РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. Пловдив, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20205330117095 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по съществото на спора.
В депозирана пред РС Пловдив искова молба, по която е образувано настоящото
гражданско дело, ищецът„ Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, претендира да
се установи против ответника Г. Ж. А. , ЕГН **********, от гр.
*********************************, вземане на дружеството, за което то разполага със
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Според изложеното в исковата молба, ищецът е комунален оператор - доставчик на
питейна вода, а ответника – собственик на водоснабдения имот на горния адрес, като
партидата при ищеца била разкрита на името на ответника след откриването на
наследството на стария собственик Ж. А., неин праводател; наследството на А. било
открито на **************г. Затова между страните имало договор при общи условия за
доставка на питейна вода и отвеждане на канална такава, по силата на който, дружеството
доставило вода и отвело за пречистване канална вода за периода от 11.02.2014г. до
20.07.2020г. на обща стойност от 2030.61 лв., за която били съставени и доведени до
знанието на абоната и съответните фактури по опис към исковата молба. Стойността на
доставената вода останала неплатена, като количеството на доставената вода било
измерено чрез средство за търговско измерване – изправен водомер, монтиран на границата
на водоснабдения имот. Ищцовото дружество се снабдило със заповед за изпълнение на
парично задължение, издадена по реда на чл. 410 от ГПК, в която освен главницата била
1
заповядана за плащане и лихва, като обезщетение за забава в плащането на главницата на
обща стойност от 439.16 лв., начислена за периода от 30.04.2014г. – 30.06.2020г. и законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 05.08.2020 год., до
окончателното изплащане на вземането. Длъжникът възразил против заповедта .
Затова ищцовото дружество иска установяване на вземането си по реда на чл. 422 ГПК при
следните параметри: 2030.61 главница за периода от 11.02.2014г. – 20.07.2020 год.; 439.16
лв. обезщетение за забава върху главницата за периода от 30.04.2014г. - 30.06.2020 г. и
законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното
заплащане. Иска и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът е оспорил иска като неоснователен в своевременно подаден отговор. Отрича
се качеството на ответника на потребител на доставените на ищеца услуги, с мотив че
партидата била разкрита едва на 22.08.2019г. като по този начин оспорва иска по размера
му, като твърди, че А. не е единствен наследник за част от процесния период. Направено е и
възражение за изтекла погасителна давност, като ответника се позовава на кратката такава.
На следващо място искът се оспорва и като размер, тъй като водомера , с който било
измерено количеството на доставената вода , бил неизправен в качеството си на средство за
търговско измерване. Искът се оспорва и като недоказан, тъй като за доказването му били
ангажирани само изходящи от ищеца частни документи. Моли се да бъде отхвърлен.
Вещото лице по проведената счетоводна експертиза дава заключение, че счетоводството
на ищеца е правилно водено, като остойностеното във фактурите съответства по
количеството си на това, записано в карнетите. Общата стойност на отчетената за периода
вода е съобразно фактурите 2030.61 лева – главница и 439.16 лв. обезщетение за забава
върху главницата за периода от 30.04.2014г. - 30.06.2020 г. , като непогасената по давност
сума ( тоест, на падежиралите след 05.08.2017г. фактури ) е 992.78 лева – главница и 95.04
лева – лихва за забава, за периода на забава , въведен като индивидуализиращ в заповедта
за плащане и исковата молба.
Установителен иск по смисъла на чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите, субективно и акцесорно съединен между същите страни с
искане за установяване на дължимо съгласно чл. 86 от ЗЗД обезщетение. Предвид
издадената заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца, искът е
имплицитно допустим като установителен, като са спазени сроковете по чл. 414 и 422 от
ГПК и има идентичност между заповяданото за плащане вземане и предмета на иска.
След анализ на представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, съдът
установи следното от фактическа и правна страна:
Ищецът е В и К оператор по смисъла на чл. 2 ал. 1 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги.
Страни по договор по силата на Общите условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от ВиК оператор за гр. П. са именно потребителите на тези комунални услуги
– собственици на имота или ползватели на същия възоснова надлежно учредено или
2
запазено вещно право на ползване, включая наемателите на водоснабден обект, по
отношение на които има разкрита партида в оператора на тяхно име.
Между страните не се спори, а и се установява се от приложените доказателства ( в
частност справката за отдалечен достъп до базата данни на Службата по вписванията и
договора за покупко – продажба на л. 114 от делото ), че водоснабдения имот е
първоначално закупен от родителите на ответника. Наследството на Ж. А. е открито на дата
************г. и от тази дата А. е придобила право на собственост върху ¼ идеална част от
имота ( доколкото същия, предвид година на придобиване, е бил съпружеска имуществена
общност между Ж. и Д. като ********) . Тоест, правото на собственост върху водоснабдения
имот е доказано при условията на пълно главно доказване и А. е един от съсобствениците
на имота с разкрита при ищеца партида. След като е потребител, то същата е страна по
договор при общи условия касателно доставката на водата, а оттам – има и облигационното
задължение да плати доставеното, но само в обема на придобитите наследствени права и
задължения в наследството на баща си за периода до датата на прехвърлянето на партидата
на нейно име 27.08.2019г., ( ¼ част от възникналите задължения до дата 27.08.2019г. ), а от
тази дата до края на процесния период – 20.07.2020г.- за пълния размер на доставената вода,
съобразно представеното споразумение между съсобствениците от същата дата. Това
частично правоизключващо възражение съдът намира за основателно.
По делото е наведено и друго основателно правопогасяващо възражение – това за изтекла
погасителна давност.
Задължението по договор при общи условия за заплащане на доставена/отведена питейна
вода за битови нужди съставлява периодични плащания по смисъла на Тълкувателно
решение № 3/2011 г., ОСГКТК , и чл. 111 буква В, предл. последно от Закона за
задълженията и договорите, затова се погасява с изтичането на кратката тригодишна
давност - изтичането на период на бездействие на кредитора от три години. Крайната дата
на този срок е 05.08.2020 г., когато ищецът – кредитор предприема първото действие за
събирането на вземането си, като инициира процес за него и депозира заявление за издаване
на заповед за плащане. Съобразно чл.84 от ЗЗД , длъжникът е в забава с изтичането на
срока за изпълнение, които е тридесетдневен и би следвало да тече от датата на издаване на
всяка от фактурите, каквито ищецът следва да издава ежемесечно ( чл.33 ал. 3 от Общите
условия ), тоест, биха били погасени с изтичането на давност всички вземания на ищеца с
настъпил преди 05.08.2017 г. падеж. Падежните дати по делото обаче се определят не от
датата на издаването на фактурата, а от крайната дата на периода на доставката; да се
допусне обратното , означава да се приеме , че доставчика може да черпи права от неточното
във времево отношение изпълнение на задължението си да издаде фактура в точно
определения срок – по делото се констатира , че за вземания за доставена през 2017г вода,
ищцовото дружество е издало съответните фактури едва през юли и август 2020г. Затова
погасени са чрез давност всички вземания на „Водоснабдяване и канализация„ ЕООД с
краен период на доставка преди 05.07.2017г, каквито има.
Що се касае до това, дали количеството на доставената вода е правилно определено,
3
трябва да се каже и следното:
Според изложеното в исковата молба, в имота има водомер , който е технически и
метрологично годен; на свой ред , ответната страна твърди , че водомера не мери правилно.
Към началната дата на процесния период действат общите условия между страните,
одобрени от КЕВР с решение № ОУ – 09 /11.08.2014 г ., според които, чл. 25, ал. 8, чл. 23,
ал.5, при условията на липсващо измервателно устройство, задължение е на потребителя,
който е и собственик, да монтира в имота си годно измервателно устройство.
Неизпълнението на това задължение по каквито и да било причини води до право на
оператора да начисли като използвано количество вода по реда на чл. 23 от ОУ ал. 5, тоест -
определено нормативно, без да има нужда от реален отчет. Тъй като за целия процесен
период, количеството на доставеното е определяно съобразно отчетите в т. нар. „карнети „
като еквивалент на реално доставеното количество вода, ответната страна не може да се
позове на такова неизпълнение , за да обоснове различно количество на доставеното.
По размера на основателната част от претенцията :
Каза се, погасени са в цялост вземанията на комуналния оператор за вземанията му за
доставена до дата 05.07.2017г. вода , от тези след тази дата до датата на прехвърлянето на
партидата, 27.08.2019г. , А. дължи само ¼ част, а след тази дата до края на процесния
период, 20.07.2020г., тя дължи плащане на вземанията в пълен размер. Съдът кредитира
заключението на вещото лице, но с оглед изложеното , налагат се и собствени изчисления на
размера. Така , към непогасената по давност според вещото лице част от вземането (992.78
лева – главница и 95.04 лева – лихва за забава), се прибавят и вземанията по фактурата с
№№ 42087288, тъй като те са за доставена след 05.07.2017г. вода ( вещото лице приема за
релевантна датата 05.08.2017г. ) и общия размер на непогасената по давност част от
вземането е всъщност 1011.45 лева , а на лихвите – 98.98 лева. Дължи се след 27.08.2019г.
главница в пълен размер от 332.99 лева и лихва от 6.29 лева; от разликата от двете , тоест, от
сумата от 678.46 лева главница и 92.69 лева лихви, тя дължи ¼ част, или 169.61 лева
главница и 23.17 лева лихви. Съответно исковете са основателни до размер от 502.60 лева –
главница , и 29.46 лева лихва за забава , а за разликата следва да бъдат отхвърлени.
Разноските, вкл. тези по заповедното производство, се понасят от ответника
пропорционално на уважената част. Възнаграждението на юрисконсулта на ищеца за
исковото производство се определя на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК в размер от 150 лева,
като по този начин общия размер на разноските на ищеца става 1202.82 лева, като се има
предвид и хонорара на особения представител, и направените за снабдяване с удостоверение
за идентичност на имотите разноски, и тези за съдебни удостоверения , експертизи и
хонорар на адвокат за ищеца в заповедното производство. Пропорционално на уважената
част, дължат се на кредитора – ищец 259.12 лева разноски (1202.82/2469.77*532.06 ) .
Ответната страна не е направила собствени разноски, била е представлявана от назначен на
разноски на ищеца особен представител.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Г. Ж. А., ЕГН **********, от гр.
*************************, че дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250,
плащане на следните суми по договор при ОУ за доставка на питейна вода до имот в
*******************, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
4294/06.08.2020г. по ч. гр. дело № 9559/2020 г. по описа на РС Пловдив, VІ гр. състав:
502.60 лева – главница, стойност на вода за периода от 11.02.2014г. до 20.07.2020г,. ведно
със законната лихва върху тази сума от дата 05.08.2020г. до окночателното изплащане на
вземането , и 29.46 лева лихва за забава за париода от 30.04.2014г. до 30.06.2020г., като
ОТХВЪРЛЯ исковете в частта над тази стойност до пълните претендирани размери от
2030.61 лв., ( главница ) и 439.16 лева ( лихви ) , като неоснователен.
Осъжда Г. Ж. А., ЕГН **********, от гр. *************************************, да
заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, разноски по производството в
размер на 259.12 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5