Р Е Ш Е Н И Е
№
260909 / 24.06.2021 год., град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на седемнадесети май две
хиляди двадесет и първа година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при секретаря М.Енчева,
като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 450 по описа за
2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „Спейс
пул“ ООД против „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, за осъждане на ответния
застраховател да заплати на ищеца сумата от 6887.52 лв. – неплатено обезщетение
по застраховка „Каско”, съгласно полица № **** / **** год., за имуществени
вреди от настъпило на **** год. застрахователно събитие с лек автомобил „*** ”,
рег. № ***, собственост на ищеца, изразяващо се в счупване на стъклото на
шибидаха, ведно със законната лихва върху търсеното обезщетение, начиная от депозиране
на исковата молба на 25.01.2021 год. до окончателното му изплащане.
Исковете са с правно основание в чл.405, ал.1 от КЗ и в чл.86, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.409 от КЗ. В съдебно заседание се поддържат от адвокатския
пълномощник на ищцовото дружество, който моли за уважаването им и за присъждане
на съдебно – деловодните разноски. Ангажира доказателства.
Процесуалният представител на ответното
дружество, в нарочно депозирана молба, оспорва исковете, моли за тяхното
отхвърляне, също претендира разноски.
Бургаският
районен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установени следните факти, относими към спора:
Страните не
спорят, че за лекия автомобил „***”, рег. № ***, е била сключена комбинирана застраховка „Каско+”, клауза „Пълно каско“
и „Доверен сервиз“, чийто срок на валидност е от 01.02.2020 год. до 31.01.2021
год.
Застрахователната
премия по полицата, възлизаща на 829.26 лв., е изплатена в брой, еднократно при
сключването на застраховката, към който момент не са констатиран и отбелязани
увреждания по застрахования автомобил.
Във връзка с
твърдяното застрахователно събитие, на 19.10.2020 год. управителят на ищцовото
дружество е заявил щета и на същия ден е извършен оглед, при който е установено
увреждане на соларното стъкло на шибидаха, отстранимо чрез подмяна.
С писмо от 04.11.2020
год., застрахователят е отказал да изплати обезщетение за установените при
огледа щети по процесния автомобил, позовавайки се на т.9.1.9 от ОУ, приложими
към сключения между страните застрахователен договор - деклариране на
обстоятелства, от застрахования или негов представител, различни от
действително случилото се.
По повод
възражение на управителя на ищцовото дружество е последвал втори отказ от
страна на застрахователя - от 09.11.2020 год., мотивиран от същите съображения.
На ****
год. е съставена проформа фактура от „****“ ООД, на стойност от 6887.52 лв.,
касаеща доставка и монтаж на соларно стъкло за шибедах за лек автомобил „****“.
Изслушано е
и заключението на вещото лице, изготвило назначената автотехническа експертиза,
според което стъклото за шибидаха не се предлага на пазара като алтернативна
част в ново състояние, но е възможно закупуване на такова - употребяван
комплект, на цени до 850 евро. Експертът пространствено е описал технологията
за изработка на стъклото, както и особеността на същата, предполагаща
саморазрушаване без външна намеса при стареене на материала, респ. на
съставките му, като е извел заключение, според представения му снимков материал,
съпоставен с данни от застрахования, че се касае тъкмо за такъв случай. В
съдебно заседание поддържа заключението си, в т.ч. че цената на увредения
автомобил възлиза на около 7000 лв. на вторичния пазар.
По делото
са налични и общите условия по договора за застраховка, както и оферта за
доставка и монтаж на стъклен шибидах, срещу цена от 6600.50 лв.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира исковете за неоснователни.
Към датата на твърдяното
застрахователно събитие, страните са били обвързани от договор за имуществена
застраховка „Каско на МПС”, уреден в чл.399 – чл.412 от КЗ. Поради това, при
установено събитие, независимо как е настъпило, щом е предизвикано от покрит
риск, вредите от него подлежат на
обезщетяване и за застрахователя възниква задължението да ги репарира в
срока по чл.405, ал.1 от КЗ - за парично обезщетение, респ. по чл.406 от КЗ –
за обезщетение в натура. Според действащите Общи условия на застрахователя, клаузата
„Пълно каско“ на застраховка „Каско+“ покрива всички рискове, в т.ч. от
природни бедствия, пожар и/или експлозия, ПТП, случайно падане на тела върху
МПС, злоумишлени действия на трети лица, кражба или грабеж на цяло МПС или
частична щета в резултат на кражбата/грабежа, умишлен палеж и кражба чрез взлом
на стационарно мултимедийно оборудване. Но неоснователността на исковете
произтича на първо място от естеството на събитието, непопадащо сред покритите
рискове. При липса на доказателства за твърдяното от ищеца стълкновение на чужд
предмет със стъклото на шибидаха (което впрочем би представлявало покрит риск),
съдът е склонен да приеме за обоснована тезата на експерта, че се касае за саморазрушаване - изключение от застраховката, посочено в
т.9.1.16 от раздел I на ОУ.
Макар извън
спора, само за пълнота, с оглед наведените с отговора на застрахователя
възражения следва да се каже, че е некоректно позоваването му на неустановеност
на събитие (непредставяне на документи и евентуално неизпълнение на договора от
страна на застрахования), след като е могъл да изиска всички относими документи
при завеждането на щетата или на по-късен етап. Още повече, че очевидно
документите, които са изискани, са представени и счетени за достатъчни, в
противен случай за застрахователя е съществувало договорното задължение по
т.10.4 от раздел II на ОУ. Иначе отказът би бил основан на т.14.1, макар че
в случая няма данни застрахованият да е уведомяван дори за възможността да
подаде декларация по посочената точка. Не само - при доказаност на исковете, отказът
на застрахователя, бланкетно базиран на т.9.1.9 от ОУ, би бил неоснователен,
независимо от наличието или липсата на клауза „Официален сервиз“ или „Договорен
сервиз“, които третират начина на обезщетяване (в натура), при прието
застрахователно събитие. Освен това, бланкетното цитиране на клауза от ОУ и то
въз основа на „задълбочен анализ и проучване на документите“ не е достатъчно
основание за отказ, а следва да се отрази кои обстоятелства, декларирани от
застрахования, не съответстват на действително случилото се. Само по този начин
би било възможно извършване в настоящото производство на проверка за наличие
или липса на посоченото основание, изключващо отговорността на застрахователя в
светлината на чл.408 от КЗ, в противен случай отказът е нищо повече от
злоупотреба.
Ето защо,
исковете следва да се отхвърлят, като на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, съгласно
чл.78, ал.3 от ГПК, се присъдят разноски
от 150 лв. - депозит за вещо лице,
доколкото липсват доказателства за изплатен по банков път адвокатски хонорар в
претендирания размер - ТР 6/2013 год., ОСГТК.
Водим от
горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Спейс пул“ ООД, ЕИК *****, седалище и адрес
на управление: гр.Б*, пл.“******, представлявано от Б* Р*, предявени против „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК
*****, седалище и адрес на управление: гр. С*, бул. ”***, представлявано
от К* Ч* и Б* П*, за осъждане на ответния застраховател да заплати на ищеца
сумата от 6887.52 лв. – неплатено обезщетение по застраховка „Каско”, съгласно
полица № *** / *** год., за имуществени вреди от настъпило на **** год.
застрахователно събитие с лек автомобил „**** ”, рег. № *****, собственост на
ищеца, изразяващо се в счупване на стъклото на шибидаха, ведно със законната
лихва върху горното обезщетение, начиная от депозиране на исковата молба на
25.01.2021 год. до окончателното му изплащане.
ОСЪЖДА „Спейс пул“ ООД да
заплати на „ДЗИ – Общо
застраховане” ЕАД деловодни разноски в размер на 150 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: /п/
Вярно с оригинала: М Е