О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е № 243
гр. Перник, 11.04.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Трети
въззивен състав, в закрито съдебно заседание на единадесети април през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ КОВАЧКА
РАДОСТ БОШНАКОВА
като разгледа
докладваното от съдия Р. Бошнакова в.ч.гр.д. № 183 по описа на съда за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по
частна жалба на К.П.Л. против определение от 01.02.2018 г., постановено по гр.
дело № 8218/2017 г. по описа на Пернишки районен съд, с което е оставено без уважение
искането му за освобождаване от заплащане на държавни такси по делото.
Жалбоподателят
твърди, че обжалваното определение на първоинстанционния съд е неправилно, тъй като
е постановено в нарушение на процесуалните правила и неправилно прилагане на
материалния закон. Иска обжалваното определение да бъде отменено.
Частната въззивна
жалба е подадена в едноседмичния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК от процесуално
легитимирана страна - с правен интерес да обжалва определението на
първоинстанционния съд, поради което същата
е процесуално допустима.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Производството по
делото пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от жалбоподателя
против Водоснабдяване и канализация ООД осъдителен иск с правно основание чл. 49
във вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 5000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 07.12.2015 г. ПТП
в гр. Перник в резултат от бездействие по поддържането на водопроводната мрежа,
за разглеждането на който се дължи държавна такса в размер на 200 лева.
С молба от
22.12.2017 г. ищецът К.Л. – жалбоподател в настоящото производство, е поискал
освобождаване от заплащането на дължимата по производството държавна такса
поради тежко материално състояние, респ. липсата на достатъчно средства за
нейното заплащане. Към молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК същият е приложил декларация
за материално и гражданско състояние, според която той е на ** години, неженен,
не притежава движимо и недвижимо имущество и влогове и реализиринатите от него
месечни доходи по трудов договор при непълен работен ден (4-часов работен ден)
възлизат на 230 лева. В декларацията е отразено, че на декларатора е известна
наказателната отговорност по чл. 313 от НК в случай на потвърждаване неистина
или затаяване на истина в писмена декларация, която се дава по силата на закон
пред орган на власт.
Съгласно чл. 83,
ал. 2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица,
за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, т.е.
не разполагат с достатъчно налични средства, както и с възможност за набавяне
на такива от притежавано имущество и получавани доходи. По молбата за
освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство;
имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение;
здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други констатирани
обстоятелства.
Действително от
исковата молба и подадената от жалбоподателя декларация за материално и
гражданско състояние се установява, че същият е на работоспособна възраст – **
години, но също и че той не притежава движимо и недвижимо имущество и получаваният
от него месечен доход от трудово възнаграждение като пълнолетен и неженен мъж възлиза
в размер на 230 лева. При това положение се налага извод, че частният жалбоподател
не притежава имущество, от което би могъл да реализира доходи, а размерът на
месечната му заплата не дава основание да се приеме, че същият би могъл без
особени затруднения да внесе дължимата държавна такса от 200 лева при липса на
данни за други източници на доходи.
Предвид
гореизложеното , въззивният съд намира, че частният жалбоподател няма
достатъчно средства да заплати държавната такса по предявения от него осъдителен
иск, поради което определението на Пернишки РС, с което е оставено без уважение
искането му по чл. 83, ал. 2 от ГПК следва да бъде отменено, а вместо него да
се постанови друго за освобождаването му от дължимата държавна такса по
производството пред първоинстанционния съд.
По изложените
съображения Пернишки окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от 01.02.2018 г., постановено по гр. дело №
8218/2017 г. по описа на Пернишки районен съд, с което е оставено без уважение
искането на К.П.Л. за освобождаване от заплащане на държавни такси по делото.
ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК К.П.Л., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, от заплащане на държавна такса от 200 лева по гр. дело
№ 8218/2017 г. по описа на Пернишки районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.