. се отразено, че детето
Дария се отглежда сама от майка си в нейния дом. За отглеждането й помагат нейния баща
и брат, който няма собствено семейство. Майката задоволява потребностите на детето на
много добро ниво. В дома й е осигурено всичко необходимо за правилното отглеждане на
детето. В съседство с дома на майката живее бащата със своите родители. Хигиенно
битовите условия са много добри. Няма обособено място за детето, защото същото не е
2
оставало да нощува там към момента на проучването, но бащата има идея, къде може да
обособи самостоятелно място за детето. Пред социалните работници родителите са
споделили, че работят. Майката работи като ски учител на минимална работна заплата плюс
бонуси. Бащата работел като международен шофьор на минимална заплата, като е споделил,
че в зависимост от курсовете получава и допълнително бонуси. Детето е спокойно в
присъствието на майка си. Споделило е, че обича да общува с баща си и и иска да продължи
да се среща с него. Препоръките на социалните работници са, че на бащата следва да бъде
определен режим на лични отношения защото в интерес на детето е то да общува и двамата
си родители. Детето познава баща си, комуникира добре с него, поради това не се налага на
срещите между тях да присъства майката или трето лице. По отношение на претенциите на
издръжка препоръките са тя да бъде съобразена с нарастващите нужди на детето, с оглед
неговата възраст и извънкласни занимания.
По делото са представени писмени доказателства, приложени към отговора на
исковата молба и насрещната искова молба, а именно платежни документи за разходи,
свързани с обучението и тР.ровките на детето Дария. Представени са и копия от грамоти за
постигнати от нея спорни успехи.
Съгласно постъпило писмо от НАП София от 15.07.2022г. двамата родители
реализират доходи равни на минималната работна заплата за страната. При повторно
извършена справка от съда видно от писмо от НАП София от 30.01.2023г. майката е
започнала допълнителна работа в Частна детска градина „Пролет“, където реализира доходи
средно по 900 лв. месечно. Майката е представила копие от допълнителния си трудов
договор, който е приет като доказателство по делото . Съгласно цитираното писмо от
приходната агенция бащата е продължил да получава трудово възнаграждение равно на
минималната работна заплата за страната.
По делото са изслушани двамата родители по реда на чл. 59, ал. 6 от СК. Ищецът К.
заявява, че работи като шофьор и живее в София. Вижда детето, така както е определено в
привременните мерки и би желал личните отношения да бъдат разшиР.. Живеел в съседство
и можел да помага на майката като взема и води детето на тР.ровка. Режимът на тР.ране се
определял изцяло от майката, която от своя страна не споделяла нищо с него. Информация
получавал само от детето. Не възразява да участва активно във финансирането на спортната
кариера на детето стига да имал информация за това.
При изслушването майката А. П. заяви, че живее с детето, което има собствено стая и
нейния баща, който й помагал както физически така и финансово в отглеждането на детето.
То тР.рало активно в спорен клуб „Мотен спорт“ , като била много добра състезателка в ски
спорта. Разходите за сезона възлизали на около 8000 лв., които тя изцяло поемала с помощта
на нейния баща, който макар и пенсионер продължавал да работи. Твърди, че детето е много
талантливо, но поради липсата на средства ходела на малко тР.ровки. Освен на тР.ровки
детето ходело и на курсове по английски, поради което счита издръжката от 200 лв.
месечно, която давал бащата за крайно недостатъчна.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 127, ал. 2 от СК „Ако родителите не постигнат споразумение по ал.1,
спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася
относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144. Решението може да се
обжалва по общия ред.”
І. Относно упражняването на родителските права:
Страните по делото, родители на детето Дария, които не са били в брак, са фактически
разделени от началото на 2021г., от когато детето живее само с майка си, която полага
основните грижи за него. В съдебно заседание двете страни заявяват, че нямат спор по
въпроса родителските права да се упражняват от майката, при когото детето да живее.
Единствено майката изразява желание и готовност да се грижи за отглеждането и
3
възпитанието на малолетното дете, същата притежава необходимия родителски капацитет,
жилищно устроена е, живее в жилище, с добри хигиенно-битови условия.Бащата не оспорва
родителския капацитет и годност на майката да полага грижи за детето. При направена
преценка на обстоятелствата по чл. 59, ал. 4 от СК съдът намира, че родителските права
следва да бъдат предоставени на майката, която е способна изцяло да задоволи базисните
потребности на детето и да му осигури спокойна и сигурна среда за живот. С предоставяне
родителските права на майката, според настоящия съдебен състав ще бъдат защитени в
пълен обем интересите на детето Дария, което ще расте в средата към която е привикнало.
ІІ. Относно местоживеенето на детето:
В производството по чл.127, ал.2 от СК съдът следва да определи и местоживеенето на
детето. Съдът в настоящия си състав намира, че под „местоживеене” в посочената
разпоредба се има предвид определяне при кое лице ще живее детето (при единият от
родителите, при роднина, близък или трето лице), а не конкретен адрес на пребиваване,
доколкото в нормата не употребен термина „адрес”, чието съдържание е определено от
Закона за гражданската регистрация. Този извод следва и от редакцията на чл. 59, ал. 2 от
СК, където за решаване на същия въпрос при развод между родителите законът сочи, че
съдът решава „при кого от родителите да живеят децата”, а не „къде”. Съгласно чл. 126, ал. 1
от СК „родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно, освен ако важни
причини налагат да живеят отделно”. Не се установиха важни причини детето да живее
отделно от своята майка, която ще упражнява родителските права, поради което
местоживеенето на детето следва да се определи при нея.
ІІІ. Относно мерките за лични отношения:
Съгласно чл. 127, ал. 2, изр. І от СК съдът следва да определи мерки по
упражняването на родителските отношения с родителя, на когото не е предоставено
упражняването на родителските права спрямо детето Дария при условията на чл. 59 от СК,
изхождайки единствено от интересите на детето. Определяйки режима на лични контакти
между детето и родителя, съдът следва да съобрази обективните обстоятелства, свързани с
местоживеенето на родителите и на детето, неговата възраст, пол и здравословно състояние,
както и с другите обстоятелства свързани със средата в която се отглежда. Преценката е
служебна. В същото време съдът следва да съобрази и изразеното от двете страни желание
режимът на лични отношения на детето Дария с неотглеждащия родител да бъде същия като
този определен с привременните мерки, поради което съдът определя следния режим на
лични отношения на детето Дария с неговия баща: всяка първа, трета и пета (ако има такава)
събота от месеца бащата да взема детето в 10:00 часа в събота от дома на майката и ще го
взема също от дома на майката в неделя в 18:30 часа (с преспИ.е), както и 20 дена през
лятото, определени по уговорка на страните до 30. май на съответната година, а ако не се
постигне такава – от 10. юли до 30. юли включително, а в четни години бащата ще прекарва
с детето Великденските празници от 10:00 часа на Разпети петък по православния календар
до 18:00 часа в понеделника на Великден, и Нова година за времето от 29. декември в 11:00
часа до 2. януари в 13:00 часа, а в нечетни години - Коледните празници от 19:30 часа на 23.
декември до 18:00 часа на 27. декември. На бащата следва да бъде предоставена възможност
са контакт с детето чрез електронни средства за комуникация през останалото време. За
яснота на страните следва да бъде отбелязано, че при промяна на обстоятелствата така
определения режим на лични контакти може да бъде променен.
ІV. Относно издръжката на детето:
Съгласно чл. 127, ал .2, изр. І от СК в настоящото производство съдът следва да определи
и издръжка на детето, каквато няма доказателства да е определяна. Съгласно чл. 143, ал. 2 от
СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали
4
са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си”, като размерът на
дължимата издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право на издръжка,
и възможностите на лицето, което я дължи” съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, но издръжката на
едно дете не може да бъде по-ниска от ¼ от минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 от
СК). Изискването на чл. 139 СК претендиращия издръжка да е неработоспособен и да не
може да се издържа от имуществото си не се прилага спрямо ненавършилите пълнолетие
деца, доколкото чл. 143, ал. 2 от СК е специална норма по отношение на чл.139 от СК и
изключва неговото приложение. Освен това детето с оглед възрастта си е дефинитивно
неработоспособно, поради което има право на издръжка от родителите си, които са лица от
втори ред на задължените да дават такава (чл. 140, ал. 1, т. 2 от СК) поради липса на лица от
първи ред. Нуждите на детето са обичайни за дете на неговата възраст (за храна, дрехи,
обувки, за обучение, медицински грижи и т.н.), както и общите разходи за издръжката на
домакинството на бащата, в което то е отглеждана, се установява от самия факт на
биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновава специално.
Майката твърди, че детето Дария има много разходи, свързани с кариерата й в ски
спорта. По делото са представени множество писмени доказателства за такива извършени
разходи, свързани както със закупуване на екипировка, така и със състезателния и
тР.ровъчен режим. Страните не спорят, че майката извършва такива разходи, за да поддържа
спортната кариера на своята деветгодишна дъщеря. Но тази разходи не са свързани със
специални здравословни и образователни потребности на детето Дария. Те са резултат
единствено и само на решението, което е взела майката да инвестира в спортна кариера на
своята малолетна дъщеря в един от най-скъпите спортове. По тази причина
обстоятелството, че детето Дария има впечатляваща за възрастта си спортна кариера, не е
основание за присъждане на издръжка по-висока от тази, която се полага на деветгодишно
дете.
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката, се определя от
нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я
дължи. Родителите са в трудоспособна възраст, не страдат от заболявания, които да ги
възпрепятстват да осъществяват обичайните трудови дейности. Не се твърди наличието на
данни за други алиментни задължения на някой от родителите т. е. да плаща издръжка в
полза на друг свой ненавършил пълнолетие низходящ. Относно възможностите на бащата –
същият има регистриран трудов договор в РБългария, осигуряван е на минимална работна
заплата. Съдът приема за доказано, че ответникът няма задължения за издръжка към други
лица, ненавършили пълнолетие, което се установява от справката за родствени връзки,
приобщена към материалите по делото. Установи се безспорно по делото, че бащата е млад
и работоспособен човек и няма пречка да работи и да реализира поне средна за страната
заплата, така щото да участва адекватно в разходите на децата си. Дори и след раздяла
родителите следва да обезпечат децата си така, че те да имат стандарт, какъвто конкубинът е
имал преди фактическата раздяла, като детето не бива да бъде поставено в различно
положение от това, при което би било, като отглеждано от двамата си родители.
Относно размера на издръжката съдът намира, че задължение и на двамата родители е да
гледат и издържат децата си, като в случаите когато гледането се осъществява
изключително и само от единия родител, както е в случая, то другият родител следва да
компенсира с увеличен размер на издръжката. Така, като взе предвид нуждите на детето за
физическото му съществуване и образование и след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, както и с оглед възможността съдът да присъди издръжка в размер,
дължим съобразно Конвенцията за правата на детето, съдът определя общ размер на месечна
издръжка в размер на 500 лв., като ответникът следва да поеме по – голямата част от нея в
размер на 300 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба. Останалата част, ведно
с непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето следва да се поеме от
майката. С оглед изложеното съдът намира, че искът е основателен посочения размер от 300
лв., а за разликата до 400 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Издръжките се
дължат, видно със законната лихва за забава, арг. от чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК.
5
Към настоящото производство е присъединен и иск на майката за заплащане на
издръжка за периода от месец юли 2021г. до месец юли 2022г., но този период съвпада с
този по първоначално предявения иск, исковата молба по който е депозирана на 30.07.2021г.
, поради което съдът няма да се произнася отделно по него.
Съгласно чл.242, ал.1, хип.І ГПК съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, като това се отнася и за исковете по чл.127, ал.2 от
СК. Поради това съдът е длъжен да допусне, служебно предварително изпълнение на
решението в частта за издръжката на детето, дори и без искане на страните.
По разноските: При този изход на спора бащата следва да бъде осъден да заплати в
полза на СРС сумата в размер 432 лева - държавна такса върху определения размер на
издръжка на детето Дария (чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 69, ал. 1, т.6 и т. 7 от ГПК).
Разноски по делото се претендират и двете страни, които са представили и списък по
чл.80 от ГПК. С оглед изхода на делото и характера на настоящото производство, обаче -
спорна съдебна администрация на страните не се следват разноски и същите следва да
останат в нейна тежест така, както са направени, поради което и искането за
присъждането им следва да бъдат оставени без уважение.
За да обоснове този свой извод съдът съобрази следното :
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска. Отговорността по чл. 78, ал. 1 от ГПК е
право на едната страна да иска от другата да плати направените от нея разноски, ако е
постановен съдебен акт в нейна полза, като се дължат реално направените разноски.
Съответно съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК ответникът пък има право да иска
заплащане на направените от него разноски съобразно отхвърлената част на иска. Като се
има предвид, че претенцията по чл. 127, ал. 2 от СК се разрешава чрез съдебно
администриране се налага извода, че правилото на цитираната законова разпоредба не
намира приложения, така като в теорията се приема и от проф. Ж.Сталев. Този извод на
съда не се променя, от наличието съдебна практика в обратния смисъл - Определение №
252/25.09.2016г., постановено по ч.г.д.№ 3895/2015г. на ВКС, ІІ ГО. По този въпрос е
налице противоречива съдебна практика, а настоящият съдебен състав застъпва практиката
съобразно, която съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита по
най-добрия начин на интересите на дете, ползва и двамата родители и затова в
първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе разноските, които е
направила, независимо от изхода на спора – Определение №385/25.08.2015г. на ВКС по
ч.гр.д.№ 3423/2015г., І ГО, постановено по реда на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК. Разпределението
на деловодните разноски по претенции, по които предявяването на молба (искова молба) е
законно необходимо, за да се постигне даден правен резултат, не е съобразно правилото на
чл.78, ал.2 от ГПК, доколкото спора между родители за родителската отговорност се
разрешава само по съдебен ред, дори и когато родителите постигнат споразумение по
чл.127, ал.1 от СК, то също следва да бъде утвърдено от съда с решение. Нещо повече, дори
и да не е сезиран с някоя от претенциите по чл.127, ал.2 от СК, съдът дължи служебно
произнасяне по този въпрос, с които не е сезиран, ако те до момента не са регламентирани,
водейки се отново само от интереса на детето (напр. ако е направено само искане за
определяне на режим на лични отношения на неотглеждащия родител с детето съдът, ако не
са регламентирани ще уреди и въпросите свързани с упражняването на родителските права,
местоживеенето и издръжката на детето). Съдът преценява и замества споразумението
между родителите, съобразно интересите на детето. Касае се за акт на спорна съдебна
администрация, решението по което няма сила на присъдено нещо, което при промяна на
фактическите обстоятелства, може да бъде изменяно във всичките му части. Поради
изложеното претенцията на страните за присъждане на разноски следва да бъде оставена без
уважение.
6
По изложените мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ, на основание чл. 127, ал. 2 от СК, упражняването на родителските
права по отношение на детето Дария К.а К.а, ЕГН **********, на неговата майка А. Д. П.,
с ЕГН: *********, с адрес: София, ж.к. „Обеля“ 2, бл. 226, ет. 7, ап. 19, с адрес гр. София,
ж.к. Люлин, блок 549, вх. Ж, ет. 5, ап. 12, С ИЗКЛЮЧЕНИЕ на правата, които по закон се
упражняват заедно.
МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето Дария К.а К.а, ЕГН **********, да бъде при майка
ѝ А. Д. П., ЕГН *********, в рамките на град София.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на детето Дария К.а К.а, ЕГН
**********, с баща К. Й. К., ЕГН **********, с адрес: София, ж.к. „Обеля“ 2, бл. 229,
вх. Б, ет. 1, ап. 12, по следния начин: бащата има право да взема при себе си детето всяка
първа, трета и пета (ако има такава) седмица месеца за времето от 10:00 часа в събота до
18:30 часа в неделя (с преспИ.е), както и 20 дена през лятото, определени по уговорка на
страните до 30. май на съответната година, а ако не се постигне такава – от 10. юли до 30.
юли включително, а в четни години бащата ще прекарва с детето Великденските празници
от 10:00 часа на Разпети петък по православния календар до 18:00 часа в понеделника на
Великден, и Нова година за времето от 29. декември в 11:00 часа до 2. януари в 13:00 часа, а
в нечетни години - Коледните празници от 19:30 часа на 23. декември до 18:00 часа на 27
декември, бащата има право на виртуален контакт с детето два пъти в седмицата – вторник и
четвъртък в диапазона между 18.00ч. и 19.00 часа по Скайп, Вайбър и/или телефон, като
майката А. Д. П., ЕГН ********* се задължава да обезпечава технически тези срещи.
ОСЪЖДА на основание чл. 143 СК във връзка с чл. 127, ал. 1 ГПК К. Й. К., ЕГН
**********, с адрес: София, ж.к. „Обеля“ 2, бл. 229, вх. Б, ет. 1, ап. 12, да заплаща на
дъщеря си Дария К.а К.а, ЕГН: **********, чрез нейната майка и законен представител А.
Д. П., с ЕГН: *********, с адрес: София, ж.к. „Обеля“ 2, бл. 226, ет. 7, ап. 19, месечна
издръжка в размер на 300 (триста лева) лева, считано от 30.07.2021г. / датата на
депозиране на исковата молба/ до настъпване на причина за изменение или прекратяване на
издръжката, на основание чл. 143, ал.2 от СК, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена сума до окончателното й изплащане, на основание чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК,
като отхвърля исковата претенция за разликата до 400 лв. като неоснователна.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената
издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК
ОСЪЖДА К. Й. К., ЕГН **********, с адрес: София, ж.к. „Обеля“ 2, бл. 229, вх. Б, ет.
1, ап. 12 да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата в размер на 432 лв. -
държавна такса по делото върху определения размер на издръжката на детето.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на страните за присъждане на разноски в
настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7