РЕШЕНИЕ
№ 327
гр. гр. Хасково, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20215640102469 по описа за 2021 година
Предявен е от ИВ. АС. СТ., от гр.Хасково против „ЗД Бул Инс“ АД иск
с правно основание чл.432, ал.1, вр. с чл.498, ал.3 от Кодекса за
застраховането за сумата в размер на 4227.61 лева /след допуснато изменение
на размера на иска в съдебно заседание, проведено на 21.02.2022г./
Ищцата твърди, че на 01.05.2021г., около 14:30 ч., в гр. Хасково,
настъпило пътнотранспортно произшествие, за което бил съставен
констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 33/01.05.2021 г., по описа
на ОДМВР - Хасково, в който било отразено, че спрямо „Участник 1“ - М.Р.Б.
е взето административно наказателно отношение, като му бил съставен
АУАН № 133319/24.01.2020 г. На посочените място и време това лице
управлявало МПС марка „*****“ модел „****“ с рег. № ***** , като се
намирало на моста над реката при кръстовището между бул. „Илинден“ и ул.
„Бачо Киро“. Това кръстовище било регулирано с пътни знаци, като за
намиращите се на моста МПС-та имало знак Б2 „Стоп“, а за минаващите по
бул. „Илинден“ - пътен знак БЗ „Път с предимство". Без да се съобрази с
пътния знак Б2 „Стоп", водачът на посоченото МПС навлезнал в
кръстовището и отнел предимството на движещото се по бул. „Илинден", с
1
посока от бул. „Освобождение" към бул. „Васил Левски" МПС марка
„********" с рег. № ******, управлявано от С.С., собственост на ищцата,
реализирайки ПТП, в резултат на което автомобилът на ищцата бил тотално
увреден. Към датата на настъпване на ПТП отговорността на виновния водач
била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност", с полица №
BG/02/121000552215, валидна от 22.02.2021г. до 21.02.2022г., сключена с
ответника. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие ищцата подала
уведомление до ответника, който образувал преписка по щета № **********/
05.05.2021г. Служители на ответното дружество направили оглед на
уврежданията на лекия автомобил на ищцата, за което съставили опис-
техническа на увредените части, системи и детайли. Във връзка с
причинените щети по автомобила, служители на ответника уведомили
ищцата, че щетата е оценена като тотална, поради което ще й бъде изплатено
обезщетение, след представяне на доказателство за прекратена регистрация на
МПС. На 28.05.2021г. ищцата подала заявление в Сектор „Пътна полиция"
към ОДМВР - Хасково, във връзка с което регистрацията на автомобила била
прекратена и съответно отбелязана на големия талон. Тя представила на
ответника всички необходими документи за приключването на щетата,
включително и доказателство за дерегистрацията на лекия й автомобил. Без
да била уведомена за определения размер на обезщетението и да бъде
попитана дали е съгласна с него, на 15.07.2021г. по банковата си сметка
ищцата получила превод в размер на 3 012,39 лв., с наредител ответника по
процесната щета. Извършвайки плащането, ответното дружество приело за
основателна претенцията на ищцата, а така също и признало и приело, че
вината за настъпване на ПТП е изцяло на застрахования при него водач, като
спорът бил единствено относно стойността и размера на причинените
имуществени вреди. Ищцата не била съгласна с така определеното й
обезщетение, като на основание чл.498 ал.3, вр. чл.432 ал.1 от КЗ, за нея бил
налице правен интерес да претендира по съдебен ред изплащане на
обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди, пряко от
застрахователя на виновния водач, а именно - от ответника. Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
й заплати застрахователно обезщетение в размер на 4227.61 лева,
представляващи обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на
ПТП, настъпило на 01.05.2021г., ведно със законната лихва от датата на
2
предявяване на иска до окончателното изплащане, като й присъди и
направените по делото разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна защита и съдействие на ищцата.
Ответникът оспорва иска по размер. Не оспорва наличието на соченото
застрахователно правоотношение, както и образуваната при него преписка по
щета по повод настъпилото събитие, плащането на определеното
обезщетение, както е посочено от ищцата. Възразява, че претендираната от
ищцата сума била силно завишена и не отговаряла на действителния размер
на щетите, според чл.386 от КЗ. Определеното от ответника обезщетение
било съобразено с Наредба 24, като било взето предвид, че към датата на
ПТП ищцовият лек автомобил бил в експлоатация над 15 години и не бил в
гаранция, като при определяне размера на щетите се прилагал коефициент на
овехтяване. Затова претендираната от ищцата сума следвало да е по-малка.
Предвид изложеното, моли съда да отхвърли предявения иск изцяло, като
неоснователен и недоказан, или евентуално да се намали размера на
претендираното обезщетение, като му се присъдят направените по делото
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е по делото, че ищцата е собственик на лек автомобил марка
„********“, с рег. № *****, цвят: светлосив металик, видно от Свидетелство
за регистрация Част I.
Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 33 от
01.05.2021г. е, че на същата дата, в гр.Хасково, на кръстовището на
бул.“Илинден“ и ул.“Бачо Киро“ е настъпило ПТП между лек автомобил
„*****“, модел „****“ с рег. № ****, управляван от М.Б. и лек автомобил
„********“ с рег. № *****, управляван от С.С.. За първия лек автомобил в
протокола е отразено, че е със застрахователна полица при ответното
дружество с № BG/02/121000552215, валидна до 21.02.2022г. Посочено е още
в протокола, че спрямо Участник 1 – М.Р.Б. е взето административно
отношение - съставен е АУАН № 392850/01.05.2021г.
На 05.05.2021г. водачът на лекия автомобил „*****“ - С.С., е подал до
ответното дружество Уведомление за щета по застраховка „Гражданска
отговорност на МПС“ по Щета № **********/05.05.2021г., в което е описал
3
застрахователното събитие – на 01.05.2021г. се движел бул.“Освобождение“,
като на кръстовището с ул.“Бачо Киро“ водчът на лек автомобил „*****“ с
рег. № **** – М.Р.Б., му отнел предимството. Вследствие на удара колата,
управлявана от водача С.С., собственост на ищцата И.С., била тотално
увредена.
Като писмено доказателство по делото бе приета и Калкулация на щета
№ **********/05.05.2021г. за посочения автомобил.
Ответникът е изпратил до ищцата Писмо, изх. № ОК-
302322/25.05.2021г., в което я уведомява, че във връзка с настъпило
застрахователно събитие по щета № **********, щетата на МПС „*****
*****“ с рег. № ***** е тотална по смисъла на чл.390 от КЗ, като за
изплащане на обезщетение следва да бъде представен документ,
удостоверяващ прекратяването на регистрацията и Удостоверение от КАТ на
процесното МПС.
Видно от представените по делото доказателства е, че на 28.05.2021г.
регистрацията на лек автомобил марка „********“ с рег. № ***** е
прекратена, като ищцата е представила пред застрахователя и Удостоверение
от КАТ за посоченото МПС.
Видно от Месечно извлечение по разплащателна сметка към
30.07.2021г. на „Банка ДСК“ АД е, че на 15.07.2021г. по банковата си сметка
ищцата е получила превод в размер на 3012.39 лева, с наредител на превода
ответникът по делото – ЗД „Бул Инс“ АД, като е посочено и основанието за
превода – щета № **********.
За пълното и правилно изясняване на спора съдът назначи съдебна
авто-техническа експертиза с в.л. С.П.. На поставените му задачи вещото
лице описва механизма на настъпване на процесното ПТП, както и от
техеническа гледна точка действията на водача на лек автомобил марка
„***** ****“ с рег. № ****, които са станали причина за настъпване на ПТП.
В.л. посочва още, че действителната средна пазарна стойност на лек
автомобил „***** ***** ЦДИ“ с рег. № *****, по метода на пазарните
аналози, със същото ниво на оборудване и регистрация към датата на ПТП е
8 650 лева. Стойността на вредите по среднопазарни цени на труд и авточасти
е 5 383.92 лева. В.л. е категорично, че е налице причинно-следствена връзка
между настъпилото ПТП и причинените вреди по процесния автомобил.
4
Посочва, че действителната стойност на процесния лек автомобил по метода
на пазарните аналози, /т.е. стойност, на която може да се купи лек автомобил
със същите характеристики/ е 8 650 лева. Стойността на ремонта не
надвишава действителната стойност на МПС марка „********“ с рег. №
*****. Размерът на запазените части на лекия автомобил „*****“, като
стойност е 1 410 лева, като вещото лице заявява, че щетата по процесния
автомобил е тотална по смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Съдът приема, че в случая са налице елементите от фактическия състав
на нормата на чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, уреждаща т.н. пряк
иск на увреденото лице към застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“. Съгласно посочената разпоредба, увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл.380 от КЗ. По делото е безспорно, че към датата на
процесното ПТП – 01.05.2021г., гражданската отговорност на водача на л.а.
„*****“, модел „****“, с рег. № ****, управляван от М.Б., е била покрита от
ответника в настоящото производство по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. Обект на застраховане по тази застраховка е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица
за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
свързани с притежаването и/или използването на МПС, за които
застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата /чл.477, ал.1 от
КЗ/. Следва да се отбележи, че ответникът е платил на ищцата сумата от
3012.39 лева на 15.07.2021г., с което плащане всъщност е признал
основателността на претенцията й, както и че пътно-транспортното
произшествие е настъпило по вина именно на застрахования при ответното
дружество водач. В противен случай ответникът би постановил отказ да
изплати обезщетение на ищцата. При тези данни по делото спорен остава
единствено въпросът за размера на дължимото обезщетение. Съдът намира,
че с оглед събраните по делото и неоспорени писмени доказателства, в т.ч. и
заключението на авто-техническата експертиза, искът се явява доказан в
неговия пълен обем. От заключението на вещото лице, изготвено и възоснова
5
на съставени от ответното дружество описи, съдът приема за доказано, че в
случая действително е налице тотална щета по смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ
на МПС на ищцата. Безспорно е, че при застраховка „Гражданска
отговорност“ обемът на отговорността на застрахователя е идентичен с този
на делинквента, макар и да е лимитиран до размера на застрахователната
сума, поради което се дължи обезщетение за всички преки и непосредствени
вреди, претърпени от увредения – чл.51, ал.1 от ЗЗД. Следователно,
принципът за пълна обезвреда изисква обезщетението за имуществени вреди
да бъде в размер на разходите, които са необходими за възстановяване на
увреденото имущество в състоянието от преди увреждането. Когато обаче
вещта е дотолкова увредена, че разходите за ремонтирането й са близки до
нейната пазарна стойност или я надвишават, става икономически
нецелесъобразно да се обезщетяват тези разходи, вместо да се обезщети
стойността на цялата вещ, с което увреденият би могъл да си купи вещ от
същия вид и със същото качество. Ето защо, в настоящата хипотеза при
определяне размера на дължимото обезщетение, следва да се изхожда от
действителната стойност на целия лек автомобил „*****“, модел „*****
ЦДИ“ с рег. № ***** по средни пазарни цени към датата на ПТП, посочена в
заключението на вещото лице С.П., а именно сумата от 8 650 лева. От същото
се установява и че има запазени части и детайли от автомобила, чиято
стойност е 1 410 лева. Съгласно чл.22, ал.2 от Методиката за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни
средства, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите към Наредба № 24/08.03.2006г., при тотална щета, когато са
налице запазени части, размерът на застрахователното обезщетение не може
да се определи под 75 % от размера на действителната стойност.
Следователно 25% от действителната стойност е максималният размер на
намалението при налични запазени части. Следва да се отчете и
обстоятелството, че на ищцата е била платена от ответника сумата от 3 012.39
лева. Поради това обезщетението в настоящия случай е в размер на 75% от
действителната стойност на автомобила на ищцата, след приспадане на вече
платеното, или обезщетението възлиза на сумата в размер на 4 227.61 лева.
Тук е уместно да се отбележи, че при изчисляване размера на обезщетението
не трябва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е
инкорпориран в самата застрахователна стойност. В този смисъл са Решение
6
№ 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, I т. о. и Решение № 6 от
02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т.о. и др., постановени по реда на
чл.290 от ГПК. Главницата от 4 227.61 лева следва да се присъди ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 26.10.2021г. до
окончателното й изплащане.
По отношение на дължимите деловодни разноски в настоящото
производство съдът намира, че с оглед изхода на делото на ищцата се следват
разноски в пълен размер, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, а именно сумата
369.12 лева, от които 200 лева – заплатено възнаграждение за вещо лице и
169.12 лева – платена държавна такса.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокатското дружество,
представлявало ищцата, сумата от 631 лева /с включен ДДС/, представляваща
възнаграждение за осъществено от него процесуално представителство,
защита и съдействие по настоящото дело, определено по правилата на чл.38,
ал.2, вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, вр. чл.2, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т21,
вр. § 2а от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В тази връзка изцяло неоснователно е възражението на
ответника за прекомерност на заплатения от ищцата адвокатски хонорар,
доколкото такъв не е бил заплащан, а е определен от съда според посоченото
по-горе.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – 1407, гр.София, Район „Лозенец“, бул.“Джеймс Баучер“ № 87,
да заплати на И. А. С., ЕГН **********, от **************, сумата от 4
227.61 лева, представляваща неизплатено обезщетение за нанесени
имуществени вреди по неин лек автомобил марка „********“, с рег. № *****,
вследствие на ПТП с участието на този автомобил и на лек автомобил марка
„***** ****“ с рег. № ****, настъпило на 01.05.2021г., в гр.Хасково, на
7
кръстовището на бул.“Илинден“ и ул.“Бачо Киро“, за което е бил съставен
констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 33/01.05.2021г. и при
ответника е била образувана преписка по Щета № **********/05.05.2021г.,
ведно със законната лихва, считано от 26.10.2021г. до окончателното й
изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 369.12 лева.
ОСЪЖДА „ЗД Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – 1407, гр.София, Район „Лозенец“, бул.“Джеймс Баучер“ № 87,
да заплати на адвокатско дружество „*****“, с код по Булстат ****, със
седалище и адрес на управление – **********, сумата в размер на 631 лева,
представляваща възнаграждение за предоставено безплатно процесуално
представителство.
Посочената от ищцата на основание чл.127, ал.4 от ГПК банкова сметка
е: „ОББ“ АД, IBAN: ***************, BIC: UBBS BGSF, титуляр:
Адвокатско дружество „*****“.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.
8