№ 124
гр. Свиленград, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20215620200635 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Издадено е Наказателно постановление /НП/ №21-0351-000436 от
15.06.2021година на Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ-
Свиленград,с което на К. Н. ЯНК. с ЕГН ********** от гр.*******,
бул.”*****”№55 за нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП на основание
чл.174,ал.3,пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 2000лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от
24месеца и за нарушение на чл.190,ал.3 от ЗДвП на основание чл.185 от
ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 20лева
и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР се отнемат общо 12 точки .
Жалбоподателят К. Н. ЯНК. в законопредвиденият срок обжалва горе
цитираното НП,което счита за неправилно и незаконосъобразно.Твърди се в
жалбата ,че обжалваният от него акт не съдържал законоустановените за това
реквизити съгласно ЗДвП.Бил издаден извън предвидените в ЗАНН
срокове,от некомпетентен орган и в нарушение на закона , като оспорва
изложената в него фактическа обстановка. Твърди,че квалификацията била
непълна и неточна. Отделно от това твърди,че вече един път бил наказан за
1
същото деяние ,поради което настоящото НП се явявало
незаконосъобразно,съгласно ТР №3 от 02.12.2015г. на ОСНК на ВКС. Поради
изложеното моли съда да отмени атакуваното НП,като неправилно и
незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява . За него
се явява адв.Карадажонова,която поддържа жалбата по изложените в нея
доводи.
Не се претендират разноски по делото.
Административнонаказващият орган/АНО/- Началник група към ОД на
МВР Хасково, РУ- Свиленград , не изпраща представител и не взема
становище.
Страна Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските
показания на Др. Н. Др. , М. Д. Д. и Г. П. К. се установява, че на
07.05.2021година свидетелите Г. П. К. и М. Д. Д. – полицейски служители
изпълнявали служебните си задължения,когато около 14,10часа по път III 597
при км.47+500 /между село Лозен и село Малко градище, област Хасково
/забелязали да се движи лек автомобил марка „********“ с рег. № Х **** КР
в посока село Малко градище –с.Лозен.
Полицейските служители подали звуков и светлинен сигнал,като по този
начин спрели водача за проверка.
При извършената проверка полицейските служители установили,че лекият
автомобил бил собственост на Н. Я. Я. от гр.*******, а се управлявал от
водачът жалбоподател.
Св.К. поискал документите на водача жалбоподателя ,но същият отговорил,че
не ги носи в себе си,поради което била извършена проверка в ОДЧ и се
установило,че водача е с отнето СУ на МПС.
2
Водача бил отведен в ПУ *******,където на място бил извикан св.Д.,който
обяснил на водача-жалбоподателя,че ще му извършат проверка за употреба на
наркотични вещества,като приканили водачът да бъде изпробван за употреба
на наркотични вещества с техническо средство Дрегер „ DRUG TEST 5000 с
№ ARLJ 0022”, но същият отказал да бъде изпробван,тъй като обяснил на
полицейските служители,че предния ден употребил наркотик,поради което
бил издаден талон за медицинско изследване №0051316,но жалбоподателя
отново отказал да бъде изпробван ,като собственоръчно вписал в талона,че
отказва да даде кръвна проба , за което се подписал ,като екземпляр от талона
му бил връчен срещу подпис.
След проверка в системата на МВР се констатирало,че водачът имал връчен и
неплатен в срок фиш серия Х/87946.
Била му извършена проверка за употреба на алкохол,но теста показал
0,00промила.
За така възприетото нарушение/отказ да даде проба за употреба на НУВ и за
неплатения фиш/ на жалбоподателят бил съставен,предявен акт за извършено
административно нарушение серия GА №353471 от 07.05.2021г. в негово
присъствие,като същият се е запознал със съдържанието на съставеният
АУАН,за което обстоятелство се е подписал, без да изложи възражения по
него ,като екземпляр от АУАН му е бил връчен срещу подпис.
Срещу Акта в законно установения 3-дневен срок не е постъпило писмено
възражение.
Въз основа на Акта е издадено обжалваното НП.
В обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил
нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП ,поради което и на основание
чл.174,ал.3,пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 2000лева и „Лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 24месеца и за нарушение на чл.190,ал.3 от ЗДвП на
основание чл.185 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 20лева и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР се
отнемат общо 12 точки .
3
Последното /НП/ е връчено на жалбоподателя на 26.07.2021г.,видно от
отбелязването в разписката,инкорпорирана в самият документ.
По административно наказателната преписка има и приложена справка за
нарушител/водач, видно от която жалбоподателя е правоспособен водач,и
има издадени НП за извършени от него нарушения по ЗДвП ,фишове и
ЗППАМ.
По АНПр е наличен и талон за медицинско изследване №0051316.
Видно от Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на
вътрешните работи, същият определя държавните служители от МВР, които
да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.
Видно от Решение №14/08.06.2021г. постановен по АНД №325/2021г. по
описа на РС Свиленград,ведно с цялото производство по АНД 325/2021г.
приложено по настоящото , съдът е признал жалбоподателя ЗА ВИНОВЕН в
това, че на 07.05.2021 година в село Лозен, област Хасково и по третокласен
път № 597 (между село Лозен и село Малко градище, област Хасково) при
километър 47+500 - в посока към село Малко градище, управлявал моторно
превозно средство – товарен автомобил марка „Митсубиши Л-200” с
държавен регистрационен номер Х 11 32 КР в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка за временно отнемане на
Свидетелството за управление на моторно превозно средство, наложена със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0351-
000393 от 28.12.2019 година, издадена от Младши автоконтрольор към
ОДМВР - Хасково, РУ - Свиленград, връчена на 09.01.2020 г одина и влязла в
сила на 24.01.2020– престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр.ал. 1 от от НК, поради
което и на основание чл. 343в, ал. 3, вр.ал. 1 от НК и чл. 78а, ал. 1 от НК го е
ОСВОБОДИЛ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му е наложил
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА” в размер на 1 0 00 лв.
(хиляда лева), платима в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Свиленград, ведно с 5 лв. (пет лева) в случай на служебно
издаване на Изпълнителен лист.
Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в
АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на
4
Др. Н. Др. , М. Д. Д. и Г. П. К., така също и от приетите писмени
доказателства – Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на
вътрешните работи, справка за нарушител/водач ,талон за медицинско
изследване №0051316,последните приобщени по надлежния процесуален ред
на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН. Свидетелите Др. Н. Др. , М. Д. Д. и Г. П. К.,
възпроизвеждат пред съда своите непосредствени възприятия за случилото и
показанията им са безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло
колерират и с писмените източници, поради което и съдебният състав ги
кредитира изцяло с доверие. Не се установява посочените свидетели да имат
личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят
АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания
не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на
РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната
зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно
за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или
недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и
случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така
предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе
посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се
опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на
жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна
корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо,
според Съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени
към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен
ефект, те са пряко относими към фактите, релевантни за състава на
конкретното нарушение, чието фактическо осъществяване потвърждават,
като установяват категорично обстоятелството че жалбоподателят на
процесната датата въпреки отправената покана към него да бъде тестван с
техническо средство за употреба на наркотици,е отказал,както и че е отказал
да даде кръвна проба за употреба на такива и че водачът не е изпълнил
финансовите си задължения да заплати влезлият в сила фиш серия Х/87946 ,в
законният за това срок.
5
Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от
АНПр, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от страните,
по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което се
ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях. С такива
надлежни и годни писмени доказателствени средства – справка за
нарушител/водач и талон за медицинско изследване №0051316 и т.н., се
потвърждават фактическите констатации изложени в АУАН, възпроизведени
и в обстоятелствената част на НП.
Материалната компетентност на издателя на НП – Началник група към ОД на
МВР Хасково, РУ- Свиленград, се доказва от приетата по делото Заповед
№8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи, с
която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон
надлежно е делегирал правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в
кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на
териториалната й компетентност – обслужваната територия.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си
състав достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от
надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от
ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна.
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и
санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо
6
съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и
чл. 57 от ЗАНН – за НП.
Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване
на правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание на
процесното деяние е идентично, като изрично е посочено че на визираната в
тези два акта дата и място, жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с
техническо средство за употреба на наркотици и не носил в себе си СУ на
МПС и КТ. Следователно нарушението е описано по начин, даващ
възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото
и да организира адекватно правото си на защита. Фактът, че при посочване на
нарушената правната норма, наказващият орган е изписал пълният й текст,
не води до различни правни изводи, тъй като този подход не засяга правото на
защита на наказания, защото в НП се съдържат конкретните факти по случая
(кога, къде, кой, при какви обстоятелства, какъв автомобил е управлявал, в
какво състояние, какво е извършил). Тези конкретни факти са надлежно
квалифицирани като нарушение по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП и по чл.190,ал.3 от
ЗДвП. В този смисъл е Решение № 282 от 07.12.2017 година, постановено по
КАНД № 255/2017 година по описа на Административен съд – Хасково,
докладчик Съдията Цветомира Д.а и др. Т.е. налице е пълно съответствие
между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата
разпоредба, която е била нарушена.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал.
2 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
От правна страна, съдът намира, на първо място, че актът за установяване на
административно нарушение е съставен от компетентен орган. Съгласно чл.
189, ал. 1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този
закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в
този закон, а наказателните постановления, според чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, се
издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на транспорта и
съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях
длъжностни лица. В процесния казус актосъставителят , безспорно се явява
длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има
правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т. е. да съставя актове, с които се
7
установяват нарушения по Закона за движението по пътищата, а издалият
обжалваното наказателно постановление, е компетентно длъжностно лице по
смисъла на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, упълномощено със заповед на министъра
на вътрешните работи (заверено копие от същата е приложено по делото) да
издава НП по ЗДвП.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално
основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение, от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.
Относно твърдението в жалбата,че вече жалбоподателя един път бил наказан
за същото деяние ,поради което настоящото НП се явявало
незаконосъобразно,съгласно ТР №3 от 02.12.2015г. на ОСНК на ВКС,съдът
намира същото за неоснователно,по следните съображения:
Съгласно ТР №3/22.12.2015г. постановено по т.д.№3/2015 на ВКС-Правилото
ne bis in idem забранява окончателно осъденото или оправдано лице не само
да бъде наказвано повторно за същото деяние, но и да бъде съдено и да
подлежи на риск от наказателно преследване въобще. Чл. 4, § 1 от Протокол
№ 7 съчетава три отделни гаранции: след приключване на наказателната
процедура с влязъл в сила акт никой не може да бъде застрашен от
наказателно преследване, съден или наказан за същото нарушение.
Дублирането на наказателни процедури (bis) е недопустимо, когато някоя от
тях започва или продължава развоя си, след като другата е приключила с
влязъл в сила акт. Чл. 4, § 1 от Протокол № 7 поначало не забранява
паралелното протичане на отделни наказателни процеси срещу едно и също
лице по повод същото деяние, ако по никой от тях не е постановено
окончателно решение. Закрилата на принципа действа от момента на влизане
в сила на първото решение, а от началото на новото преследване, когато
8
деецът вече е „съществено засегнат” от дейността на властите , възниква
състояние на нарушение на правилото. г) Принципът nе bis in idem препятства
повторението на наказателно производство, приключило с окончателно
решение. Правилото въвежда изискване постановеният първи по време
съдебен акт да има окончателен характер. В противен случай би възникнало
вътрешно противоречие между чл. 2 „Право на обжалване в наказателното
производство” и чл. 4 от Протокол № 7. Връзката между двете гаранции
дефинира понятието за окончателен акт – когато в националното
законодателство не са предвидени или са изчерпани, или са пропуснати
възможностите за редовен контрол.
Принципът се активира при идентичност на субекта в двата наказателни
процеса. Както първото окончателно приключило производство, така и
последващото следва да са проведени срещу едно и също наказателно или
административнонаказателно отговорно лице. Действието на правилото ne bis
in idem се проявява само в наказателното производство, поради което за
приложимостта му е от решаващо значение класификацията на дублиращите
се производства като наказателни.
Признаците за преценка дали едно производство е наказателно по смисъла на
чл. 6, § 1 от Конвенцията и чл. 4 от Протокол № 7 са известни като тест
„Енгел” или критерии „Енгел” – 1) квалификация на деянието по
националното право; 2) характер и естество на нарушението; 3) вид и тежест
на предвиденото наказание („суровост на възможното наказание”).
Дефинирани по делото Engel and Others v. Netherland, понастоящем те са
стабилно утвърден в практиката на ЕСПЧ алгоритъм за проверка и
неотклонно се изследват при определянето на наказателния характер на
обвинението по всяко конкретно дело. Тестът „Енгел” е възприет и от
практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), който се позовава на
приетите от ЕСПЧ разрешения . Като интегрална част от правото на ЕКПЧ,
критериите „Енгел” са пряко приложими на национално равнище от
компетентния по делото съд. Първият критерий – квалификацията на
деянието по националното право – е формален, не предопределя на
самостоятелно основание характера на производството, а има значение само
на „отправна точка” при преценката му. Систематичното място и
класификацията на нарушението и производството по вътрешното
9
законодателство на държавите не е решаваща основа на изводите относно
техния наказателен характер и естество по смисъла на чл. 6, § 1 от
Конвенцията и чл. 4 от Протокол № 7. Щом съгласно националното право
обвинението е наказателно, случаят всякога попада в сферата на чл. 6, § 1 от
ЕКПЧ. Производството обаче може да се класифицира като наказателно и
тогава, когато не е квалифицирано като такова по вътрешното право, ако
изследването на останалите критерии доведе до извод за наказателен характер
на обвинението и/или на предвидената санкция.
Вторият критерий – характерът и естеството на нарушението – изследва вида
на защитените обществени отношения, обект на нарушението. При
определянето на същността на нарушението се разглежда кръгът от адресати
на съответната разпоредба, тъй като характерна черта на наказателното
обвинение е насочеността на правната норма към неограничен кръг адресати ,
а не към група със специален статут. Третият критерий – видът и тежестта на
предвиденото от съответната приложима норма наказание9 – изисква
проверка за наличието на сходство с наказанията за престъпления.
Репресивната цел е конститутивен елемент на наказателната санкция.
Типична за санкциите при наказателните обвинения е и тяхната превантивна
насоченост срещу извършване на други неправомерни деяния. Наложеното
(но и предвиденото – „възможното”) наказание лишаване от свобода почти по
правило обуславя наказателния характер на производството, освен ако не
води до сериозно накърняване на правата на задържания10. Глоби, за чието
неплащане е предвидена замяна с лишаване от свобода, значителни по размер
имуществени наказания, както и санкции, подлежащи на вписване в
регистрите за съдимост, също индикират наличие на наказателно обвинение
по смисъла на чл. 6, § 1 от Конвенцията. За приложимостта на чл. 6, § 1 от
ЕКПЧ и на чл. 4 от Протокол № 7 е достатъчно и само един от разглежданите
признаци да отговаря на характеристиките на наказателното обвинение.
Вторият и третият критерий се разглеждат алтернативно, но могат да бъдат
преценени и кумулативно, ако анализът им поотделно не е достатъчен за
убедително заключение.
Не всички административни нарушения и санкции са наказателни по смисъла
на Конвенцията и предопределят наказателния характер на
административното производство13, но някои от тях могат да бъдат. Само
10
легалното определение за административно нарушение, залегнало в чл. 6 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), не е
достатъчно да обуслови генерален извод за класифициране на всяко
административно нарушение като наказателно обвинение по смисъла на чл. 6,
§ 1 от ЕКПЧ. Конкретната преценка на характера на
административнонаказателното производство е в правомощията на
съответния решаващ съдебен състав, който суверенно преценява във всеки
отделен случай дали съгласно критериите „Енгел”съответното обвинение е
наказателно по естеството си.
Водещо е значението на фактическата идентичност или съществено сходство
от обективна и субективна страна на конкретно осъщественото от дееца
поведение. Преценката на idem изисква във всеки отделен случай да се
съпоставят съществените елементи на правонарушенията, които се изследват
от гледна точка на конкретните условия на време, място, обстановка при
осъществяване на деянието и единството на решението, въз основа на което е
предприето поведението на дееца.
Не е спорно положението, че едно и също деяние не може да бъде предмет на
две отделни наказателни производства или на две
административнонаказателни производства срещу едно и също лице. С
разпоредбата на чл. 17 от ЗАНН се забранява повторното наказване на едно и
също лице по административнонаказателен ред за административно
нарушение, за което то е било вече наказано с влязло в сила наказателно
постановление или решение на съда, а съгласно чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, не
се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато
спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно
производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила
определение или разпореждане за прекратяване на делото.
Съотношението между наказателната и административнонаказателната
отговорност е изяснено от разпоредбите на чл. 32, ал. 1 и ал. 2, чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 от ЗАНН, вкл. и чл. 70, б. „г” от ЗАНН. Тези норми утвърждават
принципната постановка, че в случаите, когато с едно деяние се нарушава
едновременно наказателна и админстративнонаказателна норми с един и
същи обект на защита, потежката наказателна отговорност поглъща
11
административнонаказателната. Със санкционирането на извършеното
престъпление държавата охранява най-значимите обществени отношения, а
наказателноправната репресия най-интензивно въздейства върху дееца.
Когато деянието засяга един и същи кръг обществени отношения, правилното
и точно прилагане на закона предпоставя реализация на отговорност или за
административно нарушение, или за престъпление, но не и за двете
едновременно, като административнонаказателната отговорност следва да се
ангажира, само ако деянието не представлява престъпление. Това положение
изключва и опасността от нарушение на правилото ne bis in idem по чл. 4, § 1
от Протокол № 7 поради отсъствието на дублиращи се процеси.
Преценката дали се касае до същото деяние се основава само на фактическото
му съдържание, без оглед на неговата квалификация и на класификацията му
като „престъпление” или „административно нарушение”. Щом деянието е
едно и също, провеждането на две отделни самостоятелни производства –
наказателно и административнонаказателно с наказателен характер по
смисъла на Конвенцията – съставлява нарушение на чл. 4, § 1 от Протокол №
7, независимо от обстоятелството, че са засегнати различни обекти на защита.
Следва да се отбележи, че за да се приеме, че административнонаказателното
и наказателното производство са за едно и също деяние следва да се
установят идентични или сходни факти между двете производства.
Принципът се прилага при идентичност на субекта, наличие на наказателно
обвинение за едно и също деяние при „тъждество или идентичност на
фактите или такива, които по същество са значително сходни”.
На следващо място, необходимо е да се определи дали
административнонаказателното производство е наказателно по своя характер
и по смисъла на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 с оглед посочените критерии
„Енгел”. Първият критерий, квалификацията на деянието по националното
право, е формален, не предопределя на самостоятелно основание характера на
производството, а има значение само на „отправна точка” при преценката му.
Това налага извод, че производството може да се квалифицира като
наказателно и в случаите, когато не е възприето като такова от вътрешното
законодателство, при условие, че изследването на останалите критерии
/характерът и естеството на нарушението и видът и тежестта на предвиденото
12
наказание/ доведе до извод за наказателен характер на предвидената санкция.
В контекста на изложеното, следва да се отбележи, че първото от проведените
срещу жалбоподателя производства е безспорно наказателно по характер, тъй
като деянието е квалифицирано като престъпление по чл. 343в,ал.3 вр с ал. 1
от НК. Преценката дали нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и по чл.190,ал.3 от
ЗДвП, счетена за нарушени от актосъставителя и от АНО, има наказателен
характер, следва да съобрази вида на защитените обществени отношения,
обект на нарушението, отчитайки характера и естеството на нарушението.
Цитираното правило от Закона за движение по пътищата е насочено към
неограничен кръг от адресати, а тази и насоченост е характерна черта на
наказателното обвинение.
Текстът на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и по чл.190,ал.3 от ЗДвПот ЗДвП защитава
обществените отношения, уреждащи /първата норма/ отказа за установяване
на употребата на алкохол,респ.наркотични вещества или техни аналози с
техническо средство или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
съответно алкохол/наркотик или негов аналог,а втората норма урежда срок за
доброволното изпълнение на публичното задължение / наложеното наказание
глоба се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното
постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на
съда при обжалване/, какъвто непосредствен обект няма престъпленията по
чл. 343в, ал. 3 и ал.1 от НК.
В случая се касае за деяния на К. Н. ЯНК. извършени на едно и също място
и по едно и също време.
В настоящият казус, престъплението, за което жалбоподателят е разследван ,
респективно е признат за виновен е -че на 07.05.2021 година в село Лозен,
област Хасково и по третокласен път № 597 (между село Лозен и село Малко
градище, област Хасково) при километър 47+500 - в посока към село Малко
градище, управлявал моторно превозно средство – товарен автомобил
марка „Митсубиши Л-200” с държавен регистрационен номер Х 11 32 КР
в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за
временно отнемане на Свидетелството за управление на моторно
13
превозно средство, наложена със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-0351-000393 от 28.12.2019 година, издадена от
Младши автоконтрольор към ОДМВР - Хасково, РУ - Свиленград, връчена на
09.01.2020 г одина и влязла в сила на 24.01.2020– престъпление по чл. 343в,
ал. 3, вр.ал. 1 от от НК,а настоящото административно не обхваща в предмета
си факти, идентични с фактите по наказателното производство за това деяние,
поради което не може да се приеме, че е налице дублиране на процедури.
І.Относно визираното в обжалваният акт нарушение по пункт 1-ви.
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение- по чл.174,ал.3 от ЗДвП.
Не се спори, че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал
качеството на „водач” на моторно превозно средство (МПС) по смисъла на
тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6,
т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея
следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът
управлява МПС. Понятието „управление” на автомобил включва всяко
действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му
в движение. В случая свидетелите – полицейски служители, са категорични,
че именно жалбоподателят е бил водач на процесния лек автомобил, тъй като
него са възприели да управлява МПС и него са спрели за проверка след
подаден сигнал , както и на него са съставили АУАН, при което той не е
възразил, не е подал възражение, не е посочил подобно възражение и в
Жалбата си.
Административното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП визира в себе си
водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Отказът на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство и да
даде кръвна проба за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози са два различни способа, чрез които се установява наличието
на наркотични вещества или техни аналози. В случая на разпоредбата на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП те са употребени именно като две различни алтернативни
14
възможности, които контролиращият орган следва да предостави на
проверявания водач на МПС с цел да бъде установено дали управлява МПС
след или без употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Ако водачът откаже само медицинското изследване, но се беше съгласил да
му бъде извършена проверка с техническо средство, тогава той не би
осъществил състава на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Същите изводи следват и при
обратната хипотеза, когато проверяваният водач откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство, но се съгласи да даде проба за
медицинско изследване. По тази причина изброяването на методите, с които
се установява от контролните органи употребата на наркотични вещества или
техни аналози не представлява две различни хипотези на административни
нарушения, а се касае за едно единствено нарушение, изразяващо се в това, че
водачът на МПС е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на
наркотични вещества или техни аналози, независимо по кой метод.
От събраните по делото гласни доказателства (показанията на свидетелите
Др. Н. Др. , М. Д. Д. и Г. П. К.,) и писмени такива, безспорно се установяват
обстоятелствата, описани като фактическа обстановка както в АУАН, така и в
НП – че жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил, че след
надлежна покана, достигнала до знанието му, от страна на съответните
контролни органи, същият изрично е отказал да бъде тестван за употреба на
НУВ с техническо средство, като не е изпълнил и предписанието за
медицинско изследване. Отделно от това съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП
редовно съставените Актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. В случая Съдът намира, че констатациите от АУАН
се потвърждават по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото
доказателства.
За пълнота следва да се посочи, че както вече бе отбелязано текстът на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП съдържа няколко хипотези, които са предвидени
алтернативно, а не кумулативно и самостоятелното осъществяване на която и
да е от тях обосновава ангажиране на административнонаказателната
отговорност на водача по този текст.
В случая, както се установи по делото жалбоподателят, притежаващ
качеството водач по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП и годен субект на
15
нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, е отказал да даде проба за извършване
с техническо средство проверка за употреба на наркотични вещества или
техни аналози и е отказал да даде проба за медицинско изследване. Съгласно
разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози и с наименование към датата на
деянието - Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози,
издадена от Министерство на здравеопазването, МВР и Министерството на
правосъдието, в съставения АУАН за констатиране на употребата на
наркотични вещества или техните аналози, актосъставителят (контролният
орган) вписва часа и начина на извършване на проверката, вида, модела,
фабричния номер и показанията на техническото средство или резултата от
теста и номера на Талона за изследване. Препис от Акта се връчва на водача
по реда на ЗАНН. Посоченото е изпълнено в конкретния случай. С
лабораторно изследване се установява употребата на НУВ, когато водачът
откаже или физическото му състояние не позволява извършване на проверка с
техническо средство. Т.е. както вече бе посочено по-горе в настоящото
изложение водачът на МПС, отказвайки да бъде изпробван с техническо
средство за установяване на НУВ не би извършил нарушение, ако даде
кръвна проба за медицинско изследване. Лабораторното изследване се
извършва въз основа на издаден Талон за медицинско изследване, който се
съставя в 3 екземпляра заедно с АУАН (чл. 6, ал. 1 от посочената Наредба). В
процесния случай, Талон за медицинско изследване е издаден,но
жалбоподателят е отказал да даде кръвна проба,тъй като не се е явил .
Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която се явява и материална и санкционна
норма, на водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози или не даде кръвна проба за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или
наркотични вещества или техни аналози, се налага административно
наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 години и
административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лв.
Налице е и субективният елемент от състава на нарушението – извършено е
16
виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и
значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си.
Съзнавал е общественоопасния характер на извършваното от него деяние,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал
тяхното настъпване. Бил е напълно наясно относно факта, че при проверка от
надлежните органи е следвало да бъда установена употребата, респ. липсата
на наркотични вещества или техни аналози в тялото му по някой от начините,
предвидени в ЗДвП.
В съответствие с чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредба № Iз-2539 на МВР правилно са
отнети 12 контролни точки, тъй като за отказ на водач, който управлява МПС,
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или при неизпълнение
предписанието за медицинско изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, е предвидено да се отнемат
контролни точки.
Действително в НП не е конкретизирането по коя нормативна разпоредба се
налага санкцията отнемане на контролни точки от талона, но това не
представлява съществено процесуално нарушение. В АУАН и НП ясно е
описано извършеното в случая нарушение, а именно отказът на
жалбоподателя да му бъде извършена проверка с техническо средство и да му
бъде взета кръвна проба за установяване наличие на НУВ, както и точно е
посочена санкционната разпоредба – чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, а в чл. 6, ал. 1 от
посочената Наредба е предвидено, че за нарушения на ЗДвП на водачите на
МПС се отнемат контролни точки, както следва: т. 3 - за отказ на водач, който
управлява МПС, да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или при
неизпълнение предписанието за медицинско изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози (чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП) – 12 контролни точки. Следва да се отбележи, че отнемането на
контролни точки не е санкция, която подлежи на самостоятелно обжалване, а
фактическо действие с контролно-отчетен характер, което изпълнява
предупредителна (по отношение на водачите) и информационно-
статистическа (от гледна точка на контролните органи) функция. При
отнемане на контролни точки съответният административен орган действа в
17
условията на обвързана компетентност, като поведението му задължително
следва факта на налагане на наказание за извършено нарушение. Отнемането
на контролни точки няма самостоятелен характер и действията на
административния орган по отбелязване на отнемането им е в зависимост от
наличието на влязло в сила НП и наложеното с него наказание. С влизане в
сила на НП, се отнемат и предвидените контролни точки (по аргумент от
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение). В този смисъл са Решение № 176 от 15.03.2018 година,
постановено по КАНД № 25/2018 година по описа на Административен съд –
Хасково, докладчик Съдията Цветомира Д.а, Решение № 294 от 18.04.2018
година, постановено по КАНД № 134/2018 година по описа на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Росица Чиркалева -
Иванова и др.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. Преценката за липса на основания
и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като маловажен, по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с факта на
издаването на НП, респ. налагането на санкции на извършителя на
нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова
страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент
от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните
реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците на
осъществения фактически състав на административно нарушение, процесното
деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род
нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не съставлява
маловажен случай, според Съда. И това е така, както поради неговия
формален характер – за съставомерността му не е предвиден и не се изисква
настъпване на вредоносен резултат (, а напротив, целта е предотвратяване на
такъв), така и поради наличието не само на смекчаващи (възрастта на
нарушителя и фактът, че не е осуетил или възпрепятствал проверката по
18
някакъв начин), но и на отегчаващи обстоятелства (множество други
нарушения на правилата за движение по пътищата, за които са наложени
санкции, които явно не са изиграли своя поправителен и превъзпитателен
ефект). Поради това липсват предпоставки за преквалифициране на
нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в
този смисъл Съдът приема преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за
съответстваща на закона.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която се явява и материална и санкционна
норма, на водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози или не даде кръвна проба за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или
наркотични вещества или техни аналози, се налага административно
наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 години и
административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лв. Приложената от
АНО санкционна норма на чл. 174, ал. 3, предложение второ от ЗДвП
съответства на установеното нарушение.
Административните наказания са правилно и законосъобразно определени
както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в предвидения от
закона такъв – фиксиран за посочените размери. Правна възможност за
намаляване на наложените административни наказания не съществува,
предвид фиксирания размер на санкциите, поради което по пряк аргумент от
закона липсва основание за определянето им под този минимум. Така
наложените с обжалваното НП административни наказания за процесното
нарушение, Съдът намира за необходими за постигане на предвидените в чл.
12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и
превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се
въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите.
ІІ.Относно визираното в обжалваният акт нарушение по пункт 2-ри.
Според чл. 190, ал. 3 от ЗДвП "Наложеното наказание глоба се заплаща в
едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление,
19
електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при
обжалване."
Следователно, в обжалваното НП е абсолютно задължително съответния акт
от посочените в чл. 190, ал. 3 от ЗДвП да бъде прецизно индивидуализиран,
както и да се отрази кога е влязъл в сила, най-малко, за да може да бъде
проверено дали е спазен законовия едномесечен срок.
В процесното НП единственото, което е отразено във връзка с това
нарушение е, че водачът не е изпълнил финансовите си задължения да за
плати в влезлият в сила фиш серия Х/87946.,в законният за това срок.
Следователно, в случая от текстовото описание на нарушението се налага
извод, че неплатената глоба е наложена с 1бр. фиш, но не е
индивидуализирано като не е отразено дали и на коя дата е влязъл в сила, за
да може да се прецени дали е изтекъл срока за доброволно
плащане,респективно след този срок глобата не е заплатена доброволно.
Също така не е посочен и размера на наложената глоба. Това
неконкретизиране и липса на изчерпателно описание представлява нарушение
на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и е основание за отмяна на НП в тази му част,
тъй като е съществено нарушение, довело до нарушаване правото на защита
на жалбоподателя.
Същественото при така вмененото административно нарушение обаче е, че
дори гореописания порок да не съществуваше, то пак в тази част НП ще е
незаконосъобразно, т. к. посочената като нарушена разпоредба на чл. 190, ал.
3 от ЗДвП не води до административнонаказателна отговорност, доколкото
само определя срок за доброволното изпълнение на публичното задължение, а
от неспазването му се поражда правото на държавата за принудително
изпълнение върху вземането. Неплащането на глоба в срока за доброволно
изпълнение не може да бъде санкционирано с нова глоба, а последиците при
неспазване на срока по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП имат друг характер и се
изразяват в предприемане на мерки за принудително изпълнение на
задължението и/или налагане на принудителна административна мярка –
временно отнемане на СУМПС на водач по реда на чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП,
за нарушение на чл. 190, ал. 3 от същия закон. Приемането на обратното
означава създаването на процедура за спираловидно увеличаване
20
задълженията на един водач, без да има конкретно развитие и разрешение, а
смисълът на тази разпоредба е именно отпочване на процедура по изпълнение
на наказанието, а не правопораждащ факт за нови нарушения и финансови
задължения.
По изложените доводи ,съдът намира,че НП в тази му част следва да се
отмени, като незаконосъобразно.
Относно разноските в настоящото производство :
По делото не се претендират разноски,поради което съдът не дължи
произнасяне в тази му част,а що се отнася до пътните разноски на явилият се
в съдебно заседание свидетел К. в размер на 23,58лева,следва да се присъдят в
тежест на жалбоподателя част от тях , а именно в размер на 19,30лева,
доколкото НП се потвърждава в едната му част,а в друга се отменя.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът в
настоящия си състав.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление /НП/ №21-0351-000436 от 15.06.2021година на Началник
група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград, в частта с което на К. Н.
ЯНК. с ЕГН ********** от гр.*******, бул.”*****”№55 за нарушение на
чл.174,ал.3 от ЗДвП на основание чл.174,ал.3,пр.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2000лева и „Лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 24месеца и на основание Наредба
№Iз-2539 на МВР се отнемат общо 12 точки .
ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Наказателно
постановление /НП/ №21-0351-000436 от 15.06.2021година на Началник
група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград, в частта с което на К. Н.
ЯНК. с ЕГН ********** от гр.*******, бул.”*****”№55 за нарушение на
чл.190,ал.3 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 20лева .
ОСЪЖДА жалбоподателя К. Н. ЯНК. с ЕГН ********** от гр.*******,
21
бул.”*****”№55 ДА ЗАПЛАТИ в полза на ВСС по сметка на РС Свиленград
част от направените по АНД №635/2021г. по описа на РС Свиленград пътни
разноски за явяване на свидетел в размер на 19,30лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
22