Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ …….

гр. Велико Търново, 03.07.2020 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Великотърновският районен съд, като разгледа докладваното от съдията АНД № 570 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН

 

Производството е образувано по жалба на ***, в качеството му на управител на „***” ЕООД, ЕИК ***срещу Наказателно постановление № НИ-1-04-00738929 от 24.03.2020 г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Велико Търново, с което за нарушение на чл. 48б от КСО и на основание чл. 349, ал. 3 от КСО е наложена "Имуществена санкция" в размер на 500,00 лева. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, необосновано и неправилно по изложени подробни съображения, обективиращи неговата отмяна, като се твърди, че твърдяното нарушение е маловажен случай и следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 28, б. „а” от ЗАНН, като на дружеството не бъде налагано наказание, а предупреждение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява и не взема становище по депозираната жалба .

Административнонаказващият орган, чрез пълномощника юрисконсулт Маргарита Василева изразява становище, че атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, съобразено с материалните и процесуалните правила при издаването му и моли същото да бъде потвърдено. 

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН № АИ-1-04-00735154/12.03.2020 г. за това, че в качеството си на осигурител „***” ЕООД не е представил удостоверение по образец приложение № 10 към чл. 9 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване с данни за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни в срока по чл. 48б от Кодекса за социално осигуряване КСО/ за Л.Х.Б., ЕГН **********. При извършената от контролните органи проверка на постъпили данни е установено, че заявлението – декларация е представено на осигурителя от Л.Б.на 15.01.2020 г., като удостоверението – образец № 10 е следвало да бъде представено в ТП на НОИ – Велико Търново в срок до 10.02.2020 г., а видно от извлечение от информационната система на НОИ удостоверението по образец е представено на 13.02.2020 г. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 48б от КСО.

В АУАН е отбелязано, че за предходно неспазване на законоустановените срокове за представяне на документите и данните за изплащане на парично обезщетение осигурителят – жалбоподател е уведомен с предупредително писмо от 24.07.2019 г.

 

АУАН е връчен на представляващия управител на търговското дружество на 12.03.2020 г., без възражение. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е депозирано писмено възражение срещу акта, в смисъл, че твърдяното нарушение е маловажен случай и следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 28, б. „а” от ЗАНН, като не бъде налагано наказание, а само предупреждение.    

На 24.03.2020 г., въз основа на съставения АУАН, срещу жалбоподателя е издадено и обжалваното Наказателно постановление № НИ-1-04-00738929 на Ръководителя на ТП на НОИ – Велико Търново, с което за нарушението на чл. 48б от КСО и на основание чл. 349, ал. 3 от КСО на „***” ЕООД, ЕИК ***е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500,00 лева.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на дата  27.03.2020 г. и е обжалвано от него в законоустановения срок – жалба, изпратена по „Еконт Експрес” на 03.04.2020 г.

Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания, дадени в съдебно заседание от актосъставителя и свидетеля по акта, както и от представената и приобщена по делото административнонаказателна преписка, свързана с издаването на обжалваното НП.

При така описаната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Депозираната жалба е подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

На първо място следва да се отбележи, че при извършена служебна проверка съдът не констатира нарушения на установеното в ЗАНН производство по установяване на административното нарушение и налагане на административно наказание. Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него НП съдържат всички изискуеми по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Извършеното нарушение е установено по несъмнен и безспорен начин от страна на административнонаказващия орган и правилно е наложена имуществена санкция на „***” ЕООД. В случая не се спори от въззивника, че в качеството му на осигурител е представил пред ТП на НОИ – Велико Търново удостоверението по образец приложение № 10 с данни за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни, за Л.Х.Б., ЕГН **********, на 13.02.2020 г., като съгласно чл. 48б, вр. чл. 40а, т. 1 от КСО удостоверението е следвало да бъде представено до 10.02.2020 г., тъй като заявлението – декларация е представено от Л.Х.Б. на жалбоподателя на 15.01.2020 г. Съгласно чл. 349, ал. 3 от КСО осигурител, който не представи в срок в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт документи за изплащане на обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване и майчинство или представи такива документи с невярно попълнени данни, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба от 500 до 2000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба от 100 до 1000 лв. за всеки отделен случай. При това положение правилно административнонаказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на „***” ЕООД, налагайки имуществена санкция в минималния предвиден размер от 500,00 лева.

На следващо място, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, че в случая не са настъпили вредни последици за фиска, за осигуреното лице и административнонаказващият орган е следвало да обсъди наличието на маловажност и приложението на чл. 28 от ЗАНН, настоящият съдебен състав счита, че формалният характер на нарушението, засегнатите обществени отношения не могат да определят случая като такъв с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните от този вид, поради което разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не следва да намери приложение, а случаят не може да се квалифицира като маловажен. Следва да се отбележи, че всяко юридическо лице - работодател е длъжно да спазва законодателството, включително и осигурителното такова, във връзка с дейността на представляваното от него дружество, като видно от писмо, изх. № 1029-04-7156 от 24.07.2019 г., получено от въззивника на 26.07.2019 г. /лист 18 и 19 от делото/  последният е бил предупреден за предходно такова нарушение на чл. 48б от КСО за същото лице – Л.Х.Б. /лист 43 и 44/ и е уведомен, че при следващо неспазване на нормативно определения срок за представяне на документи за изплащане на парични обезщетения на дружеството ще бъде съставен АУАН, съответно НП. Съобразявайки изложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон и административнопроизводствените правила, като на дружеството е наложена санкция в минималния, предвиден в закона размер, поради което следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото и на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК, „***” ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на ТП на НОИ - Велико Търново направените по делото разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лева.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НИ-1-04-00738929 от 24.03.2020 г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Велико Търново, с което на „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представляван от управителя ***, за нарушение на чл. 48б от КСО и на основание чл. 349, ал. 3 от КСО е наложена "Имуществена санкция" в размер на 500,00 /петстотин/ лева.

На основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, вр. с чл. 143, ал. 4 от АПК ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК ***да заплати на ТП на НОИ - Велико Търново направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 /осемдесет/ лева.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.   

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: