РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 13 / 7.1.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в открито заседание на единадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ :
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА и участието на прокурора СТАНКА
ДИМИТРОВА, като разгледа
докладваното от съдия ГЕОРГИ ПЕТРОВ к.н.а. дело № 1174 по описа на съда за 2019год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните :
1.Производството е по реда на Глава Дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания.
2. Образувано е по касационна жалба на „Лазур
Паркет 97“, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, бул.
„България“ № 73, чрез управителя С.С., с посочен съдебен адрес ***, оф. 10 ,
адв. П. М., срещу Решение №548 от 10.09.2019г., постановено по а.н.дело №1005
по описа на Районен съд Пазарджик за 2019 г., с което е потвърдено Наказателно
постановление № 400952-F418545 от
24.01.2019г. на Началник Отдел
„Оперативни дейности“, Пловдив към Централно управление на Национална агенция
за приходите, с което на „Лазур паркет 97“ ЕООД, за нарушение по чл. 3, ал. 1, от Наредба № Н-18 за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управление им и изискванията към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите (обн. ДВ, бр. 106
от 2006 г.), във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 1,
от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
500,00лв.
Счита се,
че атакуваният съдебен акт е постановен при неправилно прилагане на материалния
закон, т.е. касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Поддържа се, че в конкретния случай не е имало
фактически осъществена сделка по смисъла на ЗДДС. Според жалбоподателя, заплащането
на аванса е имало само обезпечителна и евентуално обезщетителна функция по
смисъла на чл. 93 от ЗЗД. Счита се, че плащанията на суми по доставки на стоки
или услуги, независимо дали същите ще се третират като капаро (задатък) или
като авансови вноски по продажната цена, не следва да се регистрират и отчитат,
чрез издаване на фискални касови бележки от фискално устройство, тъй като с тях
не е осъществена доставка на стока или услуга – няма прехвърляне на право на
собственост или друго вещно право върху стока или услуга, т.е. няма доставка по
смисъла на чл. 6 от ЗДДС.
Твърди се че в случая, на практика за едно и
също нарушение са издадени 22 наказателни постановления.
Иска се оспореното решение да бъде отменено.
3. Ответника Национална агенция за приходите,
Отдел „Оперативни дейности“, Пловдив към Централно управление на агенцията,
чрез процесуалния представител юрк. К. е на становище, че касационната жалба е
неоснователна.
Поддържа се, че в хода на административно
наказателното производство не са допуснати нарушение на процесуалните правила,
като материалния закон е приложен точно.
Сочи се, че задължението за документиране на
заплатената авансово сума е възведено в чл. 3, ал. 1 и чл. 25, ал. 1, т. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., като в случая то не е изпълнено от страна на
дружеството.
4. Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна.
Сочи се, че в случая, процесното административно нарушение е фактически осъществено
при извършване на търговската дейност на жалбоподателя.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При
това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
6. Първоинстанционният съд е бил сезиран с
жалба, заявена от „Лазур паркет 97“ ЕООД,
представлявано от управителя С.С. С.
срещу НП № 400952-F418545 от 24.01.2019г. на Началник Отдел „ОД“, Пловдив към ЦУ на НАП,
с което на дружеството за нарушение по
чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г., във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал.
1, от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 500,00лв. Същото е издадено въз основа
на Акт за установяване на административно нарушение № F418545 от 05.10.2018г.,
съставен от Веселин Стоянов Михайлов, на длъжност инспектор по приходите в ЦУ
на НАП. Описаните в акта констатации се свеждат до следното :
На 05.07.2018г., е била извършена проверка в обект
- магазин за паркет входни и интериорни врати, намиращ се в гр. Пазарджик, бул.
„България“ №73, търговска дейност в който извършва „Лазур паркет 97“ ЕООД.
Контролния орган е констатирал, че на 19.06.2018
г., „Лазур паркет 97“ ЕООД е получило от клиент, авансова сума в размер на 1000,00
лв. Относно въпросната сума не е бил издаден фискален бон от ФУ, нито касова
бележка от прономерован и прошнурован кочан, съобразно изискванията на Наредба
№Н-18 от 13.12.2006г. на МФ. На клиента е била издадена квитанция №********** от
29.06.2018 г. със салдо 1000.00 лв., платена сума 1000.00 лв.
В търговския обект на „Лазур паркет 97“ ЕООД, намиращ
се в гр. Пазарджик, бул.„България“ №73 е въведено в експлоатация фискално
устройство „Дейзи Микро“ с индивидуален № DY259342 и фискална памет № 36550456.
Съобразно отпечатан КЛЕН на фискална памет за периода 01.06.2018г. - 30.06.2018г., за 19.06.2018 г.
на фискалното устройство е отразена сумата от 992,00лв. При това положение, в
акта за установяване на административно нарушение и констатирано, че „….Фискален бон за сумата от 1000,00лв. на
дата 19.06.2018г. за платен аванс не е издаден. Нарушението е извършено от
търговския обект на 19.06.2018г. стопанисван от „Лазур паркет 97“ ЕООД …. Нарушението
е констатирано на 05.07.2018г. при извършена оперативна проверка…..“
Деянието е квалифицирано, като нарушение на
правилото на чл. 3, ал. 1, от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г., във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
Акта е връчен на неговия адресат на 12.10.2018г.,
който е вписал „… не съм съгласен…“
7. Тези фактическите констатации и правна
квалификация са възприети буквално възпроизведени от административно наказващия
орган в процесното наказателно постановление, като административното наказание
имуществена санкция в размер на 500,00лв. е наложено на основание чл. 185, ал.
1, от ЗДДС.
8. За да постанови оспорения в настоящото
производство резултат, районния съд е приел, че нарушението е несъмнено
установено въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства.
Счетено е, че извършеното деяние изпълва признаците на нарушението по чл. 3,
ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Според решаващия съд, обстоятелството, че
нарушението е първо по ред само по себе си не обуславя маловажност на случая,
доколкото конкретното деяние не разкрива по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обичайните случаи от същия вид. Посочено е, че като отегчаващи
обстоятелства следва да се отчетат
множеството осъществени подобни продажби, за които не са издадени
фискални документи. При това положение е прието, че определената в минимален
размер санкция не е отмерена при стриктно изследване на критериите за
индивидуализация, но пък корекция в правилната посока е невъзможна поради
принципната забрана за влошаване положението на жалбоподателя.
V. За правото :
9. По отношение на възраженията, възведени в
обстоятелствената част на първоначалната жалба, районният съд е изложил
подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в
тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така
и събраните гласни доказателства по делото.
Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон.
Както фактическите констатации, така правните
изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата
инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното
повтаряне.
10. По отношение на поддържаните касационни
доводи, трябва да се отбележи следното :
Разбирането на първоинстанционния съд за това,
че авансовото плащане по доставка следва да бъде отразено посредством издаване
на фискален бон е правилно. Според чл.
25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., независимо от
документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална
касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата
по чл. 3, ал. 1 от Наредбата - за всяко плащане с изключение на случаите,
когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или
пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1 от Наредбата.
Указанието на нормативния текст е ясно,
конкретно и небудещо съмнение относно неговото приложение. Фискална касова
бележка се издава „… за всяко плащане…“, освен в хипотезите, които са лимитивно
посочените в цитираната норма, между които авансовото плащане по доставката,
капарото или задатъка не са посочени. Това е така, защото авансовото плащане не
е самостоятелна абстрактна правна сделка или абстрактно правно действие. То е
конкретно обвързано с точно определена доставка, уговорена между страните и
съответно е елемент от тази същата доставка.
11. Изложеното налага да се приеме, че районният
съд е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да
бъде оставен в сила.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№548 от 11.09.2019г., постановено по а.н.дело №1005 по описа на Районен съд
Пазарджик за 2019 г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /П/
ЧЛЕНОВЕ : 1./П/
2. /П/