Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе, 27.07.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено на шести юли две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …...……………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 779 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н.З.П., депозирана против електронен фиш серия К № 2252535, издаден от ОДМВР – Русе, с който на жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева, за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
С жалбата се ангажират твърдения, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен, тъй като при издаването му са допуснати съществени нарушения на императивните разпоредби на материалния и процесуалния закон, които са ограничили правото на защита на жалбоподателя и се моли за неговата отмяна. Във връзка с тези твърдения се инвокират доводи, че описанието на нарушението, с оглед правната му квалификация като такова по чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП не позволява еднозначен извод относно точния вид на нарушението и респективно дали същото е правилно квалифицирано. В подкрепа на това се развиват съображения, че електронния фиш следва да съдържа описание на нарушението, което обхваща всички елементи от състава на нарушението и разрешената скорост на движение в конкретния пътен участък е елемент от състава на нарушението като нейното установяване предпоставя съставомерността на деянието. Доколкото в електронния фиш като място на нарушението е посочено на път I-5 Русе – Велико Търново, 7 км., посока град Бяла, то самото нарушение е било извършено извън населено място при посочените координати, а съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП разрешената скорост извън населено място е 90 км/ч., а в електронния фиш е посочено, че разрешената скорост е 60 км/ч., без да се твърди, че е въведено ограничение на скоростта с пътен знак и не може да се направи правилна и законосъобразна преценка за спазване на разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. след като в електронния фиш не са изложени обстоятелства как е въведено твърдяното ограничение на скоростта извън населено място. На следващо място се посочва, че в снимката като разрешена стойност на скоростта е посочено, че същата е 50 км/ч, което е ограничение на скоростта за населено място, поради и което не става ясно, кое ограничение на скоростта е нарушено, това от 50 км/ч. или 60 км/ч., което от своя страна е от значение с оглед определяне на правилната санкционна норма. С оглед изложеното се обосновава и извод, че в електронния фиш не се съдържат фактически обстоятелства за всички елементи на състава на нарушението и същият не отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. Излагат се съображения за недоказаност по несъмнен начин, че ограничението на скоростта в конкретния пътен участък е било 60 км/ч., а така също и че изготвения видеоклип има доказателствена сила, съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП, само относно датата, точния час и регистрационния номер на моторното превозно средство, а останалите обстоятелства, включително мястото на движение на автомобила и ограничението на скоростта, не са обхванати от доказателствената сила на снимката. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно призован не изпраща представител.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, адресат на издаденият електронен фиш, депозирана е в преклузивния срок за обжалване и касае подлежащ на съдебен контрол електронен фиш, поради и което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните с жалбата фактически и правни доводи, и извърши служебна проверка на обжалвания електронен фиш, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 02.09.2018г., в 11:15 часа, в на
път I-5 Русе – Велико Търново, км. 7, в посока град Бяла, с автоматизирано техническо средство – преносима
система за контрол на скоростта на МПС № 11743е4 е било заснето МПС – лек
автомобил „Мерцедес Е 200“, с рег. № Е 71 17 КВ, собственост на Н.З.П., което
моторно превозно средство при разрешена стойност на скоростта 60 км/ч. е било
установено да се движи с установена стойност на скоростта 87 км/ч. и превишена
стойност на скоростта от 27 км/ч.
Приетата за установена фактическа обстановка,
съдът намира за безспорно установена от събраните в хода на производството
писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, а именно: Разпечатка
от АИС КАТ - Регистрация справка собственост; Снимка № 7686 от ARH CAM SI
11743Е4 и разпечатка от СУ АНД с отразена дата на съставяне/връчване; Заверено
копие на Протокол от проверка № 18-С-ИСИ/25.06.2018 г.; Заверено копие на
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 ведно с
Приложение, Писмо от Областно пътно управление – Русе и Протокол с рег. № 1085р-6877/09.09.2018 г. на
ОД МВР – Русе прочетени и приобщени по реда на чл. 283 и чл. 284 НПК, приложим
на основание чл. 84 ЗАННН.
Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в
приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да налагат излагане на
подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на
основание чл. 84 ЗАНН, досежно това кои доказателствени средства съдът
кредитира и кои отхвърля, тъй като всички доказателства се намират в
корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за осъществили се факти от
обективната действителност, включени в предмета на доказване по настоящото
дело.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Електронният фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП по образеца, утвърден от министъра на вътрешните работи. Същият съдържа изискуемите, съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
По делото не се спори, а и от приобщените по делото писмени доказателства Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 и Протокол от проверка № 18-С-ИСИ/25.06.2018г. безспорно се установява, че нарушението е установено с автоматизирано техническо средство от одобрен тип, преминало първоначална проверка на средствата за измерване и притежаващо знак на проверка за 2018г.
Обстоятелството, че в електронния фиш е посочено, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1, от ЗДвП не води до незаконосъобразност на издадения електронен фиш и не представлява основание за неговата отмяна.
Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на страните.
В настоящия случай, в самият електронен фиш изрично са посочени разрешената стойност на скоростта, установената стойност на скоростта и констатираното превишение. Самият факт, че в електронния фиш не се съдържа, че това ограничение на скоростта е въведено с пътен знак, според настоящия съдебен състав не е довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност и респективно да организира защитата си във връзка с приетите за осъществили се факти. В случая в издадения електронен фиш изрично е посочена разрешената скорост за движение в конкретния пътен участък, която както е посочено в самата жалба е елемент от състава на нарушението и именно нейното установяване предпоставя съставомерността на деянието. В самият Закон за движението по пътищата в чл. 21, ал. 2, изрично е посочено, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, то това се сигнализира с пътен знак и липсата в обстоятелствената част на електронния фиш при описанието на нарушението, че се касае именно за въведено с пътен знак ограничение на скоростта, не е довело до нарушение на правата на наказаното лице, тъй като това следва от разпоредбите на самия закон.
Видно от служебно изисканата от съда от Агенция „Пътна инфраструктура“ Областно пътно управление град Русе информация за поставени пътни знаци, във връзка с ограниченията на скоростта на движение на моторни превозни средства на посоченото в електронния фиш място, където се твърди, че е извършено нарушението, а именно Главен път I-5 Русе – Велико Търново, км. 7, към датата на нарушението, а именно 02.09.2018г., безспорно се установява и доказва, че в този пътен участък, на км. 6+560 дясно има поставен пътен знак В 26 (60) „Забранено движението със скорост, по висока от означената“ и на км. 6+560, дясно, Т2 (500 м) „Дължина на ….“. (лист 22 от делото). Това безспорно установява и доказва въведеното в контролирания пътен участък ограничение на скоростта, съгласно чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
Неоснователни са доводите развити в жалбата, че на самата снимка е посочено ограничение на скоростта от 50 км/ч. Видно от приложената по делото Снимка № 7686 от ARH CAM SI 11743Е4 (лист 7 от делото) лимита на скоростта е посочен както следва: коли 60 км/ч. камиони 60 км/ч. Същата съдържа и установената скорост, а така и разстоянието 56 метра и локацията на средството за измерване и това съпоставено с мястото на нарушението Главен път I-5 Русе – Велико Търново, км. 7 и мястото на пътния знак В 26 въвеждащ ограничение на скоростта от 60 км/ч. обосновават единственият възможен извод, че скоростта на управлявания от жалбоподателя автомобил е била установена именно в зоната на действие на посочения пътен знак.
Посочената над снимката максимално разрешена скорост, касае както е
изрично посочено обща информация, а въведеното ограничение на скоростта от 60
км/ч. е посочено на самата снимка и именно това е ограничението, за което е
санкциониран водача.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1,
това се сигнализира с пътен знак. Квалификацията на нарушението като такова по
чл. 21, ал. 2 е във вр. с ал. 1 ЗДвП, каквото препращане съдържа и самата
разпоредба на чл. 21, ал. 2 ЗДвП не е довело до неправилно субсумиране на
установените факти по хипотезиса на приетата за нарушена материалноправна
разпоредба, съдържаща състав на административно нарушение и по никакъв начин не
е довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице да разбере, за
какво нарушение е санкциониран, чрез посочване на всички негови обективни
елементи.
Разгледана по същество жалбата също е неоснователна.
От приобщените по делото веществени доказателствени средства, съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП, а именно: Снимка № 7686 от ARH CAM SI 11743Е4 (лист 7 от делото) от 02.09.2018г., 11:15:37 часа, безспорно се установява времето и точното място, на което е било позиционирано средството за измерване и където е било установено нарушението, конкретното моторно превозно средство, измерената скорост на движение на същото и констатираното превишение, а така също и посоката на движение на МПС. Видно от същите измерената скорост на движение е била 90 км/ч., при въведено ограничени от 60 км/ч., от която е приспадната и максимално допустимата грешка от 3 % на средството за измерване и жалбоподателят е санкциониран, именно за превишение от 27 км/ч.
От изисканата и приложена по делото справка от Агенция „Пътна инфраструктура“ Областно пътно управление град Русе и Протокол с рег. № 1085р-6877/09.09.2018 г. на ОД МВР – Русе безспорно се установява и доказва, както мястото на контрол, така и че с пътен знак В 26 (60) е било въведено ограничение на скоростта, различно от общото по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Средството за измерване, с което
е установено нарушението е от одобрен тип и е преминало изискуемата проверка на
средствата за измерване, което се установява и доказва от приетите по делото
заверени копия на Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 (лист 9) и Протокол от проверка
№ 18-С-ИСИ/25.06.2018 г. (лист 8).
Правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя, в качеството му на собственик на моторното превозно средство за нарушение на чл. 21 ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, касаещо превишение на разрешената скорост от 60 км/ч., с 27 км/ч. и правилно е издирена и приложена санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП, а именно административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Жалбоподателят, в качеството му на собственик на моторното превозно средство не е попълнил и представил декларация по чл. 188 ЗДвП по реда и в срока по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, поради и което правилно и именно в съответствие с разпоредбите на закона е ангажирана неговата отговорност.
С оглед всичко изложено, съдът намира, че издаденият електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, а депозираната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на делото неоснователна се явява и претенцията за разноски от страна на жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 2252535, издаден от
ОДМВР – Русе, с който на Н.З.П., ЕГН:**********, с адрес ***, на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП е наложено
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 100 (сто) лева, за
нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе, в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: