№ 261 / 14.4.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито заседание на
двaдесет и шести февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Георги Видев
при
секретаря Я. В., като разгледа административно дело № 7 по описа на съда за
2020 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е
образувано по жалба на ,,Baнeca Фуудc 77“ EOOД, EИK *********, против Заповед
за прилагане на ПАМ № ФK-933-0025814/17.12.2019 г. на нaчалника на отдел
,,Oперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с която е разпоредена принудителна административна
мярка – запечатване на търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ
се в с. Алеко Константиново, община Пазарджик, ул. „Стара планина“ № 1,
стопанисван от ЕТ „Ванеса Фуудс 77“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от
14 дни, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
Жалбоподателят претендира отмяна на обжалваната
заповед. Счита, че е постановена в нарушение на материалноправните разпоредби и
в противоречие с целта на закона. Поддържа жалбата си чрез процесуалния си
представител в проведеното съдебно заседание. Претендира разноски.
Ответникът – нaчалникът на отдел ,,Oперативни
дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП – също чрез процесуален представител в проведеното съдебно заседание
оспорва жалбата. На свой ред заявява претенция за разноски.
Жалбата е допустима като подадена в законоустановения
срок от лице, засегнато от разпореденото с обжалваната заповед. Разгледана по
същество същата е неоснователна.
Обжалваната заповед за налагане на принудителна мярка
е мотивирана фактически с извършването на 10.12.2019 г. на нарушения на Наредба
№ Н – 18 от 13.12.2016 г. за регистриране и отчитане на продажбите в
търговските обекти. Нарушенията се изразяват в неиздаване на фискален касов бон
за извършена от проверяващите контролна покупка на 1 бр. кутия цигари на
стойност 5,40 лв. и в установяване на положителна касова разлика в размер на
197,90 лв., дължаща се също на издаване на фискални бонове.
Като правни основания за налагане на мярката са
посочени чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, както и чл. 118, ал. 1, чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. а и ал. 3 от ЗДДС, които предвиждат следното:
Чл. 3. (1) Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД …
Чл. 118. (1) Всяко регистрирано и нерегистрирано по
този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ…
Чл. 186. Принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което:
1. не спази реда или начина за:
а) издаване на съответен документ за продажба, издаден
по установения ред за доставка/продажба;
(3) Принудителната административна мярка по ал. 1 се
прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице.
Следователно, обжалваната заповед е надлежно
мотивирана с извършено от жалбоподателя нарушение на задължението да издава
касови бележки от фискално устройство, като за това нарушение законът предвижда
налагане на ПАМ – запечатване на обект за срок до 30 дни.
Извършеното от жалбоподателя нарушение се установява
безспорно от събраните по делото писмени доказателства: протокол за извършена
проверка от 10.12.2019 г., фискални бонове, опис на паричните средства в касата
към момента на започване на проверката. Фактът на неиздаване на касови бележки
не се оспорва от жалбоподателя.
Неоснователни са неговите възражения:
Той счита, че поначало ПАМ би следвало да има
превантивно действие, а в случая е издадена една седмица след проверката и не
била да го породи. Освен това твърди, че наказателно постановление не е
издадено, а съгласно чл. 187, ал. 4 от ЗДДС единственият законов начин за
прекратяване на ПАМ няма как да бъде реализиран. Затова намира, че мярката е
използвана като санкция в нарушение на принципа ne bis in
idem, залегнал в
правото на ЕС, гарантиран също и от ЕКПЧ.
Действително чл. 22 от ЗАНН изброява целите на
принудителните административни мерки, а именно: „предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях“. Тоест целите са две. Освен
преустановяване, прекратяване на текущо нарушение законът цели и
предотвратяване, т.е. превенция, недопускане на нови нарушения. Именно с
превантивна цел е наложена процесната мярка, а именно, за да се препятства
временно извършването на нови нарушения от страна на жалбоподателя.
Следователно наложената мярка не е санкция за него и няма за цел да го накаже,
а да го възпре и то временно, докато бъде издадено наказателно постановление и
бъде решен въпросът с административнонаказателната му отговорност.
В тази връзка несъстоятелно е възражението, че след
като до определен момент или изобщо не е издадено наказателно постановление, то
не съществува законов начин принудителнат мярка да бъде прекратена. Чл. 187,
ал. 4, изр. 1 от ЗДДС предвижда следното:
Чл. 187. (4) Принудителната административна мярка се
прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното
лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е
заплатена изцяло.
Тоест действително мярката може да бъде прекратена
след заплащане на паричната санкция, която следва да бъде определена с
наказателно постановление. Но от друга страна законът не придава предварително
изпълнение на процесната принудителна мярка. Тоест поначало тя следва да бъде
изпълнявана, след като влезе в сила. Логично е в този срок да бъде издадено и
наказателно постановление, предвид сравнително кратките срокове, предвидени в
административнонаказателното производство. Но дори и да се стигне до неиздаване
на наказателно постановление или невлизането му в сила, правата на
жалбоподателя биха могли да бъдат защитени в евентуално производство за обезщетение
по ЗОДОВ.
По аналогични съображения е неоснователно и
възражението за нарушение на принципа на съразмерност. В случая мярката е наложена при
условията на обвързана компетентност, като административният орган не е имал
възможност за преценка на нейната целесъобразност. Освен това, същата не е
наказание и нейната цел е единствено да се препятства извършването на нови
нарушения от страна на жалбоподателя.
Съдът намира за законосъобразен и справедлив и срока
на наложената принудителна мярка – 14 дни при законов максимум от 30 дни,
предвид множеството нарушения, извършени от жалбоподателя на процесната дата,
водещи до необходимостта от осъществяване на превенция в рамките на по-дълъг
период от време.
Следователно обжалваната заповед е издадена при спазване
на относимите материалноправни разпоредби и с целта на закона.
Административният акт е издаден от компентентен орган във формата на мотивирана
писмена заповед, при спазване на административнопроизводствените правила,
поради което е законосъобразен, а жалбата против него е неоснователна.
Затова съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на ,,Baнeca Фудc 77“ EOOД, EИK
*********, против Заповед за прилагане на ПАМ № ФK-933-0025814/17.12.2019 г. на
нaчалника на отдел ,,Oперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с която е разпоредена принудителна
административна мярка – запечатване на търговски обект – магазин за хранителни
стоки, находящ се в с. Алеко Константиново, община Пазарджик, ул. „Стара
планина“ № 1, стопанисван от ЕТ „Ванеса Фуудс 77“ ЕООД и забрана за достъп до
него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с
касационна жалба, подадена чрез настоящия съд.
Съдия: /П/
С определение № 890 эот17.06.2020 г.
Допълва Решение № 261/14.04.2020 г.,
постановено по административно дело № 7 по описа на Административен съд –
Пазарджик за 2020 г. в частта му за разноските със следния текст:
„Осъжда „Ванеса Фудс“ ЕООД, ЕИК ********* да
заплати на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП разноски по делото
в размер на 100 лв. (сто лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение.“
Определението подлежи на обжалване с частна жалба чрез
настоящия съд пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
С
разпореждане № 12147 от 01.10.2020 г. по адм. дело № 10385/2020 г.
-ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба с вх. № 10237/20.07.2020г. по описа на
ВАС, подадена от "ВАНЕСА ФУУДС 77" ЕООД чрез адв. И.Т., срещу решение
№ 261 от 14.04.2020г. по адм.д.№ 7 по описа на Административен съд - Пазарджик
за 2020 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №
10385/2020 г. по описа на Върховен административен съд, Първо отделение.
Разпореждането подлежи на обжалване пред
тричленен състав на Първо отделение на Върховния административен съд в
седемдневен срок от съобщаването му на страните.