Р
Е Ш Е
Н И Е №32
Гр.Кнежа,23.04.2021г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
Кнежанският Районен съд в открито съдебно
заседание на 23.03.2021г./двадесет и трети март/ през две хиляди и двадесет и
първа година в състав :
Председател : Пламен Т.
при секретаря Красина Давидова като разгледа докладваното
от съдията Гр.Д.№495/2020г. по описа на съда и
за да се произнесе взе предвид следното:
„ЮБЦ"ЕООД,с ЕИК205680303,представлявано от Ю. Б. Ц. чрез: адв.В.Г., САК, със
съдебен адрес: ***,в качеството си на адвокатски пълномощник на „ЮБЦ" ЕООД е предявило против
С.Н.Г.,с ЕГН:**********,с адрес *** иск с правно осн. чл. 415 във вр. с
чл. 422 от ГПК,с цена на иска: 111.09 лв. (сто и единнадесет лв. И девет ст.),
представляваща потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга и отделно
мораторна лихва за забава в размер на 29.87лв.(двадесет
и девет лв. и осемдесет и седем ст.).
Ищцовото
дружество твърди,че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК,срещу ответницата С.Г. е било образувано ч.гр.д.№252/2020, по описа на РС – Кнежа,а в рамките на предвидения от законодателя 14
/четиринадесет/ дневен срок е постъпило възражение от страна на длъжницата срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение и в законоустановения срок и
на основание чл. 415 във вр. с чл.422 от ГПК предявява настоящия си иск за установяване на съществуващо и изискуемо вземане срещу ответницата в настоящото производство.
Ищцовото дружество твърди,че предявява исковата си претенция срещу ответницата С.Г.,въз основа на договор за
цесия от дата 01.10.2019г.,с прехвърлител на вземанията "С.Г.Груп"ООД,с ЕИК *********, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик
на вземания по договор за цесия от 16.10.2018г.,с прехвърлител на вземания
„Българска телекомуникационна компания"ЕАД.Според
ищцовата страна мобилният оператор с търговска марка „БТК" ЕАД е прехвърлил вземания
спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от
договора, извадка от което прилага.
Ищцовото
дружество „ЮБЦ"ЕООД, с ЕИК205680303 счита,че е встъпило в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още
преди подаването на заявлението по чл.41 ГПК и изтъква,че в настоящото производство
е ищец по установителния иск. Ищцовото дружество
твърди,че е придобило права върху
цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с
привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с
изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
Според
ищцовата страна въз основа на договора с мобилния оператор, ответницата е ползвала предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под
клиентския номер на абоната № 15580823001,а съгласно чл.29 от Общите условия на мобилния
оператор „чл.29.(изм.26.09.2009г.,в сила
от 26.10.2009 г.) Предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през
месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15дни от издаване
на сметката/фактурата,като БТК определя началната и крайната му дата, която не
може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за размера на
сметките и срока на заплащане може да се получи на предварително обявени
номера.Сведения за размера на сметките се предоставят само лично на абонатите
след съобщаване на съответния идентификационен код и/или чрез получаване на
автоматично съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за
който се иска съответната справка.".
Ищцовото
дружество изтъква,че между кредитора „Българска телекомуникационна компания"ЕАД,с ЕИК:********* и ответницата С.Г. е бил сключен договор
за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 15580823001,като
-на 07.12.2016г.,е сключено допълнително споразумение,с което абонатът
преурежда условията за ползване на интернет услуга с телефонен номер **********
с избран тарифен план VIVАСОМ Моbiх 30 и месечна абонаментна такса в размер на 15.80лева и добавя за ползване
телевизионна услуга с избран тарифен план VIVАСОМ ТV L и месечна абонаментна
такса в размер на 22.99лева.;
-с допълнително
споразумение от 04.04.2017г. абонатът добавя за
ползване мобилен номер ********** с избран тарифен план VIVАСОМ Smart S+ с
месечна абонаментна такса 19.99лева
и добавя удвоени МВ на макс. скорост Smart с месечна абонаментна такса 1.99лв. и
-с допълнително
споразумение от 18.04.2017г. абонатът преурежда
условията за ползване на интернет услуга с телефонен номер ********** с избран
тарифен план VIVАСОМ Моbiх 30 и месечна абонаментна такса в размер на 15.80лева.
Сочи се от
ищцовата страна ,че въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги с
индивидуален клиентски номер 15580823001 от дата 07.12.2016г.,04.04.2017г. и 18.04.2017г между ответницата и „Българска
телекомуникационна компания"ЕАД,с ЕИК:********* са
издадени фактури: №**********/22.05.2017г.,№**********/22.06.2017г., №**********/23.07.2017г.,за периода от 22.04.2017г. до 22.07.2017г. на
стойност 138,40 лв./сто тридесет и осем лева и четиридесет снт./.
Ищцовата
страна сочи ,че ответницата като абонат е потребила и не е заплатил мобилни
услуги на стойност 138,40лв.,от които ищцовото дружество има правен интерес да претендира
незаплатения остатък от 111,09лв., фактурирани за три
последователни отчетни месеца - за месец 05/2017г.,06/2017г. и за месец 07/2017г.
Според
ищцовото дружество към всяка от фактурите има приложено извлечение-детайлизирана справка от
потреблението на ползваните услуги,а незаплащането в срок
на издадените от оператора на абоната
фактури за ползваните мобилни услуги на стойност 111,09лв. е обусловило правото на БТК
съгласно /чл.50 от ОУ във връзка е чл.
43, т.1.Абонатът има следните задължения:чл.43.1. да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги;/ да
прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната С.Г..
Описва се от
ищцовата страна се,че при неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в
случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя,БТК
има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите,или да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него.
Сочи се от ищцовата страна,че датата на
деактивация на процесния абонамент е 11.07.2017г.,като същата се генерира
автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано
плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в
месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на
действие на ползвания абонамент.
Ищцовото
дружество описва,че главницата е формирана за периода 22.04.2017г. до 22.07.2017г.,тъй като ответницата не е платила месечните
абонаменти такси за всяка една от посочените по-горе услуги. Изтъква се
,че претенцията на заявителя от 111,09лв. е формирана от месечните абонаменти, съгласно посочените по-горе и
представени със заявлението договори.Според ищцовата
страна главницата е формирана по този начин и в нея не е включена неустойка, нито обезщетение, а отделните потребени услуги.
Сочи се от ищцовата страна,че цената на иска
представлява сума,за която е издадена фактура от доставчика на мобилната услуги
цедент по първия договор за цесия/,начислена е мораторна лихва за забава и е
посочен периодът й /иск по чл.86 ЗЗД/ и действителният активно
легитимиран в процеса е ищецът в производството-цесионерът
по втория договор/заявител по чл.410 от ГПК/.
Според ищцовото дружество представените фактури сами по себе си, не са основание за плащане, но длъжицата-ответница е сключила договор и е ползвала съответната
далекосъобщителна услуга, респ. получила е
предоставената лизингова вещ,които не е заплатила в указания срок и същата е в неизпълнение на договора си.
Според ищцовата страна като абонат на обществената
телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „БТК"ЕАД, ответницата, подписвайки конкретна декларация,се е съгласила и е приела Общите Условия на Оператора,за взаимоотношения с потребителите на
мобилни телефонни услуги,съгласно чл.45.1. от
Общите Условия „45.1. Да получава изцяло
и в срок плащане на дължимите от Абоната суми за предоставените услуги по
Договора и Общите условия.".
Сочи се от
ищцовата страна,че според чл.43.1. „43.Абонатът има следните задължения: чл.43.1. да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги;". Съответно незаплащането в срок на
издадените от Оператор на абоната фактури
за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на
БТК да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната,тъй като при неспазване на което и да
е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на
някое от другите задължения на потребителя, БТК има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите,или да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя или да откаже сключване на нов договор с него.
Сочи се от
ищцовата страна,че когато е прехвърлял вземанията си, цедентът го е извършил в размер и
спрямо длъжници, съществуващ към датата на прехвърлянето им, ведно с всички
обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива.
Ищцовата
страна изтъква,че съгласно сключения договор за мобилни услуги,страните имат права и
задължения,описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги като към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните общи
условия и те са неразделна част към
него
и по силата на същите,индивидуалният
договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за
неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите условия на договора
за предоставяне на мобилни услуги.
Сочи се,че съгласно чл.25 от
Общите условия,„чл.25. Абонатът
заплаща:25.1.еднократно-цена за първоначално свързване към Мрежата;
25.2.ежемесечно -цена за месечен
абонамент за поддържане на достъп до Мрежата; 25.3. ежемесечно- стойността на проведените разговори и други услуги посочени в Ценовата
листа на БТК и ползвани през предходния месец (или периоди). "
Сочи се от
ищцовото дружество,че съгласно чл.35, „чл.35. Заплащането на услугите се извършва въз
основа на месечни сметки, изготвени от БТК както следва: чл.35.1. Сметките се издават на името на Абоната и се изпращат на адреса,определен
в индивидуалния договор и/или електронен адрес изрично посочен от Абоната чрез
други средства за комуникация посочени в тези общи условия или в индивидуалния
договор. Неполучаването на сметките за дължими суми не освобождава абоната от
задължението за плащане в определения срок. "
Ищцовото
дружество счита,че потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни
/извънредни/ разходи,свързани със събирането на вземания, които са присъдени по
съдебен ред. Сочи се от ищцовата стратна,че съгласно чл.29 от
Общите условия „Предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през
месеца, следващ този на ползването им като периодът на
заплащане е 15дни от издаване на сметката/фактурата,като БТК определя началната
и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца,а информация за размера на сметките и срока на
заплащане може да се получи на предварително обявени номера.Ищцовото дружество изтъква,че сведения за размера
на сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване на
съответния идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение
при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за който се иска
съответната справка. "
Според
ищцовата страна в конкретният случай ответницата С.Н.Г.,с ЕГН********** е подписала договор за
далекосъобщителна услуга,ползвал е и не е изпълнил задължението си по договор
да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднал в
забава. Съответно издадените фактури в срок не ги е заплатила като по този начин е изпълнен фактическият състав на
едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД,
за което ответницата следва да понесе
отговорността си. Ищцовото дружество
сочи,че и двата договора за цесия са
облигационни, консесуални,двустранни и са породили правни последици за страните
по тях като в договорните правоотношения между цедент и цесионер, вземанията към трети
лица не са елемент от тях.
Ищцовата страна счита,че няма законово ограничение по
чл.99 от ЗЗД относно предмета
на договора за цесия и платеното по него, т.е. дали е възмезден или не което обстоятелство не е важно за длъжницата. Според него законът я брани,като поставя изискване
единствено относно уведомяването й, като го скрепва като
задължение на цедента, без да уточнява
момента му и единственото изискване на
законодателя е длъжницата да бъде уведомена,за да може,ако иска да изпълни задължението си, да знае на кого да
плати.
Според ищцовото дружество в конкретния казус,то извежда своето материално и процесуално право от два договора за цесия и видно от тях,същите
имат за предмет съвкупност от индивидуални вземания срещу много физически и
юридически лица на посочена в договора обща цена за цялата съвкупност.
Ищцовата страна счита,че това не означава,че
същите на са конкретизирани,защото не случайно страните са избрали принципа на
изчерпателно изброяване на длъжниците в отделно приложение, за да се избегне
нарушаването на множество закони.
Описва се
,че в чл.1.6 от първия договор за цесия, сключен между „БТК" ЕАД и „С.Г.Груп"ООД,
е дадена легална дефиниция на понятието: Приложение
№1-неразделна част от договора за цесия: „списък/таблица в електронна форма
на компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни
услуги и съответно за всеки един от длъжниците по тях,както
следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ,адрес на длъжницата, с който разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания
на ЦЕДЕНТА и дължима сума, представляващо неразделна част от този договор.
"
Сочи се от ищцовото дружество,че в чл.5.3 от договора
за цесия е уговорено,че по искане на цесионера,цедентът предоставя писмено
потвърждение за извършено прехвърляне на даденото вземане.
Ищцовата страна изтъква,че цедентът е
декларирал в чл.3.5 от договора за цесия,че между длъжниците по вземанията,
описани в Приложение № 1, не съществуват други правоотношения. Той сочи,че представянето на Приложение
№1 в цялост би било в нарушение на чл.2,ал.2, т. 3 от ЗЗЛД, а именно -
представянето на лични данни на хиляди лица, спрямо които цесионерът е придобил
вземане,би надхвърлило целите,за които се обработват.
Предвид това ищецът иска от съда да приеме
извлечение от Приложение №1,от което се установява, че по силата на договор за
цесия от 16.10.2018г.„БТК"ЕАД е прехвърлител,а „С.Г.Груп" ООД е
собственик на вземането спрямо ответницата С.Г.,което в
последствие е било включено и във втория договор за цесия от 01.10.2019 г.
между „С.Г.Груп" ООД и „ЮБЦ" ЕООД.
Ищцовата страна изтъква,че Приложение №1 представлява списък/таблица в електронна форма на
компактдиск,съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и
съответно за всеки един от длъжниците по
тях,както следва име/фирма,ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ,адрес на длъжника,с който
разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и дължима сума, представляващо
неразделна част от този договор. То изтъква,че самото вземане е
индивидуализирано по характер, длъжник, период, падеж и стойност.
Ищцовото дружество с оглед спазване
разпоредбите на чл. 2, ал. 2, т. 3 на Закона за защита наличните данни, за
всяко конкретно вземане, при поискване от страна на Цесионера,Цедентът се
задължава да издава документ,удостоверяващ, че вземането е включено в предмета на договора за цесия. Този документ представлява извадка на
хартиен носител на съответното приложение,съдържащо индивидуализация на конкретно вземане и трябва да послужи на цесионера за осъществяване на
правата му по събиране на прехвърлените
вземания. С оглед гореизложеното,ищцовото дружество иска от съда, да приеме
извлечение от Приложение № 1, от което се установява, че по силата на договор
за цесия от 01.10.2019г. „С.Г.Груп"ООД е прехвърлител, а „ЮБЦ"ЕООД е
собственик на вземането спрямо ответницата С.Г..Относно
уведомяването на длъжницата за сключените
цесии,според ищцовата страна:Съгласно чл.6,
ал.2 от договора за цесия от дата 01.10.2019г.,считано от подписването му,
„ЮБЦ"ЕООД има качеството освен на цесионер и на пълномощник на цедента във
връзка с уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания.
Ищцовото дружество счита,че няма никаква законова
пречка старият кредитор да изпълни задължението си да уведоми длъжника чрез
свой пълномощник като подобно становище е застъпено не само в редица решения на въззивни съдилища, но и от правната доктрина- професор
А.Калайджиев-Облигационно право изд.Сиви 2007, както и професор Кожухаров,
които приемат,че упълномощаването на цесионера от страна на цедента за
уведомяване на длъжника е напълно допустима от закона правна сделка, която с
нищо не накърнява интереса на длъжника. Още повече, когато длъжникът е
неизправен.
Ищцовото
дружество изтъква,че към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии, подписано от
законния представител на „С.Г.Груп"ООД, което дружество уведомява длъжницата от името на мобилния оператор за цесията от
16.10.2018г. и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019 г.
Ищцовата
страна счита,че връчването на исковата молба на длъжницата, към която са
приложени и документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на
цесионера е възприето като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по
чл.99, ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС чрез Решение №123 от
24.06.2009г. на ВКС по т.д.№12/2009г.,II т.о. ТК;Решение № 3/16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г., II пио. на ВКС; Решение № 78 от 09.07.2014г. по т.д. № 2352/2013г., II т.о. на ВКС, е приета
за правилна съдебната практика, съгласно която сама по себе си исковата молба не може да се счете за уведомление по
смисъла на чл.99,ал.4 от ЗЗД,но когато към нея е приложено уведомление, макар и
дотогава невръчено на длъжника се приема, че съобщаване на цесията все пак е
извършено. Според ищцовата страна е безспорно,че уведомлението за цесия, приложено към исковата молба изхожда от
цесионера,но същото е отправено до длъжника от името на цедента, който изрично
е упълномощил цесионера да извършва уведомяване по чл.99,ал.3 от ЗЗД от негово име. Твърди се от
ищцовото дружество,че това обстоятелство е посочено в уведомлението. Според ищцовата страна цесионерът -„С.Г.Груп"ООД
продължава да има качеството на пълномощник на цедента за уведомяване на длъжницата за цесията,а и ответницата не е легитимирана да оспорва
упълномощителната сделка.
Според
ищцовото дружество в настоящия случай към исковата молба са приложени договорите за цесия,а в чл.6 от договора от 01.10.2019г. е уговорено между
страните, че цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжниците за
извършено прехвърляне и няма законова пречка с едно изявление да се уведоми неизправен длъжник и
за двете цесии, предвид факта, че ответницата С.Г. не е изпълнила нито на мобилния оператор,нито на „С.Г.Груп"ООД към датата на
връчването на препис от исковата молба. Ищцовата страна
счита,че законът не указва формата и момента на съобщаването като всички изисквания на закона, целящи да предпазят
длъжницата и да й позволят да плати добре-на носителя на вземането са изпълнени. Ищцовото дружество счита,че уведомяването има
това значение, че стабилизира правата в лицето на цесионера и не може да бъде
изпълнено валидно другиму,а след като бъде известен за цесията, длъжникът не може да възразява на
претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване по установената практика.
Ищцовото
дружество сочи ,че длъжницата би могъла да противопоставя възражение,че не й е надлежно съобщена цесията само ако едновременно с това твърди, че е
изпълнил задължението си на стария кредитор, за да се освободи от задължението
да плати и на новия кредитор като изтъква,че по отношение на този въпрос
е налице единодушие и в практиката и в доктрината.
Ищцовата страна излага съждения,че са Постановени множество съдебни актове, в мотивите на които е възприета гореописаната теза: Решение
№ 50 от 07.02.201 Зг. на Окръжен съд П. по в.гр.д № 1082/2012г.; Решение № 2084
от 17.12.2013г. по в.гр.д. № 2581/2013г. на Окръжен съд Пл., IX с-в; Решение №
33 от 01.02.2013г. на Окръжен съд П. по в.гр.д № 1048/2012г.; Решение №
480/27.11.201 Зг. на ОС Х. по в.гр.д № 814/201Зг. ;Решение № 60 от 11.02.2013г. на Окръжен съд П. по в.гр.д.№ 1050/2012г.;Решение
от 28.02.2009г. на Окръжен съд Пл. по в.гр.д.№1129/2012г.; Решение № 52 от
07.02.2013г. на Окръжен съд П. по в.гр.д № 1069/2013г.; Решение №
У-163/20.12.2013г. по гр.д (В) № 2196/2013 V с-в на Окръжен съд Б.; Решение №
343/21.11.201 Зг. на Окръжен съд- П. по гр.д № 682/201 Зг; Решение №
19/22.01.2014г. по в.гр.д № 893/201 Зг. на ОС Х.; Решение № 25/20.01.2014г. по
в.гр.д № 1017/201 Зг. на ОС П.; Решение № 92/13.02.2014г. по в.гр.д. № 988/201
Зг. по описа на ОС П..; Решение от 18.02.2014г. по в.гр.д. № 26/2014г. по описа
на ОС Пл. I възз. състав.; Решение № 118/20.02.2014г. на ОС П. по в.гр.д. №
995/201 Зг ; Решение на ОС Пл. от 28.02.2014г. по в.гр.д. № 1177/2013г,. I с-в;
Решение № 118/14.03.2014г. на ОС П. по в.гр.д. № 3/201 Зг. IV възз. с-в;
Решение от 25.02.2014г. по в.гр.д. № 70/2014г. на ОС Пл. IV с-в; Решение №
187/24.03.2014г. по в.гр.д. № 1026/2013г. на ОС П.; Решение № 132/21.03.2014г.
по в.гр.д. № 151/2014г. на ОС П. I с-в.; Решение №111-31/27.03.2014г. по
в.гр.д. № 341/2014г. по описа на ОС Б.; Решение № 217/10.04.2014г. по в.гр.д. №
32/2014г. по описа на ОС П..; Решение от 25.04.2014г. по в.гр.д № 825/201 Зг.
по описа на Софийски окръжен съд; Решение № 250/02.06.2014г. по в.гр.д. №
331/2014г. по описа на ОС П. I с-в.; Решение № 268/11.06.2014г по в.гр.д №
233/2014г по описа на Софийски окръжен съд, III възз. с-в; Решение №
279/16.06.2014г. по в.гр.д. № 287/2014г. по описа на ОС П., III възз. с-в;
Решение по в.гр.д. № 385/2014г. по описа на ОС Бл.; Решение по в.гр.д. №
418/2014г. на ОС Бл.; Решение № 435/13.10.2014г. на ОС-П. по в.гр.д. №
509/2014г., III възз. с-в.; Решение № 418/07.10.2014г. по в.гр.д. № 683/2014г.,
I възз. с-в на ОС П.; Решение № 385/23.09.2014г. по в.гр.д. № 515/2014г., I
възз. с-в на ОС П.; Решение № 407/02.10.2014г. по в.гр.д № 489/2014г. на ОС П.,
III с-в и Решение № 1807 от
28.10.2014г. по в.гр.д. № 1944/2014г. на ОС Пл., IX с-в
Според
ищцовото дружество в конкретния случай, длъжницата-ответница С.Г. не е изпълнила задълженията си до датата на подаването на заявлението по чл.410 ГПК,
към кредитора,както и към настоящия момент на подаването на иска,което обуславя
правния интерес на кредитора-ищец в настоящото производство, за установяване на
наличието на съществуващо и изискуемо вземане по реда на чл.415 във вр. с чл.
422 от ГПК.
Поискано е
от ищцовата страна в случай,че ответницата не е подала отговор на исковата молба и не
се яви в първото по делото заседание, съдът да постанови
неприсъствено решение по смисъла на чл.238 и чл.239 от ГПК,с което да признае
за установено вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл.410 от ГПК, както и да възложи на ответницата направените по делото разноски, представляващи
адвокатски хонорар и заплатена държавна такса.
Въз основа
на изложеното и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК,ищцовата страна
иска от съда след като се убеди в основателността
на претенцията му, да постановии решение, с което да
признае за установено по отношение на ответницата
С.Н.Г., с ЕГН **********, че към нея съществува изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК *********, в
размер на 111.09лв.(сто и единнадесет лв. и девет ст.)-представляваща
главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договори,заведени
под клиентски номер 15580823001 от
дата 07.12.2016г.,
04.04.2017г.,18.04.2017г.,сключени между С.Н.Г.,с ЕГН ********** и
„БТК" ЕАД, и отделно с мораторна лихва за забава в размер 29.87лв.(двадесет и девет лв. и осемдесет и седем ст.) за периода от 11.08.2017г. до 01.04.2020г.
съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.
410 ГПК.
Освен това
ищцовата страна иска от съда да осъди ответницата да му заплати направените разноски, както и да присъди в полза на „ЮБЦ"
ЕООД, с ЕИК *********, сумите
от 180 лева (сто и осемдесет лева) - адвокатско възнаграждение,25.00лв./двадесет и пет лева/, представляваща държавна
такса и 180 лева (сто и осемдесет лева)- възнаграждение за адвокат по ч.гр.д.№ 252/2020, по
описа на РС Кнежа, съобр. т. 12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Направени са от ищцовото дружество доказателствени
искания да бъде изискано и приложено образувано по реда
на чл.410 от ГПК, ч.гр.д. № 252/2020, по описа на РС Кнежа, срещу длъжницата-ответник, като се вземе предвид представените по делото договор и фактури - доказателство
по делото и с оглед установяване спазването на срока по чл.415 ГПК и
представения в същото лист за начислени мораторни лихви за забава. Като особено искане
е заявено ,че посочените по-долу суми следва да бъдат
приети като списък по чл.80 от ГПК за исковото
дело:
- държавна такса в
размер на 25 лева (двадесет и пет
лева),а
- адв. възнаграждение
в размер на 180 лева (Сто и
осемдесет лева),а
посочените по-долу
суми да бъдат приети като списък по чл. 80 ГПК за заповедното дело:
- държавна такса в
размер на 25 лева (двадесет и пет
лева).
-адв. възнаграждение в размер на 180
лева (Сто и осемдесет лева).
Ищцовото дружество е представило към исковата си
молба следните писмени доказателства:
1. Договор за цесия от дата 16.10.2018г.;
2. Пълномощно;
3. Договор за цесия от 01.10.2019 г.;
4. Извлечение от Приложение № 1 към договор за
цесия от 01.10.2019 г.;
5. Договори за мобилни услуги с клиентски номер
15********** с всички приложения и допълнителни споразумения към използвания
мобилен номер;
6. Заверени копия на фактури;
7.Общи условия на
Мобилния оператор и
8.Уведомление за
цесия.
В предоставения й от ГПК срок за
отговор на исковата претенция,ответницата
е подала чрез особения си представител адв.С.Ш. такъв,от чието съдържание е
видно ,че се излагат аргументи за незаконосъобразно връчване на издадената
заповед за изпълнение на ответницата ,която
не е била търсена повече пъти на известния й по делото адрес.Освен това
се твърди от особения представител на ответницата ,че последната не е била
информирана за извършените цесии въз основа на които ищцовата страна счита ,че
е придобила вземането си.
По делото се проведе едно о.с.з. на 23.03.2020г.
,за което страните са били редовно призовани.
Ищцовата страна чрез процесуалния си представител адв.В.Г. от САК е
изпратила молба-становище ,от чието съдържание е видно ,че в писмен вид
поддържа исковите претенции на ищцовата страна по отношение на ответницата,така
както са заявени в ИМ и излага подробни съображения в тяхната подкрепа.
Ответницата
чрез особения си представител адв.С.Ш. оспори
исковата претенция,поддържа писмени отговор и развива доводи относно
неоснователността на исковите претенции.
След
като се запозна по отделно и съвкупно със събраните по делото писмени
доказателства,съдът счита за установена следната фактическа обстановка:
Въз основа на подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу настоящата ответница е било образувано ч.гр.д. №252/2020г., по описа на РС–Кн.,но понеже длъжницата не е
била установена на известните й по делото адреси и не е установен действащо
трудово праоотношение,за да бъде уведомена чрез работодателя,съдът е приел,че
тя е била уведомена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК като е предоставил на
заявителя правната възможност да предяви претенцията си по съдебен ред в 30
дневен срок от уведомлението.
Поради това
в законоустановения срок и на основание чл.415 във вр. с чл.422 от ГПК,ищцовото
дружество е посочило,че предявява настоящия иск за установяване на своето съществуващо
и изискуемо вземане срещу ответницата в
настоящото производство.
Ищцовото
дружество предявява исковата си претенция срещу С.Н.Г.,с ЕГН:**********,с адрес *** с правно осн. чл. 415 във вр. с чл. 422
от ГПК,с цена на иска: 111.09лв. (сто и единнадесет лв. и девет ст.),
представляваща потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга и отделно
мораторна лихва за забава в размер на 29.87лв.(двадесет
и девет лв. и осемдесет и седем ст.).
Ищцовото дружество предявява исковата си претенция срещу ответницата С.Г.,въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019г.,с
прехвърлител на вземанията "С.Г.Груп"ООД,с ЕИК *********, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик
на вземания по договор за цесия от 16.10.2018г.,с прехвърлител на вземания
„Българска телекомуникационна компания"ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК" ЕАД е прехвърлил вземания
спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от
договора, извадка от което прилага.
Ищцовото
дружество „ЮБЦ"ЕООД,с ЕИК205680303 е встъпило в правата си на
кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на
заявлението по чл.41 ГПК.
Ищцовото дружество е придобило права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това
права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности,
включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
Въз основа на договора
с мобилния оператор, ответницата е ползвала предоставяните от дружеството мобилни
услуги,като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната №15580823001,а съгласно чл.29
от Общите условия на мобилния оператор „чл.29.(изм.26.09.2009г.,в
сила от 26.10.2009 г.) Предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат
през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15дни от издаване
на сметката/фактурата,като БТК определя началната и крайната му дата, която не
може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за размера на
сметките и срока на заплащане може да се получи на предварително обявени
номера.Сведения за размера на сметките се предоставят само лично на абонатите
след съобщаване на съответния идентификационен код и/или чрез получаване на
автоматично съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за
който се иска съответната справка.".
Между кредитора
„Българска телекомуникационна компания"ЕАД,с
ЕИК:********* и ответницата С.Г. е бил сключен договор
за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 15580823001,като
-на 07.12.2016г.,е сключено допълнително споразумение,с което абонатът
преурежда условията за ползване на интернет услуга с телефонен номер **********
с избран тарифен план VIVАСОМ Моbiх 30 и месечна абонаментна такса в размер на 15.80лева и добавя за ползване
телевизионна услуга с избран тарифен план VIVАСОМ ТV L и месечна абонаментна
такса в размер на 22.99лева.;
-с допълнително
споразумение от 04.04.2017г. абонатът добавя за
ползване мобилен номер ********** с избран тарифен план VIVАСОМ Smart S+ с
месечна абонаментна такса 19.99лева
и добавя удвоени МВ на макс. скорост Smart с месечна абонаментна такса 1.99лв. и
-с допълнително
споразумение от 18.04.2017г. абонатът преурежда
условията за ползване на интернет услуга с телефонен номер ********** с избран
тарифен план VIVАСОМ Моbiх 30 и месечна абонаментна такса в размер на 15.80лева.
Въз основа на
сключените договори за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален
клиентски номер 15580823001 от дата 07.12.2016г.,04.04.2017г. и 18.04.2017г между ответницата и „Българска
телекомуникационна компания"ЕАД,с ЕИК:********* са
издадени фактури:№**********/22.05.2017г., №**********/22.06.2017г., №**********/23.07.2017г., за периода от 22.04.2017г. до 22.07.2017г. на
стойност 138,40 лв./сто тридесет и осем лева и четиридесет снт./.
Ответницата
като абонат е потребила и не е заплатил мобилни услуги на стойност 138,40лв.,от които ищцовото
дружество има правен интерес да претендира незаплатения остатък от 111,09лв., фактурирани за
три последователни отчетни месеца - за
месец 05/2017г.,06/2017г. и за месец 07/2017г.,а към всяка от фактурите има приложено
извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползваните услуги,като незаплащането в срок
на издадените от оператора на абоната
фактури за ползваните мобилни услуги на стойност 111,09лв. е обусловило правото на БТК
съгласно /чл.50 от ОУ във връзка е чл.
43, т.1.Абонатът има следните задължения:чл.43.1. да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги;/ да
прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната С.Г..
При неспазване на
което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя,БТК има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите,или да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с
него.
Датата на
деактивация на процесния абонамент е 11.07.2017г.,като
същата се генерира автоматично по вградената електронна система на оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след
изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно
уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Главницата е формирана за периода 22.04.2017г. до 22.07.2017г.,тъй като ответницата не е платила месечните
абонаменти такси за всяка една от посочените по-горе услуги като претенцията на заявителя от 111,09лв. е формирана от
месечните абонаменти,съгласно посочените по-горе и представени със заявлението
договори. В главницата не е включена неустойка, нито обезщетение, а отделните потребени услуги.
Цената на иска представлява сума,за която е издадена фактура от
доставчика на мобилната услуги цедент по първия договор за цесия/,начислена е
мораторна лихва за забава и е посочен периодът й /иск по чл.86 ЗЗД/ и действителният
активно легитимиран в процеса е ищецът в производството-цесионерът
по втория договор/заявител по чл.410 от ГПК/. Представените фактури сами по
себе си, не са основание за плащане, но длъжицата-ответница е сключила договор и е
ползвала съответната далекосъобщителна услуга,получила е предоставената лизингова вещ,които не е заплатила в указания срок и същата е в неизпълнение на договора си. Като абонат на
обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „БТК"ЕАД, ответницата, подписвайки конкретна декларация,се е съгласила и е приела Общите Условия на Оператора,за взаимоотношения с потребителите на
мобилни телефонни услуги,съгласно чл.45.1. от
Общите Условия „45.1. Да получава изцяло
и в срок плащане на дължимите от Абоната суми за предоставените услуги по
Договора и Общите условия.". Според чл.43.1.„43.Абонатът
има следните задължения: чл.43.1. да плаща в
срок дължимите суми за предоставените услуги;", съответно незаплащането в срок на
издадените от Оператор на абоната фактури
за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на
БТК да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната,тъй като при неспазване на което и да
е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на
някое от другите задължения на потребителя, БТК има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите,или да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. Когато е прехвърлял вземанията си, цедентът го е извършил в размер и
спрямо длъжници, съществуващ към датата на прехвърлянето им, ведно с всички
обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива.
Съгласно сключения
договор за мобилни услуги,страните имат права и задължения,описани в него и
общите условия на доставчика на мобилни услуги
като към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните общи
условия и те са неразделна част към
него
и по силата на същите,индивидуалният
договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за
неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите условия на договора
за предоставяне на мобилни услуги. Съгласно чл.25 от
Общите условия,„чл.25. Абонатът
заплаща:25.1.еднократно-цена за първоначално свързване към Мрежата;
25.2.ежемесечно -цена за месечен
абонамент за поддържане на достъп до Мрежата; 25.3. ежемесечно- стойността на проведените разговори и други услуги посочени в ценовата листа на БТК и ползвани през предходния месец (или периоди).
" Съгласно чл.35, „чл.35. Заплащането на услугите се извършва въз
основа на месечни сметки, изготвени от БТК както следва: чл.35.1. Сметките се издават на името на Абоната и се изпращат на адреса,определен
в индивидуалния договор и/или електронен адрес изрично посочен от Абоната чрез
други средства за комуникация посочени в тези общи условия или в индивидуалния
договор. Неполучаването на сметките за дължими суми не освобождава абоната от
задължението за плащане в определения срок. ".
Ответницата С.Н.Г.,с ЕГН********** е
подписала договор за
далекосъобщителна услуга,ползвал е и не е изпълнил задължението си по договор
да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднал в
забава. Издадените фактури в срок не ги е заплатила като по този начин е изпълнен фактическият състав на
едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД,
за което ответницата следва да понесе
отговорността си. Двата договора за
цесия са облигационни, консесуални,двустранни и са породили правни последици за
страните по тях като в договорните правоотношения между цедент и цесионер, вземанията към трети
лица не са елемент от тях. Няма законово
ограничение по чл.99 от ЗЗД относно предмета на договора за цесия и платеното по него.Законът има изискване
единствено относно уведомяването, като го скрепва като задължение на цедента, без да уточнява момента му и единственото изискване на законодателя е длъжницата да бъде уведомена,за да може,ако
иска да изпълни задължението си, да знае на кого да плати.
Ищцовото
дружество в случая извежда своето материално и процесуално право от
два договора за цесия и видно от тях,същите
имат за предмет съвкупност от индивидуални вземания срещу много физически и
юридически лица на посочена в договора обща цена за цялата съвкупност,но това не означава,че същите на са конкретизирани,защото не случайно страните
са избрали принципа на изчерпателно изброяване на длъжниците в отделно
приложение, за да се избегне нарушаването на множество закони. Няма законова
пречка старият кредитор да изпълни задължението си да уведоми длъжника чрез
свой пълномощник. Според наложилата
се съдебна практика връчването на исковата молба на длъжницата, към която са
приложени и документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на
цесионера се възприема като надлежно
уведомяване на длъжника за цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Исковата молба не може да се счита за уведомление по смисъла на чл.99,ал.4 от ЗЗД,но когато към нея е приложено уведомление,
макар и дотогава невръчено на длъжника се приема, че съобщаване на цесията все
пак е извършено само и единствено ,ако тази искова молба е била
връчена лично на длъжницата-ответница или на договорен нейн представител.Обаче връчването
на исковата молба с приложението й на особен представител,какъвто е настоящия
случай не поражда такова материално правно действие с обратна сила,тъй като
особеният представител е само и
единствено процесуален представител без произтичаща от договор за правна помощ
или пълномощно представителна власт. Пренебрегването на това от съдилищата
,според настоящия съдебен състав ще доведе до неправилно прилагане на закона.
Уведомлението за
цесия,приложено към исковата молба изхожда от цесионера,но същото е отправено
до длъжника от името на цедента, който изрично е упълномощил цесионера да
извършва уведомяване по чл.99,ал.3 от ЗЗД от негово име цесионерът
-„С.Г.Груп"ООД продължава да има качеството на пълномощник на цедента за
уведомяване на длъжницата за цесията,а и ответницата не е легитимирана да оспорва
упълномощителната сделка.
Обаче в кориците на делото включително в кориците
на приложенаото ЧГрд.№252/2020г. по описа на РС-Кн. липсват данни и
доказателства в насока,че длъжницата –ответница е била уведомявана за
извършените две цесии по установим начин /чл.99,ал.1,ал.3 и ал.4 от ЗЗД/,а
връчваънето на исковата молба с приложението й на особения представител на
ответницата С.Г.,адв.С.Ш. няма уведомително действие за извършените преди това
две цесии и неможе да породи правно действие чрез него за нея с обратна сила.
Предвид това
,съдът сдчита ,че в настоящия случай
исковата претенция се явява неоснователна и недоказана,тъй като доказателствената тежест,включително и за
уведомлението по чл.99,ал.1 вр.ал.4 от ЗЗД пада върху ищцовата страна в
производството и за да породи правно действие спрямо третите лица и спрямо
длъжницата-ответница,то следва да бъде
съобщено на последната от предишния кредитор.
Съобразно изложеното,съдът следва да постанови
съдебно решение ,с което да отхвърли
предявените на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК от „ЮБЦ"ЕООД,с
ЕИК205680303,представлявано от Ю. Б. Ц. чрез адв. В.Г., САК,със съдебен адрес: ***
против С.Н.Г.,с ЕГН:**********,с адрес *** обективно-кумулативно съединени искове,с
които се иска признаване за установено
по отношение на ответницата С.Н.Г.,с ЕГН:**********,с адрес ***,че към нея съществува изискуемо вземане на
„ЮБЦ"ЕООД,с ЕИК205680303,представлявано от Ю. Б. Ц. чрез адв. В.Г.,
САК,със съдебен адрес: *** към нея съществува изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ"
ЕООД, ЕИК *********, в размер на 111.09лв.
(сто и единнадесет лв. и девет ст.)-представляваща главница за потребена и
неплатена далекосъобщителна услуга по договори, заведени под клиентски номер
15580823001 от дата 07.12.2016г.,
04.04.2017г.,18.04.2017г., сключени между С.Н.Г.,с ЕГН ********** и
„БТК" ЕАД, и отделно мораторна лихва за забава в размер 29.87лв. (двадесет и девет лв. и осемдесет и седем ст.) за периода от
11.08.2017г. до 01.04.2020г. съгласно издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК като неоснователни и недоказани.
Да отхвърли
искането на „ЮБЦ"ЕООД,с ЕИК205680303,представлявано от Ю. Б. Ц. чрез адв. В.Г.,
САК,със съдебен адрес: ***,с който се иска от съда да осъди ответницата С.Н.Г.,с ЕГН:**********,с адрес *** да му заплати направените разноски, както и да присъди в полза на „ЮБЦ"
ЕООД, с ЕИК *********, сумите
от 180лева(сто и осемдесет лева)-адвокатско възнаграждение,25.00лв./двадесет и пет лева/,представляваща държавна
такса и 180 лева (сто и осемдесет лева)- възнаграждение за адвокат по ч.гр.д.№ 252/2020, по
описа на РС Кн., съобр. т. 12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС като неоснователно
и недоказано.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
предявените на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК от „ЮБЦ"ЕООД, с ЕИК205680303,представлявано
от Ю. Б. Ц. чрез адв. В.Г., САК,със съдебен адрес: *** против С.Н.Г., с ЕГН:**********, с адрес *** обективно-кумулативно
съединени искове,с който се иска признаване
за установено по отношение на ответницата С.Н.Г.,с ЕГН:**********,с адрес ***,че към нея съществува изискуемо вземане на „ЮБЦ"ЕООД,с
ЕИК205680303,представлявано от Ю. Б. Ц. чрез адв. В.Г., САК,със съдебен адрес: ***
към нея съществува изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК *********, в
размер на 111.09лв. (сто и единнадесет лв. и девет ст.)-представляваща
главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договори,
заведени под клиентски номер 15580823001 от дата 07.12.2016г., 04.04.2017г.,18.04.2017г., сключени между С.Н.Г.,с ЕГН ********** и „БТК" ЕАД, и отделно мораторна лихва за забава в
размер 29.87лв. (двадесет и девет
лв. и осемдесет и седем ст.) за периода от
11.08.2017г. до 01.04.2020г. съгласно издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК като неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ
искането на „ЮБЦ"ЕООД,с ЕИК205680303,представлявано от Ю. Б. Ц. чрез адв. В.Г.,
САК,със съдебен адрес: ***,с който се иска от съда да осъди ответницата С.Н.Г.,с ЕГН:**********,с адрес *** да му заплати направените разноски, както и да присъди в полза на „ЮБЦ"
ЕООД, с ЕИК *********, сумите
от 180лева (сто и осемдесет лева) - адвокатско възнаграждение,25.00лв./двадесет и пет лева/, представляваща държавна
такса и 180 лева (сто и осемдесет лева)- възнаграждение за адвокат по ч.гр.д.№ 252/2020, по
описа на РС Кн., съобр. т. 12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС като неоснователно
и недоказано.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-гр.Пл. в 14 дневен срок
от съобщението на страните ,че е изготвено.
Районен съдия
:..........................
/Пл. Т. /