РЕШЕНИЕ
Номер ІІ - 57
28.01.2019 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори граждански въззивен състав
На: двадесет
и осми януари две
хиляди и деветнадесета година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като разгледа
докладваното от съдията Елеонора Кралева
въззивно гражданско
дело номер 1103 по описа за 2018 година
Производството
по делото е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано
е по жалба на взискателите С.Т.Д. и А.Н.Д.,***, подадена чрез пълномощник адв.Куртева,
съдебен адрес ***, против действия
на ЧСИ Ивелина Божилова, рег.№ 800 и район на действие БОС, по изпълнително
дело № 20128000400483 по описа на ЧСИ Божилова, обективирани в съобщение изх.№ 12485/04.06.2018 г. в частта му за
определените за дължими от взискателите след прекратяване на изпълнителното
дело такси и разноски по издадена сметка № 23433/04.06.2018 г. Жалбоподателите
считат обжалваните действия за незаконосъобразни и неправилни, тъй като таксите
и разноските са начислени при липса на правно основание и на доказателства за
тяхната дължимост, за което в жалбата са изложени пространни съображения. Моли
се за отмяна на обжалваните действия и присъждане на направените по делото
разноски. Приложени са писмени доказателства.
В срока
по чл.436, ал.3 ГПК не е постъпило възражение от длъжника М.И.Г., не се взема
становище по жалбата.
На основание чл.436, ал.3, изр.последно ГПК от ЧСИ Ивелина
Божилова са представени мотиви във връзка с обжалваното изпълнително действие, като е изразено становище за недопустимост и
неоснователност на жалбата. Прилага копие на изпълнителното дело.
Бургаският окръжен
съд, като взе предвид доказателствата по приложеното изпълнително дело,
становищата на страните и на съдебния изпълнител, и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Изпълнително дело № 20128000400483 на ЧСИ Ивелина Божилова, рег.№ 800 е
образувано по молба от 24.09.2012 г. на взискателите С.Т.Д. и А.Н.Д., въз
основа на изпълнителен лист от 02.04.2012 г., издаден по гр.д.№ 9144/2010 г. по
описа на РС-Бургас, с който длъжникът М.И.Г. е осъдена да заплати на С.Т.Д. и А.Н.Д.
посочените парични суми.
По молба на взискателите действията по
принудително изпълнение са насочени върху имущество на длъжника, включително и
публична продажба на идеална част от недвижим имот, собствен на М.Г. – 1/3
ид.ч. от нива-имот № 015095, с площ от 5,307 дка, в землището на гр.Созопол,
м.“Соленки“. За купувач на имота е обявен взискателя С.Д. с протокол от
24.09.2013 г. С протокол за разпределение по чл.495 ГПК от 24.09.2013 г. ЧСИ
Божилова е разпределила на взискателя-купувач да заплати дължимите до този
момент авансови такси в общ размер от 386.40 лв. и такса по т.26 ТТРЗЧСИ в
размер на 462.24 лв. След внасяне на посочените суми недвижимият имот е
възложен на взискателя Д. с постановление за възлагане от 04.10.2013 г.
С молба от 31.10.2013 г. (л.199) взискателите С.Д. и А.Д.
са поискали от ЧСИ Божилова да наложи възбрана на три недвижими имота в
с.Първенец, собственост на длъжника Г., както и да наложи запор върху
вземанията й за арендни вноски за същите имоти от ЗК „Първенец“.
Във връзка горната молба, ЧСИ е наложил запор върху
вземанията на длъжника от ЗК „Първенец“ със запорно съобщение от 06.11.2013 г. (л.211). От страна на третото задължено лице не са
постъпвали плащания по сметката на съдебния изпълнител, като единственото
плащане е на 11.03.2016 г. (л.324) в размер на 210.68 лв.
След м.ноември 2013 г. по изпълнителното дело са извършени
множество справки за имущественото състояние на длъжника и снабдяване с
документи от различни институции. Следващото изпълнително действие е извършено
от ЧСИ Божилова едва на 17.08.2016 г.,
когато е наложена възбрана върху недвижими имоти (два поземлени имота и две
сгради), находящи се в гр.Ямбол, м.“Кайнашки баир“ (л.313), вписана в Служба по
вписванията – Ямбол на 17.08.2016 г. (л.318).
На 08.01.2018 г. ЧСИ Божилова е издала сметка №
21315/08.01.2018 г. (л.326) за дължими по изпълнителното дело такси по т.4, т.5
и т.31к от ТТРЗЧСИ в общ размер от 113.68 лв. Тези такси, както и още 97 лв. за
доп.разноски, или обща сума от 210.68 лв. са приспаднати от ЧСИ и погасени от
извършеното плащане от ЗК „Първенец“ на сума от 210.68 лв. в изпълнение на
наложения на 06.11.2013 г. запор върху вземането на длъжника за арендни вноски
от земеделската кооперация (л.324-325). Следователно, дължимите към 08.01.2018
г. такси и разноски по изпълнението са платени.
На 12.02.2018 г. е наложен запор върху банковите
сметки на длъжника Г. в „Юробанк България“ АД със запорно съобщение изх.№
03281/12.02.2018 г. (л.341). На същата дата е наложен запор и върху вземането на
длъжника за пенсия от НОИ със запорно съобщение изх.№ 03282/12.02.2018 г.
(л.342).
С молба от 23.02.2018
г. (л.354) взискателите С.Т.Д. и А.Н.Д. са поискали от ЧСИ
Божилова да прекрати изпълнителното производство, поради погасяване на дълга и
да вдигне наложените възбрани и запори върху имуществото на длъжника. В тази връзка, с
постановление за приемане на разноски от 23.02.2018 г. (л.355) ЧСИ е
определил и приел следните дължими незаплатени авансови такси по ТТРЗЧСИ и
направени разноски към момента на издаване на постановлението: 36 лв. с ДДС –
такса за 6 бр. справки по т.3 от Тарифата; 72 лв. с ДДС – такси за връчвания на
6 бр. съобщения и уведомления по т.4 от Тарифата; 96 лв. с ДДС – такси за
връчвания на 4 бр. съобщения и уведомления по т.5 от Тарифата; 54 лв. с ДДС –
такси за налагане на 3 бр. запори по т.9 от Тарифата; 162 лв. с ДДС – такси за
налагане на 9 бр. възбрани по т.10 от Тарифата; 102.32 лв. с ДДС – приети
допълнителни разноски, съгласно т.31 по раздел VІ от Тарифата; 403.85 лв. –
дължима пропорционална такса по т.26 от Тарифата; 26 лв. – разноски за държавни
такси (справки ИКАР, БНБ, АВ-СВ-РС-Бургас, АВ-СВ-РС-Ямбол).
С постановление от
06.03.2018 г. на ЧСИ Божилова (л.359) производството по изпълнително дело № 20128000400483
по нейния опис е прекратено, по молба на взискателите на основание чл.433,
ал.1, т.2 ГПК. Страните са уведомени за прекратяване на изпълнението, като със
съобщението до длъжника същият е уведомен и за дължимите по изпълнителното дело
такси и разноски, приети с постановлението от 23.02.2018 г.
С допълнителна молба от 28.03.2018 г. (л.403)
взискателите са уточнили пред ЧСИ, че не са получавали парични суми от
длъжника, а молбата за прекратяване на изпълнителното производство е подадена
поради опрощаване на задължението. В резултат на молбата, ЧСИ Божилова е
уведомила длъжника, че пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, описана в
предходното съобщение е недължима, като дължими са останалите такси и разноски:
30 лв. – такса по т.3 от Тарифата; 60 лв. – такса по т.4 от Тарифата; 80
лв. – такса по т.5 от Тарифата; 45 лв. – такса по т.9 от Тарифата; 135 лв. –
такса по т.10 от Тарифата; 85.27 лв. – такса по т.31 от Тарифата; 87.05 лв. –
ДДС; 26 лв. – разноски за държавни такси, всичко в общ размер от 548.32 лв.
(л.404).
Междувременно, на 21.03.2018 г. е постъпила жалба от
длъжника против определените в негова тежест разноски след прекратяване на
изпълнителното дело. С Решение № V-423/30.05.2018 г. по в.гр.д.№ 694/2018 г. на
БОС са отменени действията на ЧСИ Божилова, обективирани в съобщение изх.№ 4883/06.03.2018 г. и в съобщение изх.№
6481/28.03.2018 г., относно дължими от длъжника М.И.Г. такси и разноски по
ТТРЗЧСИ по изпълнително дело № 20128000400483 на ЧСИ Божилова.
След връщане на
делото в кантората на съдебния изпълнител, със съобщение изх.№
12485/04.06.2018г. (л.458) ЧСИ Божилова е уведомила взискателите С.Д. и А.Д.,
че във връзка с постъпила от тях молба от 23.02.2018 г. за прекратяване на производството
по изп.дело № 20128000400483 и постановеното от съда Решение № V-423/30.05.2018 г. по в.гр.д.№
694/2018 г. на БОС, дължат такси и разноски по изпълнителното дело, за които е
издадена сметка № 23433/04.06.2018 г. на основание чл.79 ЗЧСИ. В съобщението и
в приложената към него сметка дължимите такси и разноски са описани по
основание и размер, като същите са идентични с тези, които са били изискани за
плащане от длъжника в общ размер от 548.32 лв.
Съобщението за дължимите суми е връчено на
взискателите на 07.06.2018 г.
Против обективираните в това съобщение действия на ЧСИ относно дължими от
взискателите такси и разноски по изп. дело е депозирана настоящата жалба.
При
горната фактическа обстановка, за съда се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по
чл.436, ал.1 ГПК и от легитимирани лица,
срещу подлежащо на обжалване действие на ЧСИ, поради което е допустима.
Въпросът за допустимостта на жалбата е разрешен с определение № 421/27.11.2018
г. по ч.гр.д.№ 367/2018 г. на Апелативен съд – Бургас.
Разгледана
по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Бургаският
окръжен съд намира, че обжалваното действие на съдебния изпълнител е незаконосъобразно
и неправилно. Действително, съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на взискателя,
когато
изпълнителното дело се прекратява по чл.433 ГПК, освен поради плащане. От молбата на взискателите до ЧСИ (л.403) е видно, че
искането за прекратяване на изпълнителното дело е поради опрощаване на
задълженията на длъжника и те не са получавали парични суми от него, поради
което и на основание чл.79, ал.1, т.1 ГПК разноските по изпълнението следва да
са сметка на взискателите. В случая обаче, от данните по делото се установява,
че описаните в обжалваното съобщение такси и разноски се отнасят за действия,
извършени от ЧСИ след като изпълнителното дело вече е било прекратено по силата
на закона – чл.433, ал.1, т.8 ГПК. В тази връзка, съдът намира за
основателни възраженията на жалбоподателите, че по изпълнителното дело не са
извършвани изпълнителни действия след 2013 г. Поради това разноските, макар и направени от съдебния изпълнител са
недължими от взискателите.
Съображенията на съда са следните:
Когато взискателят
не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Съгласно
задължителните разяснения на ВКС, дадени в т.10 от Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при наличие на
бездействие от страна на кредитора през период от две години изпълнителното
производство се прекратява по право, т.е. по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи с постановление вече настъпилото прекратяване.
При т.нар. „перемпция“ прекратителният ефект настъпва с осъществяването на
съответните правно релевантни факти, като е без правно значение дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога
ще направи това, тъй като този акт има само декларативен, а не конститутивен
ефект. Настъпилото прекратяване на изпълнителното
производство има за последица недопустимост на
следващи изпълнителни действия, поради което, всички
предприети по него изпълнителни действия след този момент се обезсилват по
право, с изключение на тези, от извършването на които трети лица са придобили
права и редовността на извършените от трети задължени лица плащания. Прието е,
че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
В
случая, от данните по изпълнителното дело се установява, че след приключилата
публична продан, по молба на взискателите на 06.11.2013 г. е наложен запор върху вземането на длъжника за
арендни вноски от ЗК „Първенец“. Други изпълнителни действия спрямо М.Г. не са
извършвани до 17.08.2016 г., когато е наложена възбрана
върху недвижими имоти, находящи се в гр.Ямбол, м.“Кайнашки баир“. През
този период м.ноември 2013 г. – м.юни 2016 г. по изпълнителното дело са били
извършвани от ЧСИ множество справки за имущественото състояние на длъжника и
снабдяване с документи, които обаче не съставляват изпълнителни действия,
съгласно ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Следователно,
за период повече от две години взискателите не са поискали извършване на
изпълнителни действия спрямо длъжника, като от 06.11.2013 г. до 17.08.2016 г. не
е предприето каквото и да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ от страна на ЧСИ, поради което двугодишният срок по чл.433,
ал.1, т.8 ГПК е изтекъл на 06.11.2015 г. и изпълнителното дело е прекратено по
силата на закона. Всички последващи тази дата изпълнителни действия по
изпълнително дело № 20128000400483 по описа на ЧСИ Божилова са се осъществили
след като правото на принудително изпълнение по отношение на длъжника е било
погасено по давност. В този смисъл, наложените впоследствие възбрани върху
недвижими имоти и запор върху пенсия са без правно значение, тъй като са
осъществени при вече прекратено по силата на закона изпълнително производство и
за тях такси и разноски не се дължат. Съдебният изпълнител е бил длъжен да
съобрази настъпилата перемпция, което обаче не е сторил, като вместо това след
м.ноември 2015 г. е продължил да прави справки, да се снабдява с документи и да
извършва изпълнителни действия. По този начин недопустимо са кумулирани такси и
разноски по вече прекратеното изпълнително дело и поради това същите са
недължими не само от длъжника, но и от взискателите. Ето защо, след като е
прекратил изпълнителното дело едва на 06.03.2018 г., без да съобрази, че същото
вече е било прекратено още от 06.11.2015 г., такси и разноски не се дължат за
извършените в този период недопустими действия, които се считат за обезсилени
по право. Това е достатъчно основание за отмяна на обжалваните действия на ЧСИ,
като е безпредметно да се обсъждат оставалите наведени от жалбоподателите
възражения.
С оглед
изложените съображения, съдът намира, че подадената жалба е основателна и
следва да бъде уважена. Обективираните в съобщение
изх.№ 12485/04.06.2018 г. действия на ЧСИ Божилова относно определените за
дължими от взискателите след прекратяване на изпълнителното дело такси и
разноски по издадена сметка № 23433/04.06.2018 г., са незаконосъобразни и
следва да бъдат отменени.
Предвид основателността на жалбата, на
основание чл.81, вр. чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателите следва да бъдат
присъдени направените в настоящото съдебно производство разноски за заплатена
държавна такса от 25 лв. и за платено адвокатско възнаграждение в размер от 200
лв., съгласно приложения договор за правна защита и съдействие, които следва да
се заплатят от ответната страна по жалбата – длъжникът М.Г.. Мотивиран
от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
действията
на ЧСИ Ивелина Божилова, рег.№ 800 и район на действие БОС, извършени по
изпълнително дело № 20128000400483 по описа на ЧСИ Божилова, обективирани в съобщение изх.№ 12485/04.06.2018 г.
относно определените за дължими от взискателите С.Т.Д. и А.Н.Д.,***,
след прекратяване на изпълнителното дело такси и
разноски по издадена сметка № 23433/04.06.2018 г.
ОСЪЖДА М.И.Г. ***, ЕГН **********,
да заплати на С.Т.Д. с ЕГН **********
и А.Н.Д. с ЕГН **********,***,
направените по настоящото дело съдебни разноски в размер на 225 лв. (25 лв. за
платена държавна такса и 200 лв. за платено адвокатско възнаграждение).
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване (чл.437, ал.4 ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.