№ 369
гр. Враца, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:**** Р. П.
при участието на секретаря ****
като разгледа докладваното от **** Р. П. Административно наказателно дело
№ 20231420200990 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.58д-63д от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН),и е образувано по жалба на „****“ , със седалище и адрес на
управление с.****, общ.****, обл.****, представлявано от „****“ ЕООД, със същото
седалище и адрес на управление, представлявано от управителите **** и ****, чрез
юрк.П.Т., против наказателно постановление (НП) № 002813 от 12.09.2023 г., издадено от
директора на РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“ при
КЗП, с което за нарушение на чл.63 т.3 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), на
основание чл.209 ,чл.83 ал.1 и чл..233 ал.2 ЗЗП на дружеството е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева.
В жалбата се поддържа, че обжалваното наказателно постановление е неправилно,
незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати
процесуални нарушения. Иска се неговата отмяна, като се излагат подробни доводи и
съображения в тази насока. При условията на евентуалност се моли за прилагане на чл.28
ЗАНН или за намаляване на наложената имуществена санкция до предвидения минимум.
Ответникът по жалбата - Директор на РД за областите Видин, Монтана и Враца към
ГД „Контрол на пазара“ към КЗП, със седалище/на РД/ Монтана, в представено по делото
писмено становище моли депозираната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното
НП да бъде потвърдено от съда като правилно и законосъобразно. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на противната страна и намаляването му до предвидения минимум.
Настоящият състав намира депозираната жалба за процесуално допустима. Подадена
е в преклузивния срок, предвиден в чл.59 ал.2 ЗАНН, от лице, имащо право и интерес от
обжалване, и против акт-наказателно постановление от категорията на обжалваемите.
Разгледана по същество депозираната жалба се явява частично основателна.
Настоящият състав, след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
1
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на
АУАН № 002813 от 19.04.2023 г. за това, че на 15.02.2023г.,при извършена
проверка,резултатите от която са обективирани в КП № К-2742281/15.02.2023г., в търговски
обект ,стопанисван от жалбоподателя – магазин „Лидл Враца 821“,находящ се в гр.В****, е
установено,че жалбоподателят е направил съобщение за намаление на цените на стоки,
изложени за продажба, без да е посочил в него срока, през който те се продават с намалени
цени, съгласно изискванията на чл.63, т.З от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Стоките с намалени цени, са изложени в обекта като пред тях е поставен етикет с
информация за вида на стоката, нейната предишна продажна цена, която е зачертана,
приложения процент на намаление и новата цена.И в АУАН и в НП подробно са посочени
конкретните стоки,по отношение на които е констатирано посоченото нарушение.На етикета
пред стоките бил посочен срок,който касае минал период,а намалението следвало да бъде
към момента на проверката според отразеното в акта и КП – 15.02.2023г.,което не било
налице.
Актосъставителят квалифицирал нарушението като такова по чл.63 ал.1 т.3 от ЗЗП.
Актът е съставен в отсъствие на жалбоподателя или упълномощено от него лице, след
надлежно уведомяване ,и е връчен на основание чл.233, ал.4 ЗЗП на физическо лице, което
се намирало в търговския обект и, което е в трудови правоотношения с лицето, срещу което
е бил издаден акта. Към АУАН е приложен Констативен протокол № К-2742281/15.02.2023
година със съответните приложения към него.
Въз основа на горния акт за установяване на административно нарушение и при идентично
описание на фактическата обстановка, наказващият орган издал атакуваното НП № 002813
от 12.09.2023 г., с което за нарушение на чл.63 ал.1 т.3 от Закона за защита на потребителите
(ЗЗП), на основание чл.209 от същия закон, на дружеството е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева.
Изложеното до тук се установява по категоричен начин,както от изявленията на
страните,така и от събраните доказателства.
По делото са събрани писмени доказателства: Заповед №771/13.10.2022 г. за
компетентността на АНО и Заповед № 99 ЛС/ 01.02.2016 г. за компетентността на
актосъставителя, издадени от Председателя на КЗП; обжалваното Наказателно
постановление № 002813 от 12.09.2023 г. и съставения АУАН №002813 от 19.04.2023
г.;писма,становища ,обр.разписки,пълномощни във връзка със съставяне на АУАН,
констативен протокол №К-2742281/15.02.2023 г. с приложения към него,КП от 27.04.2023г.
.Приложен е и снимков материал във връзка с отразеното в КП.И писмените доказателства/с
изключение на НП/ и снимковия материал не се оспорват от страните,при което съдът няма
основание да не ги цени и изважда от доказателствения материал.
При гледане на делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на трима
свидетели: актосъставител, присъствал при извършването на проверката и при съставянето
на акта, и свидетели, присъствали при извършване на проверката и при съставянето на акта
– първата и свидетел само при съставяне и връчването на акта. От показанията на
свидетелите се установява, че на 15.02.2023 г. е извършена проверка в процесния обект , при
която са констатирани гореописаните нарушения, за което е съставен КП № К-
2742281/15.02.2023 г. с приложения към него.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, които са безпристрастни,
логични и последователни. Същите са безпротиворечиви, както с писмените доказателства
по делото, така и помежду си.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи: Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на
предвидената в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура,и съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН
2
реквизити. Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията на чл.57, ал.1
ЗАНН,и в него не се установяват пороци от външна страна, като описаните нарушения
кореспондират изцяло с описанието, направено в АУАН. И АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които
са извършени нарушенията и начина на констатиране на същите. АУАН и НП са съставени в
сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са съставени от материално и териториално компетентните за това органи, в
предвидената от закона писмена форма. Законовите изисквания за връчването на АУАН и
НП на жалбоподателя са спазени.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването
на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да доведат до опорочаване на санкционната процедура. Констатираното
нарушение и обстоятелствата, при които същото е било извършено, са описани достатъчно
пълно и ясно, както вече се изложи, както в акта, така и в наказателното постановление,
поради което съдът счита, че правото на защита на дружеството- жалбоподател не е било
накърнено. Ясно и конкретно са посочени дата и място на извършване на нарушенията,
както са налице и всички останали реквизити в АУАН съгл.чл.42 ЗААН. Налице са и
задължителните реквизити, които трябва да съдържа НП съгл.чл.57 ЗАНН.
При преценка на цялата доказателствена съвкупност, според настоящия състав се
установяват категорични данни за извършване на нарушение по чл.63 ал.1 т.3 ЗЗП,
изразяващо се в това, че на посочените в АУАН и НП дата и място, дружеството-
жалбоподател е направило съобщение за намаление на цените на стоки, изложени за
продажба, без да е посочило в него срока, през който те се продават с намалени цени,
съгласно изискванията на чл.63, т.З от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Стоките с намалени цени, са изложени в обекта като пред тях е поставен етикет с
информация за вида на стоката, нейната предишна продажна цена, която е зачертана,
приложения процент на намаление и новата цена.
На етикета пред стоките е посочен срок, който касае минал период, а намалението на цените
на стоките се прилага към момента на проверката. Търговецът не е посочил реално срока на
намаление на цените, валидно към 15.02.2023 г. /дата на проверката/.
Нарушението правилно е квалифицирано като такова по чл.63 ал.1 т.3 ЗЗП, чиято
разпоредба гласи : „Всяко съобщение за намаление на цените трябва да посочва:
1. стоките и услугите или групата стоки и услуги, за които е валидно намалението на цените;
2. условията, при които се извършва намалението на цените;
3. срока, през който стоките и услугите се продават с намалени цени.“
Или от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява по един
безспорен и категоричен начин факта на извършване на административното нарушение,
механизма на осъществяването му и неговото авторство.
Въпросът за субективната страна на нарушенията не следва да бъде обсъждан, тъй като
отговорността на юридическото лице е обективна и безвиновна. От това следва и изводът,
че при реализирането й не следва да се анализира липсата, респективно наличието на вина у
представляващия дружеството или у други лица, свързани с осъществяване на дейността му,
нито да се определя нейната форма.
В случая не се констатират основания за приложение на разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН, тъй като установените нарушения, както и обстоятелствата при извършване на
същите не разкриват по-ниска степен на обществена опасност от обичайната. По дефиниция
нарушенията са формални и макар закона да не изисква настъпване на вредни последици
3
като съставомерен резултат, такива фактически са налице - засягане правата на неограничен
брой потребители, в частност правото им на информация за предлагания продукт. В случая,
следва да се отчете, че се касае до субект, осъществяващ търговска дейност, което изисква
не само стриктно изпълнение на задълженията по установения държавен ред, но и полагане
на дължимата грижа по отношение на лоялните отношения с клиентите. При тези
съображения съдът не може да приеме, че нарушението е „маловажно” по смисъла на чл.28
ЗАНН.
Наложената за нарушение по чл.63 ал..1 от ЗЗП имуществена санкция в размер на 1000
лв., предвидена в разпоредбата на чл.209 от ЗЗП е около минималния размер/500 лв./.
Независимо от това при обсъждане въпроса за индивидуализация на
наказанието,настоящият състав като отчита характера и тежестта на извършеното
нарушение, обстоятелствата при които е извършено-факта, че пред стоките е имало все пак
обявление,което съобщава цената им,като има предвид степента на обществена опасност на
нарушението,факта,че потребителите не се ощетяват материално,а напротив,факта,че
липсват по преписката данни за подобни или други нарушения по ЗЗП от страна на
жалбоподателя,като има предвид и бр.на артикулите/стоките/ по отношение на които е
констатирано нарушението – 3 бр., намира наложеното от наказващия орган наказание около
минимално предвидения размер за несправедливо, и несъобразено с разпоредбата на чл.27
от ЗАНН. Според съда наказание в размер на предвидения минимум – имуществена санкция
в р-р на 500 лв.е съответно на извършеното нарушение и от естество да съдейства за
постигане целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН.
С оглед изложеното, съдът счита посочените възражения в жалбата за
несъставомеррност на деянието ,и за допусната грешка за изцяло неоснователни, тъй като
извършването от обективна страна на административното нарушение по ЗЗП от
дружеството-жалбоподател се доказва по безспорен и категоричен начин, като при
издаването на НП са спазени изискванията на материалния и процесуалния закон.
Предвид изложеното относно индивидуализацията на наказанието жалбата се явява
частично основателна.Като такава следва да се уважи отчасти,като НП се измени в частта
относно наложената имуществена санкция,която се отмени в размер над 500 лв.В останалата
му част НП следва да се потвърди.
При този изход на делото и предвид претендираните разноски от страните, следва на
основание чл.63д, ал.4 ЗАНН дружеството-жалбоподател да бъде осъдено да заплати на
АНО разноски по делото в размер на 80.00 лева за юрисконсултско възнаграждение
съгл.чл.63д ал.4 и 5 вр.чл.37 ЗПП вр.чл.27е от Наредба за заплащане на правната помощ,
фактическата и правна сложност на делото и извършените конкретни процесуални действия
от юрисконсулта.
Водим от горното, на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, Районен съд-Враца, III
наказателен състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №002813/12.09.2023 г., издадено от Директора
на РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД КП при КЗП, с което за нарушение на
чл.63 ал.1 т.3 ЗЗП, на основание чл.209 ЗЗП, на „****“, със седалище и адрес на управление
с.****, общ.****, обл.****, представлявано от „****“ ЕООД, със същото седалище и адрес
на управление, представлявано от управителите **** и ****, чрез юрк.П.Т., ЕИК **** е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000.00 лева,
като
НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 1000 лева на 500 лв.
4
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН „****“ , със седалище и адрес на
управление с.****, общ.****, обл.****, представлявано от „****“ ЕООД, със същото
седалище и адрес на управление, да заплати на РД за областите Видин, Монтана и Враца,
със седалище Монтана към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП сумата от 80.00 лева,
представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Враца в
14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5