Определение по дело №7126/2013 на Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Гр. София, 25.05.2018 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на осми май две хиляди и осемнадесета година в следния състав

                                                                                     

     СЪДИЯ : М. БОЙЧЕВА

 

при участието на секретаря Цветелина Пецева,

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 7126 по описа за 2013 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 692 от ТЗ.

На 01.03.2018 г. са обявени в Търговския регистър по партидата на “С.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК ********, изготвените от синдика Списък на приетите от синдика вземания на кредитори на дружеството, предявени в срока по чл.688, ал. 1 от ТЗ, и Списък на неприетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ.

В срока по чл. 690, ал. 1 от ТЗ е подадено възражение с вх. № 33702/09.03.2018 г., с пощенско клеймо от 08.03.2018 г., от кредитора Държавата чрез Н.А.П. срещу списъка на неприетите вземания на кредиторите на дружеството, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ, и срещу неприемането като обезпечено и съответно с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т. 1 от ТЗ на приетото вземане на Н.А.П., включено в списъка на приетите от синдика вземания на кредитори на дружеството, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ.

 

Съдът, като взе предвид изготвените от синдика списъци, направеното възражение, доводите на страните, становището на синдика и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

По възражение с вх. № 33702/09.03.2018 г., подадено от кредитора Държавата чрез Н.А.П.:

Възразилият кредитор Н.А.П. е предявил вземанията си срещу длъжника с молба с вх. № 9029/22.01.2018 г., с пощенско клеймо от 18.01.2018 г., и с молба с вх. № 11712/26.01.2018 г., с пощенско клеймо от 24.01.2018 г. Част от вземанията на кредитора са включени в изготвения от синдика списък на приетите вземания на кредитори на “С.Б.” АД (в несъстоятелност), предявени в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ, а останалата част – в изготвения от синдика списък на неприетите вземания на кредитори на “С.Б.” АД (в несъстоятелност), предявени в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ.

В списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ, са включени под точка 6, подточки 1.1.-1.3. публични вземания в общ размер на 39 842,82 лева, от които 28 531,30 лева - главници и 11 311,52 лева - лихви, начислени до 16.11.2017 г., както и лихвите, начислени след тази дата до окончателното погасяване на главниците, на основание Ревизионен акт № Р-22002216007725-091-001/28.06.2017 г., с посочена от синдика поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 и съответно т. 9 от ТЗ. Като забележка в списъка синдикът е посочил, че вземанията, установени с ревизионния акт, връчен на 12.07.2017 г., се претендират като такива с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, като се твърди, че същите са обезпечени с обезпеченията, наложени с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № С-160022-023-000169/17.02.2016 г. на публичния изпълнител при ТД на НАП София, продължени с Определение на АССГ по адм. дело 6185/2016г. Видно от Постановлението, обезпечителните мерки са допуснати по отношение на публичните вземания, които се е очаквало да бъдат установени в производството, започнало със ЗВР№Р-2222*********-020-001/22.12.2015г., изменен със ЗВР № Р-22221515010700-020-002/08.02.2016 г. Липсват данни ревизионното производство, завършило с Ревизионен акт № Р-22002216007725-091-001/28.06.2017 г. (въз основа на който кредиторът претендира вземанията си) да е започнало именно по посочените по-горе заповеди за възлагане на ревизия. Синдикът посочва, че предвид това, на този етап не е възможно да се установи, че наложените мерки са допуснати като обезпечение именно на публичните вземания, установени с цитирания по-горе ревизионен акт.

В списъка на неприетите вземания са включени публични вземания за корпоративен данък за 2014 г. и лихвите, като в забележка е посочено от синдика, че видно от Ревизионен акт № Р-22002216007725-091-001/28.06.2017 г., длъжникът е изпълнил изцяло задължението си за плащане на корпоративния данък за периода на 2014 г. и предвид недължимостта на главното задължение, не се дължи и акцесорното такова. По отношение на неприето вземане в размер на 31,87 лева за законна лихва върху главницата, установена по ГДД по чл. 92 от ЗКПО вх. № 2215И0025844 за 2013 г., синдикът посочва в забележка, че всички дължими лихви върху главницата, представляваща дължим корпоративен данък за периода на 2013 г. са установен в Ревизионен акт № Р-22002216007725-091-001/28.06.2017 г. на ТД на НАП и съответно включени в списъка на приетите вземания под т. 1.2., а повторното приемане на лихвата за 2013 г. би довело до неоснователно обогатяване на кредитора.

В списъка на неприетите вземания са включени предявените от НАП вземания за местни данъци и такси по ЗМДТ. Като забележка в списъка е посочено от синдика, че недвижимият имот по партида М111_000131_16, по която са подадени 4 броя декларации по чл. 14 и чл. 17 от ЗМДТ с вх. №№ 160027-2574/19.07.2010 г., 160027-2575/19.07.2010 г., 160026-2576/19.07.2010 г., 1609/111/31.01.2000 г., е продаден на публична продан на 25.08.2016 г. на “П.И.Б.” АД, като постановлението за възлагане е вписано в СВ – София с вх. рег. № 52457 от 25.08.2016 г., № от дв. вх. рег. 52024, акт № 125, № от описна книга 38278 от 25.08.2016 г., поради което за периода м. септември 2016 г. – м. декември 2017 г. “С.Б.” АД не е бил собственик на имота, с оглед на което с аргумент на противното основание от чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ и чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ не дължи претендираните публичноправни вземания. Предвид неоснователността на главната претенция, неоснователна е и акцесорната такава за мораторна лихва.

В подаденото възражение възразилият кредитор претендира да бъдат изключени от списъка на неприети вземания на кредитори на дружеството публични вземания в размер на 1 559,46 лева - главници, 416,59 лева - лихви, начислени до 16.11.2017 г., лихви върху главниците, възникнали след 16.11.2017 г. до окончателното им погасяване, както и публични вземания за лихви в размер на 31,87 лева; да бъдат изключени от същия списък публични вземания в размер на 8 796,27 лева - главници, 409,51 лева - лихви, начислени до 19.10.2017 г., публични вземания в размер на 3415,08 лева, 188,42 лв. - лихви, начислени след 19.10.2017 г. до 12.01.2018 г., както и законната лихва върху главниците, възникнала след 12.01.2018 г. до окончателното погасяване на главниците и да бъдат включени вземанията в списък на приети от синдика вземания; да бъде изменена предвидената поредност на удовлетворяване на включени в списъка на приетите от синдика вземания на кредитори на дружеството публични вземания в общ размер на 39 842,82 лева, от които 28 531,30 лева - главници и 11 311,52 лева - лихви, начислени до 16.11.2017 г., както и лихвите, начислени след тази дата до окончателното погасяване на главниците с изпълнително основание Ревизионен акт № Р-22002216007725-091-001/28.06.2017 г. от чл. 722, ал. 1, т. 6 и т. 9 от ТЗ на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ като обезпечени със запор, наложен по реда на ДОПК, вписан в Централния регистър на особените залози под № 2016030901285.

Синдикът Р.Т. изразява становище, че възражението е неоснователно и поддържа доводите, посочени от нея в разглежданите списъци.

Относно вземането на НАП за корпоративен данък за 2014 г. в претендиран размер от 1 559,46 лева – главница по ГДД на “С.Б.” АД с вх. № 2215И0052494, синдикът посочва, че с цитираната декларация е декларирано задължение за корпоративен данък в размер от 700,63 лева, който е изцяло платен, видно от стр. 8 от РА № Р22002216007725-091-001/28.06.2017 г.

Относно сумата от 31,87 лева - претендираните лихви върху главницата, представляваща дължим корпоративен данък за периода на 2013 г., синдикът сочи, че са установени в РА №Р22002216007725-091-001/28.06.2017 г. на ТД на НАП, и съответно - включени в списъка на приетите вземания под т.1.2., поради което не може повторно да се претендира вземането за законна лихва върху главницата за 2013 г. по ГДД вх.№ 2215И0025844. Синдикът сочи, че в годишната данъчна декларация за 2013 г., на която се позовава възразилият кредитор като правопроизводящ юридически факт, се сочи задължение за главница в размер на 8 939,26 лева, а в хода на ревизията, завършила с РА №Р22002216007725-091-001/28.06.2017 г., декларираният финансов резултат за 2013 г. е увеличен на 29 055,48 лева - главница и 9 5766,30 лева - лихви. От молбата на НАП не ставало ясно върху каква главница (8 939,26 лева или 29 055,48 лева) и за кой период (по-конкретно от кой начален) се претендира лихвата за 2013 г.

Синдикът счита, че са неоснователни претендираните от НАП вземания за местни данъци и такси, начислени за недвижим имот (поземлен имот и сграда), находящ се на ул. “В.” за периода след м. септември 2016 г., тъй като недвижимият имот е продаден на публична продан и постановлението за възлагане на имота на купувача е вписано на 25.08.2016 г.

Синдикът изразява становище, че е неоснователно възражението в частта относно квалификацията на вземанията на държавата в общ размер от 39 842.82 лева, установени по Ревизионен акт № Р22002216007725-091-001/28.06.2017 г. с поредност по чл.722, ал.1, т.6 и т.9 ТЗ, а не с поредност по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, тъй като не е възможно да се установи, че наложените мерки са допуснати като обезпечение именно на публичните вземания, установени с цитирания ревизионен акт. Сочи, че в случая се касае до предварителни обезпечителни мерки, чието действие е лимитирано във времето, като няма данни действието им да е продължено с налагането на мерки по чл.121, ал. 6 от ДОПК.

Длъжникът не изразява становище по подаденото възражение.

 

При така установеното, съдът намира от правна страна следното:

По отношение на публичните вземания за корпоративен данък за 2014 г. (главница от 1 559,46 лева по ГДД с вх. № 2215И0052494 и лихви върху главницата), включени в списъка на неприетите от синдика вземания на кредитори на дружеството, съдът намира, че подаденото възражение в тази част е неоснователно. В представения от възразилия кредитор Ревизионен акт № Р22002216007725-091-001/28.06.2017 г., издаден от ТД на НАП – София, е установено, че корпоративният данък на длъжника за 2014 г. е в размер на 700,63 лева, която сума е внесена и дължимата сума е 0,00 лева. Поради това не се установява задължение на длъжника за корпоративен данък за 2014 г. в претендирания размер от 1 559,46 лева – главница.

Посочените от процесуалния представител на възразилия кредитор отделни разходи за 2014 г. в общ размер на 858,83 лева (представителни разходи в размер на 485,41 лева, разходи за превозни средства в размер на 325,42 лева и социални разходи в размер на 48 лева), които не фигурирали в ревизионния акт, не се установяват по делото. Същите не могат да бъдат взети предвид и поради това, че съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗКПО с корпоративен данък се облага печалбата на дружеството. С данък върху разходите се облагат документално обосновани разходи, посочени в чл. 204 от ЗКПО, като за социалните разходи са посочени редица особености и изключения. Съгласно чл.216 от ЗКПО данъчната ставка е в размер на 10 на сто. Следователно дори да се приеме, че за 2014 г. се дължи не корпоративен данък, а данък върху разходите, и че посочените разходи не са били обхванати от ревизионния акт от 28.06.2017 г., то не се доказва от НАП размера на претендираното публично вземане за главница от 1 559,46 лева.

Поради недължимостта на главницата, не се дължи и законната лихва върху същата.

По отношение на публичното вземане в размер на 31,87 лева - законна лихва върху главницата за корпоративен данък за 2013 г., установено по ГДД с вх. № 2215И0025844, включени в списъка на неприетите от синдика вземания на кредитори на дружеството, съдът намира, че възражението в тази част е неоснователно. В представения от възразилия кредитор Ревизионен акт № Р22002216007725-091-001/28.06.2017 г., издаден от ТД на НАП – София, е установено, че корпоративният данък на длъжника за 2013 г. е в размер на 37 994,74 лева и лихва в размер на 9 576,30 лева, както и че след приспадане на внесената сума от 8 939,26 лева, дължимият корпоративен данък за 2013 г. е в размер на 29 055,48 лева и лихва в размер на 9 576,30 лева. С оглед молба с вх. № 9029/22.01.2018 г. на НАП за предявяване на вземания, вземането за законна лихва върху главниците за корпоративен данък, установени с Ревизионен акт № Р22002216007725-091-001/28.06.2017 г., в това число и корпоративен данък за 2013 г., е включено от синдика в списъка на приетите вземания под точка 6, подточки 1.2.-1.3., с посочени периоди. Не се твърди и не се доказа от кредитора, че претендираната сума за законна лихва в размер на 31,87 лева касае различен период и че вземането е различно от това, което е прието от синдика в изготвения от него списък на приетите вземания на кредитори на “С.Б.” АД (в несъстоятелност), предявени в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ. Повторно приемане на лихвата би довело до неоснователно обогатяване на кредитора.

По отношение на предявените вземания за местни данъци и такси за недвижим имот по партида М111_000131_16 за периода от м. септември 2016 г. до м. декември 2017 г., включени в списъка на неприетите от синдика вземания на кредитори на дружеството, съдът намира, че възражението в тази част е неоснователно.

Видно от представеното по делото удостоверение с изх. № 023261/27.04.2018 г. по изпълнително дело № 20168440401211 по описа на ЧСИ С.Я., на взискателя “П.И.Б.” АД е възложен недвижим имот, собственост на длъжника “С.Б.” АД (в несъстоятелност), а именно: четириетажна административна сграда, находяща се в гр. София, ж.к. “********, както и че други имоти, находящи се в гр. София, ул. “В.”, не са възлагани на взискателя по изпълнителното дело.

В предствавеното от НАП писмо с изх. № ДСТ18-ДИ05-11/19.03.2018 г. на Столична община, Дирекция “Общински приходи”, Отдел “Общински приходи - Студентски”, адресирано до ЦУ на НАП, е посочено, че по партида М111_000131_16 са декларирани земя и административна сграда, собственост на “С.Б.” АД. Установено е, че административната сграда е продадена на публична продан на “П.И.Б.” АД, като постановлението за възлагане е вписано в Служба по вписванията – София с вх. рег. № 52457/25.08.2016 г. и новият собственик “П.И.Б.” АД е декларирал административната сграда. Задълженията за сградата са отписани така, че за периода м. септември 2016 г. – м. декември 2017 г. данък недвижим имот и такса за битови отпадъци не се дължи, но остават задълженията за урегулирания поземлен имот с площ 3 199 кв. метра, тъй като дружеството “С.Б.” АД остава собственик на земята, като е посочен размера на изискуемите задължения на длъжника към 19.10.2017 г. 

От синдика са представени извадка от учредителния протокол на “С.Б.” АД от 18.12.1998 г., от който се установява, че акционерът “С. Х.” АД внася като непарична вноска в капитала на дружеството свои материални активи, включително административната сграда на четири етажа, находяща се в гр. София, ж.к. “М.*”, ул. “********, ведно с прилежащото право на строеж върху мястото – държавна собственост, съставляващо парцел ІV от квартал 42, ж.к. “М.*”, съгласно нотариален акт № 23, том 72, дело № 18324/95 г. на І Нотариус при нотариалната служба при Софийски районен съд. Представен е и нотариалния акт, от който е видно, че праводателят на “С.Б.” АД е придобил чрез покупко-продажба само административната сграда, без земята, което е изрично посочено в същия. Горното се установява и при служебно извършена справка от устава на дружеството, обявен в Търговския регистър.

При така установеното, съдът намира, че не се доказва, че длъжникът “С.Б.” АД (в несъстоятелност) е собственик на урегулирания поземлен имот с площ 3 199 кв. метра, деклариран по партида М111_000131_16.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ, данъчно задължено лице е собственикът на облагаеми с данък недвижими имоти, а собственикът на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот, е данъчно задължен и за този имот или съответната част от него. Ал. 5 от същия текст предвижда, че за имот - държавна или общинска собственост, данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление. Следователно законът обвързва заплащането на местни данъци и такси с правото на собственост върху недвижимите имоти, като данъчно задължено лице е собственикът на същите, съответно ползващия имота. Така е уреден въпроса и относно таксата за битови отпадъци, като съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ таксата се дължи и заплаща от лицата по чл. 11 от ЗМДТ за съответните имоти.

От горното следва изводът, че след като длъжникът “С.Б.” АД (в несъстоятелност) не се установява да е собственик на имотите, находящи се в гр. София, ул. “В.”, съответно ползващ имотите, същият не дължи заплащането на данък недвижими имоти и такса за битови отпадъци за имотите за процесния период. Не се дължи заплащане на данък недвижими имоти и такса за битови отпадъци от длъжника “С.Б.” АД (в несъстоятелност) след датата на влизане в сила на постановлението за възлагане на продадената на публична продан административна сграда. Не се дължи заплащането на данък недвижими имоти и такса за битови отпадъци и за земята – държавна собственост, находящи се в гр. София, ул. “В.”. Ирелевантно в случая е по какви причини поземленият имот е деклариран от дружеството. Поради недължимостта на главниците, неоснователна е и акцесорната претенция за законната лихва върху същите.

По отношение на възражението на кредитора срещу списъка на приетите от синдика вземания в частта, касаеща поредността на удовлетворяване на вземанията по Ревизионен акт № Р-22002216007725-091-001/28.06.2017 г., които са приети от синдика и включени в разглеждания списък, съдът намира, че възражението е допустимо, но неоснователно. Разпоредбата на чл.686, ал. 1, т. 1 от ТЗ предвижда, че синдикът съставя списък на приетите предявени вземания по реда на постъпването им с отбелязване на кредитора, размера и основанието на вземането, привилегиите и обезпеченията, датата на предявяване. След като задължителен елемент от списъка на приетите от синдика вземания е обезпечението на съответното вземане, то това може да бъде оспорено чрез възражение по реда на чл. 690 от ТЗ.

За доказване обезпеченията на предявените вземания, с молбата за предявяване на вземания е представено от кредитора писмени доказателства – постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК с изх. № С160022-023-0000169/17.02.2016 г., издадено от Публичен изпълнител при ТД на НАП – София, във връзка с ревизия, възложена със заповед за възлагане на ревизия № Р-22221515010700-020-001/22.12.2015 г., изменена със заповед за изменение на ЗВР № Р-22221515010700-020-002/08.02.2016 г. Представени и доказателства за вписването на наложените обезпечителни мерки в ЦРОЗ. Представено е също определение № 4063/15.07.2016 г. по адм. дело № 6185/2016 г. на Административен съд – София град, с което е продължен срока на обезпечителните мерки по цитираното постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки до приключване на ревизионното производство и издаване на акт по чл. 119, ал. 3 от ДОПК.

От представения от кредитора Ревизионен акт № Р-22002216007725-091-001/28.06.2017 г. не се установява, че този ревизионен акт е издаден във връзка с ревизия, възложена със заповед за възлагане на ревизия № Р-22221515010700-020-001/22.12.2015 г., изменена със заповед за изменение на ЗВР № Р-22221515010700-020-002/08.02.2016 г., с оглед на която са наложени предварителните обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК.

Предварителните обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 от ДОПК, наложени в хода на ревизия, възложена с конкретно посочена заповед, са привременни и с определен срок на действие. Продължаване на действието на предварителните обезпечителни мерки след приключване на ревизията е регламентирано в чл. 121, ал. 6 от ДОПК. В случая не се установява от възразилия кредитор, че на основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК действието на наложените предварителни обезпечителни мерки е продължено с обезпечителни мерки от същия вид и върху същото имущество, наложени в едномесечен срок от издаването на ревизионния акт (в случая Ревизионен акт № Р-22002216007725-091-001/28.06.2017 г.), т.е. в едномесечен срок от 28.06.2017 г. Законоустановеният едномесечен срок е изтекъл на 28.07.2017 г., преди откриването на производството по несъстоятелност на длъжника “С.Б.” АД с решение от 19.10.2017 г., постановено по настоящото дело. Поради това не може да се приеме, че е налице обезпечение на предявените вземания на възразилия кредитор по горепосочения ревизионен акт, което да обосновава поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.

По изложените съображения съдът намира, че подаденото възражение от възразилия кредитор Държавата чрез Н.А.П. е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

 

По останалите включени в списъците вземания на кредиторите на дружеството, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ не са подадени възражения.

С оглед на горното съдът намира, че следва да одобри разглежданите списъци във вида, в който са изготвени от синдика.

 

Водим от изложеното, СЪДЪТ

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно възражение с вх. № 33702/ 09.03.2018 г., подадено от кредитора Държавата чрез Н.А.П..

ОДОБРЯВА, на основание чл. 692, ал. 4 от ТЗ, Списък на приетите от синдика вземания на кредитори на “С.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК ********, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ (обявен в Търговския регистър на 01.03.2018 г.).

ОДОБРЯВА, на основание чл. 692, ал. 4 от ТЗ, Списък на неприетите от синдика вземания на кредитори на “С.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК ********, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ (обявен в Търговския регистър на 01.03.2018 г.).

Определението не подлежи на обжалване.

НЕЗАБАВНО да се изпрати препис от настоящото определение за обявяване в Търговския регистър при Агенцията по вписванията.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се впише в Книгата по чл. 634в от ТЗ при СГС, ТО. 

 

 

 

                                                                                   СЪДИЯ :