Р Е Ш Е Н И Е
№…….
гр.Русе,26.10.2015год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският районен съд,VІ-ти наказателен състав в
публично заседание на …..девети
октомври ……през две
хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ПЛАМЕН
ЧЕНДЖИЕВ
при
секретаря Е.Г. и в присъствието на ………………………. разгледа докладваното от съдията наказателно административен характер дело №1597/2015г.,за
което съобрази,че производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Д.Ф.М. от гр.Русе
ЕГН ********** в качеството му на управител на „Астра Биоплант” ЕООД със
седалище в гр.Сливо поле Русенска обл. против наказателно постановление № 18-000750/03.07.2015г.
на директора на Дирекция Инспекция по труда Русе ,с което на основание чл.415
ал.1 от КТ на дружеството е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на ДВЕ ХИЛЯДИ И ПЕТСТОТИН лева.
Жалбоподателят чрез своя
процесуален представител моли съда да отмени наказателното постановление като необосновано,тъй
като твърди,че не е извършил нарушението за което е санкциониран.
За РРП- редовно призовани,не се
явява представител и не вземат становище.
Представител на
административно-наказващия орган моли съда да потвърди изцяло обжалваното
наказателно постановление.
От събраните по делото
доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е управител на „Астра Биоплант” ЕООД със
седалище в гр.Сливо поле Русенска обл.Дружеството стопанисва обект –
предприятие за производство на биодизел състоящо се от завод за преработка
находящ се в гр.Сливо поле ул.”България”№23(адреса на седалището на
дружеството) и администрация,като в хода на административнонаказателното
производство не са събирани доказателства дали последната се помещава на същия
адрес или на друг.
Свид.Л. изпълнява длъжността
гл.инспектор в Д „ИТ” Русе.През м.май 2014г. свид.Л. извършва проверка в
предприятието и съставя протокол,с който дава задължителни предписания като под
№6 е предписанието работодателят да държи в обекта на контрол,на разположение
на контролните органи поименни графици за работа,утвърдени от него за периода
за който е установено сумирано изчисляване на работното време със срок за
изпълнение 10.06.2014г.По време на проверката работодателят е представляван от
„дл.лице по БЗР” оправомощено със
заповед от 2013г. издадена от лице,което към 2014 и към 2015г. не е управител
на дружеството – работодател.На 01.07.2014г. управителят на наказаното
дружество писмено отговаря,че предписание №6 е изпълнено – съставени са
поименни графици и те се намират в производствените звена на завода.
На 22.05.2015г. – почти година
след изтичане на срока на предписание №6,свид.Л. извършва повторна проверка във
връзка с изпълнение на предписанията.При проверката се обръща към лицето
представлявало работодателя при първата проверка.Същото пише обяснения,в които
сочи,че „не може да представи графиците за работа за 2014 и 2015г.,защото не му
били дадени от администрацията..”Въз основа на тези обяснения свид.Л. приема,че
работодателят не е изпълнил задължително предписание №6 и кани жалбоподателя за
съставяне на акт.На поканата се явява упълномощено лице в присъствието на което
Л. съставя акт за установяване на административно нарушение срещу дружеството.
На 03.07.2015г. с обжалваното
наказателно постановление директорът на Д „ИТ” Русе на основание чл.415 ал.1 от КТ налага на дружеството административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер
на ДВЕ ХИЛЯДИ И ПЕТСТОТИН лева.
Горната фактическа обстановка
съдът приема за установена въз основа на следните доказателства:протоколи за
извършени проверки,писмени обяснения,уведомително писмо на изпълнени
предписания,графици за сумирано изчисляване на работно време от м.януари до м.юни 2014г.,заповед от 2013г. писмени
обяснения,както и от показанията на свидетелката.
По така приетата за установена
фактическа обстановка не се спори.
Съдът като взе предвид всички
събрани по делото доказателства,намира,че жалбата е процесуално допустима,тъй
като изхожда от оправомощено лице и е подадена в предвидения от ЗАНН срок,а
разгледана по същество е основателна.
На първо място обжалваното
наказателно постановление е постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила.Нарушена е разпоредбата на чл.34 от ЗАНН,като е съставен
акт за установяване на административно нарушение след срок по-голям от три
месеца от откриване на нарушителя.Според Постановление №10/73г. на Пленума на
ВС( в същия смисъл и Тълкувателно решение №48/81г. на ОСНК) ,съдилищата са
длъжни служебно да следят за спазването на тримесечния срок от откриване на
нарушителя за съставяне на акт.Видно от обстоятелствената част на съставения
срещу дружеството жалбоподател акт и на наказателното
постановление,актосъставителят и наказващият орган са приели,че нарушението е
извършено на 11.06.2014г.,а начина на установяването му е проверка във връзка с
дадени предписания извършена на 11.05.2015г.Видно от представения протокол,предписанието
за неизпълнението на което жалбоподателя е санкциониран е със срок на
изпълнение 10.06.2014г. Към следващия ден нарушението е било извършено и
нарушителят е бил известен и това е работодателят към когото са отправени
задължителните предписания. Обстоятелството,че актосъставителят не е извършил
проверка в предвидения в ЗАНН срок за съставяне на акт,а го е сторил едва след
единадесет месеца след изтичане на срока за изпълнение на предписанието не дава
основание на съда да приеме,че нарушителят е станал известен едва на
11.05.2014г.В подкрепа на този извод е обстоятелството,че и до настоящия момент
жалбоподателят твърди,че не е извършил нарушението,тъй като предписание №6 е
било изпълнено и в „обекта на контрол” са били съхранявани на разположение на
проверяващите графиците за сумирано изчисляване на работното време за период от
м.януари до м.юни 2014г.- точно така както е предписвало предписание №6, а
изводите на актосъставителката се отнасят за други графици за 2015г. за които
задължителни предписания не са давани.
Наказващият орган също е нарушил
процедурата.Вместо да прекрати производството на основание чл.34 от ЗАНН,той е
издал обжалваното наказателно постановление въпреки,че е констатирал в
обстоятелствената част датата на извършване на нарушението.
На второ място,съдът намира,че
обжалваното наказателно постановление е необосновано,тъй като изводите на
актосъставител и наказващ орган относно съставомерни елементи от състава на
нарушението са произволни по причина,че не почиват на събрани доказателства.Такова
обстоятелство е на първо място изпълнителното деяние.В хода на
административнонаказателното производство не се установява по безспорен и
категоричен начин,че работодателят не е изпълнил задължително предписание №6. В
приложените по делото обяснения от лицето,в чието присъствие е извършена
проверката се сочи,че същото не може да представи графици за 2014 и за 2015г.
защото не му били дадени от администрацията,а не защото такива не се държат на
разположение на контролните органи в „обекта на контрол”.По този начин свид.Л.
е индивидуализирала предприятието стопанисвано от дружеството,но в хода на
административнонаказателното производство не са събирани доказателства дали
сочената от лицето „администрация” е част от „обекта на контрол” или не.Този
въпрос е от изключително значение,тъй като ако администрацията е част от
„обекта на контрол”, то само обясненията са достатъчни за да се направи извод,че предписанието е
изпълнено.Късно извършената проверка за изпълнението на предписанията е довело
и до естествения и логичен отговор на лицето дало обяснения,че графиците за
предходната 2014г. година се съхраняват в администрацията,тъй като към момента
на проверката те са без правно значение и за проверяващи и за полагащи труд.
Писмените обяснения на лицето,в
чието присъствие е извършена проверката в частта им ,че документи не му били
предадени от администрацията,както и удостоверението за актуално състояние и
заповед от 2013г. също дават основание да се направи извода,че липсват
доказателства,че точно това лице е оправомощено да представлява работодателя
при проверка.Заповедта от която проверяващите са направили извода,че точно това
лице е оправомощено не е издадена от управителя и е логично това лице да не
разполага с исканите му документи.
По изложените съображения,съдът
намира,че обжалваното наказателно постановление като необосновано и постановено
при съществени нарушения на процесуалните правила,следва да се отмени изцяло.
Предвид горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло
наказателно постановление № 18-000750/03.07.2015г. на директора на Дирекция
Инспекция по труда Русе ,с което на „Астра Биоплант” ЕООД със седалище в
гр.Сливо поле Русенска обл.представлявано от управителя Д.Ф.М. от гр.Русе ЕГН **********
на основание чл.415 ал.1 от КТ е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на ДВЕ ХИЛЯДИ И ПЕТСТОТИН лева.
Решението може да се обжалва пред
Административен съд гр. Русе в 14-дневен срок от съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: