РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Пловдив, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елена Й. Захова
Членове:Весела Ив. Евстатиева
Даниела Д. Събчева
при участието на секретаря Андреана Т. Динкова
в присъствието на прокурора Галин Гавраилов
като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно наказателно
дело № 20225300600092 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ-ва от НПК.
Образувано е по жалба на адв. З.Т.- защитник на осъдения Б.Б., срещу
определение на Районен съд-Пловдив, ХVІ-ти н.с. , постановено на
13.10.2021 г. по ЧНД № 5735/2021г. по описа на същия съд. Наведени са
оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на
обжалвания акт. Иска се отмяната му и постановяване на акт за съдебна
реабилитация на Б..
Представителят на Окръжна прокуратура- Пловдив намира жалбата за
неоснователна. Излага становище, че виждането, изразено в Р № 555/
26.01.2009 г. по наказателно дело № 556/2008 г. на 3-то н.о. на ВКС е
изолирано. Преобладаващата и актуална съдебна практика е, че в случаите на
приложение на чл. 66 от НК срокът по чл. 87 ал.1 НК следва да се брои от
момента, в който е изтекъл изпитателният срок, осъденият следва да изпълни
всички условия, вкл. и изискването за три години от изтичане на наказанието,
който в случая ще изтече през 2024 г. Пледира обжалвания съдебен акт да
бъде потвърден.
Осъденото лице не се явява пред настоящата инстанция, редовно
призовано. Защитниците му- адв. Т. и В. Б.а пледират за отмяна на
1
обжалваното определение. Адв. Т. изразява становище, че актуалната съдебна
практика е незадължителна, по делото е установено наличието на
предпоставките за съдебна реабилитация на осъдения, което обуславя
постановяването й от настоящия съд. Упълномощеният защитник Б.а
изразява същото становище. Наред с това сочи обстоятелства относно
здравословното състояние на осъдения, желанието му да полага труд и
затрудненията в тази насока с оглед отразяването в свидетелството за
съдимост на осъжданията му. Иска обжалваното определение да бъде
отменено и вместо това постановена съдебна реабилитация на Б..
Пловдивският окръжен съд, като обсъди доводите на жалбоподателя и
извърши цялостна служебна проверка на правилността на обжалвания
първоинстанционен съдебен акт при спазване изискванията на чл. 313 и чл.
314 НПК, за да се произнесе, съобрази следното:
Жалбата е допустима. Депозирана е от лице, притежаващо правото да
обжалва съдебния акт, в предвидения за това срок.
Разгледана по същество е неоснователна.
Следва да се констатира схематичното обсъждане от първостепенния
съд на съдебното минало на осъдения Б.. Макар и оскъдни, мотивите на
съдебния акт позволяват да се проследи процеса на формирана на вътрешното
убеждение на съда, поради което не е налице основанието по чл. 348 ал. 3 т. 1
от НПК- нарушение, за което съдът е задължен да следи служебно.
По делото са приложени две свидетелства за съдимост на осъдения с
различно съдържание и дата на издаване. В първото такова не е отбелязано
наложеното му по реда на чл. 78а от НК административно наказание. Още
към момента на депозирането му срокът на валидност на този документ е бил
изтекъл. На обсъждане подлежат данните, отразени във второто
свидетелство, представено в изпълнение на указаното от съдията- докладчик
(л. 20 от дело ПдРС). От съдържанието му се установяват следните
постановени спрямо осъдения Б. Т. Б. съдебни актове:
С Присъда № 547/21.10.2009 г.постановена по НОХД № 4618/2009 г. по
описа на Районен съд Пловдив, в сила от 06.11.2009 г., Б.Б. е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК, на
основание чл.78а, ал.5 вр. ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност
и му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 800 лева. С
Разпореждане на НАП гр. Пловдив от 03.08.2015 г., глобата е погасена по
давност.
Не е налице наказание измежду визираните в НК, сроковете за
реабилитация на лицето са предвидените в чл. 82 от ЗАНН и то е
несъотносимо към предмета на настоящето дело.
От значение за настоящия казус са последващите осъждания на дееца,
2
които коректно са били отразени в молбата, по която е образувано
производството:
1. С Определение № 63/24.01.2013 г., постановено по НОХД № 411/2013 г.
по описа на Районен съд Пловдив, в сила от 24.01.2013 г. , Б. е признат
за виновен в извършено на 19.01.2013 г. престъпление по чл.354а, ал.5
вр. ал.3, т.1 от НК, за което при условията на чл.54, ал.1 от НК му е било
наложено наказание глоба в размер на 300 лева. Глобата е платена на
23.03.2017 г.
2. С Определение № 344/25.05.2015 г., постановено по НОХД № 2817/2015
г. по описа на Районен съд Пловдив, в сила от 25.05.2015 г., Б. е признат
за виновен в извършено на 18.05.2015 г. престъпление по чл.354а, ал.5
вр. ал.3, т.1 от НК, за което му е било наложено наказание глоба в
размер на 500 лева. Глобата е платена на 23.03.2017 г.
3. С Определение № 606/10.07.2018 г. постановено по НОХД № 4399/2018
г. по описа на Районен съд Пловдив, влязло в сила на 10.07.2018 г., Б. е
признат за виновен в извършено на 04.07.2018 г. престъпление по
чл.343б, ал.3 от НК, за което му е било наложено наказание от седем
месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 450 лева. На осн. чл.66,
ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода
е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на
определението в сила. На осн. чл.343г вр. чл.343б, ал.3 вр, чл.37, ал.1, т.7
от НК му е определено и наложено наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от една година и шест месеца. На осн. чл.59,
ал.2 вр ал.1, т.1 от НК от изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода за срок от седем месеца е приспаднато времето, през което
осъденият Б. е бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа на
04.07.2018 г. до влизане на определението в сила, като един ден
задържане се зачита за един ден лишаване от свобода. На осн. чл.59, ал.4
от НК е приспаднато времето, през което осъденият Б. е бил лишен от
право да управлява МПС по административен ред, считано от 04.07.2018
г. до влизане на определението в сила.
Необсъдено от първостепенния съд с дължимата задълбоченост е
наличието на основанието по чл. 86 от НК – реабилитация по право за
първото осъждане. То е станало изпълнимо на 24.01.2013 г. По делото не се
установява да е било образувано изпълнително дело за събиране на
вземането. Датата на плащането му- 23.03.2017 г. несъмнено е след изтичане
на визираната в чл. 82 ал. 1 т. 5 от НК давност. В този случай двегодишният
срок по чл. 86 ал. 1 т. 3 от НК следва да се зачита от датата, на която
изпълнението е било погасено по давност- 24.01.2015 г., а не от датата, когато
въпреки настъпването й деецът е погасил задължението си. В този смисъл е
указаното по задължителен начин в ТР № 2 от 28.02.2018 г. на ВКС по т. д. №
2/2017 г., ОСНК- доброволното погасяване на задължението след изтичане на
3
давността не би следвало да предизвика неблагоприятни последици за
осъдения, поради което и в този случай началният момент, от който започва
да тече срокът за реабилитация, остава същият.
Реабилитация по чл. 86 от НК (по право) би настъпила на 24.01.2016
г. В конкретния случай такава не е налице, тъй като на 18.05.2015 г. е
извършено второто престъпление от общ характер ( за което на Б. е било
наложено същото по вид наказание). Т.е. за него реабилитация по право за
първото му осъждане е недостъпна. От този факт следва невъзможност за
реабилитация по право и за последващите осъждания. Съгласно
категоричната забрана на чл. 86, ал. 2 от НК реабилитация по право не
настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било
веднъж реабилитирано. На още по-голямо основание тя е невъзможна когато
предходната реабилитация изобщо не е настъпила и е невъзможна.
Изложеното обуславя необходимост да се обсъди наличието на
предпоставките на чл. 87 и чл. 88а от НК за всяко едно от сочените в молбата
наказания.
Не са налице основанията на чл. 87 от НК за което и да е от
осъжданията му, тъй като не е налице изискването на ал. 1 от цитирания
текст- в течение на три години от изтичане на срока на наложеното наказание
деецът да не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от
свобода или с по-тежко наказание. Това е относимо и за наложените му по
първите две сочени в молбата наказания глоба, тъй като са определени като
самостоятелно наказание, а не наред с друго, по- тежко такова.
Към датата на извършване на деянието, за което е бил санкциониран по
второто дело- по НОХД № 2817/2015 г., не е бил изтекъл и срокът по чл. 87
ал. 1 от НК за първото му осъждане.
Наказанието глоба, наложено му като самостоятелно наказание по
НОХД № 2817/2015 г. по описа на Районен съд Пловдив, е станало изпълнимо
на 25.05.2015г. Глобата е заплатена на 23. 03.2017 г. и тогава е започнал да
тече срокът по чл. 87 ал. 1 от НК. Преди изтичането му- на 04.07.2018 г. Б. е
реализирал престъплението, за което е било наложено последното му
наказание. Срокът за реабилитация по нито едно от предходните му две
осъждания не е бил изтекъл.
Основният спорен по делото въпрос е дали е настъпил визираният в чл.
87 ал. 1 от НК тригодишен срок за наложеното му при третото осъждане
наказание лишаване от свобода, с приложение на чл. 66 от НК за срок от три
години. Правилно проверяваният съд е констатирал неналичие на това
законово изискване. Обсъденото като неприложимо от прокурора, като
приложимо от защитата в Р № 555 от 26.01.2009 г. по наказателно дело №
556/2008 г. на 3-то н.о. на ВКС се явява изолирано от трайната съдебна
практика виждане както с оглед многобройните противно заявени такива, вкл.
4
Решение № 51 от 21.III.1996 г. по н. д. № 656/95 г., I н. о. , Решение № 216 от
4.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 647/2015 г. и др., така и поради разрешението,
дадено в задължителното за прилагане ТР № 2 от 28.02.2018 г. на ВКС по т. д.
№ 2/2017 г., ОСНК.
Изпитателният срок за изпълнение на най- тежкото наложено наказание
е започнал да тече на 10.07.2018 г. и към датата на образуване на настоящето
производство той е бил вече - на 09.07.2021 г. Във вече цитираното ТР № 2 от
28.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСНК е ясно изразено виждането на
ВКС, последовотелно прилагано от съдилищата и към настоящия момент-
при неизпълнено наказание, когато възможността за изпълнението му е
погасена след условно осъждане, срокът за реабилитация започва да тече от
изтичане на изпитателния срок. Т.е. на 09.07.2024 г. за осъдения Б. ще изтече
тригодишният срок по чл. 87 ал. 1 от НК. Липсата на това законово
изискване налага извод за несъотносимост на наличните доказателства, от
които се извеждат добри характеристични данни за поведението на осъдения
след последно наложеното му наказание. Изискванията на чл. 87 от НК не са
налице в съвкупността, очертана от законодателя. Така приетото от
проверявания съд е в съответствие с доказателствата по делото относно
отсъствието на първата изискуема предпоставка за допустимост на
реабилитация от съд- изтичане на изрично предвидения тригодишен срок от
изтърпяване на наказанието.
Не може да се обсъжда реабилитация по чл. 87 от НК за първите две
наложени наказания, тъй като наред с вече изложеното следва да се сподели и
виждането, изразено в Р № 216/04.06.2015 г по н.д.647/2015 г. на ВКС, І н.о.,
че реабилитацията е правен институт, който засяга и се разпростира върху
юридическия статус на личността като цяло. Не е възможно да настъпи
реабилитация само за едно престъпление ( изключение е визирано в чл. 86 от
НК), а за други- не.
Не са налице и основанията на чл. 88а от НК, при наличието на които
съдебното производство подлежи на прекратяване, тъй като реабилитацията
на лицето настъпва по силата на закона, а не на съдебен акт. Съгласно чл. 88а,
ал. 4 от НК, когато лицето е извършило две или повече престъпления, за
които не е реабилитирано, осъждането и последиците му се заличават след
изтичане предвидените в предходните алинеи срокове за всички осъждания.
За последното от осъжданията му не е изтекъл срокът по чл. 88а ал. 3 вр. с ал.
1 вр. с чл. 82 ал. 1 т. 4 от НК.
При тези данни изводът на ПдРС, че молбата на осъдения Б. за съдебна
реабилитация е неоснователна, е правилен и споделяем. Настоящият съд
намира, че обжалваното определение е законосъобразно. Жалбата е
неоснователна и не може да се уважи.
Воден от горното и на осн. чл. 334 т. 6 вр. с 338 от НПК,
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 5854/13.10.2021 г. на Пловдивския
районен съд, постановено по ЧНД № 5735/2021 г. по описа на същия съд.
Решението не подлежи на протест и обжалване.
Да се съобщи на страните за изготвянето му.
_______________________
Председател:
Членове:
1._______________________
2._______________________
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
към Решение 73/14.03.2022
на Весела Иванова Евстатиева, Член на състав
Особено мнение на съдия Весела Евстатиева по ВЧНД № 92/2022г. по описа
на Окръжен съд - Пловдив
С настоящото изразявам особеното си мнение по горното дело единствено в
частта относно основанията за настъпване на реабилитация от съда по чл.87
от НК касателно осъждането на молителя Б.Т.Б. по последното му осъждане
по НОХД № 4399/2018г. на ПРС в сила от 10.07.2018г., по което му е
наложено първо и единствено наказание лишаване от свобода.
Предходните две осъждания касаят наложени наказания глоба, заплатени на
23.03.2017г., а по първото на жалб.Б. е наложено административно
имуществено наказание, заплатено на 03.08.2015г.
Относно наказанията глоба и лишаване от правоуправление съм съгласна с
приетото от мнозинството на състава, че тези наказания са изпълнени.
Несъгласието ми с мнозинството на състава касае изтичането на сроковете за
реабилитация относно наказанието лишаване от свобода по посоченото по-
горе осъждане, което е в основата на постановения в настоящото решение
отказ на съда да реабилитира молителя по всички осъждания по реда на чл.87
от НК. Действително такава може да се постанови при наличие на всички
кумулативно предвидени предпоставки от закона, които в случая са свързани
освен с изтичането на законовоустановените срокове, така и със становището
на съда, че молителят се е поправил и е възстановил причинените вреди /в
случая осъденият не е бил осъден да възстанови вреди, вкл.и неимуществени
от умишлено престъпление, нито е извършил обхващащо в състава си деяние
с престъпен имуществен резултат/.
6
Доказателствата по делото безспорно водят на извода, че молителят
понастоящем се е поправил. Това е прието и от първостепенният съд, не се
оспорва и от прокурора. Наред с това е изтекъл както срокът на наложеното
наказание лишаване от право да управлява МПС по чл. 37 ал.1 т.7 от НК, така
и наказанието глоба, което е било изплатено на 24.07.2018г. по представената
разписка пред първостепенния съд, съгласно регламентираното в чл.87 ал.3
от НК.
Намирам, че е изтекъл и срокът по чл.87 ал.1 от НК досежно наказанието
лишаване от свобода. Съдебният акт е влезнал в сила на 10.07.2018г.
Сочената норма предвижда, че 3-годишният срок започва да тече от изтичане
срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване
наказание. Несъмнено е, че се касае за наказанието лишаване от свобода, а не
за изпитателния срок, който не подлежи на редуциране с работа или
помилване. Нормата е ясна и не буди съмнение. Следва да се посочи, че
изключенията от същата досежно изпитателния срок са изрично
регламентирани в чл.86 ал.1 т.1 от НК, чл. 70 ал.9 вр.чл.86 от НК относно
реабилитацията по право и в чл.88а от НК при абсолютната реабилитация.
Така, при първоначалната реабилитация /по право/ настъпването на
последиците й се свързват единствено с изтичане на изпитателния срок. За
пълната реабилитация по чл.88а от НК изрично са посочени изключенията по
чл.88а ал.2 и ал.3 от НК наред със сроковете, които са значително удължени
спрямо тези по чл.86 и 87 от НК. Това е така, защото при тях законодателят е
поставил в условие единствено изтичането на срокове и формалното
отчитане, че в рамките на тях лицето не е извършило друго престъпление.
Законодателната воля е коренно различна при реабилитацията от съда по
чл.87 от НК, защото при нея наред с останалите формални изисквания е от
съществено значение съдът да може да формира извод дали молителят е
възстановил причинените вреди и се е поправил към момента на
постановяване на съдебния акт в едно състезателно производство,
инициирано по негово искане.
По чл.87 ал.1 от НК законодателят е приел, че лицето, иницииращо
производството, следва да не е извършило престъпление, наказуемо с
лишаване от свобода или по-тежко наказание в период от три години след
изтичане срока на наложеното с присъдата наказание. Този срок всякога е по-
7
дълъг от изпитателния такъв, защото съгласно чл.66 ал.2 от НК
изпитателният срок не може да надвишава с повече от три години наложеното
наказание лишаване от свобода. В този смисъл първостепенният съд
противоречиво на стр.3 от проверявания съдебен акт е приел, че
„тригодишният срок по чл. 87 ал. 1 от НК следва да е изтекъл, считано от
момента, в който наказанието е станало неизпълнимо, а не с фактическото
изтичане на изпитателния срок“. Фактическото изтичане на изпитателния
срок всякога прави предходното наказание неизпълнимо /прочее същото
може да е неизпълнимо и преди това, ако например в изпитателния срок е
извършено непредпазливо престъпление/.
Считам, че соченият от законодателя срок в настоящото производство по
чл.87 ал.1 от НК е 3 години, увеличен със срока на наказанието лишаване от
свобода, а не срокът по чл.66 от НК увеличен с 3 години. Категорично не съм
съгласна, че през този период наказанието лишаване от свобода е изпълнимо.
Какъвто и изпитателен срок да се наложи на осъдения, той се покрива от 3-те
години по чл.87 ал.1 от НК, защото по силата на чл.66 ал.2 от НК
изпитателният срок не може да надвишава с повече от три години
наказанието лишаване от свобода. В ситуация дори на максимално определен
изпитателен срок от 5 години, за който наказанието лишаване от свобода не
може да е по-малко от две до три години лишаване от свобода, е видно, че
никога не може да има евентуална преценка дали осъденият се е поправил
преди да са изтекли минимум 5-6 години от осъждането му - т.е. безспорно
същият следва да не е извършвал престъпление в този период, а преценката
дали се е поправил се прави след изтичане на този период и към момента на
постановяване на съдебния акт в производството по реабилитация - т.е. когато
наказанието вече е неизпълнимо. Ако наказанието е било все още изпълнимо
и лицето е извършило в този срок друго умишлено престъпление, то
несъмнено няма да бъде реабилитирано от съда, защото не се е поправило
още преди да изтече определения му изпитателен срок.
Считам, че изрично в материалните предпоставки за постановяване на
съдебна реабилитация законодателят е поставил срок, в който молителят
следва да има добро поведение като минимална продължителност -
изпитателния срок, увеличен със срока на наложеното му наказание лишаване
от свобода и с максимална продължителност - моментът на постановяване на
съдебния акт по чл.87 от НК, към който момент съдът следва да направи
8
преценката дали молителят се е поправил или не. Никъде в нормата на чл.87
ал.1 от НК не се третират въпросите по наказание с изпитателен срок. Така,
срокът от три години тече от срока на самото наказание, защото само то може
да бъде помилвано или намалено с работни дни.
Намирам за неправилно становището на РС Пловдив, възприето и от
мнозинството на настоящия съдебен състав, че за последното осъждане на
жалбоподателя не е изтекъл срокът по чл.87 ал.1 от НК относно наказанието
лишаване от свобода, тъй като същия започва да тече едва от изтичане на
изпитателния срок. Сочената съдебна практика от прокурора не е
задължителна. Действително споделям тази, възприета в Решение № 555-
2009-III НО на ВКС в какъвто смисъл съм постановявала съдебни актове като
първоинстанционен съд.
Наред с това в случая считам, че недопустимо се правоприлага по аналогия в
ущърб на осъденото лице. Както посочих по-горе, законодателят не е приел,
че 3-годишният срок по чл.87 ал.1 от НК започва да тече след изтичане на
изпитателния срок, каквато законодателна техника изрично е използвал в
чл.88а ал.3 от НК и в чл. 70 ал.9 вр. чл.86 от НК. Недопустимо е прилагането
по аналогия на тези разпоредби при решаването на материалноправните
въпроси по чл.87 ал.1 от НК, тъй като по този начин се въвежда едва от съда
двойно по-дълъг срок от посочения такъв в закона и то в производство, в
което след преценка на формалното изтичане на сроковете, водещо е
доказването на евентуалното поправително поведение на осъденото лице.
Не съм съгласна с изразеното становище на мнозинството на състава, че в
настоящия казус сме изправени пред обвързващите предписания на ТР №
2/2018г., ОСНК на ВКС. Не съм съгласна, че то може да бъде отнесено към
настоящия случай. В т.2 от цитираното тълкувателно решение се разглеждат
въпросите относно изпълнението на наказанието и настъпването на
реабилитация единствено от гл.т. на правилата за давността и то в хипотезите
на чл.86 и чл.88а от НК. Понастоящем липсва задължително за съдилищата
тълкувание на ВКС на нормата на чл.87 ал.1 от НК, а запълването на
констатирана празнота при решаване на въпросите относно наказателната
отговорност и нейните последици /в случая заличаването им/ не може да води
до влошаване положението на засегнатото лице. Не случайно в наказателното
правораздаване в производствата по групиране на наказанията на осъдените
9
лица се изхожда от принципа за най-благоприятното им съчетание от гл.т.на
общото и най-тежко наказание, което следва същият да изтърпи.
В заключение намирам, че срокът по чл.87 ал.1 от НК относно наказанието
лишаване от свобода на жалб.Б. Б. е изтекъл на 10.02.2022г. Към настоящия
момент са изпълнени и кумулативно наложените с него наказания, както и
тези наложени по предходните му осъждания, които са глоби. Същевременно
молителят е доказал доброто си поведение и липсата на каквито и да е
противообществени прояви от влизане в сила на последното му осъждане на
10.07.2018г. до сега. Считам, че са налице всички законови основания за
постановяване спрямо всичките осъждания на съдебна реабилитация по чл.87
от НК спрямо молителя Б.. Поради това, намирам постановеният
първоинстанционен съдебен акт за неправилен, като същият следваше да бъде
отменен от въззивния съд и постановен нов в изложения смисъл.
По тези съображения изразих особеното си мнение.
Съдия В.Евстатиева:
10