Настоящото производство е с правно основание чл.100,ал.2,предл.2,във вр. с чл.213,ал.1,б.”а” от ГПК и се движи по реда на чл.217 и сл. от ГПК. Производството е образувано по частна жалба на Сабри Кутлу /Сабри Юсеинов Юсеинов/,депозирана от пълномощника му адв. Карамитрев. Същата е насочена против Определение №10 /18.06.2007 г.,постановено по гр.д. № 216/07 г. по описа на Момчилградския районен съд,с което е прекратено на основание чл.100,ал.2 от ГПК,производството по делото и е разпоредено връщането на исковата молба ,ведно с приложенията към нея, на ищеца. В частната жалба се изтъква,че атакуваното определение е незаконосъобразно. Твърди се в този аспект ,че претенцията на първоинстанционния съд за допълване на доказателствата по делото с акта за смърт на Хюсеин Кутлу /Юсеин Юсеинов Османов/ била съвършено неоснователна, тъй като този акт бил ирелевантен към исковата молба, което пък правило претенцията субективна, за това и незаконсъобразна. Изтъква се също,че исканото удостоверение за наследници е било предмет на съдебна процедура, провеждана Р. Турция в периода от 25.06.2007 г. до 29.07.2007 г. ,като времетраенето на същата, не било съобразено от българския съд с даването на традиционния седмодневен срок за отстраняването на нередовностите в исковата молба, защото разминаването във времето от постановяването на съдебния акт на първи граждански съд на гр. Бурса, Р. Турция и възможността за представянето му пред Момчилградския районен съд, било само от 11 дни. Твърди се също,че Момчилградският районен съд е допуснал колизия между разпоредбата на чл.98,ал.2 от ГПК и тази на чл.109 ,ал.1 от ГПК и чл.110, ал.2 от ГПК,като лишил ищеца прибързано и неоснователно от процесуалните му възможности. Жалбодателят моли въззивния съд да отмени атакуваното определение. В дадения на основание чл.215,ал.1 от ГПК,надлежен срок на ответниците по частната жалба,ОС “Земеделие и гори”,гр. Момчилград и Община Момчилград,същите не са представили възражения. Настоящата инстанция при извършената по повод и във връзка с частната жалба,проверка,прие за установено следното: Пред Момчилградския районен съд е депозирана от адв. Карамитрев,като пълномощник на Сабри Кутлу,искова молба с правно основание чл.11,ал.2 от ЗСПЗЗ,с искане да бъде признато по отношение на ОС “ЗГ”,гр. Момчилград и Община Момчилград,че последният в качеството си на наследник на Юсеин Юсеинов Османов,има право да възстанови собствеността си върху посочени земеделски земи,находящи се в землището на гр. Момчилград. С протоколно определение от открито съдебно заседание решаващият съд е оставил без движение исковата молба ,като е дал на ищеца,надлежно представляван от процесуалния си представител, седмодневен срок от датата на съдебното заседание 07.06.07 г. да поправи допуснатите нередовнисти, а именно да представи копие от акт за смърт на лицето Юсеин Юсеинов Османов,б.ж. на гр. Момчилград и удостоверение за наследници на същия. С определение № 10 /18.06.2007 г.,с мотив ,че в дадения срока не са отстранени допуснатите нередовности,и на основание чл.100,ал.2 от ГПК, Момчилградският районен съд е прекратил производството по делото и е разпоредил след влизане на определението в сила молбата,ведно с приложенията да бъде върната на ищеца. В хода на тези констатации,настоящата инстанция изгради своето становище. Частната жалба срещу цитираното определение № 10 / 18.06.07 г. ,постановено по гр.д. № 216/07 г. по описа на МРС,като депозирана в срок и от лице ,имащо правен интерес от това е допустима,и като такава подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество обаче същата е неоснователна. Атакуваното в настоящото производство определение № 10 / 18.06.07 г. ,постановено по гр.д. № 216/07 г. по описа на Момчилградския районен съд е правилно и законосъобразно. Правилно на основание чл.98,ал.2 от ГПК съдът е поискал ищецът да представи писмените доказателства за обстоятелствата,на които се основава иска- в случая ищецът е предявил пред съд права в качеството си на наследник, без да е представил доказателства за факта на смъртта и наследяването на лицето,чиито права претендира. В дадения надлежен седмодневен срок,течащ от датата на съдебното заседание - 07.06.07 г.,в което ищецът е бил редовно представляван от процесуалния си представител, и който е изтекъл на 14.06.2007 г. ,така посечените като допуснати нередовности на исковата молба не са били поправени от ищеца,поради което правилно съдът е прекратил на основание чл.100,ал.2 от ГПК производството по делото ,като е разпореди и връщане на исковата молба,ведно с приложенията към нея. Неоснователни са доводите на жалбодателя,че съдът не бил съобразил дадения срок с обстоятелството,че той не разполагал с тези доказателства ,тъй като те били предмет на установяване в друго съдебно производство,провеждащо се в Р.Турция. Така дадения срок определено е съобразен със законовата разпоредба на ал.1 на чл.100 от ГПК,която императивно предписва неговата продължителност. Ако и доколкото ищецът е знаел,че този срок му е недостатъчен и че в един друг по-дълъг срок ще може да представи исканите от него доказателства,той е имал правото да се възползува от дадената от разпоредбата на чл.36 от ГПК, правно регламентирана възможност да иска продължение на този срок. Това обаче ищецът е могъл да извърши преди изтичането на дадения от съда седмодневен срок,а не в настоящото производство. Съдът намира,че не е налице и колизия между разпоредбите на чл.98,ал.2 от ГПК и чл.109 и чл.110 от ГПК,доколкото въпроса за редовността на исковата молба е задължение на съда по смисъла на чл.108 от ГПК,преди даване на ход на делото и преди изпълнение на задълженията на страните ,формулирани от цитираните разпоредби на чл.чл.109 и 110 от ГПК. А както и сам ищецът признава той не е бил в състояние да изпълни задълженията си по чл.109 и чл.110 от ГПК в първото съдебно заседание,както повелява ГПК,тъй като същият не е разполагал с изискуемите се писмени доказателства ,установяващи фактите и обстоятелствата, на които се основава исковата му претенция, изобщо. Водим от горното и на основание чл.217,ал.2 от ГПК,съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Сабри Кутлу /Сабри Юсеинов Юсеинов/ ,със съдебен адрес гр. Момчилград,адв. Карамитрев,против определение № 10 / 18.06.07 г. ,постановено по гр.д. № 216/07 г. по описа на Момчилградския районен съд. Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в седмодневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2.
|