Решение по дело №816/2020 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 112
Дата: 16 юни 2021 г. (в сила от 16 юни 2021 г.)
Съдия: Величка Пандева
Дело: 20201200600816
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 11 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. Благоевград , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Илияна Стоилова

Величка Пандева
при участието на секретаря Мария Миразчийска
като разгледа докладваното от Величка Пандева Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20201200600816 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на подсъдимия В. С. СП. срещу присъда
№ 907921 от 09.10.2020г. постановена по нчхд № 600/2020 г. по описа на РС - Благоевград.
С обжалваната присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимият В. С. СП. за
виновен по възведеното му с тъжбата обвинение по чл.130, ал.1 от НК за това, че на
28.09.2018г. около 21.30ч. в гр.Благоевград, в ж.к. ”Еленово”, бл.... на входа на жилището на
тъжителя, чрез нанасяне на удари в областта на лицето е причинил на В.С. лека телесна
повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, не опасно за живота, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като на осн.78а от НК е освободил
подсъдимия от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание
„глоба” в размер на сумата от 2 500/две хиляди и петстотин/ лева.
Със същата присъда съдът е уважил предявения от тъжителят В.С. граждански иск до
размера на сумата от 2 000/две хиляди/ лева, като е отхвърлил същият до пълния
претендиран размер, като неоснователен.
В съдебно заседание защитника на жалбоподателя поддържа депозираната жалба, счита, че
събраните по делото доказателства не обосновават осъществен престъпен състав от подс.С.
по чл.130,ал.1 от НК, оспорва и присъденото обезщетение за претърпени болки и страдания
от частния тъжител С., чийто размер намира за недоказан. Искането е съдът да отмени
обжалвания съдебен акт и да постанови нова присъда, с която подсъдимият С. бъде изцяло
1
оправдан.
Становището на повереника на тъжителят е, че обжалваната присъда е правилна и
законосъобразна, и като такава следва да бъде потвърдена. Излага и съображения в тази
насока.
След като прецени събраните по делото доказателства, съдът намира следното:
За да достигне до извода досежно виновността на подсъдимият В.С., съдът е приел следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият и частния тъжител са първи братовчеди и живеят в съседни апартаменти в
бл.... в ж.к „Еленово”, между апартаментите има коридор, в който се влиза през желязна
врата.
На 28.09.2018 г. около 21.30 часа, тъжителят се прибирал вкъщи, за да влезе в коридора,
отворил желязната врата, която изкърцала и на входа се появил подсъдимия, последният
започнал да вика на С., след което му нанесъл няколко удара с юмрук в областта на лицето,
вследствие на което тъжителя се замаял. В този момент от апартамента на подсъдимия
излязъл зет му, който по това време му бил на гости и прибрал С. в дома му.
Междувременно тъжителят звъннал на тел.112, като на сигнала се отзовали екип на ЦСМП и
полиция, в състав свидетелите М. и Г.. На място дошъл и брата на тъжителя св.С..
Пристигналият на място екип на спешна помощ оказал първа помощ на тъжителя В.С., а
полицаите го разпитали, като пред тях С. посочил, че бил нападнат от подсъдимия. Пред
полицейските служители той посочил и причината за скандала. Полицейските служители
снели обяснения от подсъдимия, съставили предупредителни протоколи и си тръгнали.
След това св.С., придружил брат си до ЦСМП, където било констатирано счупване на носа
и тъжителят бил насочен за образна диагностика. Заедно с брат си, пострадалият посетил
УМБАЛ ”Пирогов”, където било установено счупване на кости на горна челюст,
кръвонасядане на лявото око, както и други травматични увреждания, наред с това
тъжителят страдал от ДЦП. Такова било и заключението на съдебен лекар д-р З., който при
извършеното освидетелстване установил, че на тъжителя било причинено продължително
разстройство на здравето, неопасно за живота. След извършените прегледи и предвид
констатациите в изготвената медицинска документация, тъжителят С. подал жалба на
03.10.2018г. във 02 РУ Полиция, както и в РП - Благоевград, по повод, на която било
образувано ДП№565/2018г. В хода на разследването били извършени процесуално-
следствени действия по събиране на относими писмени доказателства, разпитани били
свидетели, била назначена и съдебно-медицинска експертиза. Според експертните изводи,
причиненото на пострадалия увреждане има характер на лека телесна повреда в хипотезата
на чл.130, ал.1 от НК, което послужило като основание за наблюдаващия прокурор да
уведоми тъжителя, че престъплението не е от общ характер и се преследва по частен ред.
2
В тази връзка тъжителят подал частна тъжба пред Районен съд - Благоевград, по повод на
която било образувано нчхд №443/2019г.
В хода на делото била назначена съдебно-медицинска експертиза, според заключението, на
която в случая травматичното увреждане, причинено на тъжителя има характер на средна
телесна повреда, поради което с определение на съда съдебното производство било
прекратено, а делото изпратено на РП- Благоевград за преценка относно извършено
престъпление от общ характер. Досъдебното производство №565/2018г. било възобновено,
като били извършени допълнителни действия по разследването, включително била
назначена тройна комплексна съдебно-медицинска експертиза.
Съгласно заключението на последната, в случая констатираното увреждане представлява
временно разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
Това заключение, послужило като основание за наблюдаващия прокурор на основание чл.50
от НПК да уведоми тъжителя, че престъплението не е от общ характер и се преследва по
частен ред, във връзка с което било образувано нчхд № 600/2020г. по описа на съда.
Видно от заключението по назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза по
отношение на тъжителя, ВЛ д-р Х. прави извод, че С. е получил нараняване с характер на
лека телесна повреда, изразяващо се в счупване на левия горночелюстен синус,
кръвонасядания на клепачите на лявото око. Оток по гърба на носа. Кръвоизлив от носа.
Оток и кръвонасядане на лявата ябълчна област. В заключението се сочи, че по своите
медико-биологични признаци това увреждане е довело до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Според заключението на вещото лице нараняванията са
получени от действието на твърд тъп предмет, като експертът е заключил, че такъв отговаря
да е човешка ръка /юмрук/. Заключението на ВЛ е кредитирано като обосновано и пълно,
изготвено от лекар-специалист в съответната област. Същото почива и на приобщени по
делото медицински документи, установяващи извършен преглед на пострадалия Веселин
С., респ. описани наранявания и предписано лечение.
Описаната фактическа обстановка е установена и доказана посредством събраните писмени
и гласни доказателства а именно :
За това, че е имало физическо съприкосновение между пострадалия и подсъдимия, като
подсъдимият В.С. чрез нанасяне на удари с юмруци в областта на лицето е причинил на
В.С. телесна увреда, причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
съдът цени свидетелските показания на Г., М., В. С..
Тези свидетели са възприели състоянието на пострадалия непосредствено след инцидента,
твърдят, че лицето му било в кръв; „от клепачите течеше кръв по цялото лице“ - заявява
св.В. С.. Тези твърдения се потвърждават и от заявеното от самия пострадал В.С., който
описва нанесени му от подсъдимия удари с юмрук в лице. Това е ценено от съда, предвид и
приобщените експертните изводи по изпълнена съдебно-медицинска експертиза, които
3
подкрепят гласните източници.
С посочените действия подсъдимият В. С. СП. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление, наказуемо по чл.130, ал.1 НК като на 28.09.2018 г., около
21,30ч. в гр.Благоевград, ж.к. „Еленово“ в бл.... на входа на жилището на тъжителя,
причинил на В.С. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл. 129 от НК, а именно счупване на левия
горночелюстен синус, кръвонасядания на клепачите на лявото око. Оток по гърба на носа.
Кръвоизлив от носа. Оток и кръвонасядане на лявата ябълчна област.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез действия - нанасяне на удари с юмруци в
областта на лицето, в резултат на което частният тъжител е получил следните травматични
увреждания: счупване на левия горночелюстен синус, кръвонасядания на клепачите на
лявото око. Оток по гърба на носа. Кръвоизлив от носа. Оток и кръвонасядане на лявата
ябълчна област.
Деянието е извършено от С. с пряк умисъл, като извършителят е съзнавал обществено
опасният му характер и е искал настъпването на общественоопасните му последици.
При определяне на наказанието, съдът е отчел като смекчаващо наказателната отговорност
обстоятелство – липсата на др. противоправни прояви от страна на дееца. Отчетени са и
отегчаващи вината обстоятелства свързани с цялостното поведение на подсъдимия, неговото
материално състояние. При преценка на тези обстоятелства и при наличието на всички
предпоставки за приложение на разпоредбата на чл.78а от НК и освобождаване на
подсъдимия от наказателна отговорност, тъй като за извършеното от него деяние е
предвидено наказание „лишаване от свобода” до 2/две/ години или „пробация“, наложеното
административно наказание „глоба“ в размер на 2 500/две хиляди и петстотин/ лв.,
въззивният състав намира за съответен и справедливо определен.
Не почива на доказателствена основа оплакването за недоказаност на обвинението, сочи се,
че липсва пряк очевидец на инцидента. При анализа на събраните по делото гласни и
писмени доказателства, първоинстанционният съд е дал отговор, като се е обосновал с
множеството последователни и взаимно допълващи се доказателствени източници,
подкрепящи обвинителната теза. Отново тук следва да се посочат свидетелите Г., М., В.
С./брат на ч.тъжител/, чиито показания кореспондират с експертните изводи по изготвена
съдебно-медицинска експертиза, приобщена като компетентна и пълна.
Относно предявения граждански иск от тъжителя В.С. по чл.45 от ЗЗД - за болки и
страдания, търпяни в резултат на нанесената телесна увреда - налице са всички елементи на
непозволеното увреждане - противоправно поведение, вреда, вина и причинна връзка. В
предвид данните от съдебно-медицинската експертиза и продължилия възстановителен
период в рамките на 3-4 месеца, съдът намира, че причинените болки и страдания, които
тъжителят е преживял - справедливо са компенсирани със сума в размер на 2 000 /две
4
хиляди/лв.
В заключение, въззивната инстанция прави извод, че не са налице основания за отмяна или
изменение на атакуваната присъда, поради което като правилна и законосъобразна същата
следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото, основателна е претенцията на процесуалния представител на
частния тъжител за присъждане на разноски за адвокатски хонорар за въззивното
производство, които следва да бъдат в тежест на подсъдимия В.С..

По изложените съображения и на основание чл.334, т.6 вр. с чл 338 от НПК, Благоевградски
окръжен съд





РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №907921 от 09.10.2020г. постановена по нчхд № 600/2020г. по
описа на РС - Благоевград.
ОСЪЖДА подсъдимия В. С. СП. - с установена по делото самоличност, да заплати на
частния тъжител В. ХР. С. сумата от 400/четиристотин/лв. представляваща направените от
него разноски за адвокатски хонорар във въззивното производство.

Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5